В категории:България / Трудови права

Въпрос на живот и смърт: Безопасно ли е работното ми място?

Ефективната превенция изисква подробна информация за трудовите инциденти, за да може да се анализират предпоставките да се стига до тях. Работодателите обаче често предпочитат да не докладват за злополуките, ако могат да ги прикрият.

 

В последните години държавата инвестира в мащабни строителни проекти, но все така си затваря очите за правилата на безопасност в един от най-рисковите сектори. Снимка: Pexels

Годишно у нас се случват над 2000 трудови инцидента, като около 100 от тях са с фатален край. Нещо повече – практиката показва, че работодателите често прикриват трудовите инциденти, ако могат да го направят. Съответно, както отбелязват от Международната организация на труда (МОТ) превенцията е затруднена, поради липса на сигурни данни.

Работодателите са задължени да докладват злополуките в годишна декларация за условията за труд, но те предпочитат да не го правят, защото това води след себе си рискове за имиджа, потенциални глоби и последващ контрол за спазването на правилата за безопасност. Работниците също биха могли да подадат сигнал за такива инциденти, но това на свой ред би могло да застраши сигурността на работното им място. Освен това липсва надеждна процедура, в рамките на която това да се случи. При тази ситуация за надеждна информация относно условията на труд и рисковете на работното място може да се разчита само в предприятия със силни синдикални сдружения, каквито обаче често липсват – особено в малки и средни фирми.

Редом със злополуките, според МОТ често се прикриват – умишлено и поради липса на капацитет – и свързаните с професията заболявания. Това се случва когато медицинските лица не разполагат с необходимите знания и умения да свържат дадено здравно състояние с работната среда. В допълнение, периодичните прегледи на изложените на рискове служители може да не са провеждани или това да е било направено само формално.

Онова, което по-трудно убягва на статистиката, са инцидентите с фатален край. Но това също се случва, тъй като Евростат счита за фатални злополуките, които са довели до смърт не само на момента, но и до една година след самия инцидент. У нас тези данни се събират от НОИ и не е ясно доколко осигурителната институция може да проследи дадена злополука във времето, особено ако тя не е била докладвана поначало. Последните обобщени данни за Европа от 2014 г. показват, че злополуките с фатален край на работните места в България на глава от населението са с една от най-високите стойности на континента.

Такива са 5.4 случая на 100,000 работници у нас срещу само 2.3 средно за ЕС. По-зле от нас в тази негативна класация се представят Румъния (7.1), Латвия (6.0) и Литва (5.6). Най-малък смъртоносен риск пък носи работата в Холандия (1.0), Гърция и Финландия (1.2).

Графика: Евростат

Впечатление правят и страните от Източна Европа, чиито нива са под или на средното за ЕС – Полша, Естония, Хърватия и Словакия. Това означава, че няма пряка причинно-следствена връзка между икономическото развитие и сигурността на работното място, т.е. не е необходимо да чакаме да станем богати като Запада, за да настояваме за безопасни условия на труд.

Фаталните инциденти в България през 2014 г. са 110, което е първи подобен пик от 2008 г. В целия ЕС през същата година смъртните в резултат от злополука на работното място са 3348 – увеличение с 2.2% спрямо предходната година, но спад с 18.6% от 2010 насам. Актуалните предварителни данни на НОИ показват намаление на фаталните инциденти в последните две години с уговорката, че за част от случаите през 2016 г. още не е изтекла една година, в която последващи усложнения биха били отчетени в статистиката като последица от съответната злополука.

Графика: Барикада

Като превантивна мярка Инспекцията по труда е издала над 200,000 предписания на работодатели заради нарушения на трудовите правоотношения в това число и нормите за безопасност. В над 500 случая инспекторите е трябвало да забранят експлоатацията на машини, обслужването на опасни обекти и определени работни места, тъй като е съществувала пряка опасност за здравето и живота на работниците.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар