Години наред слушаме как на бизнеса, т.е. на работодателите в България им се пречи да работят, защото има голяма административна тежест, съществува минимална работна заплата, липсват хора за работа, законодателството ги ограничава да си „внесат“ хора. И, разбира се, синдикатите пречат това да се промени, защото са архаични и ретроградни.
Киргизстански роби
Днес (2 април) присъствах на кръгла маса „Трафик на хора с цел трудова експлоатация – предизвикателства при идентификацията, разследването и превенцията“, организирана от Националната комисия за борба с трафика на хора. Един от илюстративните примери за трудова експлоатация беше случай, в който работници от Киргизстан получават право да работят в България. Сключват трудов договор с местен работодател от Варна за възнаграждение от 1000 лв. с включена медицинска застраховка. При пристигането си тук започват работа, но при друг работодател от Бургас с нов трудов договор на минимална заплата от 610 лв. И без медицинска застраховка. А това са нарушения както на националните ни закони, така и на европейските директиви.
Последствията не закъсняват. Гражданите на Киргизстан пристигат у нас на 16 март миналата година – три дни след въвеждането на извънредното положение. Настанени са в общежитие на чорбаджията – иначе са щели да нощуват на полето. Давана им е храна, но интернет връзка, както е било уговорено по договор, не е предоставена. А те могат да се чуват с близките си само през интернет, тъй като обажданията от Европейския съюз до родината им са много скъпи. В замяна на това са им раздадени по 100 лева.
Още през април единият служител се разболява тежко. Налага се да отиде на преглед в болницата в Бургас. И така става ясно, че медицинската застраховка всъщност не отговаря на изискванията и макар да е било необходимо да бъде хоспитализиран, човекът е бил върнат. Стоте лева са отишли за преглед на частно и лекарства. Нито са им издадени документи, че работят, нито имат необходимата осигуровка. Впрочем, дори са си платили самолетния билет, разходите за който е трябвало да им бъдат възстановени. Вероятно вече никой няма да се учуди, че… не са им били възстановени.
Без задължителния инструктаж за работа и с работно време далеч надхвърлящо нормалната продължителност, киргизстанските работници се възпротивяват да работят при тези условия и на 12 май заявяват, че ще спрат работа, докато не им изплатят поне извънредния труд. Ама кой ви каза, че сте работили, че и извънредно?! Отказват да им изплатят заплатите за два месеца и още докато са на полето ги уволняват по телефона на бригадира. И като допълнителен бонус им е заявено, че ще трябва да се върнат пеша до общежитието в Карнобат, който се намира на 35 километра (!) от масивите, на които са се трудили. След като се добират до Карнобат, работодателят им връчва заповедите за уволнение, подписани от тяхно име от някой друг. А багажът им вече е изхвърлен на улицата пред общежитието.
Значително по-късно българските служби са уведомени за случая, след като киргизстански дипломат се е свързал с Международната организация по миграция. Именно тази организация е купила билетите за връщане на работниците в родната им страна вместо работодателя, който се е възползвал два месеца от безплатния им робски труд и който по закон трябва да им осигури транспорт.
Как се стигна до тук?
Информацията за този конкретен случай стигна до нас в синдикатите броени седмици след поредната промяна на законодателството, целяща намаляване на „административните тежести“ за вноса на хора от трети държави. Бяха премахнати таксите за разрешителни. Беше премахнат и пазарният тест – това е задължението на работодателите да предлагат първо на български граждани свободните работни места. С тези поправки беше планирано също да се узакони използването на „доброволци“ като работна ръка – практика, която вече се прилага в България. Но е добре да премахнем съществуващите „бариери“ пред широкото ѝ прилагане. Е, това успяхме да предотвратим.
За останалите вреди обаче не бяхме чути. А не е като да не се борихме в работни групи и комисии. Аргументи, данни, заплахи с протести… Нищо няма значение. Особено, когато повечето медии не проявяват интерес към темата. Да, камерите бяха там на последното заседание, но след като наснимаха омбудсмана по предходната точка, им доскуча и си тръгнаха.
И това е само последния епизод. Още през 2018 г. г-н Валери Симеонов направи първите значими пробиви в законодателството, за да облекчи бизнеса. Направи ги през депутати от „патриотите“, а не от името на Министерски съвет, за да не се налага дори да обсъдят промените в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Лично наблюдава в комисията дали ще има някой, който да се възпротиви. Депутатите от ВМРО след това се раздадоха в парламентарна зала, като обявиха всяка съпротива срещу тези промени за комунистическа. Победиха с 3:0 българския работник.
Да строим живота нов
Може би сте чували, че се изгражда жп линия в участъка Елин Пелин-Костенец. Правителството обича да се хвали с това. С какво обаче не се хвали? Този проект се изгражда с европейско финансиране. Спечелен е от една турска фирма, която била страхотна в копаенето на тунели по „австрийски метод“.
Още в периода на преговори по проекта държавните институции и министерства са дали обещания на компанията, че ще има възможност да използва работници от трети държави. И тя си търси обещаното. Вече три пъти ръководството ѝ пуска искане за разрешение да внесе работници от Турция. Това се налага (все още), когато делът на чуждите работници надвишава определен дял в общия брой на персонала. И неведнъж фирми са получавали такива разрешения, когато има убедителни доказателства, че в България трудно може да се намерят нужните специалисти.
Тук обаче беше заложена откровена дискриминация. Първо фирмата беше включила в изискванията кандидатите да владеят турски език. След като отказахме да дадем нашето съгласие за внос на работници при тези условия, изискването се трансформира в „предимство за наемане“. Но шефовете продължиха да настояват кандидатите за работни места да имат препоръки от предишни работодатели и документи за квалификация.
Отхвърлени са кандидатури на български граждани, тъй като не са предоставили документ за поне 3-годишен стаж и опит като… общи работници. Шест от обявените наново позиции са напълно или в голяма степен идентични с обявените предишния път. При сравнението ясно се вижда, че за някои позиции изискването за завършено образование е завишено. Не са приети молби за постъпване на работа на склададжии и шофьори на микробуси, защото нямат препоръка от предишен работодател.
Всичко това някак не направи впечатление нито на ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чийто представител продължи да ни убеждава, че става въпрос за висококвалифицирани кадри, каквито в България сме нямали, нито на представителите на Министерството на труда и социалната политика, които въпреки нашия отказ, решиха, че ще позволят внос на 121 работници от Турция. В добавка към това представителят на НКЖИ заяви, че имали стотици свободни работни места за инженери, но на никого не му се работело. Разбира се, отказа да сподели какви са предлаганите възнаграждения и условия на труд.
Предизборните програми
Нищо по-различно не предлагат кандидатите за Народното събрание на тези избори. Най-големият проблем за икономиката в България била липсата на работна ръка – неквалифицирана, висококвалифицирана, изобщо хора нямало. Нищо, че имаме бум на безработицата. И това категорично са хора, които до момента са работили и никой не може да ги обвини, че не желаят да се трудят.
Няма инвеститори, няма икономика – изобщо всички недъзи на управляващите и работодателите са прехвърлени на гърба на работника. Затова ще облекчаваме (още!) административната тежест за привличане на кадри от трети държави. ГЕРБ ще ги привлича в земеделието. Г-жа Манолова и Отровното трио направо ще плащат на работниците на частните фирми в селското стопанство. Няма шест-пет. От своя страна Демократична България обещава заем за обучение на учащите се. Заемът ще се опрощава, ако бъде сключен договор с работодател и завършилият работи в страната определен брой години. Никъде обаче не се и намеква работодателят да гарантира определено ниво на възнагражденията и конкретни условия на труд.
И, разбира се, квалификация и преквалификация. Стандартната рецепта, когато управляващите не знаят какво друго да кажат. Кандидатите за такива – също.
А проблемът е в ниското заплащане, което кара българските граждани да бягат през глава към полетата в Западна Европа да берат аспержи. Където с тях ще се занимава друга комисия за борба с трафика. И този проблем няма да бъде преодолян, докато на българските работодатели им се позволява да ползват роби от трети държави. Роби, които дори не знаят български, така че да потърсят помощ. Които не могат да се обадят на близките си и да потърсят помощ, защото разговорите извън ЕС са изключително скъпи. Които нямат достъп до елементарна здравна помощ, защото работодателят им не е сключил нужната медицинска застраховка.
Икономика, инвестиции, кадри, образование – всичко това има значение, само ако в центъра на политиките е човекът, а не робът.
