Производителността на труда в България е около 2 пъти по-ниска от средната за Европейския съюз, а същевременно бизнесът харчи за заплати на работниците повече от 5 пъти по-малко, отколкото това се случва в Европа.
Това посочва официално министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в писмен отговор на парламентарен въпрос, зададен от депутата от БСП Георги Гьоков.
През 2016-та година производителността на труда в България е 45,4% от средната за Европейския съюз, посочва в отговора си министърът, като се позовава на последните налични данни от Евростат. Същевременно „разходите за труд в България са почти 5,5 пъти по-малки от средните разходи в ЕС“, пише Бисер Петков.
Отново позовавайки се на официални данни от Европейската статистическа служба за 2017-та година министърът посочва, че разходите за труд на час средно за ЕС възлизат на 26,8 евро, а най-ниски те са в България – 4,9 евро на час.
С този отговор министърът на практика опровергава опитите на работодателските организации да спекулират с темата, че българските работници взимат ниски заплати, тъй като не са достатъчно производителни. Още в началото министърът прави резонната уговорка, че използва данни, при които е елиминирана разликата в ценовите равнища между страните – манипулация, която също често използват работодателските организации.
Данните означават, че ако се търси обвързване на възнагражденията с производителността, то настоящите заплатите трябва да бъдат увеличени повече от 2 пъти, за да отговарят на настоящата производителност на труда.
България се нарежда на 10-то място по увеличение на производителността на труда сред страните членки на ЕС, пише още Бисер Петков. За 2017-та година производителността нараства с 1,7% спрямо 2016-та, което е два пъти по-висок ръст спрямо ръста средно за ЕС от 0,8%, посочва в отговора си министъра, но не прилага обобщени данни за производителността през 2017-та.
Отчетен в отговора на министъра е и ръстът на разходите за труд, които през 2017-та година нарастват с 12%. Логично растежът е най-голям в страните с най-ниски доходи, които имат много да наваксват, като той е най-голям в Румъния – 15,0%.
Необходимостта от бърз и още по-голям ръст на заплатите (които са част от разходите за труд), е категорично ясна и с оглед данните, които Бисер Петков съобщава относно нивата на средни и минимални трудови възнаграждения в България и ЕС.
През 2017-та година България е страната с най-ниска минимална работна заплата – 235,20 евро, пише черно на бяло министърът и добавя, че „най-ниската минимална работна заплата в ЕС – в България, е около 8,5 пъти по-ниска, отколкото минималната работна заплата на Люксембург, която е най-високата в ЕС“. Все пак министърът не пропусна да се похвали, че минималната заплата е покачена на 510 лева през 2018-та година, което е ръст с 10,9% спрямо миналата година.
По отношение на средната заплата Бисер Петков се позовава в отговора си на изследването „Структура на работната заплата“, което се провежда през четири години във всички държави членки при спазване на единна методология. Последното такова изследване е проведено през 2014-та година. В него най-ниската средна месечна работна заплата отново е в България – 420 евро при средно за ЕС е 2278 евро. Средната месечна заплата в България е 18,4% от средната за ЕС, признава министърът.
Позовавайки се на данни само за България, предоставени от НСИ, Бисер Петков посочва, че средната работна заплата през 2017-та година е 1060 лева. Данните за средните възнаграждения обаче традиционно не отчитат въпроса с подоходното неравенство, по което България е рекордьор в ЕС. В резултат от него малък брой много високи възнаграждения биха могли да „компенсират“ за статистиката ниския размер на заплатите, които мнозинството получава.
В допълнение относно връзката между заплащане и производителност е важно да бъде отбелязано, че производителността на труда по същество зависи в много по-голяма степен от работодателя, отколкото от даден отделен работник. Тя е свързана преди всичко с инвестиции в техника, а синдикатите обичат да дават следния пример: един работник с трактор със сигурност ще прекопае повече декари земеделска площ, отколкото и най-старателният работник с лопата би могъл.
Официалните писмени признания на министър Бисер Петков за нивото на заплащането у нас и връзката му с производителността на труда идват в същия в ден, в който от ефира на „Нова телевизия“ Бойко Борисов заяви, че дори и синдикатите признавали, че в момента доходите се вдигат прекалено бързо – твърдение, което не е подкрепено с никакви официални становища на която и да било синдикална организация.
Същевременно в последната седмица бяха публикувани няколко други официални статистики, с които страната ни няма причина да се гордее: всеки четвърти българин живее под линията на бедността, която е 351 лева; над 2,1 милиона българи или 30% от хората у нас живеят в тежки материални лишения, което е рекордно за ЕС ниво; неравенството в България изкачва поредни нови върхове, като достигна разлика от 8,2 пъти между най-богатите и най-бедните 20% от населението.
