Ако някой потърси пример за това, как нормална конституционна процедура излишно се натоварва с показен драматизъм и в крайна сметка завършва неуспешно, да хвърли едно око към политическата ситуация в Македония.
Лидерът на досега управляващата партия в страната ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който получи мандат за съставяне на правителство след предсрочните парламентарни избори на 11 декември м. г., имаше на разположение точно 20 определени от Конституцията дни да проведе консултации и да отговори на въпроса има ли или не подкрепата на най-малко 61 депутати в парламента, които представляват просто парламентарно мнозинство. През тези 20 дни Груевски направи всичко друго, но не и активно да се заеме с реализацията на получения мандат.
Аритметика на ръба
В първите ден-два от срока той проведе една по-скоро протоколна среща с бившия бунтовнически командир и лидер на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, с което даде публичен знак, че има намерение да търси подкрепата на най-голямата партия на албанците в държавата. Още повече, че парламентарната шарения, която изборите на 11 декември създадоха, определиха ДСИ като единствената възможност на Груевски да добави към своите 51 депутати още десетте под предводителството на Ахмети. Простата аритметика показва, че по такъв начин Груевски би събрал точно толкова, колкото му трябват за мнозинство – 61 от общо 120 депутати в Събранието.
Вярно, такова мнозинство си е чиста проба политически и парламентарен риск с оглед непредвидимостта на поведението на въпросните десет пратеници – албанци от ДСИ. Поне половината от тях ясно дадоха да се разбере, че не искат коалиция с Груевски и че дори строгата партийна дисциплина в ДСИ и апаратната преданост към лидера Али Ахмети не могат да ги спрат да откажат безрезервна подкрепа на кабинет начело с Груевски.
Пък и самият досегашен премиер няма никаква сигурност вътре в собствената си коалиция, след като докара работата до там да спечели само 51 депутатски места при дадена заявка за много повече. Вече има неофициални заявки от някои от партньорите му да преразгледат участието си в коалицията начело с ВМРО-ДПМНЕ, а и практиката за купуване на депутати не е чужда в досегашния живот на парламента на суверенна и независима Македония.
Вярно, кабинет с подкрепа от 61 депутати си е формално погледнато конституционно легитимен. Но това едва ли е достатъчно, когато става дума за Македония. От две-три години насам обстановката там се тресе от остра политическа, икономическа, обществена и морална криза. Страната се нуждае от сериозни и дълбоки реформи, които да я върнат на пътя на европейската и атлантическа интеграция, да я превърнат в модерна правова държава с висока степен на демократична култура. Реформи, способни да я извадят от провинциалното балканско блато, в което е затънала поради късогледството на политическите си елити и лакомията на управляващите я хора. Такива реформи не се правят с крехко и рисково просто мнозинство от един глас плюс, а с подкрепата на поне две трети от депутатите, колкото са нужни за приемането на стабилни закони.
Но Груевски не успя да постигне дори и простото мнозинство. Изневери му тъкмо доскорошният партньор във властта ДСИ на Али Ахмети, с когото от 2008-а насам са заедно начело на изпълнителната власт. Толкова бяха свикнали едни с други, толкова си бяха „омешали капите”, че Груевски нито за миг не можеше да допусне, че в този важен за него момент Али Ахмети може да го подведе и да му откаже подкрепа. На всичко отгоре отново бе припомнена политическата и парламентарна практика, която, макар и неформална и негласна, предвиждаше победилата сред македонците партия да прави коалиция във властта заедно с победилата при албанците сила. Проста работа – ВМРО-ДПМНЕ плюс ДСИ = 51 плюс 10 = 61, равно на кабинет.
Албански условия и игри
Но изглежда Груевски не разчете, или не поиска да разчете условието, поставено от Ахмети към ВМРО-ДПМНЕ – всеки, който иска подкрепата на депутатите на ДСИ, трябва да даде гаранции за употребата на албанския език като втори служебен на цялата територия на Македония и на всички нива в администрацията. Нещо, което излиза извън рамките на Охридския мирен договор от 2001 година, определил албанския език като втори за употреба в онези общини, където албанците са повече от 20 на сто от общия брой на населението.
И второ – да бъде продължен мандатът на Специалната прокуратура, чийто 18-месечен срок изтича скоро. Тоест – тази паралелна институция да си довърши работата по разкриването на престъпленията, свързани с упражняването на властта и корупцията по високите етажи по време на управлението на Никола Груевски.
Дори и да е бил наясно с неизпълнимостта на тези условия, и по-специално на „двуезичността”, в главата на Груевски вероятно се е въртяло нещо тнакова – за момента е важно да се получи подкрепата на ДСИ и да се състави кабинет, пък после ще видим, ще ги излъжем пак някак си, ще отложим нещата във времето и така нататък… Що се отнася до Специализираната прокуратура, Груевски вече е обвиняем по едно дело, предстоят и други, но той е видимо спокоен, защото обвинението може да идва от Специалната прокуратура, но делата ще се гледат в редовния съд,.. А там, оттам Груевски винаги може да разчита да излезе сух – просто съдебната система е под негов контрол.
Да, но и Ахмети имаше своя игра, която беше двустранна – хем да даде вид, че се опитва да съхрани партньорските си отношения с Груевски, хем да направи така, че да запази единството на партията си, която заплашваше да се разцепи заради различното си отношение към участието във властта с лидера на ВМРО-ДПМНЕ.
Тази игра беше натоварена с излишна драматичност, след като беше изгубено достатъчно време, без да се вземе решение. Централното ръководство на ДСИ се събра да формира мнението си едва два дни преди крайния срок. През първия ден така и не се стигна до решение, като демонстративно трима от подпредседателите на партията – и тримата влиятелни кметове, отидоха в централата на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), уж за някакви консултации. Театър, погледнато отвсякъде, адресиран към Груевски с цел да му се покаже, че трябва да отстъпва. И да си прави сметката, защото онези около лидера на СДСМ Зоран Заев също чакат.
И Груевски обеща – закон за двуезичност, председател на парламента албанец, шест министерски поста, между които и сакралното министерство на вътрешните работи, и всичко, каквото иска Ахмети – също. В последната вечер Груевски дори свика в Скопие своите коалиционни партньори, а по-късно и централното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, за да отпразнуват победата и връщането начело на властта.
Половин час преди крайния срок в полунощ обаче от ДСИ дойде вест, че партията не е взела решение да участва в кабинет на Груевски и че консултациите по този въпрос ще продължат и занапред. Груевски се провали. И на следващия ден върна мандата, а в официално изявление от партията се посочва, че оттук-нататък изход от ситуацията могат да бъдат нови извънредни парламентарни избори.
Конституционна плетеница
Сега на ред е отново президентът Георге Иванов. Той трябва да реши кому да връчи следващия мандат за правителство – на лидера на втората политическа сила СДСМ Зоран Заев, или повторно на човек от ВМРО-ДПМНЕ. Така са поделени мненията на малкото конституционалисти в Скопие. Всеки от тях тълкува съответния член на основния закон от гледна точка на своите партийни пристрастия. А и самият текст в конституцията не е прецизен и дава възможност за различни интерпретации.
На всичкото отгоре в началото на 90-е години на миналия век, когато Македония бе на път да скъса с бившата СФРЮ, на два пъти тогавашният президент Киро Глигоров създаде прецедент, давайки мандата за съставяне на правителството на лидера на партията, която нямаше мнозинство от депутати в парламента.
Вероятно поради тази неяснота, пък и в опит да спаси накърненото си реноме на спасител и обединител на македонците президентът Иванов се срещна с председателя на Конституционния съд на страната, за да чуе от него тълкуването на член 90 от основния закон, който третира тази материя. Иванов заяви, че до края на десетдневния срок, в рамките на който трябва да връчи мандата, ще се консултира и с други експерти и институции. След като връчи мандата, в рамките на още 20 дни мандатоносителят ще трябва да се справи, или да се провали, както вече стана с Груевски.
Лидерът на опозицията Зоран Заев демонстрира пълна увереност, че първо, президентът ще му връчи мандата, второ, че ще събере необходимите депутатски гласове за просто мнозинство и че той ще бъде следващият премиер на Македония. Заев има публичното обещание на по-малките партии на албанците в парламента, като Движението Беса и Алианс за албанците, че ще го подкрепят. А и самият Али Ахмети, след като отказа драматично и в последния момент на Груевски, заяви, че участие в кабинет заедно със СДСМ е открита опция за неговата партия.
В крайна сметка парламентарната процедура продължава, стига тя да не бъде омърсена с нетактични и преднамерени нарушения и стига да не бъде обременена и този път с излишна драматичност, от която няма никаква нужда.
