Близо 24 хиляди проверки са извършили служителите на Главна дирекция “Инспекция на труда” за първото полугодие на 2017 г. Те са били проведени в 21 хил. предприятия, като са установени 106 хил. нарушения на трудовото законодателство. Това означава, че в произволно проверена фирма се констатират средно по 5 нарушения. Статистиката показва, че това е константна зависимост поне от 2009 г. насам, което иде да покаже, че осъществяваният контрол не е достатъчен, за да има превантивен ефект.
В огромната част от случаите инспекторите могат единствено да издадат предписания (101 хил. до края на юни), но при случаи на директна заплаха за здравето на работниците се стига до забрана на рискови дейности или спиране на опасни машини. Това се е случило 257 пъти от началото на годината. В резултат от неефективната превенция България продължава да е една от страните с най-голям риск от фатални инциденти на работното място в ЕС.
За първите шест месеца от годината в страната са станали 1089 трудови злополуки, като те са довели до 31 смъртни случая – с 4 повече от същия период през 2016 г. Този брой би могъл да се окаже дори по-голям, защото за фатален инцидент се счита всеки, който е довел до усложнения и смърт до 1 година след събитието. Общо за миналата година към момента живота си след трудов инцидент са загубили 71 души.
Половината констатирани от Инспекцията по труда нарушения, близо 52 хиляди, касаят именно безопасните условия на работното място. Пренебрегването им, според инспекторите, води до инциденти, които обикновено могат лесно да бъдат избегнати.
Защо това не се прави? На първо място, защото безопасната работа оскъпява производството и конкурентният натиск принуждава фирмите да рискуват животите на служителите си. Инспекцията по труда постоянно попада на предприятия, в които работниците само се разписват за проведен инструктаж, без той реално да се провежда, за да се пести време и средства. Когато такъв изобщо бива проведен, той често е некачествен и несъпроводен с обучения за действия в случай на инцидент.
Но дори и всичко това да е изпълнено, работодателите обикновено предпочитат да пестят от задължителния контрол върху спазването на процедурите и употребата на предпазни средства. Най-крайните, достойни за наказателния кодекс, действия включват премахване на фабрични защити на машините с цел да не се бави работният процес.
В по-редки случаи, липсата на добра организация се заменя с престъпна безотговорност към правилата, когато работодателите не осигуряват задължителните предпазни средства на служителите си и те трябва да рискуват живота, за да изкарват прехраната си или да се оправят с подръчни средства. При един от смъртните случаи от началото на година потърпевш е работник, чиито колан се скъсва при височинна работа. Последвалата проверка установява, че коланът е бил саморъчно направен, тъй като работодателят не е осигурил такъв на служителите си. Фирмите си позволяват да пестят от безопасност, защото знаят, че отговорните мениджъри е малко вероятно да понесат наказателна отговорност, а дори и най-скромните глоби могат да бъдат обжалвани продължително време.
Понякога преследването на срокове или следваща поръчка от фирмите води до неглижиране на рисковете, особено когато на една и съща площадка работят служители на две или повече фирми. В такива случаи съгласуването на мерките за безопасност може да се окаже мисия невъзможна. Най-рисков през тази година продължава да бъде именно строителният сектор, голяма част от оживлението в който в момента се дължи на публичните инвестиции в инфраструктура, ремонти и програмата за саниране. Докато държавата налива пари в строителните фирми, тя не обръща никакво внимание на зачитането на трудовите права и човешкия живот от тяхна страна.
Прекратяване на договори с фирми, системно нарушаващи трудовото законодателство, сезиране на прокуратурата при трудови инциденти, както и увеличаване на правомощията на Инспекцията по труда, могат да имат силен превантивен ефект. Но подобни въпроси са напълно пренебрегнати в публичното пространство. Медиите предпочитат да докладват злополуките на работното място като нещастни случаи, които заслужават нашето съчувствие, вместо като закономерен резултат от неглижирането на Кодекса на труда, който изисква политическа реакция.
