Андраш Юхас и Тибор Т. Месман, LeftEast
Тази статия е част от поредицата “Транснационална миграция в Централна и Източна Европа“ на ELMO – Eastern European Left Media Outlet. Петте текста от поредицата ще бъдат публикувани съвместно от “Барикада” и сп. dВЕРСИЯ.
„Повечето хора, които напускат Сърбия, за да търсят работа другаде, са буквално прогонени от чувството, че никога няма да намерят достойна работа у дома. Така те свалят гарда си спрямо офертите, които получават, и са застрашени от въвличане в рискови ситуации“.
Така Ясмина Крунич от ASTRA, водещата сръбска организация за борба с трафика на хора, обобщи разсъжденията си за трудовите мигранти, които напускат Сърбия в търсене на по-добро бъдеще. Разговаряхме с Ясмина и с други събеседници по време на нашето проучване на трудовата миграция от Сърбия към страните от Централна и Източна Европа. Интересувахме се най-вече от емиграцията към страните от Вишеградската четворка* и към Словения и Хърватия, но нашите събеседници ни споделиха и за други случаи.
Трудовите миграционни потоци от Сърбия не се проследяват от държавните институции и мигрантите често стават жертва на злоупотреби с хора в уязвимо положение. Понякога ситуацията е достатъчно извън рамките на закона, за да привлече вниманието на ASTRA*. В резултат на това организацията отделя по-голяма част от вече оскъдните си ресурси за решаване на проблема с трафика на хора чрез трудова експлоатация.
През новото хилядолетие пазарът на труда в Сърбия претърпя бурни промени. От 2001 г. нататък,страната следваше курс на развитие, устремен към преките чуждестранни инвестиции, като кулминацията на този процес беше в годините на и след световната икономическа криза* Скоростните пазарни реформи се извършваха успоредно с често престъпната приватизация и нарастващата безработица. От декември 2009 г. либерализацията на визовия режим позволи на сръбските граждани да пътуват без визи в страните от Шенген, което създаде условия за значителна краткосрочна трудова мобилност. Режимът позволява на сръбските граждани да пребивават в Шенгенското пространство в продължение на три месеца в рамките на всеки шест. Въпреки това търсенето на работна ръка от Сърбия нарасна внезапно едва след световната финансова криза.
ASTRA провежда проучване върху подозрителни обяви за работа, насочени към студенти. Анкетата ѝ потвърждава колко отчаяни са хората: дори ако респондентите са наясно с контекста на трудовата (свръх)експлоатация и подвеждащите обяви, две трети от тях все пак отговарят утвърдително на въпроса дали биха приели работа, ако им я предложи подозрителен източник. Но не е задължително човек да стане жертва на измама или трафик, за да бъде свръхексплоатиран. Както научихме от работниците, синдикатите и експертите, с които разговаряхме по време на нашето проучване, за сърбите, започващи работа в страните от ЦИЕ, надеждата за по-добър живот често е разбита от реалността, с която се сблъскват на далечното, чуждестранно работно място и в чуждото общество.
„Отначало бяхме само двамата – аз и шефът ми“, разказва една служителка с висше образование, която започнала работа в новосъздадена компания за автомобили в Словакия. „Обслужвах осем отдела. Работата беше свързана с покупки, всякакви видове финансови въпроси. Включваше и логистика, защото вече лека-полека преминавахме към производство“, разказа тя. Срещу добра за сръбските стандарти заплата (около 1000 евро) тя трябвало също така да организира пътувания и други задачи – от сортиране на пощата до уреждане на ваучери за обяд.
„Трябваше да правя всякакви неща. Това не ми беше казано изрично. В договора беше упоменато точно какви бяха задълженията ми, но в действителност не се предполагаше, че работата ще се върши само от един човек. Реално погледнато, бяха нужни петима“.
На нашата събеседничка ѝ отнело три години да започне да говори за условията на труд с неин колега. Разговорът се състоял едва след като станала свидетел на това как други хора напускат заради непосилния обем на работа. През първите две години тя работила от 8,00 до 22,00 ч. всеки работен ден. През четирите години, които прекарала във фирмата, не била спомената нито една организация, служеща на интересите на работниците:
„За четири години в моя професионален кръг не беше спомената нито една организация, която да се занимава с правата и проблемите на служителите. И мисля, че това се дължеше главно на факта, че бяхме много малка фирма. И всъщност всички тук се страхуваха да признаят, че положението не е добро. Всеки непрекъснато се страхуваше, че ако е недоволен, ще излезе, че е неблагодарен и тогава ще бъде санкциониран. И после ще трябва да си намери работа, на която ще получава с двеста евро по-малко. Никой не искаше това. А в малката среда, в която бяхме, мисля, че една организация щеше да бъде много видима“.
С други думи, щяло е да бъде много трудно да се основе синдикат.
Събеседничката ни говорела с колегите си за това какво е да нямаш социален живот в Словакия:
„Някак си всички намираха утеха във факта, че все пак се прибират у дома и с това някак си компенсираш положението тук. Да кажем, че това компенсираше липсата на общуване в Словакия. Понеже докато са в Сърбия се виждат с приятели набързо и след това се връщат на работа. После пак работят, работят, после пак си взимат малко отпуск и така някак си компенсират“.
Преживяванего на такъв тип прекомерна експлоатация на работното място е история, която може да бъде разказана от десетки хиляди хора*, които напускат Сърбия всяка година. Те заминават с идеята за временна миграция, за да търсят по-добро бъдеще за семействата си и за себе си. Според изчисленията на Конфедерацията на независимите синдикати в Сърбия поколението на възраст между 30 и 50 години е адаптивната група, която поема временна работа в ЦИЕ. Тази кохорта има предимно средно образование и се състои от малко повече мъже, отколкото жени.
Доминиращият дискурс за трудовата миграция в Сърбия се фокусира върху изтичането на мозъци. Но това е неправилна и предубедена картина. В действителност наистина се наблюдава значителна емиграция на някои висококвалифицирани специалисти, като например здравните работници. Въпреки това преобладава краткосрочната, циклична миграция към страните от ЦИЕ и Германия, а най-представената група е от работници с по-ниско или средно образование, заети в производството или услугите.
Защо здравните работници емигрират?
Синдикалистите, с които разговаряхме, говорят за „масово бягство“ на здравни, а напоследък и на транспортни работници. Раде Панич, председател на Профсъюза на лекарите и фармаколозите в Сърбия, посочи тежките условия на труд и липсата на зачитане на върховенството на закона в сръбския медицински сектор като основни причини за емиграцията:
„Главната причина, поради която хората напускат страната, не са парите. Главната причина е системата. Здравните работници са изпълнители. Когато идваме на работа, очакваме всичко да бъде подготвено, а безопасността ни на работното място да е гарантирана. Целта е да не се сблъскваме с лошо отношение или преследване и никой да не ни третира като стока или роби“.
Представителят на профсъюза обясни какво има предвид под „система“: въпреки огромния недостиг на квалифицирана работна ръка, много образовани, но безработни здравни специалисти не си намират работа. Вместо това в болниците се назначават кандидати без квалификация в областта на здравеопазването на клиентелистки принцип. Често срещана практика в публичния сектор е наемането на работа въз основа на партийна лоялност („partijsko zapošljavanje“). Чрез назначаването на хора, лоялни към управляващата политическа партия, последната изгражда силна обвързаност и установява контрол върху работното място и местната общност. Пандемията показа и как системата се отнася към общественото здравеопазване. Цари институционално мълчание по отношение на това колко лекари и медицински сестри са починали по време на пандемията от Covid-19, което доказва престъпната позиция на правителството по отношение на здравните работници в обществения сектор. Единствено синдикатите оповестиха публично факти, в които се подчертава, че до началото на 2021 г. 115 лекари са починали от Covid-19.
Подходът на правителството към пандемията увеличи масовото недоволство и огорчение, които са на дневен ред в общността на здравните работници днес. Лошите условия на труд и огромното натоварване възпират младите лекари и медицински сестри да останат да работят в сръбското здравеопазване. Така че правителството трябва да бъде подготвено за мащабна криза в общественото здравеопазване, тъй като бъдещето изглежда мрачно. Ниските заплати засилват чувството на огорчение, тъй като здравните работници в Сърбия печелят по-малко дори в сравнение със здравните работници в съседните страни. Всъщност те получават средно с тридесет процента по-малко, отколкото в Югоизточна Европа.
„Представете си европейска държава, която отказва да наеме квалифицирани специалисти, въпреки че знае, че те са необходими за поддържането и подобряването на целия болничен сектор.“ Няма прилагане на законодателството: докато дипломите на някои не се признават и това води до загуба на ползи и доходи, други си купуват дипломи от частните училища за медицински сестри и техници. Както описва ситуацията Панич: „има тормоз, трудности при намирането на работа и огромни проблеми сред работещите като лоша организация на работата, липса на стабилна заетост и растяща корупция – всичко това допълва списъка с проблеми и недоволства“.
Панич посочи че, например, здравните специалисти не получават гаранция, че машините, с които работят, са изправни и няма да причинят непреднамерена вреда.
„Всички анестезиолози в Сърбия, със сигурност на 80% от работните места, упражняват дейността си под заплахата, че ще попаднат в затвора за три години, защото работят с машина, която няма сертификат за функционалност, за безопасност“.
Един от системните провали на Сърбия е свързан с приватизирането на здравния сектор от 2015 г. нататък. Законодателството относно възнагражденията и мерките за безопасност и здравословна работна среда, които са основните искания на синдикатите, остават неприложени. Оказва се, че общественото здравеопазване умишлено е било оставено на самотек и сега определени кръгове на интереси извличат краткосрочни ползи от това.
Изграждане на миграционна инфраструктура: Движещи сили и форми на набиране на работна ръка и сключване на договори
В съпоставка с планираната емиграция към по-богатите страни от ЕС, емиграцията на сръбски здравни работници към страните от ЦИЕ не е значителна. За сръбските здравни работници съществува междудържавно споразумение с Германия, а възможностите за договори са добре организирани и с Швеция и Норвегия. Подобни споразумения съществуват и между Сърбия и други западни държави от ЕС, например за транспортни работници или инженери. Схемата включва предлагане на постоянни договори на работниците и условия за интеграция в приемащата страна, които включват уреждане на бюрократични въпроси и изучаване на езика. Обикновено работниците не мигрират сами, а заедно с целите си семейства. В резултат на това движението към западните страни не е кръгово, а по-скоро представлява дългосрочна емиграция. Докато, както научихме от представител на синдикатите, в Югоизточна Европа здравните работници от Сърбия намират временна работа в Хърватия, Черна гора или Македония. Понякога един главен лекар организира „екип“ и всички те работят в чужбина за около седмица.
Има посреднически агенции, специализирани в набиране на сръбски здравни специалисти. Главната разлика между регистрираните и нерегистрираните посреднически агенции е следната: докато нерегистрираните агенции се стремят към печалба на всяка цена, регистрираните работят законно в полза на всички участници. Обикновено кандидатът за работа в здравеопазването трябва да положи езикови и професионални изпити, за да емигрира. Както обяснява експертът по трудово право Марио Релянович, основната разлика между законните и съмнителните посреднически агенции е, че легалните получават процент комисиона за всеки успешен кандидат и с това договорът с агенцията приключва. Съмнителните обаче изискват от работодателя да плати директно на агенцията вместо на служителя, а агенцията превежда по-малък дял на кандидата (или на служителя на изпитателен срок), преструвайки се, че плаща за всички езикови курсове, изпити и настаняване.
Проблемите с нерегулираните или слабо регулираните движения на работна ръка са отдавна видими. Има много случаи, в които лица, желаещи да емигрират, подписват фалшиви договори, което е особено рисковано, когато кандидатите не четат какво са подписали.
Ако обявата обещава висока заплата, придружаващата информация обикновено се подминава или не се поставя под въпрос. В крайна сметка работниците подписват договори, които съдържат съмнителни или направо незаконни клаузи и които водят до тежка зависимост от работодателя. Силно проблематичните онлайн обяви се публикуват на различни места и създават много работа на инспекциите по труда.
За съжаление, те могат да реагират само спрямо регистрираните на тяхна територия посредници, тъй като нямат юрисдикция върху регистрирани в чужбина оферти, които препращат например към унгарски или словашки мобилни телефонни номера. По думите на един от нашите събеседници, инспекторите по труда са се захванали с ожесточена и непрактична борба. Една обява се сваля, а след това мигновено изникват три нови. Уебсайтовете (напр. Jooble), на които те се появяват, рядко са регистрирани в Сърбия и затова властите нямат юрисдикция върху тях.
Посредниците се оказават в добра позиция да привличат отчаяни и доста слабо информирани работници. Търсенето на работна ръка чрез официални или неофициални посредници е доста успешно, тъй като много хора желаят толкова отчаяно да напуснат Сърбия, че се отзовавават дори на най-подозрителните електронни обяви, ако те дават големи обещания.
Активистът Милош Вучкович ни разказа, че работниците, които възнамеряват да започнат работа в страна от ЕС, са склонни да се възползват от обаждане или препоръка от далечен приятел или роднина. Личните връзки обаче също са донякъде ненадеждни и приятелите могат да се окажат врагове. Друг синдикалист потвърди, че като цяло работниците са сравнително слабо информирани и получават неточна информация от различни източници, като например социалните медии и жълтите вестници.
Експертите подчертават, че от 2015 г. насам набирането на работна ръка процъфтява, особено в страните от ЦИЕ и ЕС, и че никога не е било по-лесно да се набавят работници от Сърбия. Каналите за набиране на персонал не могат да бъдат контролирани, както отбеляза трудовият икономист Михаил Арандаренко, а самото набиране е по-лесно, когато правните условия са облекчени. Като цяло съществува широк спектър от организации, специализирани в осигуряването на работна ръка. Те включват студентски кооперативи, регистрирани и нерегистрирани агенции за временна работа, както и регистрирани и нерегистрирани посредници. От тях студентските кооперативи нямат право да осигуряват работна ръка за работа в чужбина, като същото се отнася и за нерегистрираните организации.
Специалистите по набиране на персонал работят по-скоро опортюнистично въз основа на удържане на процент при наемане на успешен кандидат или осигуряването на такъв. Този модел е особено явен от 2016 г. насам, откакто членове на унгарската или словашката етническа общност с добър социален капитал и формални (правни) познания стават пионери в осигуряването на работна ръка в близките държави Унгария и Словакия. Двама от експертите, с които разговаряхме, отбелязаха като пример и малката община Бела Църква, в която има значително етническо чешко присъствие.
Предприемачите от етническите малцинства са добре подготвени да се адаптират и да използват възникналите възможности, и лесно могат да организират наемането на цяло едно населено място.
Един словашкоговорещ адвокат, сръбски гражданин, имал политически връзки и набавял работници полулегално – първо като посредник, а по-късно чрез регистрирана агенция за временна заетост. Той притежавал седемнадесет (!) агенции за посредничество, които били регистрирани в малък офис, и (първоначално) изпращал словашкоговорещи в Словакия. Тъй като законът не забранява регистрацията на агенции, посреднически фирми и студентски кооперативи на един и същи адрес, той могъл да прави това безпрепятствено.
Наблюдава се модел на предприемаческо поведение, свързан с местната политическа подкрепа: „предприемачите от малцинствата“ знаят как работят системите в съответните страни от ЦИЕ и какви са условията и мотивацията на работниците от Войводина в Северна Сърбия, както и други важни подробности като например приблизителните им заплати.
Въпреки това от 2016 г. насам агенциите за временна работа са най-важните участници в стабилното транснационално осигуряване на работна ръка от Сърбия. Тези агенции обикновено се специализират в страните, до които пътуват наетите работници, и/или в регионите, от които се осигуряват. Така например имаме случаи на агенции в близост до унгарската граница (където има многобройно унгарскоезично население), които са специализирани в намирането на работници за предприятия в Унгария, особено за автомобилната индустрия; агенции в Бачки Петровац (културен център на сръбските словаци), специализирани в намирането на работници за словашки предприятия, за автомобили и потребителска електроника. Такива агенции за временна заетост (TWA) се ползват с непряка подкрепа от местните общини и местните държавни бюра по труда. Така те са получили разрешение да организират публични презентации в общински сгради и да публикуват обяви в залите на местните бюра по труда, като по този начин повишават информираността на населението за възможностите за работа и увеличават доверието в тяхната дейност. Културните антрополози Юрай Марушиак и Саня Златанович, които изучават траекториите на работниците-мигранти съответно в Словакия и Унгария, потвърдиха, че TWA са първата и решаваща връзка между Сърбия и Словакия, особено за хора, които никога не са били в тези страни и не говорят местния език.
Наемането на работа чрез агенция за временна заетост е свързано с много голяма гъвкавост, но и с двойна несигурност: TWA могат да уволняват работници по всяко време и без причина. В същото време, както ни сподели един мигрант, работниците активно търсят по-добри възможности за заетост и рядко имат намерение да останат на определено работно място или да търсят постоянна работа. В унгарското и словашкото производство, особено в автомобилната промишленост, определени поточни линии изцяло или предимно наемат мигранти от Сърбия и Украйна, понякога и с местен ръководител.
Освен наемането на работа чрез TWA все повече се налага и командироването на работници. Командироването от Сърбия е популярен вариант сред работодателите или предприемачите, тъй като регулациите са облекчени: няма задължителен регистър в Министерството на труда за работодателите, които командироват работници в чужбина.
Първият регистриран случай на командироване се случва през 2015 г., след престъпната приватизация на известното металургично предприятие „Гоша”, което има собствена база за обучение. Новият собственик командирова работници,предимно квалифицирани заварчици, на ниски заплати в Словакия. Уговорката е да им се плаща сръбската минимална работна заплата с допълнителни пари в плик (за да се избегне плащането на всички допълнителни пенсионни, данъчни и осигурителни вноски). Няколко години по-късно сръбско дружество, регистрирано като производство на електроника в страната, но без реална производствена дейност, командирова работници в Словакия. По същия начин „производител на сладолед“, чийто постоянен адрес е просто пощенска кутия, командирова работници в LEDO в Чехия.
Появяват се и хибридни варианти на командироване. Например мултинационална компания в Сърбия търси работници, които да бъдат наети в друга страна от ЦИЕ. Една работничка ни разказа, че компанията е обявила работни места в структурите си. Те са насочени по-специално към онези служители от сръбския завод, които са и граждани на ЕС или които имат право да пребивават по-дълго в ЕС, като например словашката диаспора, която прекарва известно време в Словакия. Работата им е изключително отговорна. При подизпълнител на Volkswagen цяла една логистична операция в Братислава е създадена от сръбски екип. Не само физическата, но и организационната и административната работа в офиса се извършва от работници, пристигащи от Сърбия, някои от които говорят словашки. Местните жители не искали да поемат тази работа или са щели да се откажат бързо, след като разберат колко тежко е натоварването.
Един от случаите, които наподобяват на командироване, е от 2022 г. в град Крагуевац – някога процъфтяващ индустриален център и дом на бившия югославски автомобилен производител Застава (купен в последствие от Фиат). Непрекъснато са налице проблеми с производството в завода, който често е на ръба на затварянето. Фиат Сърбия казва на работниците си да се обърнат към, работодател в Словакия, където да работят за тамошната минимална заплата. Според синдикалист, с когото разговаряхме, тъй като призводството на Фиат е било ниско и фирмата е искала да съкрати работниците си, им е предложила да бъдат командировани в Словакия при неин подизпълнител срещу 850 евро на месец, без да се поемат разходите за път и настаняване. Местният сръбски профсъюз установи, че словашкото дружество (доставчик на автомобилна техника) е с най-лоши условия на труд от всички пет завода в Трнава и поради това изпитва остър недостиг на работна ръка, тъй като местните жители не искат да работят там. Първоначално само няколко работници приемат предложението. След неуспешни протест и стачка е възможно да са ги последвали още хора.
Какво могат да направят работниците мигранти, активистите и организациите, за да подобрят ситуацията?
Социалните и икономическите условия в Сърбия предизвикват отчаяни форми на емиграция. Това включва най-вече емиграцията на уязвимото работещо население с ниски доходи. Освен лошия избор и по-скоро лошите условия на труд за много работници, основен двигател на емиграцията е социалното неравенство, съществуващо в сръбската икономическа (производствена) и преразпределителна система. За разлика от средната класа, която ясно формулира исканията и представите си, трудовите емигранти се адаптират към възникващите възможности за работа, както и към отраслите на трудовите посредници. Изградени са система и инфраструктура, насочени към временните миграционни движения. С това са свързани обаче и рискове. Всъщност трудовите мигранти от Сърбия могат да станат жертва на злоупотреби с хора в уязвимо положение. Накратко, един типичен трудов мигрант може лесно да се съгласи да работи срещу високо заплащане, без да се задълбочава в условията на труд, местните трудови стандарти и разпоредбите за социално осигуряване. Отговорните органи в Сърбия почти не обръщат внимание на миграционните потоци и има слаби мерки за предотвратяване на свръхексплоатацията, произтичаща от тази мобилност. Това отношение вероятно няма да се промени в краткосрочен план и затова трябва да настояваме за промяна в средносрочен такъв.
Докато транснационалната трудова миграция се увеличава, нараства и необходимостта от подкрепа и развитие на общностите на мигрантите и транснационалните работници. Практични първи стъпки в тази посока биха могли да бъдат установяването на редовен информационен поток между всички пряко засегнати, организирането на образователни сесии, обучения и начини за взаимопомощ. При създаването на подобни инфраструктура и услуги синдикатите и организациите на гражданското общество биха могли да се възползват от своите сравнителни преимущества и ноу-хау. Това ще им помогне да разкрият собствената си конструктивна роля, пораждайки дух на транснационална солидарност не само в Сърбия, но и в цяла Югоизточна и Централна Източна Европа.
Превод от английски: Стоянка Енева
Тибор Т. Месман е изследовател в Института за изследвания на централно-европейската миграция в Братислава. Той е бивш член на работната група за обществена социология “Helyzet” (Будапеща), както и член на редакторския колектив на сп. LeftEast. Изследванията му седят на пресечната точка на интердисциплинарните сфери на индустриалните отношения и социологията на труда. В трудовете си Тибор се занимава със синдакални политики, света на труда в сферата на автомобилната промишленост, както и, отскоро, с опосредения чрез онлайн платформи труд – особено в Унгария, но и в Сърбия. Трудовата миграция е една особено често срещана тема в тези сфери на изследвание.
Андраш Юхас е журналист и съ-редактор в сръбския ляв информационен сайт Masina.rs. Той пише върху теми като труд, прогресивни политики, неравенства и екологични въпроси.
