Не знам дали не сгреших професионално, но реших този път да поизчакам някой и друг ден след съобщението за номинацията на Ана Бърнабич за нов премиер на Сърбия, преди да предложа темата на „Барикада”.
Не че нямаше достатъчно данни да се анализира това на пръв поглед изненадващо предложение от страна на президента Александър Вучич и да се разкрият истинските политически мотиви за идеята жена, при това член на гей-обществото в Сърбия, да оглави изпълнителната власт в страната. Имаше, разбира се, и някои от тях успях да изложа в краткия си текст за блога в сайта на новините на БНТ.
Все пак тези няколко дни изчакване ми дадоха още повече гледни точки за реалните мотиви на президента Вучич да посочи Ана Бърнабич за свой наследник на премиерския стол. Които само потвърдиха първоначалното ми впечатление, че нещата не са толкова прости, още по-малко необмислени. Напротив, колкото и сензационна и провокативна да изглежда тази номинация за консервативното сръбско общество, колкото да дава тема за балканските мачовци в следващите месеци да си чешат езиците в кафани и кръчми, толкова тя дава основание да се твърди, че политическата мимикрия на Вучич напредва с пълна пáра. И го превръща във все повече харесван от Европа политик и държавник, в балансира пазител на европейските ценности, замествайки стария му образ на някогашен краен сръбски националист.
Спомням си, през миналото лято, когато Вучич, още като премиер избра безпартийната Ана Бърнабич за свой министър на държавната администрация и местното самоуправление, много хора се питаха: тази пък за какво му е? Вярно, добър мениджър по различни програми, с две образования – едното в Щатите, друго, магистратура – в Лондон. На всичко отгоре Ана взе, че публично призна, че е лесбийка, а родена хърватка (майко мила, хърватка в сръбско правителство!…). Все констатации, които наистина даваха основание на въпроса: за какво му е Бърнабич на Вучич в кабинета? Я колко мераклии за министерски постове има от неговата Сръбска прогресивна партия.
Но се оказа, че е имало за какво Бърнабич да стане член на правителството. Дойде моментът тя да приеме номинацията за премиер, след като патронът ѝ, силният човек на Сърбия Александър Вучич, я избра след няколко не по-лоши и заслужили кандидати.
Както неведнъж сме споменавали в „Барикада”, най-големият желаещ да наследи поста на Вучич е Ивица Дачич – досегашният му първи заместник в правителството, външен министър на страната и лидер на Социалистическата партия, коалиционния партньор в парламентарното мнозинство. Правил съм прогнози, че тъкмо Дачич ще е бъдещият сръбски премиер. Не съм се оказал добър пророк, както се вижда, макар че, когато обявяваше номинацията на Бърнабич, Вучич изрично посочи, че нейната основна задача ще бъде икономиката, дигитализацията и някои други подобни сфери, докато политическата част от работата на кабинета ще се поеме от Ивица Дачич, към когото Вучич имал пълно доверие.
Както се казва, до голяма степен премиерските амбиции на „поразяващата уста” Дачич са задоволени, макар хора, които го познават, да твърдят, че това е малко за амбициозния социалист, една от младите надежди на партията, изскочила изпод шинела на Слободан Милошевич, или по-скоро, от политическия и бизнес клуб около съпругата на Милошевич – Мира Маркович.
Как обаче ще функционира това правителство при очевидно създаващото се двувластие, няма ли декларираните от президента пълномощия на Дачич да му дадат повече самоувереност, отколкото Бърнабич би преглътнала, ще трябва да видим. Но вече се появиха сигнали, че това е една от клопките, които Вучич е поставил в своя стремеж да командва авторитарно всичко в Сърбия, за да се явява като арбитър на евентуалните спорове между премиера титуляр и неформалния премиер. Така че отново да дърпа конците на властта в държавата.
Прегледах внимателно първите сигнали на сериозните световни агенции от Белград, когато стана дума, че Ана Бърнабич е номинирана за премиер. Сериозни, сериозни, колкото и да са сериозни, те все пак на преден план в първите си вести изведоха факта, че за първи път жена е номинирана за премиер на Сърбия, и че тази жена е с нетрадиционна сексуална ориентация.
Сензацията си е сензация, темата е „вкусна” за мачовците, ама и тя си има дълбок политически контекст. При проведения неотдавна в Белград Прайд на хомосексуалистите полицията не успя да гарантира напълно сигурността на участниците в него, с което властите си спечелиха остри критики от Европа. Ето го и политическият „реванш” на Вучич с неговото послание, че той лично като президент има политическа воля да следва либералните ценности на европейските демокрации, които да му преметат пътя към членство на Сърбия в Европейския съюз. Лично на мен ми идва в повече тази преднамерена модерност на Вучич като широко скроен политик и затова я приемам повече като част от опита му да изгражда образ на правоверен европеец, като същевременно този образ да прикрива старателно национализма му.
Да приемем, че по такъв начин Европа е успокоена. Фактът, че Ана Бърнабич не е партиен и апаратен човек пък трябва да успокои вътрешнопартийната и вътрешнокоалиционна борба в парламентарното мнозинство. В смисъл, че Вучич не се е поддал на изкушението да избере човек от някоя от коалиционните партии или фракции, което може да се приеме като обида за останалите.
Друг е въпросът, че, както сочат някои информации, изборът на Бърнабич вече предизвиква сериозно вътрешно напрежение, дори се стига до прогнози, че тя няма да успее да събере 122 гласа за обикновено мнозинство в Скупщината при гласуването на състава на кабинета ѝ. Даже се наложи висши партийни фигури публично да предупреждават, че който от депутатите на управляващата коалиция не подкрепи Бърнабич, това ще означава, че не уважава достатъчно президента Вучич. Впрочем, при номинацията на Бърнабич Вучич съобщи, че тя е декларирала пред него готовността си да гарантира необходимото мнозинство в парламента.
Дебатите за правителството започват в Скупщината през тази седмица. Ако кабинетът не мине, Вучич предположи, че през есента страната отново трябва да избира парламент. Какво пък, този дебат може да се превърне в тест за това дали огромната популярност на Вучич като премиер може да го превърне в авторитетен и обичан държавен глава, който въпреки ограничените си пълномощия по конституция, вече дава заявки, че ще управлява Сърбия както си знае.
Авторитарно.
