Изглежда, колкото една история е по-кратка, толкова повече празници има. Така е и с македонците – кога направиха държава, кога я напълниха с празници.
И така, „Първият Илинден” те наричан празника, който отбелязват на 2-ри август – избухването на Илинденското въстание през 1903 г. За тях Преображенско няма, няма и въстание през 1903 година на територията на днешна Гърция. Отбелязват само това, което се е случило около Крушево и в Битолския революционен окръг.
„Вторият Илинден” е едно събитие също от 2 август, само че през 1944 година. Тогава в една малка соба в манастира „Свети Прохор Пчински”, който днес е в Сърбия, е проведено заседанието на АСНОМ. Под тази абревиатура се крие организацията с дългото име Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония, взело решение след войната Македония да се присъедини към Югославия и да започне дебългаризация.
За „Трети Илинден” днес в Македония броят датата 8 септември 1991 година, когато беше проведен референдум за провъзгласяването на бившата югорепублика за свободна, суверенна и независима държава. Няколко месеца по-късно – на 15 януари, България първа призна новата балканска държава.
Тези три Илиндена са провъзгласени за държавни празници и се честват всяка година като такива. Така да се каже, вече са легитимирани, макар че на практика първите два са пряко свързани със събитие на датата 2 август, но в различни години. Докато третият неформално носи това название заради важността на събитието за историята и съвремието на днешната все още БЮРМ (Бивша югославска Република Македония).
Оттук нататък определянето на поредния „Илинден” става някак си произволно, не толкова според значимостта на събитието, а според предпочитанията на авторите. За едни „Четвъртият Илинден” е 15 януари 2016 година, когато тогавашният премиер Никола Груевски подаде оставка, но остави след себе служебно правителство, съставено от всички негови министри.
За други четвъртият пореден „Илинден” е 11 декември 2016 година, когато в Македония се проведоха предсрочните парламентарни избори, дали предимство на ВМРО-ДПМНЕ само с два гласа повече. На тези избори стана ясно, че Груевски вече няма да може да формира коалиционен кабинет. Началото на промяната, така да се каже.
Трети пък виждат „Илинден-4” в 15 октомври миналата година, когато на местния вот СДСМ на Зоран Заев нанесе съкрушителен удар върху ВМРО-ДПМНЕ. Както виждате, богат избор, за всеки вкус и предпочитание.
Сега на хоризонта се задава и „Пети Илинден” – датата 30 септември. На този ден в Македония трябва да се проведе референдум, на който македонските гласоподаватели са призовани да отговорят на въпроса „Дали сте за членство на Македония в НАТО и в ЕС и дали подкрепяте Договора с Гърция?”. От неговия резултат ще зависи дали македонците подкрепят евроатлантическата ориентация на страната си. И което е по-важно – дали са съгласни да дадат „зелена светлина” на Договора с Гърция, според който в бъдеще държавата им ще се нарича Република Северна Македония.
Правителството е инициатор за провеждането на референдума и взе решение той да има само консултативен, но не и задължителен характер. Даже оповести и своя план „Б”: ако резултатът от допитването е негативен, нещата в свои ръце да поемат институциите – правителство, парламент, вероятно и президент.
Не, президент – не, или по-точно, този президент – не. Всъщност, парламентът вече одобри с просто мнозинство Договора с Гърция. Държавният глава Георге Иванов го върна. Парламентът отново за втори път го одобри А Иванов и този път, както стана и с други закони, не го подписа. Конституцията го задължава да го стори, но кой ти гледа конституцията. Ако се съди по практиката му досега, за президента тя е просто един къс хартия.
Всъщност, премиерът Зоран Заев има достатъчно основания да се притеснява от резултата от допитването на 30 септември. От една страна стои категорично формулираното изискване от страна на международния фактор, каквото и да означава това, че без подкрепа на Договора на Македония с Гърция „нещата се връщат от началото” (по думите на Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО) и целият динамичен и в крайна сметка резултатен процес на преговори между Атина и Скопие се обезсмисля.
От друга страна, за Заев е ясно, че и аритметически, и политически, няма никаква сигурност, че едно простичко питане към македонците дали подкрепят Договора с Гърция ще мине. Вярно, в този акт на допитване Заев е заложил целия си политически авторитет и натрупан престиж през последните месеци, връх на което бе обещанието за започване на преговори за членство в ЕС през юни следващата година. И поканата за членство в НАТО, само при условие, че въпросният референдум, пардон, „Пети Илинден” мине успешно.
Но е вярно също така, че мнозина са онези македонски граждани, които не приемат договореността с Гърция, защото виждат в нея отказ от защитата на така наречената „македонска идентичност”, изразяваща се в името на държавата, в названието на нейната история, култура и език. Все неща, в защитата на които най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ с нейната патриотична политика се чувства комфортно, въпреки че до този момент нейното ръководство все още не е се е изяснило дефинитивно и публично какво е отношението ѝ към референдума. В отделни изказвания на лидера ѝ Християн Мицковски, определяйки своята лична, а не партийна политика, той ясно дава да се разбере, че ще бойкотира допитването. Просто на 30 септември няма да излезе и да отиде до урните. Щял да го гледа по телевизията, ако не отиде за гъби, разбира се.
Проблемът е дали личното му негативно отношение ще се превърне в политическа позиция на ВМРО-ДПМНЕ, чрез която партията да призове своите членове и симпатизанти да последват Мицковски в бойкота. Никак не е изключено това да се случи, а и сигналите, които идват от вътрешнопартийните форуми говорят, че членовете на партията, които не биха искали да бойкотират референдума, дискретно, но твърдо са отстранявани от постовете им. В това число и членовете на така нареченото „реформаторско крило” във ВМРО-ДПМНЕ, които искаха смяната на лидера Никола Груевски и завой в политиката на партията към по-голяма отвореност спрямо обществото. Но за съжаление се задоволиха само с оставката на Груевски. Е, и с някои местенца на по-ниски равнища в администрацията. Позната история.
Всъщност, евентуалният бойкот на гласуването на 30 септември е големият проблем на премиера Зоран Заев. Както и да се правят аритметиките, сметката с конституционния ценз от 50 плюс един от общия избирателен списък задължително участие не излиза. Около милион и 800 хиляди са записаните избиратели в страната. Значи поне 900 000 трябва да излязат пред урните на 30 септември.
Заев има под ръка „своите” около 420 000 гласоподаватели от последните парламентарни избори, дадени за СДСМ. Към тях твърдо трябва да се добавят онези 250 000 албанци, които ще подкрепят референдума, независимо дали са от управляващите или от партиите в опозиция. За албанците всяко решение, което води към членство в ЕС, пък и в НАТО, е от жизнена важност и ще бъде подкрепено. Стават някъде около 670 000 гласа. С тяхна подкрепа Заев може да получи желаното „да”, защото това е повече от 50 на сто плюс един глас, значи, около 450 000, какъвто е цензът за одобрение. Въпросът е как да се достигнат онези необходими 900 000 участие…
Ами как – с атака срещу онази група гласоподаватели, която вижда в Договора с Гърция предателство и отказ от „македонската идентичност”. Цялата реторика на премиера от подписването на Договора в Преспа през месец май насам е изтъкана от твардения като „ставаме собственици на своето за векове”, „бетонирахме македонското за бъдещето” и други подобни. Във въпроса за референдума никъде не се говори за идентичност, а за членство в НАТО и в ЕС, които да бъдат подкрепени чрез одобрението на Договора с Гърция. При подобни случаи в други държави лидерите акцентират на сигурността и стабилността, които НАТО продуцира, или на просперитета и на жизнения стандарт, които Европейският гарантира. Заев се бие в гърдите, че ще защитава идентичността, тоест, македонското.
В това число и с изявления като „Илинденското въстание е македонско”, което пък подпали лятната плажна кърпа на българския политически елит, та забърка една вербална каша, поставила под въпрос устойчивостта на подобряването на отношенията между София и Скопие…
