С оглед на важността на резултата от референдума за новото име на Македония и за членството ѝ в ЕС и НАТО, насрочен за 30 септември, беше логично да се очаква и задаващият се западен хеттрик в Скопие. Предвидените съответно за 6, 7 и 8 септември гостувания при западните ни съседи на генсека на НАТО Йенс Столтенберг, на австрийския премиер Себастиян Курц и на германския канцлер Ангела Меркел не оставят у никого съмнения за старанието на Запада да подкрепи македонското правителство преди решаващото допитване. Защото в това допитване е важен не само броят „да”-та и „не”-та, но и дали ще се осигурят необходимите за признаването му 50 процента плюс един човек от избирателите като участници.
Откакто лидерът на македонските социалдемократи Зоран Заев е и премиер на страната, той вече получи достатъчно уверения и знаци на подкрепа от Брюксел и от лидерите на най-сериозните държави в Евросъюза. Самият Заев непрекъснато създава впечатлението, че се чувства достатъчно комфортно и свободно в компанията на големите европейски държавници.
Роденият в село Муртино (близо до Струмица) Заев израсна от местен бизнесмен с усет за правене на пари в добър кмет на града. Премина търпеливо през един унизителен период да бъде заместник-председател на Социалдемократическия съюз, топлейки мястото на лидера за Бранко Цървенковски, който пък от своя страна чакаше да свърши петгодишния му президентски мандат, да откаже да се яви за втори пет години като държавен глава и да седне на мястото, което Заев така грижливо пазеше.
Дойде и моментът Заев да застане начело на социалдемократите, да се опълчи на управляващата „Фамилия” начело с Никола Груевски, да преодолее медийната изолация и недоверие, да се хвърли с главата напред с изнасянето на бял свят на записите на телефонните разговори между управляващите, да поведе опозицията и да свали всесилния Груевски от власт.
През цялото това време Заев имаше нескритата симпатия и подкрепа от страна на международната общност, пазеше тази подкрепа, даваше поводи тя да става по-крепка, защото вероятно си беше научил урока, който Любчо Георгиевски като премиер между 1998 г. и 2002 г. и Никола Груевски не научиха, или не поискаха да научат. А именно – в една държава като Македония, управлявана като протекторат от няколко посолства в Скопие, особено от едно, не можеш да имаш устойчива политическа и държавническа кариера, ако нямаш подкрепата на международната общност, каквото и да означава това.
Официално кампанията за референдума започна точно месец преди датата на референдума на 30 септември. Главните протагонисти в нея – премиерът и лидер на социалдемократите Зоран Заев и неговият основен опонент, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, начело на тежки и многобройни екипи, започнаха срещите с избирателите из страната. Въпросът, на който македонците трябва да отговорят е съставен всъщност от два въпроса, многоцелеви е и доста противоречив. Той гласи: „Искате ли членство на Македония в НАТО и в ЕС и подкрепяте ли Договора с Гърция?”.
Тази вътрешна противоречивост на питането създава и известна дисхармония в пропагандните платформи на двете основни групи, агитиращи, първо, да се излезе да се гласува, или да се бойкотира, и второ, да се даде подкрепа с „да” на записания в бюлетината въпрос, или да се отбележи „не”.
Чета и следя внимателно изказванията на Заев и на Мицковски, но от тях не може да се види върху какво е насочен предимно фокусът. Дали върху членството в НАТО и предимствата, което то би дало за стабилността в Македония, плюс членството в ЕС с неговите възможности за просперитет и висок стандарт? Или върху Договора с Гърция, чрез който името на държавата ще се промени на Република Северна Македония? Или пък акцентът пада върху защитата на така наречената „македонска идентичност”, на което Заев настоява толкова много? Реториката на агитаторите за референдума повече ми прилича на реторика за парламентарни или дори президентски и местни избори, отколкото за референдум, в който изборът се състои от две възможности – да или не.
Това вероятно ще се промени в хода на кампанията. Но то е едната страна. Другата е международната подкрепа. Вижте какво се получава – канцлерът на Германия Ангела Меркел ще направи първото в историята на германско-македонските отношения официално посещение край Вардар. И това ще стане в събота, 8 септември, когато в Македония отбелязват националния си празник, посветен на един друг исторически референдум от 1991 година. В него македонците в голямото си мнозинство казаха „да” на провъзгласяването на Република Македония като суверенна и независима държава и фактическото ѝ отделяне от Югославия.
Не вярвам датата на визитата на Меркел да е резултат на случаен избор. Нещо повече, няма детайли относно програмата и посланията, които германката ще изпрати от брега на Вардар. Но самият факт, че тя ще кацне на летището в Скопие, доскоро назовавано „Александър Македонски”, тъкмо на 8 септември, освен символното си значение дава насока и за това, което македонците очакват да чуят от нея. Не трябва да сме оракули, за да предугадим, че тя ще удари сериозно рамо на премиера Заев в неговия стремеж да осигури евроатлантическо бъдеще на Македония, зелена светлина за което ще даде един положителен резултат на 30 септември. Меркел в Скопие – това е новина не само за Македония, а и за региона.
Един ден преди това – в петък, в Скопие ще бъде премиерът на Австрия Себастиян Курц, европредседател в тези шест месеца. И вижте парадокса – Курц е лидер на политическа сила, която е член на Европейската народна партия, а социалдемократите на Заев са в Партията на европейските социалисти. Когато Никола Груевски все още беше премиер, Курц участва в един от големите митинги в Скопие като гост на ВМРО-ДПМНЕ. Партийна солидарност, нещо такова… Тогава Себастиян бе външен министър на Австрия и Груевски много се хвалеше с неговото присъствие в Скопие. Сега Курц отива в Скопие, „замразявайки” партийната си принадлежност и давайки предимство на статута си на европредседател. Също с намерението да осигури подкрепа на Заев и да призове македонците да излязат да гласуват – и то с „да”.
Приближаваме още малко календара и виждаме, че в четвъртък, 6 септември, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също ще отиде в Скопие. И вероятно ще повтори отново същото, което е казвал неведнъж – няма НАТО, ако референдумът не е успешен. Допускам, че ще го каже в някаква обтекаема форма за да не отблъсне местните хора, но смисълът ще бъде по същество ултимативен.
Дали обаче с оглед на манталитета на македонците адвокатстването от страна на подобна „тройка” ще проработи позитивно, или ще породи нови порции инат, оспорване, осмиване и обратен на търсения ефект?…
