Конспиративни кипежи на Балканите

Колко спецслужби се крият зад „изчезването” на сръбския премиер Александър Вучич и зад серията регионални шпионски скандали

„Безпрецедентна ситуация“ е само едно от заглавията на сръбските медии, които се надпреварваха да съобщават на 2 ноември, че за първи път откакто е станал  премиер на Сърбия Александър Вучич не се е явил на работа. Липсата на обяснение от канцеларията на министър-председателя подхрани догадки, инсинуации и внушения. Веднага се лансира тезата, че Вучич просто се е „покрил” заради опасност от ново готвено срещу него покушение. Изводът дойде покрай намерени късно предишната вечер от силите за сигурност оръжия и експлозив, скрити в откраднат автомобил „Рено Меган”, който бил паркиран в гараж в столичния квартал Нови Београд. В колата имало два пистолета, 400 грама тротил, детонатор и мобилен телефон за активирането му от дистанция. Блокът над гаража бил евакуиран, а медиите съобщават, че „наблизо” бил разположен премиерски апартамент. На мястото пристигат пожарникари, линейки, антидиверсионен екип, както и част от охраната на премиера…

След две коли с оръжие и с взрив дойде и "изчезването" на Александър Вучич
След две коли с оръжие и с взрив дойде и „изчезването“ на Александър Вучич

Това разкритие е направено в рамките на разследване на подобен случай от събота, 29 октомври. Тогава в друг белградски квартал – Яйници, на 50 метра ор бащината къща на премиера Вучич, бе открита пак паркирана кола, натъпкана с оръжие. Вътре имаше противотанков гранатомет, 4 ръчни гранати, патрони за автомат, снайперска пушка.

След случая в Яйници Вучич подметна, че може би е бил готвен атентат срещу брат му Андрей. А белградският в. „Вечерне новости” допълни, че заради това премиерът бил решил да напусне заемания от него като шеф на правителството ръководен пост в Бюрото по координация на спецслужбите. Причината – Вучич вече не вярвал на тези служби.

След откриването на втората кола и мистериозното изчезване на премиера конспиративните теории се засилиха още повече.

 От военни маневри до тайни мисии

Всичко това се разиграва в момент, когато на територията на Сърбия се провежда военно учение „Славянско братство-2016“ с участието на руски и беларуски десантчици, както и на сръбски военен контингент.

Успоредно пък в Черна гора върви най-голямото учение на НАТО на територията на тази бивша югославска република, чието население е по-малко от един милион.

Подобно зрелищно дрънкане на оръжие от две съперничащи си свърхсили няма как да допринася за сигурността на Балканите. И то точно в невралгичен за региона ни етап като сегашния, утежнен от миграционната криза и мизерията на по-голямата част от балканското население. При това военните маневри са само видимата част на айсберга. А откъм скритата му част се носи силен звън на шпаги, които спецслужбите на „великите” сили неуморно кръстосват на балкански терен. Та сигурно затова напоследък тук не спират да извират и шпионски скандали, ненадейни визити на геополитически съперници, оставки, политически кризи… Като кризата в Македония например. Или оспорвания неотдавнашен референдум в Босна и Херцеговина.

Инфилтрирането на хора за външно влияние сред различните институции в малките балкански страни е стара практика. Но все пак защо така изведнъж сръбският премиер Александър Вучич, преориентирал се на Запад бивш националист, реши да даде гласност на информации, цитирани и от македонския „Дневник“, че „някоя от източните или западните специални служби е вербувала високопоставен сръбски функционер в службите за сигурност“? Повод за откровението на Вучич е все същият „опит за покушение“ срещу него, свързан с арсенала в колата край дома на родителите му. Държавната телевизия в Белград съобщава, че американския посланик Кейл Скот е отказал да коментира изявлението на Вучич.

Аферата с ареста в Белград на хърватина Чедо Чолович по обвинение в шпионаж откри есенния сезон на конспирациите в бившите югорепублики
Аферата с ареста в Белград на хърватина Чедо Чолович по обвинение в шпионаж откри есенния сезон на конспирациите в бившите югорепублики

Тласък на сегашните шпионски афери из Западните Балкани даде арестът и осъждането през септември в Белград на хърватина Чедо Чолович, обвинен в шпионаж в полза на Хърватия. Тогава Загреб реши, че арестът е осуетил даването на свидетелски показания от страна на Чолович по дело в Сплит за извършени от сърбите военни престъпления в Хърватия по време на войните от 90-те години на миналия век. Искрите на напрежение между Белград и Загреб не са само по отношение на миналото и войните в бивша Югославия. Но това е най-чувствителната в емоционално отношение тема, защото е свързана с нестихваща болка и се използва с политически цели, особено по време на избори.

Последва сръбско-черногорската шпионска афера, която бе гарнирана с отказа на досегашния премиер на Черна Гора Мило Джуканович отново да заеме този пост след спечелени от неговата Демократическа партия на социалистите избори. Впрочем, това е третото тактическо оттегляне на Джуканович от премиерстване за последните 10 години. Винаги досега това е бивал внимателно изчислен ход с цел последващо още по-сигурно връщане във властта. Вероятно и сега става дума за нещо такова. Джуканович си остава лидер на Демократическата партия на социалистите. Счита се, че така ще запази възможността да се кандидатира за президент на изборите през 2018 г.

Мило Джуканович умело вплете в политическите си сметки и предизборния шпионски скандал
Мило Джуканович умело вплете в политическите си сметки и предизборния шпионски скандал

Но политическите сметки на Джуканович по никакъв начин не замъгляват раздухания от самия него покрай изборите „пресечен опит за атентат в Черна гора, подготвен в Сърбия“. Валят обобщения и констатации, че Белград се намира в чувствителна политическа ситуация, защото сръбски граждани са били заловени в Черна гора по обвинения за „планиране на нападения в случай на победа на партията на Мило Джуканович“. Твърденията на някои черногорски медии, че „расте броят на хората в Сърбия, заинтересовани Черна гора да промени своята външна и вътрешна политика“, често се придружават с информации за „подкрепа в това отношение от страна на Русия“.

Защо Патрушев побърза за Белград

Факт е, че след черногорската афера в Белград незабавно пристигна Николай Патрушев, секретарят на Съвета по сигурността на Руската федерация. На срещата му с президента на Сърбия Томислав Николич е била обсъждана ситуацията с Косово. А също и натискът за въвеждане от страна на Белград на санкции спрямо Москва. Поне така твърдят водещите белградски медии. Русия едва ли ще си позволи отношенията между двете страни да пострадат заради раздухван шпионски скандал. Залозите са прекалено големи и засягат влиянието на Кремъл на Балканите, както и съхраняването на приятелските връзки между Русия и Сърбия. Целта е те да се запазят – независимо, че правителството на Вучич изгони от Белград няколко руски граждани по обвинения в шпионаж срещу Черна гора.

Шефът на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев (вляво) със сръбския вътрешен министър Небойша Стефанович
Шефът на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев (вляво) със сръбския вътрешен министър Небойша Стефанович

Някои медии, като сръбският вестник „Данас“, правят връзка с трудно преглъщаното от Русия влизане в НАТО на Черна гора. Други, като черногорската „Победа“, твърдят, че „влиянието на Русия в региона расте“ и изказват подозрения, че Сърбия е послужила „като плацдарм за дейности срещу легитимното ръководство на Черна гора“.

Твърде елементарно, за да изяснява ситуацията в дълбочина. Защото наистина не от вчера големите играчи се състезават на балканския плацдарм, а „малките свободни народи не са уважавани от големите, които не правят разлика помежду им“, както смята премиерът Вучич. В допълнение сръбският вицепремиер Ивица Дачич, който е и външен министър, заявява, че „на мнозина по света не им харесва наличието на страна, чийто лидер води независима политика и тя да не работи в ничий друг интерес, освен сръбския“.

На Белград определено не му допада отново, както вече е било в историята, да се използва „сръбската ръка, за да върши мръсната работа“. Стремежът на Сърбия, включително и на настоящия премиер Вучич, е да се води политика на партньорство както със САЩ и ЕС, така и с Русия и Китай. Независимо, че ЕС на този етап няма никакво намерение да се разширява и да приема нови членове, ръководството на Сърбия продължава да изповядва като своя основна цел членството в ЕС и да не обсъжда сериозно нарастващите евроскептични настроения в страната.

Калкулациите на Дачич за ЕС, Русия и Косово

Това не пречи на Ивица Дачич да казва: „Нали не си мислите, че Сърбия ще пропадне, ако не се отвори някоя преговорна глава през октомври, декември или догодина“. И да обосновава подобни изказвания с поставяни от страна на Брюксел условия – както за налагане на санкции срещу Русия, така и свързани с Косово и неприемливи за Белград. Сред тях е например създаването на косовска армия. И в този контекст определено работи разбираемата за всеки сърбин логика – по-добре да не се отварят нови глави, отколкото да се навреди на националния интерес. Не е случайно, че по всички централни улици и площади в Белград има надписи „Косово е наше“. Дачич не се притеснява и да посочи, че не е съгласен независима Сърбия да иска от някого разрешение за провеждане на военни учения с когото и да било.

Ивица Дачич ясно калкулира сръбския национален интерес между ЕС и Русия
Ивица Дачич ясно калкулира сръбския национален интерес между ЕС и Русия

Една от централните теми в сръбската преса тези дни е именно диалогът Белград-Прищина и изказано становище от страна на външния министър Дачич, че трябва да се направи референдум, за да излезе наяве какво иска народът. Според Дачич, ако Сърбия обърне гръб на Русия и въведе санкции срещу нея, тогава Москва може да промени позицията си в ООН и това да позволи Косово да стане пълноправен член на световната организация. Засега в Съвета за сигурност две от петте му постоянни членки – Русия и Китай – продължават да държат висящ въпроса за косовското членство чрез правото си да му наложат вето. Двете страни не са признали Косово и като независима държава. „Не можем да предадем тези държави, защото така вредим и на самите себе си,“ казва Дачич.

Да, Сърбия не може да си позволи да изгуби тези приятели, защото наистина трудно ще намери нови и то толкова твърдо защитаващи интересите ѝ. Това няма нищо общо с емоции и исторически връзки, включително православни. Това просто са национални интереси и в тяхно име външният министър предлага да се жертва отварянето на глава 31 от преговорния процес за членство в ЕС вместо да се въвеждат санкции срещу Москва. Още повече, че самият ЕС се тресе от неразбории, нерешавани с години проблеми и разногласията се увеличават.

Междувременно на руския пазар селскостопански и промишлени продукти от Сърбия заместват спрелия заради санкциите внос от ЕС. Да не говорим за сериозните инвестиции на сръбска територия от страна на Русия и Китай. Особено в инфраструктурата и военната промишленост.

Спецслужби и спецоперации доминират балканските новини напоследък
Спецслужби и спецоперации доминират балканските новини напоследък

Политическата ситуация наистина е чувствителна, особено като се знае, че е започнала и кампанията за президентските избори в Сърбия. Известни са позициите на президента Николич, който е убеден привърженик на повече от приятелските отношения с Русия. Ще го подкрепи ли Вучич? Въпрос с неизвестни, а шпионските скандали от много страни не способстват да се избистри ситуацията.

Очевидно ще следва продължение. И нови опити за дестабилизиране на обстановката. Уж Балканите са свикнали, но демократичните времена отвориха очите за нови хоризонти, за нови цели, за нови начини за отстояване на интереси. Миграционната вълна показа, че няма страна, която може да се справи сама. Дали това ще отрезви допълнително региона ни? Или разпадните и дележни процеси в него ще продължат?…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар