През зимата на 2014 г. Джуди Конопка излиза за последен път от мястото, където е работила почти две десетилетия, носейки малкото останали вещи от бюрото си в една кутия. Прекратяването на договора ѝ в компанията за комунални услуги Northeast Utilities не се води съкращаване. Сливането на работодателя ѝ с друга електрическа компания две години по-рано предвижда елиминиране на 350 работни места чрез „естествено изхабяване“, поне според обещанията на главния изпълнителен директор. За известно време служителите вярват на това.
Сливането създава конгломерат на стойност 12 млрд. долара, който в последствие приема името Eversource Energy и обслужва четири милиона клиенти в Нова Англия. Управата е уверявала персонала, че ще има предостатъчно работа за всички след сделката и дори се е говорело за изпълнение на нови проекти, спомня си Конопка.
Но в течение на няколко месеца един по един екипите във фирмата биват подменяни. Конопка, която работи като уебдизайнер, е един от 200-те уволнени специалисти по информационни технологии. Някои от тях не само трябва да наблюдават как работните им места отиват при чужденци, но и да обучат заместниците си.
Много от новонаетите имат визи H-1B – предимно млади, образовани гостуващи работници, привличани за „специализирани професии“ като инженерство и компютърно програмиране, които изискват поне бакалавърска степен. Тази програма е създадена през 1990 г. като част от плановете на президента Джордж Буш-старши за разширяване на законната имиграция и отначало има таван от 65 хил. души годишно.
През изминалите три десетилетия обаче визите H-1B действат като неуморна машина за осигуряване на временен човешки капитал. В началото на века Конгресът повишава лимита до 195 000 души, след което отново го намалява, като в момента възлиза на 85 хил. Но благодарение на предвидените изключения, броят на получените одобрения надвишава значително номиналното ограничение (през 2018 г. например има над 200 000 одобрени молби извън лимита). Броят на работещите в САЩ с H-1B визи вече достига почти 600 000 души, които отговарят за около 10% от цялата работна сила в информационно-технологичния сектор на страната.
Наскоро президентът Доналд Тръмп подписа указ, който увеличава контрола над изпълнителите на държавни поръчки при използване на хора с визи H-1B за замяна на местни работници. Това последва временното спиране на програмата през юни. И двете действия идват като опит на администрацията да запази работни места на фона на рекордната безработица заради пандемията и най-вече преди изборите през ноември.
Чуват се опасения, че запушването на този извор на способни умове ще спъне икономическото възстановяване и ще застраши способността на САЩ за иновации. Няма съмнение, че и в бъдеще динамичността на американската икономика ще зависи силно от способността да се привличат интелигентни и талантливи чужденци. Но опитът на Конопка и на още хиляди подменени работници разказва друга история: в страната има предостатъчно хора с образование, талант и опит, но винаги наличното предлагане на по-евтини и зависими гостуващи работници не дава на компаниите стимул да инвестират в тях.
Компаниите в САЩ отдавна се оплакват от липсата на умения и квалификация сред търсещите работа, които не са в крак с изискванията на пазара на труда. Почти 70% от работодателите в страната заявяват, че страдат от недостиг на способни служители. Според проучване на Manpower Group от края на 2019 г., бизнесът посочва инженерите и ИТ персонал, включително експерти по киберсигурност, мрежови администратори и техническа поддръжка, като най-трудните за запълване позиции.
Вярващите в недостига на квалифицирани кадри не се срещат само в заседателните зали на корпорациите. Конгресмени и от двете големи партии, редакционни съвети на водещи медии, тинк-танкове, университети и други важни институции се измъчват от притеснения за американската конкурентноспособност. Президентът Барак Обама предупреждаваше, че това поколение е изправено пред нов „Спутник момент“, докато неговият консултативен съвет хокаше училищата, че „систематично се провалят“ в подготовката на достатъчно учащи, които да се интересуват от наука, технологии, инженерство и математика.
През 2017 г. администрацията на Доналд Тръмп поиска от Министерството на образованието да насочи поне 200 млн. долара годишно към т.нар STEM дисциплини (наука, технологии, инженерство и математика), посочвайки, че уменията за писане на код са от ключово значение за високоплатените работни места. Твърде малко училища осигуряват на учениците адекватна основа в STEM дисциплините и компютърните науки, зави тогава президентът.
Вярно е, че 12-класната образователна система в САЩ има сериозни проблеми и се нуждае от постоянно подобрение. Средните резултати от тестовете в САЩ са посредствени, и страната не може да се надява на успехи през 21 век, ако възпитаниците на гимназиите не са компетентни в областта на науката и математиката. Но както отбелязва демографът Майкъл Тейтелбаум, автор на „Изоставане? Бум, срив и глобалната надпревара за научен талант“: „Съществува несъответствие между този широк образователен императив и числено ограничения обхват на научната и инженерна работна сила“. В повечето държави едва между 5% и 10% от работната сила е в професии, изискващи високи нива на научна и математическа компетентност, като почти всички такива служители се привличат от завършилите с високи оценки студенти и гимназисти. За да се определи дали наистина американската образователна система не успява да произведе достатъчно висококвалифицирани работници, е по-показателно да се разгледа как се справят най-добрите студенти.
В това отношение нещата изглеждат доста по-положителни. Гражданите на САЩ и постоянно живеещите в страната се дипломират с рекорден брой бакалавърски степени в компютърни и инженерни дисциплини през последните пет години. През 2018 г. колежите и университетите в САЩ са връчили приблизително 365 хил. бакалавърски дипломи по STEM дисциплини, което според данните на Национален център за статистика на образованието е с 60% повече, отколкото преди десетилетие. 92% от тези дипломи са отишли при американски граждани или постоянно пребиваващи. Същевременно тестовите резултати на магистрите по компютърни науки в САЩ „значително надвишават“ тези в Китай, Индия и Русия, показва изследване, публикувано в Сборника на Националната академия на науките. Авторите на доклада подчертават, че това преимущество не се дължи на резултатите на голям дял чуждестранни студенти в високи резултати.
Важно е да се отбележи, че тези сфери на обучение – и професионалната заетост, с която са свързани – обикновено биват обърквани едни с други при разговорите за STEM. Но разликите помежду им са от съществено значение: точно както всички развиващи се икономики не могат да бъдат поставяни под един знаменател, така е и почти невъзможно целият STEM пазар на труда да бъде оценяван като едно цяло. Във всеки отделен момент едни области ще се справят добре, а други не.
При това положение е логично недостига на квалифицирани кадри да се проучва чрез разглеждане на тези сектори, където са насочвани идващите с H-1B визи – технологиите. През фискалната 2019 г. две трети от одобрените молби за такива визи са за свързани с компютърните технологии професии. Дали обаче това са работници, запълващи тежък недостиг?
Данните сочат друго. През 2018 г. в САЩ е имало между 95 500 и 143 000 свободни работни места в ИТ сектора, предвидени за хора с минимум бакалавърска степен по компютърни или инженерни науки, показват изчисленията на Хал Салзман, професор в Школата по планиране и публична политика на Университета „Рутгерс“. Същевременно около 100 000 американски граждани и постоянно пребиваващи са изкарали дипломи по компютърни науки или свързани инженерни дисциплини, което е достатъчно за покриване на ниския диапазон на тази оценка. Но за разлика от правото или медицината, в технологичния сектор дипломата по компютърни науки не е абсолютно задължително условие, за да започнеш работа: всъщност две трети от влизащите в ИТ сектора имат магистърски степени по други дисциплини. Това означава, че значителна част от свободните работни места могат да се запълват от доста по-голям набор от квалифицирани кандидати – в крайна сметка всяка година в САЩ се дипломират 1.8 млн. души.
Но дори ако се настоява тези работни места да се запълват само с магистри по компютърни науки – подход, който нито Стив Джобс, нито Бил Гейтс биха подкрепили теоретично – обучаването на още около 40 000 специалиста за покриване на търсенето не би трябвало да е особено трудно.
Нека съпоставим този по-широк набор от местни работници с притока от чужбина, който включва 53 хил. чуждестранни висшисти със степени по компютърни науки или свързани инженерни направления, както и 48 000 специалисти, първоначално предвидени за запълване на компютърни професии в програмата H-1B през 2018 г. Към това трябва да се прибавят и десетките хиляди потенциални кандидати, дошли с други категории визи. Виждаме, че технологичната индустрия е залята с предлагане на работна ръка. „Във Вашингтон се разказват истории за недостига на квалифицирани кадри в техническите дисциплини и за неспособността на местните студенти. Данните обаче показват, че всъщност студентите в САЩ имат както интерес, така и способност да вършат този тип работа“, казва Ронил Хира, доцент по политология в университета Хауърд, който изучава визови програми. „Никое от доказателствата не сочи, че има значителен недостиг“, добавя той.
Дори и прогнозите за разкриването на работни места не могат да се приемат като чиста монета. Наскоро публикуван доклад за образованието по компютърни науки на Националната академия на науките отбелязва, че „много оценки идват предимно от източници, свързани с компаниите от сектора за които може да се каже, че имат стимул да оправдават по-благоприятна за тях среда на наемане – да разширяват набора от потенциални кандидати и да създават повече конкуренция помежду им, което им осигурява както по-висококвалифицирани кадри, така и възможност да им плащат по-ниски заплати„.
И наистина, всеки диванен икономист може да ви каже, че ако работниците действително бяха кът, работодателите щяха да се надпреварват да осигуряват по-високи заплати и щедри бонуси. Но подобно на останалата част от икономиката, заплатите в много компютърни професии в САЩ стагнират. При две от най-бързо разрастващите се сфери – софтуерните разработчици и анализаторите за информационна сигурност – средногодишните заплати са нараснали съответно с 0.1% и 0.9% от 2014 до 2019 г. според анализа на Салзман и негови колеги от Университета „Рутгерс“. Това е сравнимо с увеличението от 0.9% при медицинските сестри, нулевият ръст при счетоводители и одитори, и спадът с 0.4% при консултантите. Накратко казано, никой не се справя особено добре, и способността да пишеш код не е изход от тази ситуация.
Факт е, че като цяло заплатите в технологичния сектор са по-високи, отколкото в други сфери. Медианната годишна заплата за компютърни и ИТ професии е 88 240 долара, което е над два пъти по-високо от нивото при други работни места. Но това не означава, че секторът се разраства. Съкращенията се увеличават, като през 2019 г. са орязани 64 166 такива работни места – с 351% повече от предходната година.Това надвишава броя на планираните нови наемания с три към едно, според оценката на Challenger, Gray & Christmas. Салзман и колегите му са установили, че заетостта при компютърните програмисти е спаднала с 34% от 2014 до 2019 г. – любопитна тенденция за индустрия, изправена пред недостиг.
Друг измерител, който трябва да се вземе предвид, са незапълнените работни места. Андрю Уивър, доцент в Университета в Илинойс, специализиращ в трудовите отношения, е открил, че проблемите с наемането в сектора съвсем не са толкова преобладаващи, както се твърди в тиражирания разказ за недостига на кадри. В ИТ сектора в САЩ едва 11-15% от работните места остават незапълнени за дълъг период, в сравнение с 16-25% при производството – макар ИТ позициите да изискват повече образование и обучение. По принцип може да се очаква точно обратното – при липса на кадри на пазара на труда, позициите, изискващи висока квалификация, ще остават свободни по-дълго, казва Уивър.
Освен това тези „трудните за запълване“ позиции могат да са последствия от твърде много добри кандидати, отбелязва Питър Капели, професор в университета в Уортън и автор на „Защо добри хора не могат да си намерят работа“. Често резюметата на кандидатите се филтрират от софтуер, пропускащ само такива, които отговарят изцяло на зададените от работодателя критерии. „В някои случаи за работодателя може да си струва да чака кандидат, който е перфектен за работното място, а не просто квалифициран, или пък някой, който ще върши работата за много по-ниска заплата от пазарната„, пише той. „По същите причини няма недостиг на диаманти, макар да са скъпи – можеш да си купиш колкото си искаш от пазара. Да не си способен или да не желаеш да платиш на квалифициран служител пазарната цена не е равнозначно на недостиг на кадри“, добавя той.
Точно това се случва с работниците с H-1B визи и техните американски колеги.
Технически, работодателите трябва да плащат на служителите с H-1B визи заплати, съответстващи на „преобладаващата“ за професията, т.е. съвпадащи или дори надвишаващи заплатите на сравнимия американски служител. (Противно на общоприетата представа, програмата за H-1B не включва изискване работодателите първо да са се опитали да наемат американци). Теоретично това изискване трябва да предотвратява подбиването на заплащането на местните и експолатацията на чужденци.
На практика обаче компаниите разполагат с голяма свобода при определяне на нивата на заплащане и често използват вратички като наемане през аутсорс фирми. Според доклад на учени от Института по икономически политики компании, действащи в района на Вашингтон, плащат 36% по-ниски от медианните заплати за работните места, които най-често са заемани от хора с H-1B визи – софтуерни разработчици на начално ниво. За финансовата 2019 г. тази разлика е възлизала на 41 746 долара на служител. При втората най-ниска категория разликата е възлизала на 18%, или 20 863 долара. Това означава, че компаниите може би си спестяват милиарди долари от заплащането на служителите си. Изследователите са установили, че Министерството на труда е сертифицирало 60% от работните места в H-1B програмата на нива, доста по-ниски от местната медианна заплата за професията.
Тези работници с визи не са само по-евтини, но също така имат много по-малка сила за пряко договаряне с работодателите. За голям брой от тези хора това, която започва като път към обещаваща кариера, в крайна сметка се превръща в „обвързан труд“, казва Салил Чодари, бивш притежател на H-1B, който става американски гражданин през 2010 г. Когато имигрантският статут е изцяло обвързан с работодателя, проблеми като недоплащане и преумора често се премълчават поради страх от санкции. Чодари, който се е образовал като инженер в Индия, си спомня как е бил вкарван в изморителни проекти, без да му се плаща за извънреден труд. „Ако работиш по 16 часа на ден, ти всъщност вземаш две работни места от пазара на труда… Това е прецакване на системата във всеки смисъл“, казва той. А изравняването на заплатите не е непременно отговорът, ако това означава, че служителите ще са принудени да издържат на 18-или 19-часови работни дни – перспектива, която повечето американски работници не биха приели.
„Създаден е един модел на ниски разходи и висока зависимост на служителите“, казва Брус Морисън, защитник на имиграцията и бивш конгресмен от Демократическата партия, участвал в написването на оригиналния закон за H-1B визите. „Американските работници са принудени да се конкурират с това, поради което просто отиват другаде“, казва той.
Така че вместо най-острите умове в САЩ да бъдат насочвани към технологичния сектор, комбинацията от потиснат ръст на заплатите, високо текучество, извънреден труд и липсата на перспективи за кариерно развитие насочва най-талантливите висшисти към по-рентабилни сфери като финансите. В крайна сметка повечето служители в технологичния сектор в САЩ не си прекарват времето като пият смутита в шарените корпоративни централи в Силициевата долина. Много по-вероятно е да работят в сив офис в Джърси или Тампа.
Всички тези съображения обаче отсъстваха от отговора на технологичните гиганти на въведените ограничения в H-1B програмата. Вместо това титаните на индустрията в един глас заклеймиха администрацията, че препречва пътя на най-умните и талантливи хора по света да дойдат и да стимулират американската иновация. Сундар Пичай, главен изпълнителен директор на Google и имигрант от Индия, написа в Twitter, че „имиграцията е допринесла изключително много за икономическия успех на Америка, превръщайки я в световен лидер в областта на технологиите, а също така и превръщайки Google в компанията, която е днес.“
Но работниците с визи H-1B не са имигранти. (Освен това не са толкова изключителни в своята квалификация, колкото някои други категории работни визи). Те са гостуващи работници с три до шестгодишен срок за оставане. Този срок често бива удължаван, но това поставя тези работници в законова безтегловност и ги превръща в „постоянно временни“, казва Даниел Коста, един от авторите на изследването на Института за икономически политики. Те плащат данъци, но не получават защитите, полагащи се на американските работници – най-вече обезщетения за безработица.
Наличните данни могат да са трудни за анализиране, но голям дял от работниците с H-1B визи в крайна сметка биват подкрепяни от компаниите за получаване на статут на постоянно пребиваващи. Голям дял от молбите за „зелена карта“ са от хора с H-1B визи. Но предвид големия брой молби, получаването на такъв статут може да отнеме години, дори десетилетия в случая на много от индийските работници в технологичния сектор. Докато чакат одобрение за зелена карта, хората с H-1B визи имат много ограничена работна мобилност – т.е възможност да сменят работодателя си. „Дългата опашка чакащи и предпочитанията на работодателите превърнаха H-1B програмата в главен, макар и не единствен начин за получаване на зелена карта. Работодателите харесват опцията „пробвай преди да купиш“, която тази система им осигурява„, казва Коста.
По този начин хората с H-1B визи се превърнаха в злочест реквизит за твърденията, че САЩ имат спешна незадоволена икономическа потребност, която затруднените образователни и имиграционни системи не могат да запълнят. Към технологичните компании с дълбоки джобове, лобиращи във Вашингтон, се присъединяват университети и изследователски институции, стремящи се да разширят своите STEM програми и да привличат чуждестранни студенти, готови да плащат високи такси с надежда да градят кариера в САЩ. Както пише Майкъл Тейтелбаум, резултатът от това е сложна и успешна кампания за поддържане на потока на труд и капитал.
Според Тейтелбаум след края на Втората световна война в САЩ е имало поне пет отчетливи цикъла на „тревога-бум-срив“ за недостиг на кадри, които се повтарят през 10 до 20 години. Първо политици, бизнес общността, научни институции или медии започват да изразяват опасения, че САЩ изостава от другите страни в науката и инженерството; в отговор властите надлежно увеличават притока на студенти и работници; наводненият с работна ръка пазар става уязвим на шокове; изведнъж кохорта от нови висшисти, прекарали години в лаборатории и библиотеки, се оказват изхвърлени на слаб пазар на труда с малко кариерни перспективи. В резултат на това идващите след тях студенти се обезкуражават и се насочват към други кариерни пътища, и така цикълът започва отново. Този модел може да се види в начинания като ядреното въоръжение и космическата надпревара, войната срещу рака, рекордните харчове за отбрана в пика на Студената война, няколкото бума и срива на технологичния сектор и биомедицинските изследвания.
Сега САЩ могат да се окажат изправени пред друг тип срив със 17 милиона безработни и вероятността около една трета от изгубените заради пандемията работни места никога да не се възстановят. Технологичната индустрия съкрати над 72 000 работни места в резултат на кризата с коронавируса. Други свързани със STEM дисциплините сектори също ще бъдат засегнати. Перспективите пред авиоинженерите например не изглеждат особено добри предвид срива в авиационната индустрия. Airbus и Boeing планират да съкратят над 30 000 работници.
Един от основните въпроси в опустошения от Covid-19 пазар на труда е как останалите без работа в разсипани сектори да бъдат прехвърлени към други сфери. „Уволнен авиационен инженер може да се превърне в много успешен технически работник в Силициевата долина. Но не и ако работодателят няма желание да го преквалифицира“, казва Тейтелбаум.
Стабилният поток от сравнително евтини, готови за работа хора с H-1B визи през изминалите години намали значително стимулите за компаниите да инвестират в обучение и развитие. В своя статия за Wall Street Journal от 2011 г. Питър Капели изразява учудване как бизнесът може да се оплаква от затруднения в намирането на квалифицирани кадри, при положение, че по онова време безработицата в страната все още е близо до пика си от 10%, достигнат по време на рецесията. „Вината се прехвърля навсякъде – училищата се провалят, имиграционните политики са недостатъчни, на американците им липсват умения. Но според мен истинските виновници са самите работодатели“, пише той.
Оттогава нещата не са се променили много. Макар компаниите в Северна Америка да са изхарчили 169.4 млрд. долара за обучение през миналата година, както работниците, така и и мениджърите са недоволни от резултатите. Правителствени програми като Trade Adjustment Assistance, която цели да помогне на работници, пострадали от глобализационните тенденции, също са до голяма степен отписани като неефективни.
Академици като Уивър смятат, че решението е в по-добра координация между работодателите и обществените колежи и университети. Този подход не само би разширил мрежите за намиране на работа за студентите, но би подсигурил и че уменията, които се преподават, съответстват на изискванията. Често в моменти на икономически спад компаниите стесняват спецификациите за наемане на нови работници, за да отсяват по-лесно неизбежния приток на кандидати. Това означава, че при избиране на служители могат да бъдат елиминирани хора като Конопка, които имат десетилетия опит, но талантът им не може да бъде лесно разпознат от алгоритмите.
Конопка в крайна сметка използва обезщетенията за безработица, за да изкара диплома по графичен дизайн. Днес тя е художник и продава онлайн свои картини и възстановени ретро фотографии. Годишният ѝ доход е паднал от 90 000 до 35 000 долара, но поне е удовлетворена от живота и се кълне, че не би се върнала в ИТ сектора. „Предпочитам да работя за себе си. Затова сега съм художник, никой не може да подмени изкуството ми“, казва тя.
Вместо да привлича талантливи хора към САЩ и да ги превръща в американци, системата H-1B осигурява на компаниите непрекъснато разширяващо се предлагане на гостуващи работници, които на свой ред се оказват в заклещени в крепостен труд. Наскоро министърът на труда Юджийн Скалия подчерта, че „целта на програмата H-1B никога не е била да създаде набор от чуждестранни работници, които да ограничават възможностите на американците за добре платен труд“.
Последните действия на президентската администрация дадоха начало на някои нужни реформи в системата – най-малко затварят вратичката, която позволява на компаниите да наемат гостуващи работници през фирми за аутсорсинг. Някои от предвижданите по-съществените регулаторни промени обаче така и не стигнаха до законодателна форма и не е ясно дали евентуална нова президентска администрация би работила в тази посока. При липсата на по-подробни законодателни промени, указът на Тръмп от юни просто наложи временна забрана, която хвърли в хаос живота на хиляди хора.
Ако САЩ искат да останат в глобалната надпревара за таланти, те трябва да предлагат на най-способните работници по-малко объркани пътища към легална имиграция, вместо лъжливи обещания, които водят до експлоатация и дълги десетилетия в списъци за чакане. И ако властите в САЩ искат да осигуряват на собствените си граждани широк избор от възможности за развитие, както би трябвало да бъде, компаниите трябва да доказват, че привличаната от чужбина работна ръка наистина запълва празнина, с която местните работници не могат да се справят. Преди да се намери по-добър баланс между тези нужди, пазарът на труда ще остане колекция от лесно сменяеми части.
