След като правителството излезе с една от редките си разумни идеи за реформи в данъчната система, които ни приближават до повечето страни от ЕС, то бе засипано от критики от работодателите, бизнес пресата, дясната извънпарламентарна опозиция и обичайните телеикономисти. Вдигането на максималния осигурителен праг от 2600 на 3000 лв. беше определено като „популистко“ и взето под „синдикален натиск“ от асоциацията на работодателските организации. „Капитал“ го определи като „рязко“, а „Сега“ заключи, че кабинетът „отстъпи от обещанията да не увеличава данъчно-осигурителната тежест“. Според „Демократична България“ допълнителните средства в осигурителните системи ще бъдат използвани за „кражби от обществени поръчки, безсмислени ремонти и раздуване на администрацията“.
Показателно е, че всички те разпознават вдигането на данъците, само когато то се случва за компактната група на най-заможните българи. Обратно, когато се вдигат данъците на по-бедното мнозинство от населението, както това стана с премахването на необлагаемия минимум през 2007 г., обикновено се говори за „намаляване на данъците„.
За последните 11 години максималният осигурителен доход в България е увеличаван само три пъти и то с по двеста лева, а в продължение на 4 години от 2015 г. насам таванът е замразен на 2600 лв. Това означава, че през този период, в който доходите на богатите нарастват по-бързо, отколкото на останалите, те внасят все по-малка част от дохода си в осигурителните системи.
Така функционират регресивните данъци. Хората, които получават до 2600 лв., понасят пълната осигурителна тежест в размер на 13.78% от дохода си. През 2018 г. това са 95.4% от всички заети. По-заможните 4.6% от заетите с доходи над 2600 лв. плащат по-малка част от дохода си под формата на осигуровки и в крайна сметка понасят по-малка осигурителна тежест.
Хората с 5 хиляди лева месечен доход плащат 7.2%, онези с 10 хил. – 3.6%. Милионерите не плащат почти нищо на фона на доходите си, но вероятно някои от тях също се оплакват от състоянието на болниците и се чудят защо пенсионерите не могат да си позволят стоките им. Депутат, декларирал доход от 37 милиона лева, е платил не повече от 0.01% от тях под формата на социални осигуровки.
Ако доходите на богатите растат, а осигурителният таван е замразен, както в последните 4 години, то те връщат в обществото все по-малка част от това, което печелят от него. Ето как изглежда данъчната тежест в България в момента за лицата с месечен доход до 10 хиляди лева:
Вижда се, че регресивната функция на осигурителния таван в комбинация с плосък данък върху дохода води дотам, че колкото по-богат е човек, толкова по-ниска е данъчно-осигурителната му тежест – точно обратното на всички държави, които обикновено наричаме развити.
И тук става дума само за преките данъци – българската хазна обаче се пълни предимно от косвените, отново в голям контраст с почти всички европейски страни. Косвените данъци изглеждат плоски, но тъй като представляват облагане на потреблението, те засягат непропорционално по-бедните хора, които харчат всичките си пари за потребление. Ако сте въпросният депутат, който е спестил 17 милиона лева миналата година, то вие сте платили много по-малко косвени данъци от всеки пенсионер.
За да компенсират регресивността на данъците върху потреблението, повечето страни прибягват до диференциране на ДДС за стоките от първа необходимост, които се потребяват от по-бедните, необлагаем минимум или прогресивни данъци върху дохода, а обикновено и трите мерки едновременно. В България няма нито едно от трите.
Страните, които подобно на нас имат таван на осигуровките, прибягват до още по-високи прогресивни данъци. Например Германия (западната част) има таван от 6500 евро на месец, но хората над него плащат 42-45% данък върху дохода, което компенсира по-малкия дял на осигуровките. Унгария има плосък данък от 15%, но скоро след въвеждането му премахна осигурителния таван.
Първоначално максималният осигурителен доход в България е обвързан с минималната работна заплата и е 10 пъти нейния размер. Правителството на НДСВ първо нарушава тази договореност, но сериозното задържане на тавана става след 2010 г.:
Ако първоначално уговорената пропорция се възстанови, то през 2019 г. таванът би трябвало да е в размер на 5600 лв. При това положение обаче той ще се отнася за над 98% от заетите, така че съществуването му ще е от полза предимно за шепа наистина богати хора, като вече споменатия по-горе депутат. За да се запазят техните привилегии, отговорната бизнес преса ще ни покаже шепата работещи, чиито осигуровки ще се повишат с 50 или 100 лева, и които трябва „да ги пазим като писани яйца“, по думите на председателя на партия „Зелените“ Владислав Панев.
Предполага се, че дори намек за нормализацията на данъците ще ги накара да емигрират, но едва ли ще изберат Германия или Унгария, или която и да е страна от ЕС, а ако все пак емигрират, те няма да го направят заради данъчните системи, защото там ще бъдат обложени още повече. Ще го направят, защото тук не ги очаква качествено здравеопазване, нормална среда за децата им и спокойни старини. Тези неща се постигат в по-голямата част от Европа чрез съвсем различни данъчни системи, които финансират осигурителните системи несравнимо по-щедро от нашата. Най-малкото, което можем да направим за осигуровките, е да ги превърнем от регресивен в плосък данък като премахнем тавана.
