Вероятно това бе шега на балканската политическа случайност. Докато в Белград новият президент на страната Александър Вучич се закле с една ръка върху конституцията и с друга върху Библията, на 400 километра на юг, в македонската столица Скопие, течаха последните минути от двудневния конституционен срок за дебати преди парламентът да одобри програмата и състава на новото македонско правителство начело с лидера на социалдемократите Зоран Заев.
Първи юни, четвъртък, бе първият работен ден и на двамата. Хубава дата за начало – Международен ден на детето, символ на чистота и прямота, на честност и предвидимост. Наистина хубав символ. Само че докато Вучич, който довчера бе премиер на Сърбия, просто ще продължи и като президент своята линия на политическо поведение и ще укрепва личната си власт, то при Заев е обратното – тепърва му предстои много трудна работа. Най-напред ще трябва да санира резултатите от 11-годишния авторитарен режим на Никола Груевски, да върне страната в нормален режим на демокрация, а после да започне да изпълнява обещанията от програмната си реч в парламента. А те са реформи в икономиката и правосъдието, укрепване на институциите като гаранция, че ще има справедливост за всички, ускорено членство в НАТО и в Европейския съюз. С една дума, на Вучич ще му е по-леко, отколкото на Заев.
Чета реакциите след триумфалната изборна победа на Александър Вучуч и след встъпването му в длъжност като президент на Сърбия, и не намирам някаква особена разлика, независимо от разнообразието на авторите на оценките. Вече сме го казвали като прогноза в „Барикада”, че най-големият въпрос пред Вучич и пред „пазителите” на духа и буквата на сръбския оновен закон ще е как новият държавен глава ще запази контрола и влиянието си в политиката, които имаше като премиер, в тесните конституционни рамки на президентската институция.
Да, вярно, общото мнение на наблюдателите е, че Вучич ще продължи да бъде силният човек на Сърбия, тъй като „властта върви с него” и „властта е там, където е Александър”. На думи това е красиво, но на практика би могло да означава, че новият сръбски президент ще бъде изправен през ежедневната необходимост да нарушава пълномощията си. Не е човек, който ще се свре в резиденцията и внимателно ще гледа да не разсърди изпълнителната власт. Още повече, че той олицетворява институцията, която трябва да определи следващия премиер на страната.
В сръбските медии преди време се появиха прогнози за това, кой би могъл да наследи Вучич в министър-председателското кресло. Въртят се четири имена, между които е и най-големият мераклия – лидерът на Социалистическата партия, в момента вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич. Важното обаче е, че като основен критерий за избора на премиер всички наблюдатели посочват качеството лоялност към Вучич. Според някои аналитици Вучич търси съратник без много интегритет и самостоятелност, който би бил просто послушен изпълнител на желанията на президента. Да не кажа марионетка на държавния глава… В най-новата сръбска история вече има подобен пример – премиерът Мирко Цветкович, който по време на своя мандат остана популярен само с това, че одобряваше безпрекословно решенията на тогавашния президент Борис Тадич. С други думи сега Вучич търси „своя” Мирко Цветкович.
Освен, че ще бъде изправен пред предизвикателството да нарушава конституцията всеки ден, или просто да замени основния закон с някакъв „неформален конституционен ред”, Вучич очевидно ще продължи и ежедневния си флирт с медиите. Оценява се, че умелото използване или злоупотребата с медиите бяха една от най-ярките характеристики на премиерското управление от страна на досегашния ръководител на сребското правителство.
Политологът Душко Радославлевич прогнозира, че таблоидните медии ще продължат да „тичат след Вучич”. А той и занапред ще има сериозна медийна популярност, тъй като самият е такъв вид личност, който не може да функционира и да живее без медийното внимание. Затова според Радославлевич и занапред ще имаме „тази рекламно-позьорска политика, която очевидно в Сърбия добре се продава”.
В политическата линия на Вучич едва ли ще има изменения. Очевидно той ще продължи с балансирането между Русия и ЕС, с еврореториката за членството на Сърбия в Евросъюза, а в същото време и с несръчните опити за прикриване на идещия му отвътре национализъм. Ще се върви и към по-нататъшно нормализиране на отношенията със съседите – там, където има пукнатини. Ще се бутат напред и преговорите с управляващите в Косово.
Някак неочаквано обаче се появи проблем със Скопие, дори още преди Зоран Заев да стане премиер. Първо, Заев в еуфорията на получаването на мандата си определи Вучич и компания като „националисти”, от което в Белград му се разсърдиха сериозно. Та се наложи на срещата в Брюксел, свикана от Федерика Могерини, Заев лично да се извинява на Вучич. Впрочем, ако последвалият сръбско-македонски шпионски скандал беше избухнал в онзи момент с такава сила и достоверност, както стана в края на май, Заев щеше да е в по-силна позиция от тази на каещ се за думите си бъдещ македонски премиер…
А скандалът си заслужава вниманието. Оказа се, че сръбски агент на белградските тайни служби под прикритие в посолството на страната в Скопие се е подвизавал необезпокояван из парламента в онази прословута „нощ на кървавите глави” на 27 април. Нещо повече – бил е сред първите, нахлули в Собранието.
Официалното обяснение от Белград бе, че Горан Живальевич бил там, за да види дали сръбски граждани не са пострадали от насилието… Македонските власти си затвориха очите пред очевидното нарушаване на Виенската конвенция за правата на дипломатите, а вероятно и не им беше до по-остра реакция предвид предстоящата смяна на властта. Уж нещата се успокоиха.
Но ето, че бяха публикувани записи, направени от македонските тайни служби. На тях има разговори на въпросния сръбски агент, от които стана ясно, че той инструктира лидера на Демократичната партия на сърбите в Македония Иван Стоилкович, член на коалицията, ръководена от Никола Груевски. Стана явна и връзката му с известния сръбски журналист Мирослав Лазански, който от една година е депутат в Скупщината в Белград.
Тогава вече Вучич се разсърди сериозно като публично обвини Скопие, че Македония не е държава, щом там са дали възможност тези разговори на агента да бъдат достъпни до медиите и да бъдат публикувани. Така и не стана ясно кой точно е „пропуснал” в медиите тези разговори, но от тяхното съдържание личи намесата на сръбските тайни служби в политическия живот на Македония, което, разбира се, не е нещо ново, но така извадено на показ, е повече от симптоматично.
Иначе Заев започна ударно първия ден от работата си като премиер. След дълга празнична нощ той заведе екипа си при президента Георге Иванов на първа среща. Което, ако не друго, дава легитимност от страна на държавния глава. Все пак този премиер с неговото правителство ще трябва да работи заедно с Иванов в годините, които остават до края на президентския мандат.
Още в първия ден Заев освен това разпореди на министърката на образованието да внесе в парламента проектозакон за отменянето на така нареченото „екстерно”, или външно оценяване на матурите. Същевременно той заяви, че очаква оставката на главния прокурор Марко Звърлевски заради негативната оценка на неговата работа, а и на цялата прокуратура. Въпросната оставка се очаква да отвори пътя за реформи в правораздаването и в съдебната власт като цяло.
Звърлевски се ослушва. Но пък Заев обеща като част от съответните реформи да сформира специализирано съдебно отделение. И то да разглежда делата, повдигнати от Специализираната прокуратура, която пък бе създадена да разследва корупцията по високите етажи на екипа на Никола Груевски, както и злоупотребата с властта в същия период.
И все пак – още не бе изветряло шампанското от победната вечер и нощ, когато на Заев се наложи да изказва съжаления за един тежък инцидент. Помислете си – срещу досегашния министър на здравеопазването Никола Тодоров някой стреля във фоайето на министерството! Такова чудо дори на Балканите май не се е случвало, поне не напоследък. Тодоров оцеля, стрелецът бе задържан, но този уж частен случай показа колко гняв и чувство за реванш са сенотрупали у хората в Македония след 11 години управление на Никола Груевски…
За финал – поздравления за новия кабинет в Македония, поздравления и за новия президент на Сърбия. Но внимателно с очакванията. И с преглъщането. Сладко-киселият сос често предизвиква стомашни бунтове.
