В категории:Анализи / България

Искате служителите ви да не могат да разчитат на вас? А готови ли сте вие да не разчитате на тях?

Работодателите се оплакват от липса работна ръка, но отказват да осигуряват сигурност и достойно заплащане. Оплакват се от ниската производителност и квалификация, но не са готови да инвестират в повишаването им. Не е ли време да потърсят вината в себе си?

Снимка: pexels.com

Дойде ново правителство и заваляха познатите ни от години дебати – политици обещават ръст на заплатите, работодателски организации се дърпат и обясняват как високи осигуровки и твърда минимална заплата направо ги убива. Глупости. Отворете отчетите на която и да е компания, от който и да е бранш – разходите за заплати и осигуровки в почти всички случаи са само една част от всички разходи на съответната фирма. Освен ако не се занимава само с изявен интелектуален труд без нужда от физически материали като оборудване и суровини, заплатите не са най-ключовото перо на разходите.

В случай, че говорим за компания, работеща основно с интелектуален труд и иновации, изобщо няма смисъл да водим спор за размера на заплащането – не може да се очакват иновации от хора, които едва успяват да си платят сметките.

Това е ясно видимата математическа страна на дебата. Невидимата от няколко години също се е показала и крещи през същите тези работодатели, само че те или не искат да видят елементарни логически връзки, или се надяват някак да ги избегнат. Я с внос на емигранти, я с нещо друго. В България наистина има огромна криза за работна ръка, но тя със сигурност не е предизвикана от всеобщо желание за мързел. Да погледнем какви са исканията на работодателски организации и какво успяха да постигнат в последните години.

Гъвкавост. Разбирай – днес наемаме за месец, после не ни трябвате, ама стойте на линия, че може да ни потрябвате. Няма лошо служители и работодатели да са гъвкави и да реагират бързо при променящи се условия, даже е хубаво за всяка от страните. Само че гъвкавост тук означава лесно уволнение и очакване след няколко месеца или година-две служителят да се върне или най-малкото да бъде заменен лесно. Това просто няма как да стане. След 2008 г. много компании направиха огромни съкращения, служителите им си намериха нови места, често емигрираха или заминаха за по-голям град. Нелепо е сега същите компании да се оплакват как не могат да си намерят служители.

Искате ли още един пример? Преди няколко години в редакцията, в която работех, пристигна писмо от производител на храни за птици. Предприятието им е в малък град, в район с висока безработица, голяма част от работата не изисква квалификация. Компанията благородно предлагаше да ги свържем с организация на емигранти, за да наемат някои от тях. В действителност въпросното предприятие има ужасни условия на труд – мръсотия, много ръчна работа вместо инвестиция в машини, нечовешки смени – редуване на нощна с първа например, и постоянно освобождаваше десетки служители за по няколко месеца, след което при нова голяма поръчка започваше да ги вика обратно. И така, получили поръчка, ама не могли да намерят достатъчно хора и давай да търсим емигранти.

Като си се хванал с производство, знаеш, че има периоди на спадове – ако може поръчките да са равномерно разпределени, ако не – бъди готов за известен период да задържаш хората, за да не ги изгубиш. Или инвестирай, но не се оплаквай как изгонените преди няколко месеца са мързеливи и сега не искат да се върнат.

Без ръст на минималната заплата и постоянно повтаряне как в България разходите за труд са ниски – това е другата любима мъдрост. Слушайки тези мантри вече десетилетия, се чудя в кой исторически период живее значителна група работодатели и „анализатори“. България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, което убива вътрешното потребление, прави невъзможен нормалният живот на голяма част от хората и очевидно, емпирично доказано, това не е магнит за митични чужди инвеститори, които да се изсипят тук. Смятате ли, че е устойчив бизнес, който се кани да умре от едно увеличение на заплатите и е избрал дадено място само заради ниски доходи?

Част от същите тези работодатели се оплакват как българите предпочитали евтини продукти, произведени някъде в Бангладеш, купуват фалшиво сирене, карат стари коли и въобще, държат се като крайно пестеливи хора. Ама наистина ли? Да, всичко това ни прави по-болни, замърсява околната среда и накрая струва много пари на здравеопазването. Ако вземаш 600 лв. заплата и с нея се налага да плащаш сметки, понякога и наем, колко точно ти остават „да подкрепиш качеството“?

Същото отношение се разпростира и върху производителите на суровини – не може да искаш качествено прясно мляко, ако плащаш по 50 ст. дори по 30 ст. на литър. От години си говорим как намаляват желаещите да берат рози. Намаляват, защото не е романтично, нито е лесно да ставаш рано и да береш в тръните на полето, изкарвайки за евтина вечеря. И това е сезонна работа, а когато си направил огромни масиви, трябва да си правиш сметката, че ще ти трябват и много хора. Преди няколко години собственици на сладкарски цех ми се оплакваха от липсата на хора, на които им се работи. Как да им се работи, като цехът затваря през лятото и кой с каквото може се оправя? Стоиш на борсата и се надяваш да са те осигурявали, иначе обезщетение няма. Хиляди фирми в цяла България го практикуват – няколко месеца работа, няколко месеца неплатен отпуск или трудова борса, хайде после да викаме хората, че бизнесът потръгна.

Върхът на подобни отношения са гражданските договори – разберете, че те се прекратяват лесно и от двете страни. И на мен ми се е случвало – „Олеле, ама ти напускаш, ох, ама сега имаме нужда от човек…“. Като имате нужда, мислете по-рано и се постарайте да го привлечете. Не искате трудов договор, носете си последиците.

Била ниска производителността. Ниска е, защото масово компаниите се разглезиха от европейски фондове и правят инвестиции според това какъв разход ще им одобрят, а не за улеснение на производството. Като не работи добре една машина, служителят ли е виновен за ниската производителност? Ниска е и по друга причина – колко работодатели инвестират в квалификация, колко са съгласни служителите им да отсъстват, за да учат? Ниска е, защото в над 90% от българските компании израстването и заплатата не зависят от усилия и постижения, а от това с кого от шефовете си близък.

Иде летен сезон и месеци наред ще чуваме как никой не искал да работи по курортите. Няма и да иска – за едни 600-700 лв. срещу 10 и повече часове труд, мизерна стая и гадна храна, какво очаквате, драги хотелиери? На никого не му е мечта на живота да готви, сервира или чисти за 3-4 месеца сезон, а после да се прибере у дома си и да се чуди откъде да изкара пари за останалата част от годината. Който иска да работи сезонно, ще отиде по други географски ширини. Същото се случва и със стотици хиляди, съкратени, държани на мизерен минимум с лошо отношение. Ще заминат където си искат и не може да разчитате на тях. Те на вас могат ли да разчитат?

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар