България е на 5-то място в ЕС по дела на смъртните случаи, които биха могли да бъдат избегнати, в случай че съвременното медицинско знание и технологии са били достъпни за засегнатите. Това показват последните обобщени данни на Евростат за 2015 г., като страната ни остава на нивото от предходната година с приблизително 43% от смъртните случаи, настъпили в резултат от лечими заболявания преди 75-годишна възраст.
България е изместена от 4-то място в негативната класация от Словакия, която влошава представянето си, както и от Литва, Латвия и Румъния, където почти половината умирания са били ненавременни. Всички тези страни са далеч от средноевропейското ниво от 33%, като от Източна Европа единствено Полша показва по-добър резултат с 30%.
Мъжете в България са изложени на почти двойно по-голям риск от предотвратима смърт преди 75 г., отколкото жените. Това се дължи на по-рисковия начин на личен и професионален живот, по-ниската загриженост за здравето и ниската продължителност на живота като цяло, която е със 7 години по-къса от тази при жените, т.е. за мъжете е далеч по-вероятно да не доживеят до граничната за тази статистическа категория възраст. Най-голям дял на предотвратимите смъртни случаи са свързани със заболявания на органите на кръвообращението, на които се дължат 2/3 от всички смъртни случаи у нас – над 100 пъти повече от транспортните злополуки, които иначе заемат централно място в новинарските емисии.
За предотвратима смърт се счита всяка, която е могла да бъде избегната чрез първична или вторична превенция и подобрена медицинска грижа при настъпило болестно състояние. Първичната превенция се отнася до ограничаването на консумацията на цигари, алкохол и др. вредни вещества, намаляване на инцидентите, включително тези, свързани с начина на живот и с рискови или нездравословни условия на труд – все индикатори, по които България е сред най-зле представящите се страни в ЕС.
Вторичната превенция се отнася до редовната профилактика, ранното диагностициране и адекватното бързо третиране на болестта. Отново, здравеопазването в България е ориентирано приоритетно към болничната помощ, а не толкова към превенцията. Това е в голяма степен заварено положение, което обаче се подхранва от настоящия начин на финансиране, при който най-рентабилно за болниците е да настаняват и третират пациенти продължително, отколкото да правят редовни половинчасови прегледи. Освен това установената на всеки етап от здравната грижа система на доплащания от пациента създава условия за отлагане на грижата до момент, в който тя става неизбежна и разходът за нея – оправдан. Това се отразява особено нездравословно на ниските подоходни групи, където хората трябва да пестят от качествена храна, отопление или образователни ресурси и услуги, за да инвестират в дългосрочното си здраве.
Третата група от предотвратимите смъртни случаи включва бърза и адекватна диагностика, лесен достъп до болнични заведения, включително чрез специализиран транспорт (Спешна помощ), както и третирането на инфекциозни заболявания чрез антибиотици и имунизация. Можем да отчетем, че и в тази категория тенденцията в България не е източник на оптимизъм, след като редица регионални болници са изправени пред фалит или поне сериозни съкращения на персонал и отделения в резултат от недостатъчен брой пациенти. Тук се вижда най-добре неусточивият характер на сегашната система на финансиране за извършени услуги през здравната каса – колкото по-добре се справя системата с превенцията, толкова по-малко пари ще влизат в болниците.
