
Със скандирания и плакати „Никога повече фашизъм“, „25 април завинаги“, „Да живее свободата“, над 200 000 души преминаха на 25 април т. г. по Булеварда на Свободата в Лисабон, отбелязвайки 52-годишнината от легендарната Революция на карамфилите в Португалия.
Призори на 25 април 1974 г. бунтовниците от Движението на капитаните навлизат в столицата с военните си машини точно по този булевард. Възторжен народ изпълва улиците и бунтът прераства в революция, която сваля най-старата и последна фашистка диктатура в Европа. Дулата на пушките са „запушени“ с карамфили.
Следват няколко турбулентни години, през които революционният процес, започнал отначало с доста радикални промени, национализации и аграрна реформа, в крайна сметка е опитомен и вкаран в коловозите на традиционната буржоазна демокрация. Но все пак от него остава едно важно наследство – приетата от Учредителното събрание на 2 април 1976 г. португалска конституция, най-прогресивната за времето си в Западна Европа. В нея наред със социалните гаранции е вписано и изграждането на справедливо социалистическо общество в страната. Конституцията влиза в сила точно преди половин век – на 25 април 1976 г. С годините португалският основен закон преминава през множество редакции и е сериозно окастрен, но въпреки това продължава да е сред най-социалните на континента ни.
Ето защо при тазгодишното честване на Деня на свободата 25 април специално се изтъква и 50-годишнината на конституцията – гарант за човешките права и „най-великият портрет на революцията и освобождението“, както я определя млад участник в шествието по Булеварда на Свободата, цитиран в репортажа на испанското издание „Ел Дарио“ от събитието.
Сред включилите се в шествието имаше и много политици, сред които и настоящият лидер на изигралата важна роля в революционните събития отпреди 52 години Португалска комунистическа партия Пауло Кантигаш. Сред човешкото море наред с националните флагове се вееха много червени знамена.

По традиция Денят на свободата 25 април бе отбелязан и с тържествено заседание в португалския парламент, като там също бе изтъкната ролята на демократичната конституция, отбелязваща сега половинвековен юбилей.
На свой ред наскоро избраният за президент социалист Антонио Жозе Сегуро отвори градините на президентския дворец „Белем“ за богата културна програма с много музикални изпълнения и поетични рецитали, посветени на Деня на свободата.
Самият президент в следобедните часове събра в градински кът 25 млади португалци на открит разговор за заветите на революционния 25 април, за демокрацията и за участието на младежта в политиката.
Един от младите събеседници провокира оживена дискусия със следния си въпрос: „Част съм от най-образованото поколение в историята на Португалия. Но на последните парламентарни избори 27% от младите хора гласуваха за екстремисти. Защо? Може би в училищата липсва политическо ограмотяване? Или примерът отгоре отблъсква?“
Друга млада участничка обърна внимание на растящи случаи на насилие, злонамерени послания, реч на омразата и дезинформация, които целенасочено дискредитират демокрацията.
В отговор Антонио Жозе Сегуро отправи апел за гражданско участие: „Ще дам глас на вашите предложения, на вашите идеи. Ето защо подновявам апела, който отправих днес в парламента към младите португалци. Променете политиката, за да промените страната. Включете се в политиката.“
В момента, след миналогодишните парламентарни избори, в Португалия управлява дясно правителство на малцинството начело с премиера Луиш Монтинегру, който е от Соцалдемократическата партия. Това е отчетливо дясна формация, а подвеждащото ѝ наименование се дължи на факта, че е основана непосредствено след Революцията на карамфилите – през май 1974 г., когато откритото дясно анонсиране би било самоубийствено с оглед обществените настроения, и поради това е избран този словесен „социалдемократически“ праван. Коалиционен партньор в сегашното правителство ѝ е малката и също консервативна Народна партия. Двете формации имат общо 91 мест в 230-членния парламент.
Този кабинет на малцинството получи възможност да управлява след компромисна подкрепа от страна на 58-те депутати на социалистите, само и само да се препречи натискът за власт от страна на крайнодясната партия „Шèга“ („Стига“), която на миналогодишните избори взе 60 места в парламента. Но пък на тазгодишния вот за президент нейният кандидат загуби от социалиста Сегуро, което подхрани коментарите, че може би възходът на екстремистите и протръмписти от „Шèга“ може би започва да спада.
Формациите, които са вляво от социалистите, остават раздробени и са слабо представени в настоящия парламент. Социалдемократите (автентичните) от „Ливре“ („Свободен“) имат 6 депутати, комунистите – трима, а Блокът на левицата – един.
