В категории:Анализи / Икономика

Как Бърни Сандърс накара Amazon да повиши заплатите

Издействаните от корпоративния гигант отстъпки са показателни за това как прогресивното движение около Сандърс успява да промени политическия и социален дневен ред в САЩ

Във вторник търговският гигант Amazon обяви, че ще повиши минималната заплата на работниците в САЩ до 15 долара на час. Това е победа не само за служителите на компанията, но и за сенатор Бърни Сандърс, който месеци наред оказваше на натиск върху най-богатия човек в света – Джеф Безос, да започнe да плаща на работниците си достойни заплати.

Според изявлението на компанията, повишението ще влезе в сила от 1 ноември. Промяната ще засегне над 250 000 от постоянните работници, както и над 100 хил. сезонни служители, които работят в Amazon по време на празниците. „Ние се вслушваме в критиците си. Обмисляхме внимателно какво искаме да правим и решихме, че искаме ние да водим”, заявява Безос, който също така призова конкурентите на компанията и другите големи работодатели да последват примера на Amazon. Тези служители на компанията, които вече получават около 15 долара на час, също ще получат повишение на надниците.

Компанията дори се зарече да използва лобистките си мускули, за да издейства повишаване на минималната работна заплата на национално ниво. „Ние ще работим за това Конгреса да подкрепи повишаване на федералната минимална заплата. Сегашното ниво от 7.25 долара на час е определено преди почти цяло десетилетие”, казва Джей Карни, вицепрезидент на Amazon по глобалните корпоративни въпроси. „Ще защитаваме повишение на минималното заплащане, което ще има дълбоко въздействие върху живота на милиони хора и семейства в цялата страна” уверява той.

Макар да съществува теоретична вероятност корпоративните акули в борда на Amazon изведнъж да са развили състрадание към работническите семейства, намерението им да се борят за повишаване на МРЗ може да се обясни по-лесно с прости сметки. След като те самите вече са повишили заплатите, не биха искали малкото им останали конкуренти да запазят предимството, от което са се отказали – а именно експлоатация на труда срещу мизерно заплащане. Повишаването на минималната заплата е и начин компанията да поизчисти публичния си образ, който пострада значително от серия журналистически разследвания и свидетелства на служители, показващи нечовешките условия на труд в складовете на Amazon.

От компанията не посочват конкретно кои критици са ги подтикнали към промените, но този ход очевидно идва като отговор на системния натиск върху Amazon, в който водеща роля има сенатор Бърни Сандърс. В продължение на месеци бившият кандидат за президент води публична кампания, за да накара Джеф Безос да плаща достойно на работниците в Amazon, на чийто труд дължи огромното си богатство.

Според финансовите отчети на Amazon за 2017 г., средната годишна заплата за служителите на пълно работно време в САЩ е 28.446 долара, или около 13.68 долара на час. Както отбелязва колумнистът на Guardian Майкъл Сайнато, Джеф Безос прави толкова пари на всеки девет секунди.

През юли Сандърс организира дискусия под надслов „Директори срещу работници”, в която даде трибуна на служителите на Amazon. Тогава той заяви, че голяма част от работниците на компанията получават заплати, които „са толкова ниски, че те трябва да разчитат на държавни помощи”. Сандърс също така изтъкна, че много от работещите за Amazon всъщност не се водят служители на компанията, а се водят независими подизпълнители.

В следващите седмици и месеци Сандърс продължи да подчертава в речи, изявления и туитове факта, че Безос, най-богатият човек в съвременната история, трупа печалби за сметка на работещите в Amazon. Той не пропускаше и да съпостави разкоша, в който живее милионерската класа, с тежките условия, в които преживяват работниците: „Наскоро обновеният дом на Джеф Безос във Вашингтон има 25 бани. В същото време работници на Аmazon не смеят да отидат до тоалетната, за да могат да покрият изтощителните квоти”.

След като Amazon обяви решението си, Сандърс и Безос си размениха любезности в Twitter

Сандърс разбира се не бе сам в похода си за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд в Amazon. В САЩ отдавна набира сила масово движение за повишаване на федералната минимална заплата до 15 долара, а поредица журналистически материали вкараха в обществения дебат темата за отношението към работниците в Amazon – не само в САЩ, но и във Великобритания. През миналата година разследвания на Mirror и други британски медии хвърлиха светлина върху безобразната експлоатация на служителите на Amazon в страната. Картината бе допълнена от книгата на репортера Джеймс Блъдуорт „Нает: Шест месеца под прикритие в нископлатена Великобритания”.

Вероятно защото много от негативните примери за компанията идват от Великобритания, Amazon ще повиши заплащането на служителите си и там – до 10.50 паунда на час за Лондон и 9.50 паунда за останалата част на страната. Според изчисленията на Living Wage Foundation заплащането, нужно за покриване на жизнения минимум, възлиза на 10.20 паунда в Лондон и 8.75 паунда в страната.

Джеймс Блъдуорт коментира пред Business Insider, че тази стъпка на компанията е „закъсняла, но все пак много добра”. Той обаче отбелязва, че има и други проблеми с отношението на компанията към работниците, като например невъзможно високите квоти за продуктивност. По думите му работата в складовете на Amazon наподобява затвор.

След скандалите във Великобритания темата бе подета от журналисти в САЩ и разширена с подробни репортажи за условията в складовете на Amazon там. Активисти започнаха да организират протести на събития, на които присъства Безос, а някои представители на местни власти започнаха открито да критикуват компанията заради отношението към работниците и избягването на данъци. След като Amazon придоби веригата хранителни магазини Whole Foods, работниците там започнаха да се организират с помощта на синдикатите.

Усилията на бившия кандидат за президент Сандърс, който продължава да е сред най-одобряваните политици в САЩ, обаче имаха най-голям ефект върху Amazon. Сенаторът използва разследването на Блъдуорт, за да подсили аргумента си срещу Безос. „Не е нужно да слушате само мен. Слушайте Джеймс Блъдуорт, който е работил под прикритие в складовете на Amazon във Великобритания. Време е да изискаме Джеф Безос и Amazon да се отнасят към работниците с уважението и достойнството, което те заслужават, а не просто като към части от машината”, заяви Сандърс във Facebook. Сенаторът също така създаде онлайн платформа, в която работниците на Amazon могат да споделят ужасяващите си истории.

През август Сандърс публикува петиция, насочена специално към Безос. В нея се заявява следното:

„Господин Безос: отдавна е дошло времето да започнете да плащате на работниците си заплати, покриващи жизнения минимум, и да подобрите условията на труд в складовете на Amazon в страната. Отвъд абсурда е това, че вие правите повече пари за десет секунди, отколкото средностатистическият ваш служител печели за цяла година.

Същевременно хиляди служители на Amazon са принудени да разчитат на купони за храна, социални жилища и държавни здравни програми, защото заплатите им са твърде ниски. Не вярвам, че обикновените американци трябва да субсидират най-богатия човек в света, защото вие не плащате на служителите си адекватни заплати”

Сандърс не се ограничи само с изявления по въпроса как компании като Аmazon имат възможност да трупат огромни печалби, защото на практика данъкоплатците покриват разликата между плащаните от тях заплати и жизнения минимум. В началото на септември той и конгресмен Ро Кана представиха законопроекта „Спрете лошите работодатели като занулите субсидиите”. Той предвижда корпорациите да бъдат облагани за всеки долар, получаван от нископлатените им работници под формата на социални помощи. Абревиатурата на предложението (Stop BEZOS) недвусмислено показва кой е основната цел, макар че такива промени биха засегнали и други големи компании като Wallmart.

Този проект разбира се няма реален шанс да бъде одобрен от Конгреса – не само защото републиканците все още имат мнозинство в двете камари, но и защото голямата част от демократите никога не биха гласували за нещо, накърняващо интересите на корпорациите (при скорошното гласуване на рекордно високия военен бюджет на Тръмп например, само Сандърс и шепа други сенатори гласуваха против). Проектозаконът също така бе обявен за глупав и дори вреден от дежурните „пробизнес” експерти, които обясняваха как подобни мерки биха навредили на хората, вместо да им помагат, защото компаниите нямало да имат стимул да наемат нискоквалифицирани работници, получаващи социални помощи. Само няколко седмици по-късно обаче стана видно, че идеите на Сандърс съвсем не са толкова глупави или контрапродуктивни.

Развитието на ситуацията около Amazon е показателна и за интересните тенденции в политическата динамика отвъд океана. Сандърс, който продължава да бъде гледан с недоверие от върхушката на Демократическата партия, да не говорим за управляващите републиканци, успя да принуди един от корпоративните бехемоти да направи повече отстъпки, отколкото президентската администрация и двете основни партии.

Доналд Тръмп също е отправял гневни коментари към Джеф Безос и е обвинявал компанията му, че мачка малките бизнеси, нарушава антимонополните закони, избягва данъци и се възползва от държавните пощи. Язвителните туитове на Тръмп обаче по-скоро са свързани с недоволството от отразяването на президентството му във вестник Washington Post, чийто собственик е Безос.

Много е показателно и това, че Amazon като цяло не реагира на атаките от страна на президента, но през август отговори необичайно остро на критиките на Сандърс. Както отбеляза тогава един от колумнистите на Bloomberg – „Amazon не се впряга от Тръмп, но Сандърс засегна чувствителен нерв”. Пак тогава Vanity Fair отчете, че „Бърни Сандърс официално влиза под кожата на Джеф Безос”, а пък други издания започнаха да се питат „Защо Amazon се страхува от Бърни Сандърс?”

Победата за работниците в Amazon е само поредният сигнал, че стратегията на Сандърс да се придържа упорито, последователно и безкомпромисно към реалните икономически и социални проблеми на хората дава резултат. Неочакваните пробиви на вдъхновени от Сандърс прогресивни кандидати във вътрешните избори на Демократическата партия също са признак на променящите се ветрове в щатската политика. Макар шансовете на т.нар. „демократични социалисти” да се превърнат във властови фактор все още да изглеждат доста илюзорни, те вече успяват да изменят политическия дневен ред.

Вероятно най-показателна за тези тенденции е темата за универсалното здравеопазване. Само преди две години концепцията на Сандърс за разширяване на програмата Medicare към всички граждани изглеждаше като пълна екзотика. Идеята в САЩ да бъде въведена система като във всяка друга развита държава бе категорично отхвърляна и от елита на Демократическата партия, включително от Хилари Клинтън. Сега обаче много демократически кандидати, оказали се под натиска на прогресивното движение, поне на думи се обявяват за универсално здравеопазване. В скорошна реч пък бившият президент Барак Обама окончателно „легитимира” идеята за „Medicare за всички” като част от мейнстрийм политиката на партията, редом с други приоритети на прогресивното движение като даване на работниците представителство в корпоративните бордове, премахване на огромните данъчни облекчения за богатите и достъпно висше образование.

Иронично, независимият сенатор Бърни Сандърс (когото все още много фанатизирани демократи обвиняват за загубата на Хилари Клинтън от бедствието Тръмп през 2016 г.) спомага за това партията да възстанови връзките с електоралната си база, които през последните десетилетия бяха занемарени за сметка на обслужването на корпоративни интереси. Също толкова иронично неговата кампания срещу Безос може би ще осигури на работниците повече ползи, отколкото всички напъни на Тръмп (който не спира да се бие в гърдите как помага на обикновения човек, макар реално само богатите да са усетили ползи от управлението му).

За нас от другата страна на океана пък остава да се надяваме, че това нормализиране на икономическото и социално говорене (и мислене) ще продължи, и ще се създаде жизнена алтернатива на пропазарната митология, превърнала се в антисоциална догма.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар