След всичко, през което македонците минаха в последните години, вече нищо не бива да буди нашето учудване. Докато мандатоносителят за нов кабинет – лидерът на социалдемократите и на опозицията Зоран Заев, интензивно влизаше от проява в проява, от среща в среща в опитите си да състави бъдещото правителство на Македония, досегашният премиер и лидер на очевидно отиващата в опозиция ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски продължи да се държи като че ли нищо не се е случило. И да открива нови обекти, режейки тържествено ленти из цялата страна.
Само преди няколко дни в рамките на една дискусия чух съждението, че на Балканите процесът на мирен преход на властта става много трудно, ако изобщо се случва. Основен аргумент за такъв извод вероятно е тъкмо ситуацията в Македония през последните месеци, в която победителите в парламентарните избори получиха мандат да съставят кабинет, но не успяха да го направят, докато опозицията имаше мнозинство и готовност за правителство, но нямаше мандат.
Е, след дълги препирни и очевиден натиск отвън, предимно от САЩ чрез представителя на Държавния департамент Браян Хойт Ий, най-после Зоран Заев получи мандат. И много скоро стана ясно, че въпреки привидното примирение и търпение по отношение на действията на президента Георге Иванов, Заев е бил в достатъчна степен готов с програмата на бъдещия си кабинет и до голяма степен с персоналния му състав.
Той изпълни и всички искания, да не кажа капризи, на държавния глава Иванов, който всячески искаше да блокира съставянето на ново правителство от опозицията, тълкувайки своеволно и без това недостатъчно ясните текстове на конституцията и предявявайки за първи път в историята на суверенна Македония искания към опозиционния лидер, каквито кратката история на новата независима държава не познава.
В крайна сметка списъкът с имената за новия кабинет бе внесен в парламента, макар и в късна доба, само 15 минути преди полунощ в неделя вечерта, на 28 май. От Събранието отговориха светкавично – във вторник, 30 май, в 11 часа се свиква сесия за обсъждане на състава на проекто-правителството и програмата. А като се има предвид, че конституционният срок за дебати е два дни, най-вероятно в сряда вечер, в полунощ, ще има гласуване на първия кабинет на премиера Зоран Заев. Тоест,
в четвъртък Македония ще има правителство.
Иначе по състава, предложен от Заев, някакви особени изненади няма. Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети получи своите четири министри и двама вицепремиери, като единият от тях – Хазби Лика, ще отговаря за изпълнението на Охридския мирен договор, Алиансът на албанците на Зиядин Села ще има двама министри. Всички останали министерски кресла са за коалицията, водена от социалдемократа Заев. И за да няма недоволни, мандатоносителят е предложил хитър вариант -титулярните министерски места са за кадри на СДСМ, докато необичайно високият брой министри без ресор – цели седем, са предоставени на кадри на малките партии, участващи в досега опозиционната коалиция.
Както се очакваше, заместничката на Заев в партията Радмила Шекеринска получава министерството на отбраната, докато за министър на външните работи е определен Никола Димитров.
И двамата имат зад гърба си интересни биографии, но докато Шекеринска е партиен и апаратен войник, Димитров има семейната закалка на привърженик на историческото ВМРО. Той е работил е на различни позиции и от двете страни на политическата барикада – представител на Македония в преговорите с Гърция за името по времето на премиера социалдемократ Бранко Цървенковски, съветник по сигурността на президента Борис Трайковски, заместник-външен министър, посланик в САЩ и после в Холандия, напуснал държавната работа след мандата си в Хага и основал опозиционната към режима на Груевски т.нар. Амстердамска тройка, появил се преди няколко дни на обща снимка с вече станалия популярен висш американски дипломат Браян Хойт Ий. Това пък даде повод да се говори, че Никола всъщност ще бъде
„американското момче” в кабинета на Заев.
Останалите министри са от тясното партийно обкръжение на бъдещия премиер и тук особени изненади няма. Ако все пак има нещо учудващо, то е отсъствието в списъка на представители на партията Беса, с която Заев не успя да се договори за участие. От Беса пък обещаха да са в опозиция, но да бъдат конструктивни и да подкрепят правителството „отвън”.
Каквито и резерви да има към Зоран Заев, трябва да признаем, че той внесе (поне досега) едно ново поведение на политически ръководител. Заедно с проявеното търпение и умението да чака точния момент за победата, в момента, в който птицата на успеха кацна на рамото му, той я грабна и накара времето да работи за него.
Обеща да внесе състав и програма на кабинета преди определения от конституцията двадесетдневен срок и го направи. Организира конгрес на своя Социалдемократически съюз, на който отново получи доверието на делегатите заедно със своята заместничка Радмила Шекеринска. Проведе успешни преговори с лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети и с Алианса за албанците за участието им в правителството.
Междувременно отскочи до Брюксел да участва в срещата, организирана от Федерика Могерини с лидерите на държавите от Западните Балкани, на която получи обещанието за бъдещо членство на Македония в Европейския съюз. Това участие на Заев, въпреки че формално все още не е премиер, стана
знак на подкрепа от страна на Брюксел
за неговата бъдеща дейност. Там, впрочем, Заев свърши и една друга важна работа, извинявайки се лично на премиера на Сърбия Александър Вучич за свои думи в едно изявление, насочени към сегашните белградски ръководители.
Не че в думите му, според които Вучич и компания са „националисти”, няма голяма доза истина, но те предизвикаха нервната реакция в Белград. Прозвучаха и закани, че в бъдеще Сърбия ще определя отношението си към Македония в зависимост от нейното към сръбския съсед. Другояче казано, посланието беше: мерете си думите, да не ви се стъжни животът. Казват, че Вучич бил приел извинението на Заев. Значи, нещата се връщат в нормалния коловоз на сръбско-македонските отношения.
Какъв е характерът на тези отношения, стана ясно, когато една местна телевизия в Скопие разкри, че в „нощта на превързаните кървави глави” на 27 април в парламента сред присъствалите вътре в сградата по време на малтретирането на депутатите от опозицията е бил и
високопоставен агент на сръбската БИА
(Безбедносно-информативна агенция), наследник на зловещата УДБА. При това разузнавачът – Горан Живалевич, си има и съответното дипломатическо прикритие като служител на посолството на Сърбия в Скопие.
Стана ясно, че същият агент вече е бил обявен за персона нон грата в Хърватия, щом местните власти разбрали къде е „на щат”, както се казва. Какво е търсел вътре в парламента, е въпросът. А официалният отговор на сръбските власти е, че бил влязъл вътре за да провери на място дали и сръбски граждани не са замесени в тежкия инцидент.
Скандалът стана, но ако си мислите, че заради нарушаването на доброто поведение на дипломат, което е в противоречие с Виенската конвенция, агентът е отзован, жестоко се лъжете. И за бъде картината още по-колоритна, оказа се, че
съпругата на агента работи в македонската Агенция за разузнаване.
Не че досега не се знаеше, че местните македонски тайни служби продължават, макар и негласно, да играят ролята на филиал на сръбските им колеги, но все пак, когато това се открои явно, когато е свързано с такъв трагичен инцидент, оттекнал болезнено в цяла Македония, нещата стават прекалено обидни.
Македония ще има нов кабинет, а най-важното е, че това вече не зависи от президента Георге Иванов. Той сега си има други вълнения – преживява още събитията около 24 май , когато в Москва получи високо отличие лично от ръцете на руския патриарх Кирил за заслуги към обединяването на православието. Странно, да обединяваш православието и да го пропагандираш в една държава като Македония, която обикновено наричат „мултиконфесионална”… А на следващия ден, тъкмо на 24 май, пред самия Иванов президентът
Владимир Путин произнесе нашумялата си фраза за азбуката,
която била пренесена в Русия от „македонските земи”.
Смятам, че у нас се появиха достатъчно точни и компетентни реакции на думите на Путин – и от политици, и институционални, и от историци. В Македония журналистът Бранко Геровски в авторски текст написа, че това, което Путин е казал, е „една чудесна новина”. Закачката тук е българската дума „чудесна” , която в македонския „език” има други варианти.
Тази реплика на Геровски бе приета масово, защото внушаваше, че Путин и натрил носа на българите и че е защитил скопската позиция за делото на Кирил и Методий и техните ученици, както и за произхода на кирилицата, на която руснаците пишат.
Ама че Путин не е учен, че изразеното от него мнение най-вероятно е формулирана от съветниците му, или от руски експерти по въпроса, че по същество има политически контекст, това в Скопие едва ли се разбира. В едно общество, което дори след 26 години независимост и суверенитет споменът за авторитаризма все още е жив, в което има сериозен дефицит на демокрация, декретирането на научни тези от страна на политически фигури се смята за напълно приемливо. Щом като го е казал Йосип Броз Тито, значи е истина. Точка. Щом Путин е рекъл така, значи това е положението. Край на дебата. А тънката линия, която отделя науката от политиката, съвсем се къса.
Преди години Ото фон Клаузевиц бе казал, че войната е продължение на политиката с други средства. Сега, в случая, изглежда
политиката е продължение на науката с други средства.
Иначе как да си обясним, че президентът на Македония – въпросният проф. Георге Иванов, бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на БАН само дни преди да завърши мандатът на президента Росен Плевнелиев. За какви научни достижения, се питам вече няколко месеца, и отговор не виждам. За това ли, че стана духовен ментор на премиера Никола Груевски и му внуши идеята да търсят корените на днешните македонци в будоара на Александър Македонски в рамките на „антиквизацията”, с която да отдалечава днешните македонци от славянските им корени? За това ли, че става един вид търговски пътник на македонизма навсякъде, където пътува по света, в това число и в Москва?
При едно от предишните си посещения там пред преподаватели и студенти от Московския университет „М.В.Ломоносов” Иванов говореше тъкмо за връзката между Македония и Русия на основата на общия език, който бил създаден в Охрид от Свети Климент и бил пренесен в Москва. И за това, че Георгий Маленков, един от сатрапите на Сталин, бил роден в Охрид. Да, в Охрид има фамилия Маленко, при това доста популярна, от която познавам доста хора. Но освен Георге Иванов, не съм чул или прочел друг да е подхванал тази руско-македонска връзка.
А ако Иванов е станал Доктор хонорис кауза на БАН по политически съображения, като президент на съседна държава, срамът не е по-малък, защото в една свята научна институция като Академията директно и дръзко е вкарана политиката. При това чрез личност, която е до голяма степен пряко отговорна за политическата криза, която тресе съседната държава от три години насам.
Тогава защо се чудим, че Путин играе на тази струна? И че рецепиентът на неговата музика е тъкмо македонският държавен глава проф. Георге Иванов?
