Резето на вратата към чакалнята, където се събират кандидатите за президент на Сърбия, хлопна в полунощ на неделя срещу понеделник. Тогава изтече срокът за регистриране на участниците в насрочените за 2 април избори за нов държавен глава.
Имената са общо 12 и сред тях са всички онези претенденти, за които „Барикада” вече писа. За фаворит се смята сегашният премиер Александър Вучич, подкрепен от неговата Сръбска прогресивна партия, управляващата политическа сила с мнозинство в парламента на Сърбия. Вучич има, казват, дори шансове да победи още на първия тур. И по този начин да спести на хазната няколкото милиона евро, колкото би струвал евентуален балотаж.
Кандидатурата на премиера очевидно ще бъде подкрепена и от избирателите на неговия коалиционен партньор в правителството -Сръбската социалистическа партия на вицепремиера и външен министър Ивица Дачич. Именно Дачич е сред най-усърдно лобиращите за Вучич. Ако Вучич спечели изборите и стане президент,
ще се оваканти мястото на премиера.
А Дачич отдавна точи зъби точно за това кресло…
В чакалнята е и Саша Янкович, доскорошният омбудсман на Сърбия, предложен от група граждани под названието „За Сърбия без страх”. В компанията на кандидатите също е лидерът на радикалите и някогашен политически патрон на сегашния президент Томислав Николич и на премиера Вучич – Воислав Шешел. Следва някогашният министър на външните работи по времето на президента Борис Тадич – Вук Йеремич, който се изяви и като ротационен председател на Общото събрание на ООН, а през миналата година беше и кандидат на Сърбия за поста на генералния секретар в световната организация. И той е предложен от група граждани. Демократичната партия на Сърбия пък (или каквото е останало от нея) предлага Александър Попович.
Споменавам само тези кандидатури, защото съм убеден, че победителят в президентския вот на 2 април ще бъде някой измежду тях. Останалите седем биха могли да играят някаква роля само при положение, че прогнозата „Вучич президент още на първи тур” по някакви причини не се реализира.
На 17 март Държавната изборна комисия на Сърбия ще оповести кои от тези 12 „апостоли” остават в надпреварата, като не се изключва някои от тях просто да отпаднат поради неизпълнение на условията на избора. Аутсайдерите сигурно и сами си дават сметка, че нямат шансове на фона на електоралното влияние на управляващата партия на „прогресивците” и при подкрепата на коалиционните ѝ партньори. Но елементарната политическа логика в такива случаи винаги диктува непременно да се участва, дори и при сигурни индикации, че няма да спечелиш – най-малкото така ще мобилизираш електората си и ще повишиш „бойната му готовност” с оглед на някои други предстоящи изборни, било парламентарни, било местни. Знае ли човек…
Ако приемем хипотезата за победа на Вучич на първия тур на 2 април, лесно е да се предвиди, че още от момента, в който отваря шампанското за прослава на победата, проблемите ще го ударят по главата с цялата си сила. Те тежат достатъчно и сега, когато Вучич е премиер. Така че с наличния опит вероятно
няма да му е трудно да премине от единия институционален връх на другия.
Вярно, пълномощията на президента според конституцията на страната са доста ограничени, но вероятно ще се окажат прави онези опозиционни сръбски анализатори, които твърдят, че „Вучич знае как да концентрира повече власт в ръцете си” и че „властта върви с него”.
А че в качеството си на премиер той си има проблеми, е повече от ясно. Това на първо място е целият комплекс взаимоотношения с Косово и с ръководителите от Прищина. И най-вече заявеното твърдо намерение на косовските управляващи да създадат своя собствена армия, трансформирайки сегашните полицейски Косовски сили за сигурност.
Ако се вярва на сръбските източници, в проектозакона за създаване на армия в новата държава се предвижда нейната численост да е общо 8 000 души – 5000 на редовна служба и не повече от 3 000 резерв. Онова, което ще отличава армията от полицейските сили за сигурност, ще бъде „съответното” въоръжение. То най-вероятно ще бъде и тежко, ще има за цел да защитава „суверенитета и териториалната цялост на Косово” ще дава военна подкрепа на цивилните власти на страната и обърнете внимание,
ще участва в международни и хуманитарни операции.
Нека си спомним – всички държави от Балканите, които след падането на Берлинската стена заявиха своето желание за членство в НАТО, предоставиха свои контингенти за мисиите на Алианса и международната общност в различни точки на света. Така постъпи и България, която дори и в момента има свои военнослужещи в такива мисии. Същото важи и за Македония, която вече години наред осигурява присъствие на части от своята армия в операциите на НАТО като знак, че е готова за пълноправно формално членство, след като през април 2008 г. на натовската среща на върха в Букурещ нейната уж сигурна кандидатура бе провалена заради несъгласието на Атина. Както казват опитни военни, то така се почва по пътя към Алианса – освен, че се изпълняват критерии по преустройството на армията, задължително се участва и в международни мисии.
Разлика между Косовските сили за сигурност и бъдещата армия на Косово ще има и в структурата и субординацията. Всички армейци ще имат чинове – офицери, старшини и войници. Армията ще има своя академия, военна полиция, сухопътни и военновъздушни части без ВМС (поради липса на излаз на море, разбира се), части за логистика, обучение и национална гвардия. Армията няма да е наборна, а ще се попълва на „доброволен принцип”.
Разбира се,
намерението на Прищина да си направи собствена военна сила раздразни сериозно Белград.
Освен „учудване” за необходимостта от нейното създаване, която премиерът Вучич изрази, президентът Томислав Николич реши да заостри оценката си за този акт в Косово като опасен за сигурността на Сърбия. И свика специално заседание по темата на Консултативния съвет за национална сигурност.
Въпреки реториката, едва ли някой сериозно подозира, че целта на косовската армия ще бъде нападение над Сърбия. Пък и Белград в последно време даде достатъчно ясни знаци, че вижда основната опасност за суверенитета на страната преди всичко откъм Хърватия заради бързото превъоръжаване на хърватската армия с модерни системи от страна на САЩ и НАТО.
В най-скоро време се очаква в Белград да пристигнат обещание от Русия изтребители МИГ-29, които сръбските специалисти да ремонтират, както и танковете и друго въоръжение, което руският министър на отбраната Сергей Шойгу обеща през зимата на Александър Вучич. Помпозните приказки, че след тези доставки сръбската армия става най-сериозният фактор в района на Балканите някак не ми се връзват с това, което изобилства в медиите в Белград относно евентуалната задаваща се заплаха от юг, от бъдещата армия на Косово.
Не мога да схвана и раздуването от Белград на балона за уж несъгласието на Вашингтон и на НАТО с този ход на косовските власти. Това противоречи на текущата сръбска политическа теза, според която от момента на създаването на Косово през февруари 2008 г. нито един, дори незначителен ход на държавниците в Прищина не се предприема без съгласието на американците. На всичко отгоре косовските власти активизираха действията си по изграждане на армия след откровената провокация на Белград с уж „пропагандния влак” от началото на годината, който беше на косъм да взриви отношенията между Косово и Сърбия и да направи голяма беля.
А че в Прищина съвсем сериозно действат, за да направят своята армия, в това няма никакво съмнение. Дори „силният човек” на властта – президентът Хашим Тачи, заложи своята политическа кариера (и той като Бойко Борисов), че ако идеята за армия не се реализира, ще подаде оставка като държавен глава. Председателят на парламента Кадри Весели на свой ред декларира, че
всички парламентарни партии на албанците ще гласуват проектозакона
за превръщането на Силите за сигурност в армия. Засега няма яснота дали общо 20-имата представители на различните етноси в 120-местния парламент, 10-има от които представляват сръбската общност, ще подкрепят проекта.
Весели е категоричен, че създаването на армията не бива да се тълкува от Сърбия като заплаха за нейната сигурност, а като знак, че Косово все повече утвърждава своята държавност, в рамките на която е нормално като суверенна и независима държава да има и своя армия. Но май тъкмо това в Белград не могат да приемат – стабилизирането на Косово като нова независима държава.
Големият въпрос сега е ще даде ли всичко това основание за пълно блокиране на преговорите за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, водени под патронажа на ЕС. Всъщност те вече бяха обявени за прекъснати по решение на парламента в Прищина с подкрепата на 78 депутати и само един въздържал се. Причината – искането на Белград към Интерпол да задържи и предаде на сръбското правораздаване Рамуш Харадинай, лидера на партията Алианс за бъдеще на Косово и някогашен страховит командир на Армията за освобождение на Косово, известна с абревиатурата си на албански УЧК. Харадинай в момента е в режим „условна свобода” някъде във Франция, докато изчаква решението по случая му. А Интерпол може би изчаква да минат изборите в Сърбия…
