Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе разказва за новия президент на Куба

В специално интервю за „Барикада” кубинският посланик дава подробности за личните качества на Мигел Диас-Канел, за промените в страната, тръгнали още доста преди избирането му начело на държавата, за актуализацията на конституцията, за отношенията със САЩ, ЕС и България, за голямата кубинска любов към Йорданка Христова

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе, посланик на Куба в България. Снимка: Къдринка Къдринова
Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе, посланик на Куба в България. Снимка: Къдринка Къдринова

Господин посланик, Куба вече има нов президент – Мигел Диас-Канел. Избран е и нов Държавен съвет. По цял свят се множат коментари по повод промените в кубинското ръководство. Как ги приемате вие, самите кубинци? Какво при вас се променя и какво продължава?

Благодаря на „Барикада” за интереса към нашата страна. Това е първото интервю, което давам след избирането на новото ни държавно ръководство начело с президента Мигел Диас-Канел Бермудес. Станахме свидетели на историческо събитие, което има много важно значение за народа и обществото в Куба. То, разбира се, се подготвяше отдавна – откакто преди доста време досегашният председател на Държавния и министерския съвет, армейски генерал Раул Кастро, заяви категорично, че ще остане само два мандата на тези висши позиции. И той удържа на думата си.

Изборът на Мигел Диас-Канел и на членовете на Държавния съвет бе всъщност кулминацията на един многостепенен и цялостен изборен процес с участието и подкрепата на целия народ. Този процес тръгна от самия народ, от основите на нашето общество. Това не беше промяна, осъществена „с посочване с пръст”, както си измислят някои. Известно е, че Кубинската комунистическа партия не издига кандидатури. Това го правят съседите по кварталите, народът, базата – те номинират онези, които смятат за най-достойни. После тези предложения трябва да минат през гласуване, което определя така членовете на общинските и районните съвети, както и на Националното събрание, което се състои от 605 депутати…

605? А за гласуването, определило Диас-Канел за президент, бе съобщено, че са участвали 604 депутати…

Да, защото един отсъстваше. Общият брой на членовете на нашето Национално събрание е 605. Чрез общо тайно гласуване и следвайки дадения им от кубинския народ мандат, те определят членовете на Държавния съвет и председателя му, който съгласно кубинската конституция е и председател на министерския съвет. Преценено е, че това съвместяване на постовете е по-подходящо за взимането и изпълнението на най-важните решения в страната – процес, осъществяван в пълно единство с ККП, която е авангард  на кубинските работници, селяни, учени, студенти и т.н.

При гласуването в Националното събрание също така беше избран първият вицепрезидент на страната – Салвадор Валдес Меса, виден синдикален лидер, както и петимата вицепрезиденти, а също и останалите членове на Държавния съвет, сред които има представители на важни обществени организации като Комитетите за защита на революцията, профсъюзите, Комитета на кубинските жени и други. Не само в Държавния съвет, но и в целия новоизбран състав на Националното събрание, около 50% са нови депутати. Като цяло в този състав се оглежда цялото етническо и социално разнообразие на нашия народ.

Можем да кажем, че избирането на Диас-Канел за президент, както и с избирането на целия Държавен съвет, се осъществява историческата приемственост в нашия революционен процес. В словото си и самият президент Диас-Канел подчерта, че тази приемственост ще продължи да следва примера и борбата на мъчениците и героите на революционната история на нашата страна, завещания ни от команданте Фидел Кастро борчески дух, примера и принципите на Раул Кастро, който остава първи секретар на ККП до следващия ѝ конгрес през 2021 година и който, пак по думите на президента Диас-Канел, ще продължи да оглавява всички най-основополагащи решения за настоящото и бъдещо развитие на Куба.

Какво според вас е добре да знаем за личността на новия кубински президент, освен че много прилича на Ричард Гиър?

Новият президент всъщност е продукт на логичното поколенческо развитие на нашата революция. Той е роден на следващата година след победата ѝ. През целия си жизнен път още като студент, а после и в трудовата реализация, той се откроява като много работлив, скромен, динамичен човек. Заемал е отговорни партийни постове в две важни кубински провинции – Вия Клара и Олгин. В работата му проличават неговите качества, отдаденост и енергия, което предопределя и издигането му за член на Политбюро на ККП. От 2009 до 2013 г. е министър на висшето образование, а през 2013 г. става първи зам.-председател на министерския съвет, като от този пост играе важна роля в социалните и икономически промени, извършвани у нас. Много успешно ръководи такива сектори като образованието, науката, културата, здравеопазването и именно въз основа на тези доказани качества е направена преценката, че той е подходящ да застане на президентския пост. Чрез парламента си кубинците потвърждаваме своята подкрепа за новия президент, който декларира, че каквито промени са необходими, те ще бъдат извършени, но ходът им ще следва принципите и идейното наследство на Фидел и Раул Кастро, на мъчениците и героите на нашата революция.

И все пак какви по-конкретно промени се очакват от новия кубински президент? В момента се публикуват много прогнози, включително и спекулации по този въпрос….

Промените не започват с избирането на президента Диас-Канел. Нашата страна никога не е спирала да се променя с цел да се подобри и да се направи по-ефикасен нашия социализъм, да се повиши благоденствието на народа, да се подобри международното сътрудничество, което Куба приветства и за което е допринесла чрез своята роля в много сектори и в много страни – това е отличителна черта и за кубинското правителство, и за кубинския народ.

Разбира се, президента го чакат много предизвикателства в сложната обстановка от гледна точка на международна конюнктура и чувствителните и трудни двустранни отношения със сегашното правителство на САЩ. Международната конюнктура е усложнена за страните в Латинска Америка и в икономически аспект. Същевременно Куба потвърждава своята ангажираност с регионалната борба за запазването на статута на Латинска Америка и Карибието като регион на мира, свободен от ядрени оръжия. Налице е и ангажимент да се продължават икономическите промени у нас и да се изпълняват тезисите за социално-икономическото развитие на страната, приети от Седмия конгрес на ККП преди две години и насочени, повтарям, към повишаване на благосъстоянието на нашия народ и към придаване на повече ефикасност на нашия кубински социализъм.

В своята реч след избирането си новият президент Диас-Канел спомена и предстоящи промени в конституцията. Ще уточните ли от какъв характер ще са те?

Знае се, че още от няколко години Куба започна да актуализира някои от членовете, съдържащи се в нашия основен закон. Включително бяха внесени допълнения в контекста на предложението на армейския генерал Раул Кастро висшите ръководители на държавата да заемат такива постове не повече от два петгодишни мандата. Естествено, че това трябва да залегне в конституцията. Както и други промени, свързани със ситуации, в които страната е попадала вследствие на международната конюнктура. Трябва да се отразят в основния закон и настъпилите промени в икономиката ни. През последните години, по време на мандата на армейски генерал Раул Кастро, възникнаха нови форми като частната инициатива, работата за собствена сметка, разпространиха се кооперации, които не са селскостопански, бяха насърчени чуждите инвестиции, откриха се смесени предприятия – всичко това трябва да намери своето място в кубинската конституция, за да съответства тя по-пълно на актуалната социално-икономическа и политическа ситуация в нашата страна.

Как вървят отношенията на Куба със САЩ? Има ли шанс отново да започнат да се подобряват?

Знаете, че откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ той промени американската политика към нашата страна, включително ожесточи още повече икономическата, финансова и търговска блокада, от  която страдаме вече над 55 години. Въведе и някои мерки, които затрудняват отношенията между нас, кубинците, които живеем на острова, и кубинците, които живеят в САЩ. Затрудняват се също онези опити за съвместен бизнес и сътрудничество, които се предприемани от заинтересовани  лица и в двете ни страни. Независимо от всичко това Куба потвърждава че ще продължи да работи, за да търси решения за онези проблеми, които не ни позволяват да нормализираме отношенията си със САЩ. Но така ще е, само ако не се поставят предварителни условия и не се упражнява натиск върху нашата страна. Както знаете, нашият народ и правителство много държат на своето право на самоопределение, отхвърляме намесата във вътрешните ни работи и по теми, по които нашият народ вече е гласувал. Това е въпрос на принцип. Новит президент Диас-Канел също изразил своята готовност да води диалог с ръководството на САЩ по всякакви теми от двустранен интерес, но именно на тази основа – без никакъв натиск, без намеса в теми, които засягат само кубинския народ.

Как се развиват отношенията на Куба с Европейския съюз и с България в частност?

През последните три години отношенията на Куба с ЕС се нормализират. Това е важен за нас блок от страни – и от политическа, и от икономическа, и от търговска гледна точка. ЕС е наш ключов търговски партньор. Бихме желали да откроим значението на споразумението за политически диалог и сътрудничество, което беше подписано от Куба и ЕС в края на 2016 г. и бе одобрено от Европейския парламент. Повечето от параграфите му вече се прилагат временно, докато още тече процесът по ратификацията му от всичките страни членки на ЕС. С удоволствие можем да отбележим, че България бе една от първите държави в ЕС, които го ратифицираха. Това е израз на готовността на българския парламент, българските политици, българския народ да продължат да съдействат за разширяването и укрепването на нашите двустранни отношения.

Едно от най-популярните лица на топлото приятелство между българи и кубинци е и нашата певица Йорданка Христова, която е толкова обичана в Куба. Как премина последният ѝ засега концерт в Хавана, състоял се преди около два месеца?

Йорданка Христова наистина е изключително популярна в Куба. Така беше и със за съжаление вече напусналия ни Бисер Киров.

Сегашният концерт на Йорданка се състоя в края на февруари и той беше едновременно свързан и с националния празник на България, и с българското европредседателство. Концертната зала беше препълнена от публика. Заедно с българската гостенка на сцената се появиха и кубински музикални звезди, свързани с голямо приятелство с Йорданка – като например Омара Портуондо или Боби Каркасес. Много наши медии публикувала или излъчиха интервюта с голямата българска певица.

Ще продължим да развиваме като наше голямо общо постижение приятелството между двата ни народа. Ярко доказателство за него стана и състоялата се в София през ноември миналата година Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа. Форумът се превърна в един от най-представителните от този тип, в него участваха десетки организации за приятелство с Куба от много централно- и източноевропейски страни. В срещата се включи и д-р Алейда Гевара, дъщеря на легендарния команданте Ернесто Че Гевара. Миналата година се навършиха 50 години от убийството на Че в Боливия, а тази година през юни ще честваме 90-годишнината от рождението му. Убеден съм, че и този юбилей ще стане още един повод за израз на искреното приятелство, свързващо нашите два народа.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар