В категории:Балкани / Европа / Свят

Как в Македония си играят с огъня

След като македонският президент Георге Иванов се скри чак в Унгария, за да избегне среща с дошлия му на крака в Скопие еврокомисар по разширяването Йоханес Хан, става очевидно, че единствената легитимна институция в Македония в момента разбира погрешно своята отговорност

Улиците на Скопие посрещнаха Йоханес Хан с демонстрации. Снимка: republika.mk
Улиците на Скопие посрещнаха Йоханес Хан с демонстрации. Снимка: republika.mk

Хубаво посрещане устроиха тази седмица в Скопие на еврокомисаря по регионалната политика и разширяването Йоханес Хан. Когато Хан и тримата евродепутати Кукан, Вайгъл и Флекенщайн, които му правеха компания в неговите усилия да подскаже изход от острата политическа и институционална криза в Македония, пристигнаха в седалището на ЕС в Скопие, там ги посрещнаха демонстранти, „спонтанно” събрани, за да изразят пред гостите намерението си да бранят Македония. А вечерта, както предварително бе обявено, също така „спонтанно” улиците и площадите на македонската столица бяха огласени от освирквания и скандирания, осигурявайки явно нарочно търсен „акомпанимент” за разговорите между местните политически и партийни лидери и гостите от Брюксел.

Няма точни данни колко са били тези протестиращи. Но още в момента, в който бе съобщено, че Хан и тримата евродепутати имат намерение да пристигнат в Скопие, организаторите на протестите самоуверено заявиха, че брюкселските пратеници ще бъдат посрещнати от пълни улици и площади, толкова пълни, колкото Скопие и Македония не са виждали. Дали наистина не са виждали?

И сега, както и миналата година с прословутата пролетна „Шарена революция”, зад привидната непринуденост на събиранията и маршовете из цялата страна стояха политическите партии съпернички, които за целта си имат и имат готови  или ад-хок създадени неформални сдружения, способни  да ръководят нещата „на терен”.

Миналата година това бяха лидерите на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония. Тази година са доскорошните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ. Спонтанни? Хайде де!

Но ако протестите, които посрещнаха Йоханес Хан и компания, можем все пак донякъде да приемем за нормална реакция на нормалните македонци, притеснени за бъдещето на страната и държавата си, какво да кажем за политическия примитивизъм в поведението на президента  Георге Иванов? Той вече се превърна в антигерой на македонската политическа сцена със серията си решения, с които очевидно и без никакво съмнение направи конституцията на страната на нищо. Същевременно Иванов очевидно живее с илюзията, че е спасителят на Македония от настъплението на албанския „иредентизъм”. А сега пък професорът просто избяга демонстративно от среща с Йоханес Хан. Намери си оправдание, че трябва още малко да остане на гости на унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща, за където замина часове преди обявеното предварително посещение на емисарите от Брюксел.

Неговите критици твърдят дори, че всъщност се бил върнал от Унгария, но че просто се е скрил, само и само да избегне среща с Хан и придружителите му.

Докато Йоханес Хан търсеше македонския президент Георге Иванов в Скопие, той реши да се позадържи при приятеля Виктор Орбан в Унгария. Снимка: Twitter
Докато Йоханес Хан търсеше македонския президент Георге Иванов в Скопие, той реши да се позадържи при приятеля Виктор Орбан в Унгария. Снимка: Twitter

Да оставим настрана протоколното несъответствие между това, че Орбан е премиер на Унгария, а Иванов е президент на Македония и е малко чудно защо визитата не е била поне при унгарския президент. Но по сериозно стои въпросът трябва ли Иванов изобщо да напуска страната си в този критичен за нея момент. Та той представлява  единствената функционираща легитимна държавна институция в момента. Парламентът все още не е конструиран, няма председател, няма ръководни органи, нищо няма. А правителството е със служебен характер и функциите му са ограничени до провеждането на предсрочните парламентарни избори, които се състояха още през декември м.г.

И на този фон Иванов си позволи не само сегашното отскачане до Унгария, а и пътуване със съпругата си до Баку преди седмица, на някакъв международен форум. Уж  само за ден-два. Уж да изложи своята визия за ситуацията в страната и за изхода от нея. Уж да се види там с албанския си колега Нишани, когото да помоли за съдействие в това, партиите на албанците в Македония, чиито лидери подписаха така наречената „Тиранска платформа” с шест искания за повече колективни права на албанската етническа общност в Македония, да я оттеглят.

Същият този  „баща на нацията” Иванов се беше засилил и на едно многодневно презокеанско пътуване през девет планини в десета, чак в Австралия, за да отговори на поканата на някои изселнически организации на живеещи там македонци. Представяте ли си?

Моята баба Поликсена, родена в Струмица, Македония, изселила се в Петрич с бебето Надежда, моята майка, на ръце след войните от началото на миналия век, казваше по подобни поводи: „Сéлото гóри, баба се чешла, сéлото гóóри, баба се реше”…

Добре, че в крайна сметка Иванов отказа това, последното, дълго и предълго отсъствие от държавата, заемайки героичната поза на загрижен за нейната съдба държавник. Макар неформалните информации да намекват, че не той лично, а австралийските домакини са му дали да разбере, че в този момент е по-добре да си седи у дома и да оправя кашата, забъркана и с неговото активно участие.

Но като няма да е Австралия, защо пък да не се отскочи до Унгария – и то точно, когато Йоханес Хан ще идва в Македония?

Несъмнено еврокомисарят е имал за основна цел на своето поредно посещение край Вардар да се види тъкмо с Георге Иванов. Ако се вярва на посланията, излъчени от гостите след разговорите им с лидерите на политическите партии, представени в бъдещия македонски парламент, посланието към президента е било да събере кураж и да преразгледа решението си да откаже да даде мандат на лидера на опозицията Зоран Заев за съставяне на правителство на страната.

Като не завари в Скопие президента Георге Иванов, Йохънес Хан (в центъра) се задоволи с разговори с Никола Груевски (вляво) и Зоран Заев (вдясно). Снимка: balkaninsight
Като не завари в Скопие президента Георге Иванов, Йохънес Хан (в центъра) се задоволи с разговори с Никола Груевски (вляво) и Зоран Заев (вдясно). Снимка: balkaninsight

Нека припомним – Заев дори преизпълни каприза на Иванов да представи подписите на най-малко 61 депутати, които да гарантират подкрепа за бъдещия кабинет на социалдемократите. Заев представи 67. Проста аритметика – неговите (на социалдемократите) 49 депутати плюс още 18 представители на три от общо четирите партии на албанците, които влязоха в Собранието.

И въпреки всичко Иванов пак отказа да връчи мандата, аргументирайки се с факта, че тъкмо тези три партии на албанците подписаха веднага след изборите на 11 декември общ документ, изработен под патронажа на албанския премиер Еди Рама. Документът, претенциозно наречен Платформа, бе определен от президента като опасен за териториалната цялост и стабилността на Македония. Това пък от своя страна извади „спонтанно” на улиците и площадите привържениците на досегашните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ – същите, които посрещнаха Йоханес Хан и които вече споменахме.

Да твърдиш, че водиш страната си по пътя на евроатлантическата интеграция, да уверяваш, че виждаш в осъществяването на тази цел първостепенен патриотичен дълг, да се кълнеш, че като държавник ставаш и лягаш с мисълта как това да се реализира по-бързо и безболезнено, да  търсиш помощ наляво и надясно за преодоляване на формалните пречки за членството на Македония в НАТО и в ЕС, издигнати от една съседна държава, а когато на крака ти дойде човекът, от когото до голяма степен зависи успехът на тази кауза, да се скриеш в миша дупка и така да плюеш на евроатлантическия си сурат – е, това никой досега не можеше да го измисли! Но президентът на Македония – проф. Георге Иванов, успя да дебютира в този абсурдистки жанр. Същият той е и Доктор хонорис кауза на БАН, заведен в крепостта на българската академична наука лично от доскорошния му колега Росен Плевнелиев, няколко дни преди края на мандата на бившия български президент…

Не мога да скрия, че Иванов и неговите ментори от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ начело с бившия премиер Никола Груевски умело използват естествения страх и притеснения на македонците за бъдещето на страната си. Но този страх е многопластов.

Първият пласт може би е в основата на всичко – това е страхът на Груевски да отиде в опозиция, без да се е договорил с бъдещите управляващи за личната си и за политическата си съдба. Защото в момента, в който Груевски вече не е на власт, неговото прословуто влияние и контрол върху съдебната система на Македония може и да му изиграе лоша шега. Прокурорките от Специалното обвинение, създадено за да разследва случаите на корупция и злоупотреба с властта при десетгодишното управление на Никола Груевски, вече го чакат с папките с новите дела.

Вторият пласт на страха е масовият – на обикновените граждани на страната. А „обичайните заподозрени” са лидерите на албанската етническа общност в страната и тяхната нова Платформа. За нея вече стана дума, писал съм в „Барикада” по темата и преди.

В Платформата има дискусионни моменти. Албанските партии играха несръчно в този момент, очевидно примамени от патовата ситуация, получила се в парламента между двете най-големи партии на македонците и ръководените от тях коалиции. Ситуация, при която цената на всеки депутат-албанец нараства неимоверно. А и Еди Рама от Тирана се намеси, вероятно за да амортизира вътрешния опозиционен натиск в Албания, който очевидно го притеснява. И така даде основание да го сочат с пръст като човек от съседството, който се намесва пряко във вътрешните работи на Македония.

Да, всичко това е така. Но пък аз ще попитам – кога не е било така? Дали по времето на СФРЮ, когато Тито още беше жив и държеше здраво претенциите на албанците? Дали през цялото време на суверенна и независима Македония от 1991 година насам? А колко неща минаха пред очите ни и пред очите ми, докато бях кореспондент в Скопие…

И след всички тези повече или по-малко драматични събития стана съвсем ясно, че ако Македония иска да съществува такава, каквато е, с нейната териториална цялост, мултиетническа, мултикултурна, мултиконфесионална, суверенна и независима държава на всички етноси, които живеят в нея, никой не трябва да си и помисля дори да пипа междуетническото равновесие, постигнато с времето и с цената на много усилия и отстъпки.

Казвам това, защото виждам и умни хора, които се хвърлят да пазят износения и вече напълно амортизиран режим на управление на Никола Груевски. След срещата на Йоханес Хан с ръководството на ВМРО- ДПМНЕ журналистите са били информирани за съдържанието на разговора от Антонио Милошовски, бивш министър на външните работи и в предишния парламент шеф на комисията по външна политика. Мой приятел, между другото.

Та той, Антонио, заявил, че от страна на ВМРО-ДПМНЕ настояли пред Хан да убеди Зоран Заев да направи кабинет на малцинството, без онези 18 депутати от албанските партии, чиито лидери подписаха Платформата, но с подкрепата на 51-те представители на ВМРО-ДПМНЕ  при приемането на реформаторските закони. Тоест, депутатите- албанци да бъдат поставени в режим на изолация, като наказание вероятно за това, че са се поддали на игрите на Тирана, и така нататък…

Пълна глупост и още една проява на политическия примитивизъм, с който в Македония се държи властта и с който се управлява. Как може да ти се върти в главата изобщо идеята да извадиш от властта и управлението албанците? Та участието им стана закон, макар и неписан, за всички парламенти и правителства от 1992 година насам.

Самият Любчо Георгиевски (един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ, патронът на Никола Груевски, който го направи лидер на партията, та после Груевски да се отрече от него публично…) наскоро направи тъжно признание. Ако през 1992 година бил поканил в първия кабинет на Никола Клюсев, в който ВМРО-ДПМНЕ имаше предимство, представителите на албанската Партия на демократичния просперитет, „и досега щях да си управлявам страната непрекъснато”, тюкха се сега Любчо Георгиевски.

А иначе играта на Груевски със сегашното предложение към Заев за правителство на малцинството е прозрачна – хем да е в опозиция, хем всичко в парламента да зависи от него.

Йоханес Хан отиде в Скопие, видя, каквото трябваше, чу, каквото му казаха, и си тръгна. След което от Брюксел написа в социалните мрежи обръщение към лидерите в Македония: Не си играйте с огъня.

Просто и ясно.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар