В България се заформи широк обществен дебат за това дали ръстът на средната работна заплата е зависим от ръста на производителността на труда и ако е зависим, то какво трябва да бъде справедливото и икономически обосновано съотношение между двете. Може да се каже, че този проблем има както национален, така и международен акцент. На първо място, важно е да се спомене, че той не е изследван задълбочено в рамките на българската икономика. В този смисъл, съществува и голямо обществено противоречие между работодателските и синдикалните организации, чиито разбирания се основават на различни течения в икономическата литература.
На второ място, европейските институции през последните няколко години все повече започнаха да обръщат внимание на работната сила и нейният принос в икономиката. Резултатите от това изследване, посветено на връзката между производителността на труда и средната работна заплата в България, биха се вписали успешно и в двата дебата и биха провокирали бъдещи международни сравнения от други автори.
Като цяло тази тема не е нова за икономическата наука, но в контекста на бързопроменящия се пазар на труда в условията на глобализацията, тя е поставена в един по-различен контекст. Съществуват все повече доказателства, които показват, че реалният растеж на производителността на труда надхвърля реалния растеж на средната работна заплата и делът на трудовия доход намалява в целия свят, особено в развиващите се икономики, каквато именно е България.
Това изоставане на темпа на нарастване на работната заплата се дължи на редица фактори, основните сред които са: финансовите пазари, глобализацията, дигитализацията, технологичните промени, намаляването ролята на социалната държава и др. Тези промени доведоха и ще продължават да водят до нарастване на формите на неравенство в обществата – доходно, в богатствата, в интелектуалната собственост и др. Ежегодният доклад на Международната организация на труда (МОТ) за заплатите (2014/2015) показва, че ръстът на производителността на труда надминава реалния ръст на заплатите в голяма част от развитите и развиващите се икономики, независимо от използвания метод за коригиране на инфлационните равнища.
Съвременната икономика е фокусирана върху идеята за разбирането на причините за неравенството в заплатите, доходите, богатството, интелектуалната собственост и т.н. през последните 20 години. Това би могло да се дължи до голяма степен на бързата технологична промяна и интеграцията на нископлатените икономики като Китай и Индия в световната търговия.
Относителният дял на търсенето на висококвалифицирани работници през този период е нараствал няколко пъти. В този международен контекст, в периода 1996-2014 г. България е страната с най-бързо нарастващ индекс на разходите за труд. Това се дължи както на ниската изходна точка при правене на изчисленията (тежкият за страната ни период 1996-1997 г.), така и на бързото нарастване на разходите за труд в периода след 2005 г. Последното е следствие от ефекта на „прегряване” на българската икономика до 2008 г., но и на известен статистически ефект от съкращаването на нископлатени работници в първите години на кризата. Причините биха могли да имат и дълбок демографски характер поради отрицателния естествен прираст на страната ни и емиграционните нагласи сред младото поколение, което всъщност е потенциално най-продуктивното.
Ръстът на производителността на труда у нас за периода 2001-2014 г. е по-нисък от този в Румъния, Литва и Естония, но чувствително изпреварва този в страни като Гърция, Испания и Италия. Ефектът от това върху конкурентоспособността на България е ясно видим, както по линия на далеч по-доброто представяне на икономиката ни (в сравнение с гръцката, испанската и италианската) през последните години, така и по линия на състоянието на пазара на труда
Определено може да се твърди, че има установена несиметрична връзка между производителността на труда и заплащането. Важно място в тази тенденция заемат процесите по промяна на технологиите. Те водят до наличието на структурна безработица, която трудно би могла да се избегне в динамичните условия, в които се развиват съвременните стопанства. Ако в една икономика има бързи технологични и структурни промени, това може да доведе до висока безработица и същевременно ниско заплащане на труда, въпреки икономическия растеж. Например, бързи подобрения в технологията на производството може да създадат по-висока добавена стойност, но някои работници ще имат първоначален дефицит на умения и ще трябва да се преквалифицират.
Може да се твърди, че структурната и фрикционната безработица вследствие от технологичното обновление и постигането на по-висок икономически растеж, се проявяват с известен изоставащ ефект. В този смисъл, при равни други условия, естественото ниво на безработица расте успоредно с повишаването на икономическия растеж. Но тъй като в този случай равнището на безработица е функция от растежа, то проявлението ще се изразява с известен период на закъснение. Същото твърдение важи и за заплащането на труда, защото тук връзката му с неговата производителност придобива обратен характер именно поради споменатите по-горе установени зависимости в съвременните технологични общества. Може да се обобщи, че увеличението на работните заплати трябва да се осъществява на база произведеното от работника, но и не за сметка за съкращението на други работници, защото в крайна сметка по този начин общественото благосъстояние не нараства.
Друг съществен елемент от технологичното обновление е роботизацията и дигитализацията на дейности, които са били извършвани от фактора труд на един предходен етап. По този начин производствения процес от една страна се оптимизира, но от друга страна заплащането може да не се променя или дори да намалява. Това би могло да бъде логично обяснение на допусканията на редица икономисти през последните няколко години като Смит (2016), Тоси (2014), и др., които през последното десетилетие все повече твърдят, че икономическия растеж не води задължително до намаляване на равнището на безработицата и до повишение на заплащането. По този начин в по-новите изследвания върху връзката между производителността на труда и работната заплата, особено след 2010 година, се отхвърля действието на тази симетрична и права връзка, особено в последните 3 или 4 икономически цикъла в САЩ, където тези процеси са най-силно изразени.
Работната заплата се детерминира и от икономическото състояние на фирмата. Много естествено, когато нейната рентабилност нараства, склонността на собственика да увеличи работната заплата е по-голяма. Върху работната заплата влияе издръжката на живота, инфлационните процеси, позицията на синдикатите, политиката на държавата и много други. Настоящото изследване се характеризира с определени ограничения в обхвата. Времевият интервал обхваща периода от 2000г. до 2016г. като данните са взети по тримесечия. Информацията е събирана по сектори (Селско стопанство, Услуги, Индустрия) като основната идея на автора е била да събере колкото се може по-голяма широчина на извадката с цел по-голяма достоверност на крайните резултати.
Как са събрани данните
Вече бе споменато, че по същество е направена оценка на параметрите на производителността на труда от една страна, и на реалната средна работна заплата от друга страна по сектори на национално равнище. Информацията на средната работна заплата е взета от официалната национална статистика и е коригирана с инфлацията за съответния период. Като измерител на инфлацията, е използван индексът на потребителските цени при база първо тримесечие на 2010г., както бе споменато в теоретичната глава на тази разработка. Най-точният показател, който може да измери възможно най-обективно производителността на труда в България е Брутната добавена стойност на един зает по сектори (Селско стопанство, Индустрия и Услуги). Информацията за този показател отново е взета то НСИ при базисна година 2010г. Освен това са събрани данни и за разходите за възнаграждения на един зает, чийто съставен основен елемент е именно средната работна заплата. Информацията е събрана по тримесечия за всеки сектор поотделно. Всички данни са пресметнати в темп на промяна спрямо съответния период на предходната година.
Фиксираните ефекти представляват ненаблюдаеми характеристики, които ако бъдат изключени от модела, биха довели до изкривяването на крайните резултати. В този смисъл, това е най-адекватния възможен модел що се отнася до разполагаемите данни от официалната ни статистика.
Крайните резултати изразяват две групи модели от извършени линейни регресии с включени фиксирани ефекти в изследването (времеви и секторни). Резултатите илюстрират въздействието на производителността на труда, изразена чрез брутната добавена стойност на един зает, върху равнището на реалната средна работна заплата в периода 2000-2016г. по тримесечия. Статистическата извадка обхваща периода от първото тримесечие на 2000г. до четвъртото тримесечие на 2016г. Иконометричната проверка е извършена в три различни модела. Съществуват две групи от резултати, първата от тях представя оценката на разликата на параметрите в тяхната абсолютна форма, докато втората група резултати представят оценките на параметрите по тяхната първата разлика.
Какво казват крайните резултати:
- Изследвайки взаимовръзката в абсолютна стойност се оказва, че на всеки 1 лв. произведена допълнително брутна добавена стойност на един зает, средната работна заплата в България нараства с 26ст. в първия модел, 30ст. във втория модел и едва 10ст. в третия модел. Това прави средно ръст от 22ст. на всеки допълнителен лев създаден от работника в нашата икономика в трите основни сектора – Селско стопанство, Индустрия и Услуги. Тази тенденция е характерна за периода от 2000 до 2016г. – времевият интервал е достатъчно голям, за да се правят изводи за общата динамика на двата показателя в дългосрочен период.
- Обяснителната способност на третия модел (при изследване на взаимовръзката в абсолютни стойности) е 97,7% а при втория е повече от 50%. Всички резултати са статистически значими. Следователно, вариацията на СРЗ в България до голяма степен е обяснена и липсата на безработицата не вреди особено на модела. Дори включването ѝ не би повишило ръста на СРЗ с необходимия, за да се установи някакъв паритет. Идеята все пак е да се търси функционална връзка, защото е логично работниците да получават това, което са си изработили, а не да разчитат на растеж на безработицата и повишаване на доходите за сметка на други граждани – това не води до интензивно развитие а алтернативните немонетарни загуби за обществото са неизмерими.
- Въпреки на пръв поглед скандалните първоначални резултати, те стават още по- скандални при втората група модели – когато се прави оценка на параметрите в тяхната първа разлика (или темп на промяна). Подобен подход често се използва от работодателите, само че графично (не иконометрично) да покажат как СРЗ расте по- бързо от производителността на труда. Те обаче не са прави. Крайните резултати показват липсата на каквато и да е статистически значима връзка между ръста на БДС на един зает и ръста на СРЗ в България. Следователно, темпът на изменение на работните заплати зависи от други фактори, които го движат нагоре, но не и от производителността. Това само по себе си е скандално с контекста на твърдението на редица работодатели, че всеки получава това, което си е изработил. Всъщност, ако към сегашния темп на изменение на СРЗ прибавим наистина и това, което е изработено, то СРЗ би трябвало да расте с много по-високи темпове от сегашните. Идеята е релевантна с допусканията за ниската база от която започнаха да се повишават доходите в страната. В този случай, това твърдение се потвърждава и по емпиричен път.
Заключение
В заключение може да се твърди, че в национален мащаб въздействието на производителността на труда върху изменението на средната работна заплата е в права посока, макар да се забелязват сравнително ниски стойности на зависимост при така събраната извадка за съответния период. Резултатите подсказват за социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността на труда (основно на секторно равнище). Това не е задължително условие, но в дългосрочен период може да доведе до задълбочаване на неравенствата и ликвидиране на средната класа.
Налице е съществен проблем с разпределението на добавената стойност между труда и капитала в полза на капитала. Сходна ситуация може да се види и в държави като Франция, Великобритания, Германия и САЩ. От друга страна това би породило проблем в бъдеще с реинвестирането на капитализираните активи.
Има вероятност от промяна на зависимостта между производителността на труда и средната работна заплата в дългосрочен период или дори до нейното изчезване в рамките на нашата икономика. Това допускане е провокирано от факта, че наличието на статистически значима права връзка с относително добра обяснителна способност в оценката на параметрите в абсолютна стойност не се потвърди от оценката на параметрите според тяхната първа разлика.
–
Публикуваният текст представлява резюме на задълбочено изследване за взаимовръзката между производителността на труда и работните заплати в България по сектори от 2000 до 2016 година.
