„Най-важното за мен бе СВОБОДАТА. Музиката ми я подари. Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека. И върховната наша мисия е да осъществим СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА. Песента е синоним на свободата, а поривите на вдъхновение са крилете на СВОБОДАТА.“
Тези думи на Бисер Киров са изнесени на гърба на корицата на книгата му „Благодарствена песен”, току-що издадена от Фондация „Устойчиво развитие за България”. Книгата бе представена на вълнуваща творческа вечер в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София на 4 септември – точно в деня, в който напусналият ни на 6 ноември м.г. певец щеше да навърши 75 години.
Там бе семейството му – любимата му съпруга Митка, синът Бисер, братята Апостол и Цвети. Залата беше препълнена с приятели и почитатели на таланта и човечността на вдъхновения ни творец, който бе горещо обичан не само в България, но и в Русия и Куба. Имаше много музиканти, певци, художници, журналисти, писатели, дипломати.
За своя приятел с много любов говориха и пяха Михаил Белчев, Йорданка Христова, Веселин Маринов, чиито изпълнения възпламениха публиката. Данчето Христова, с която Бисер за първи път попада в Куба преди точно 50 години – през октомври 1967-ма, разказа, че другата седмица заминава пак за любимия и на двамата Остров на свободата, където заедно с прочути кубински изпълнители ще изнесе концерт в памет на толкова обичания под онова тропическо небе български певец.
Прочувствени думи за Бисер Киров каза и водещият на вечерта – поетът Лъчезар Еленков, който не само припомни биографията му, но се и включваше с емоционални коментари и с допълнителна фактология при представянето на всеки следващ участник.
Залата бе дълбоко развълнувана и от Тодор Коруев – редактор на книгата „Благодарствена песен”, главен редактор на издателство „Захарий Стоянов”, роднина и земляк на родения в родопското село Чокманово Бисер Киров. Коруев прочете свое писмо, което написал и изпратил до певеца, след като прочел ръкописа на книгата – изпълнено с много възхита към писателския талант на Бисер и към честността, с която той разказва за живота си и за обратите на времето.
Актьорът Иван Налбантов прочете откъси от книгата. Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов връчи на съпругата на Бисер Киров – Митка, специалния плакет на СБП „За заслуги към българската словесност и писателското изкуство”, с който посмъртно е удостоен творецът. Носители на това отличие досега са не повече от двайсетина писатели и поети.
За учредяване на руско писателско отличие на името на Бисер Киров говори емоционалната руска писателка Светлана Савицкая (съименничка на космонавтката), секретар на организационния комитет на литературната награда „Златното перо на Русия” и автор на романа „Балкани”.
Разбра се, че в Русия вече има награда с името на българския певец, който бе единственият чужденец, носител на званието „Заслужил артист на Русия” – и това е награда на песенния фестивал в Сочи „Ален карамфил”. Тя е учредена по предложение на Станка Шопова, председател на Фондация „Устойчиво развитие за България” и основен „виновник” за издаването на „Благодарствена песен” – инициатива, за която към Станка Шопова отправиха благодарствени думи всички изказали се.
За нейния принос към развитието на много културни прояви, свързани със сближаването на творците и особено на младите поколения от различни страни, говори и Наталия Барабаншчикова от Молдова, която е творчески директор на конкурса „Заедно в ХХI век”, провеждан ежегодно пак от Фондация „Устойчиво развитие за България”. Барабаншчикова разказа и за проведения от същата фондация Първи международен песенен конкурс „Бисер Киров“. В памет на певеца тя изпя със сълзи на очи песента „Альоша” и цялата зала пя и плака заедно с нея.
Директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество в България Павел Журавльов изтъкна колко плодотворно е сътрудничил през годините РКИЦ с Бисер Киров, а съветникът по културните въпроси към посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов поздрави семейството на певеца и участниците във възпоменанието за него от името на посланика на Русия у нас Анатолий Макаров, след което разказа и за своето лично приятелство с Бисер.
Бяха огласен многобройни послания, дошли от изтъкнати руски политически и културни дейци по повод 75-годишнината на Бисер Киров и излизането на книгата, със специални поздравления за издалата я Фондация „Устойчиво развитие за България“.
От името на народа и правителството на Куба своята почит и най-топли чувства към певеца, много обичан на Острова на свободата, изрази и кубинският посланик у нас Педро Пабло Сан Хорхе. Посланикът дълбоко развълнува залата, разказвайки неизвестна дори за семейството на Бисер Киров случка, която още веднъж доказва колко спонтанен, сърдечен и всеотдаен е бил той към кубинците.
С топлота и емоция бяха заредени и думите на Олег Опрев, в миналото висш деец на ДКМС, който покрай участието на Бисер Киров в културните програми на много младежки фестивали е бил свързан с близко приятелство с него.
Много други приятели на певеца от „комсомолските години” също бяха в залата и всички коментираха с възхищение как независимо от невинаги гладките отношения между певеца и тогавашната власт, след промените през 1989-а той никога не се е отмятал от миналото си, от принципите си, от своята ангажираност с хуманни каузи, как е помагал на безброй хора.
Сред публиката, близо до Развигор Попов, седеше един министър на културата, но пак от „онези години” – Георги Йорданов. Нямаше го обаче сегашният министър. Нямаше изобщо никакви представители на управляващите в момента България. Не изпратиха поне някакво писмено послание.
Чест прави на българския посланик в Русия Бойко Коцев, че бе единственият официален представител на българската държава, който изпрати писмо с поздравления за излизането на книгата.
Жалко за онези, които не го направиха. Не за Бисер Киров, който е в друго измерение – в любовта и уважението на всички българи, които ценят не само неговото творчество, но и морала и човечността му. На всички ни, дори и на онези, които идват след нас и няма да имат лични спомени за него, певецът оставя своята „Благодарствена песен” – честна, чиста, истинска като звуците на онези родопски гайди, с които завърши вълнуващата вечер и които сякаш доведоха родното му Чокманово в бялата мраморна зала на общата ни светла памет за Бисер Киров.
