В категории:Балкани / Свят

Сърбия на три стола

Как Белград лавира между Русия, ЕС и НАТО, какво ще сондира Александър Вучич при сегашното си посещение във Вашингтон и какъв вариант за решаване на косовския въпрос се очертава

Александър Вучич. Снимка: Фейсбук

Ксения Логинова, „Известия”

На 1 март започна посещение на президента на Сърбия Александър Вучич във Вашингтон. Основна тема на разговорите му ще е ситуацията около Косово и Метохия. Неотдавна САЩ заплашиха Сърбия със санкции заради оръжейните ѝ покупки от Русия. Същевременно върви активно сближаване между Белград и НАТО, а Вашингтон и Брюксел след едногодишна пауза се връщат към активното посредничество за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово. Как Белград успява да балансира между Москва и Запада и до какво може да доведе това?

„Белият дом нееднократно е изразявал загриженост заради закупуваните от Сърбия руски въоръжения, включително зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) „Панцир-С1”. Призоваваме нашите съюзници и партньори да се откажат от такива операции с Русия, които биха могли да доведат до въвеждане на ограничителни мерки в рамките на закона за противодействие срещу противниците на Америка чрез санкции”. Такова предупреждение към Белград изпрати Държавният департамент преди време.

Зенитно-ракетният комплекс „Панцир-С“ по време на сръбско-руските военни учения през 2019 г. Снимка: mil.ru

Доставянето на Сърбия на първата част от ЗРК „Панцир-С1” предизвиква сериозно безпокойство във Вашингтон. Русия и преди е помагала на Белград да засилва военната си мощ, предоставяйки ѝ и изтребители, и бойни танкове, и ударни вертолети. „Сърбия се въоръжава, защото е свободна страна, заобиколена от държави, членуващи в НАТО, с които искаме да сме приятели,” заяви тогава президентът на страната Александър Вучич, добавяйки, че няма да позволи Сърбия „да бъде толкова слаба, колкото беше през деветдесетте”.

През ноември м.г. САЩ вече заплашиха да наложат санкции на Сърбия заради военно-техническото сътрудничество с Москва. „Надяваме се, че нашите сръбски партньори ще са внимателни по отношение на всякакви подобни сделки,” отбеляза тогава специалният представител на САЩ за Западните Балкани Матю Палмър.

Това предупреждение дойде след състоялите се в края на октомври 2019 г. в Сърбия съвместни сръбско-руски военни учения. В тях участва батареята „Панцир-С” и руско подразделение на ЗРС С-400. Присъствалият на ученията президент Вучич съобщи, че Белград ще закупи от Москва една система „Панцир-С”, а с две С-400 Сърбия „би могла да реши всички проблеми по защита на своето въздушно пространство”.

Това изявление вдига доста шум в западните медии и сръбският президент побърза да увери, че за С-400 „Белград просто няма пари”.

На този фон САЩ се отказаха да въвеждат ограничителни мерки – Сърбия тъкмо беше приела новия План за индивидуално партньорство с НАТО (IPAP) за периода 2019-2021 г. и така беше „потвърдила отново все по-тясното партньорство със Североатлантическия съюз”.

Действително това сътрудничество се активизира. През 2015 г. Белград подписа с НАТО предишния IPAP, според който НАТО получаваше право да използва сръбската военна инфраструктура и военно-тренировъчния център „Юг”, а година по-късно представителите на алианса получиха свобода на придвижване из територията на Сърбия, достъп до всички обекти и дипломатически имунитет.

Алексендър Вучич с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Снимка: predsednik.rs

В продължение на много години Белград се старае да балансира между Русия и Запада, но това положение в последно време става все по-рисковано, тъй като дразни и Москва, и САЩ заедно с европейските страни.

От 2012 г. Сърбия е официален кандидат за Евросъюза. Но засега никой не се е разбързал да приема Белград в ЕС, така че той все по-активно се заиграва с Москва. Това изобщо не значи, че местните лидери са се отказали от курса към интеграция в евроатлантическите структури. Сърбия по-скоро гледа на това сътрудничество с Русия като на лост за натиск върху Брюксел.

Така например президентът Вучич миналата година три пъти се срещна с Владимир Путин. А три дни, след като се разбра, че Франция не би искала да вижда в ЕС редица балкански страни, Сърбия проведе на своя територия съвместните военни учения с Русия „Славянско братство”.

Александър Вучич в разговор с Владимир Путин през декември 2-19 г. Снимка: РИА

Наред с това премиерите на двете страни подписаха споразумение за свободна търговия между Белград и Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Преговорите по това споразумение буксуваха в продължение на няколко години и приключиха позитивно, едва след като стана известно решението на Париж. Сърбия стана една от първите държави в света, подписала такъв документ с ЕАИС.

Русия и Сърбия активно демонстрират сътрудничество и взаимна подкрепа. Даже шпионският скандал, разразил се между двете страни, не успя да помрачи размяната на любезности между Вучич и Путин. В интернет се появи видео, на което един от сътрудниците на руското посолство в Белград предава пари на завербуван сръбски разузнавач. Независимо, че случаят предизвика много шум, от това не последва нищо. Руският сътрудник беше напуснал страната още два месеца преди записът да изтече в Мрежата. В Сърбия не арестуваха никого. Не беше разкрита и личността на човека, взел подкупа. А на Запад възприеха случилото се като реверанс на Вучич в тяхна посока. Той се прочу като прозападен лидер, „устремен към евроатлантическите структури, длъжен при това да съхранява дружески отношения с Москва заради вътрешнополитическите обстоятелства.”

В последните няколко седмици западните политици се активизираха по сръбското направление. Новият шеф на европейската дипломация Жозеп Борел посети Белград и Прищина, а също така заяви, че скоро ще назначи специален представител на ЕС по диалога между Сърбия и Косово.

Жозеп Борел (вляво) посети Белград на 21 януари 2020 г. Снимка: predsednik.rs

Седмица преди това на Балканите беше представителят на президента на САЩ по нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово Ричард Гренел. С негово посредничество страните се договориха да възобновят въздушната връзка помежду си, прекъсната преди 21 години. Германската авиокомпания „Луфтханза” ще осъществява полети между Белград и Прищина.

Ричард Гренел (вдясно) беше в Белград и разговаря с Александър Вучич на 13 февруари т.г. Снимка: predsednik.rs

Вучич ще бъде във Вашингтон от 1 до 3 март. Там ще вземе участие в ежегодната конференция на Американско-израелския комитет за обществени връзки (AIPAC), а освен това ще се срещне с вицепрезидента Майк Пенс и с държавния секретар на САЩ Майк Помпео.

„Засега няма никакво основание да говорим за санкции от страна на САЩ. Противопоставянето срещу военно-техническото сътрудничество между Сърбия и Русия е един от общите елементи на борбата, която води Вашингтон за реализиране на своята политика по сръбското направление.  Покупката на оръжие от Москва не е най-важното. Най-важното е Сърбия да бъде принудена под една или друга форма да признае независимостта на Косово. Вашингтон показва какви изисквания той може да постави пред Сърбия, ако тя не признае независимостта на Косово, защото именно това е главната точка в стратегията на Доналд Тръмп в балкански контекст по отношение на Сърбия. Американският лидер е заинтересуван в навечерието на изборите в САЩ през ноември да може да представи на гласоподавателите колкото се може повече свои успехи на международната арена. В тази графа може да се впише и постигането на споразумение между Белград и Прищина”. Това обяснява пред „Известия” старши научният сътрудник на института по славянознание към Руската академия на науките Пьотр Искандеров.

На този фон дефицитът на реално сътрудничество между Москва и Белград се компенсира с огромно количество благоприятни публикации за Русия в сръбските медии и с тържествени двустранни срещи.

Военните учения между Сърбия и Русия имат по-скоро показен характер и целят да демонстрират пред сърбите колко патриотични са техните власти. Реалното сближаване в сферата на сигурността всъщност е между Белград и НАТО. И провеждането на съвместни маневри между тях е много по-често, отколкото с Москва. Но в сръбското общество не обичат особено алианса, бомбардирал страната през 1999 г. Мерките за сближаване с НАТО не са популярни в Сърбия, затова се използва и сътрудничеството с Москва.

Що се отнася до сделката с ЕАИС, тя също не е сензационна. Условията ѝ практически напълно повтарят споразумението за свободна търговия между Русия и Сърбия, действащо още от времената на президента Слободан Милошевич. Отдавна функционират и зоните за свободна търговия между Сърбия и Беларус, както и между Сърбия и Казахстан. Списъкът се разширява с Армения и Киргизстан, но това едва ли чертае пред Белград особени икономически изгоди. А сръбските власти не крият, че споразумението ще трябва да се преразгледа при присъединяване на страната им към ЕС.

За да влезе в Евросъюза, Белград трябва да изпълни основното искане – да регулира косовския конфликт. Западните лидери обявиха, че са готови да направят доста неочакван жест – „да разгледат промяната на границата между Косово и Сърбия като част от мирното споразумение между Прищина и Белград”. Президентите Вучич и Хашим Тачи се отнесоха към възможността за „коригиране на границите” доста позитивно.

Сръбските власти отдавна вече намекват, че не претендират за цялата територия на Косово. Достатъчно им е да преместят малко границата и да върнат в състава на своята страна районите на Северно Косово, където живее сръбско мнозинство. В замяна Прищина би получила сръбските територии Прешево и Буяновац, населени предимно с албанци.

Да се прокара такова решение и в двата парламента, както и да се убеди обществеността, никак няма да е лесно. Против такава сделка са Германия, Великобритания и Финландия. Те смятат, че преправянето на границите може да стане негативен прецедент за други балкански страни, които имат нерегулирани териториални спорове.

„Формално и Франция, и Германия поддържат сръбската заявка за влизане в ЕС, ако Белград съумее все пак да се договори с Прищина. Франция се отнася доста неутрално към териториалните размени и корекциите на границите, но Германия смята, че балканските граници повече не бива да се пипат. От една страна, германците са готови да приемат Сърбия, а от друга биха направили това, само ако се постигне споразумение с Прищина. Но видът, в който Вучич и Тачи предлагат това да стане, за Германия е неприемлив. Ето такъв затворен кръг се получава,” казва пред „Известия” познавачът на Балканите Пьотр Искандеров.

Подобно решение едва ли би било подкрепено и от Москва, която фактически разполага с право на вето по който и да е вариант на косовското регулиране. След като Западът призна независимостта на Косово без да направи за Белград каквито и да е, дори и най-малките отстъпки, сръбските политици от всякакви партии започнаха демонстративно да си дружат с Москва и да хвалят изгодите от сътрудничеството между Сърбия и Русия.

Не закъсняха и плодовете на тази политика. Русия е смятана за главен съюзник на сръбския народ, рейтингът на Владимир Путин в Сърбия е по-висок, отколкото на който и да е местен политик, отношенията с Москва се разглеждат не в икономически, а в нравствено-духовни категории. Ако Вучич се реши да признае Косово без да си осигури подкрепата на Москва, той рискува да загуби поддръжка вътре в своята страна.

Владимир Путин е кумир на сръбската улица. Снимка: РИА

За Русия не е изгодно да подкрепя окончателното регулиране на косовския въпрос. Това я заплашва само с големи загуби за влиянието ѝ в регион. Докато отстояването на позицията, че Косово принадлежи на Сърбия, ще изглежда като много приятелски жест на Москва спрямо сърбите.

Тази популярност на Русия има значително влияние върху външнополитическите решения на Белград. Много сърби смятат Москва и лично Путин за по-надеждни защитници на сръбските национални интереси от собственото си правителство. Броят им ще нарасне, ако Белград вземе непопулярно сред сръбските националисти решение, което освен това би разкритикувала Русия.

Според старшия научен сътрудник по славянознание в РАН Пьотр Искандеро президентът Вучич си е подготвил резервен план за тази ситуация: „Държавният глава сега обвинява сръбската опозиция, че тя е саботирала подписването на споразумението с Прищина с протестната си кампания. Вучич твърди, че е готов да подложи въпросната договореност на референдум, но, разбира се, не във вид от рода на „готови ви са сърбите да признаят Косово срещу териториални отстъпки”, а под формата на пакетно споразумение, което да предвижда определени гаранции от страна на САЩ и ЕС. В частност – позитивно решение за влизането на Сърбия в ЕС.  Под такава форма пакетното споразумение има всички шансове да бъде одобрено с референдум”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар