Инспекцията по труда: Работодателите масово неглижират правилата за безопасност на работниците

Почти всички трудови инциденти на строителни обекти е можело да бъдат предотвратени при спазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, констатират инспекторите. От началото на годината те са отчели близо 26 000 нарушения в строителството.

Снимка: Pixabay.com

Близо 26 000 нарушения на законодателството са констатирани от Инспекцията по труда при строително-монтажни дейности в резултат от проверките, извършени от агенцията от началото на 2017 година. Близо 18 000 от тях са свързани с осигуряването на здравето на работниците и безопасността при работа, а около 8000 са свързани с трудовите правоотношения, съобщиха от пресцентъра на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).

„Въпреки засиления контрол, секторът продължава да е един от най-рисковите по отношение на трудовия травматизъм. Основната причина за това е пренебрегване на правилата за безопасност и здраве при работа и неосигурен контрол от страна на работодателите, гарантиращ спазването им. Почти всички трудови инциденти на строителни обекти е можело да бъдат предотвратени при спазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“, посочват от агенцията.

От началото на 2017 г. до края на ноември инспекторите по труда са извършили 4922 проверки на обекти, на които се извършват строително-монтажни работи, включително дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Делът на тези проверки е почти 12% от всички, извършени от контролните органи на Инспекцията за периода (42 430 бр.). Констатираните при проверки на строителни обекти нарушения са 25 900 бр. Нарушенията, свързани с осигуряването на здраве и безопасност при работа, са 17 570 бр., а на разпоредбите, регулиращи трудовите правоотношения – 8030 бр.

„Продължава негативната тенденция най-честите нарушения при осъществения контрол в строителството да са свързани с необезопасяването на строителните обекти, както и неизползването на лични предпазни средства – все нарушения, които водят до тежки трудови злополуки с фатален край. Не се обезопасяват технологичните отвори в конструктивните елементи, както и контурът на етажни плочи, асансьорни шахти, прозорци, стълбищни рамена и площадки. Работи се на необезопасени скелета. Не се почистват работните площадки, което създава риск от спъване, падане или от удар от падащи предмети. Използват се нестандартни електротабла от временните ел. инсталации и кабели, захранващи преносими електрически инструменти, които са подложени на различни механични въздействия. Това създава риск от нарушаване на целостта им и по този начин създава опасност от удар от електрически ток“, обобщават изводите си експертите в ИА ГИТ .

За отстраняване на констатираните нарушения в строителството са приложени 24 360 бр. принудителни административни мерки, от които 23 900 бр. са задължителни за изпълнение предписания. В 311 случая инспекторите по труда са приложили мярката „спиране“ на обекти, работни места, работно оборудване и др., които пряко са застрашавали живота и здравето на работещите. За сравнение общият брой случаи, в които тази мярка е приложена, е 540 бр.

Съставени са 2400 акта, от които за нарушения, свързани със здравето и безопасността при работа, са 1090 бр. На практика това са почти половината от всички издадени актове за периода за нарушения на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (2320 бр.). Установените случаи за работа без трудов договор в сектора са 800 бр., което е 27% от всички установени за периода (2970 бр.).

„Масово на една строителна площадка работят работници на няколко работодатели, които обаче не изготвят съвместно оценка на риска или не я актуализират своевременно предвид динамичната промяна на видовете строителна дейност. Често, когато има общи правила, работещите на всички работодатели не са запознати с тях, което подлага на риск живота и здравето им“, добавят инспекторите.

Те отчитат, че често работниците в тези обекти работят изцяло в сивия сектор и отказват да съдействат на инспекторите по труда, като напускат обектите или не попълват декларацията с данни за трудовите им правоотношения. Според ГИТ причина за това е, че някои работници искат да предотвратят запориране на възнагражденията им за принудително изплащане на задължения към финансови институции, а друг път – за да не губят обезщетения за безработица и дадена социална помощ. Макар е безспорно укоримо, подобно поведение е обяснимо на фона на огромната несигурност в сектора и фактът, че ангажиментите често са за кратък период и без особени перспективи за постоянно наемане на работа.

„Работещите трябва да знаят, че при липса на трудов договор при инцидент не могат да се възползват от фонд „Трудова злополука“ на НОИ, както и от застраховката „Трудова злополука“, която работодателите в строителството са задължени да сключват заради високото ниво на травматизъм в сектора. Без трудов договор те не могат да претендират и за обещано възнаграждение и други обезщетения по Кодекса на труда“, припомнят от ИА ГИТ.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар