Алън Селби, Mirror
Затворен съм в метална клетка, на 3 метра от най-близкия ми колега, когато от сенките зад мен се появява робот, който ми носи цяла кула от продукти. Имам само 9 секунди, за да грабна и обработя всеки продукт, така че той да е готов за изпращане – поставеният ми норматив е от 300 опаковани продукта на час… час след мъчителен час. Навеждам се ниско към пода, протягам се високо нагоре и правя всичко, за да изпълня безкраен поток от задачи, докато тялото ми се съпротивлява.
Добре дошли в складовете на Amazon. Тук, докато камерите следят всяко мое движение, екранът пред мен постоянно ми напомня за моите „единици на час“ и колко точно ми е отнело опаковането им.
Това е най-голямата опаковъчна централа на онлайн гиганта в Европа. От тук се доставят 1,2 милиона продукта годишно.
Като най-големия търговец на дребно в Обединеното кралство, Amazon е натрупал 7,3 милиарда паунда само миналата година. Но разследването на вестник „Mirror“ показва, че успехът на корпорацията си има своята цена – платена с ежедневните мъчения на работниците.
Прекарах пет седмици в най-новия склад на фирмата в Тилбъри, Есекс – „въоръжен“ с мини-камера, купена от самия сайт на Amazon. Видях работници, заспали прави, от изморителния труд по 55 часа седмично. Онези, които не можеха да се справят с непосилния норматив, бяха заплашвани с уволнение. Други не издържаха на напрежението и трябваше да бъдат посещавани от екипите на бърза помощ.
Това е картина, доста по-различна от коледните реклами на Amazon, при които усмихнатите служители на компанията пеят празнични песни. В действителност армия от „тъжни елфи“ получават по 7 пенса (стотинки) на опакован продукт.
Последната ми смяна бе преди седмица – на „Черния петък“, когато милиони британци се логнаха в своите акаунти в Amazon, за да помогнат на основателя му Джеф Безос да спечели 1,8 милиарда паунда само за една нощ. Но междувременно, фирмата му бе ударена от серия скандали, което от своя страна предизвика нашето собствено разследване.
В Италия и Германия служителите стартираха стачка, оплаквайки се от ниските заплати и лошите условия. На работниците във Великобритания им е било казано да спят в палатки или под мостове (в края на ноември), за да започнат работа навреме.
Времето за ходене до тоалетната е строго ограничено, нормативът е невъзможен за изпълнение, а условията на труд са „напълно неприемливи“ – това са най-честите оплаквания на персонала. Оказва се, че на работниците се плаща под минималната заплата, заради чести и напълно неуместни глоби – така например шофьорите могат да бъдат глобени за доставки, които са изпълнили в по-кратък срок.
Undercover at Amazon warehouse – brutal reality of working for online giant https://t.co/1ec7czmLC4 pic.twitter.com/qlaPpbdPvC
— Daily Mirror (@DailyMirror) November 25, 2017
Преди време експертите предупредиха, че работниците са изправени пред повишен риск от умствени и физически заболявания, а от Amazon многократно обещаваха, че ще изпълнят отправените им препоръки. Но бялата дъска за коментари на работниците показва, че в действителност нищо или почти нищо не е направено.
Пълно е с оплаквания, че тоалетните са мръсни, а почивките твърде кратки. Един от работниците пита – „Защо нямаме право да седим, когато е спокойно и нямаме работа? Все пак сме хора, а не роби или животни.“
„Очаквах всичко да бъде модерно и задвижвано от роботи, но очите ми се отвориха широко“, споделя ми друг работник.
Историята ми за това как станах човешки робот не можеше да бъде по-мрачна. Смяната ми започваше в мрака – в 7:30 часа сутринта и завършваше отново по тъмно – в 18:00 часа, много след като слънцето се е скрило.
В склада обаче представите за ден и нощ напълно губят своя смисъл, защото естествена светлина няма, а всичко е „удавено“ в стерилното флуоресцентно осветление. Много от часовниците вътре са облепени в лепенки, за да не напомнят постоянно на персонала колко още му остава от мъчителната смяна. Въпреки това, тук времето е вездесъщ господар – на всеки 30 секунди идва нова пратка, която трябва да се опакова и подготви за изпращане.
Без значение от конкретния час, хиляди работници се надпреварват в постигането на цели, поставени им от компютрите, които наблюдават всеки техен ход. През петте ми седмици видях персонала да се бори да посрещне невъзможни цели, живеейки в постоянен страх от уволнение.
Две 30-минутни паузи бяха единствените почивки, които имахме, но това време е недостатъчно човек да отиде до столовата, за да хапне нормално и да се зареди с малко енергия.
След работа цялото тяло ме болеше, а фитнес тракерът ми показваше, че повечето дни съм вървял по 16 километра на ден в склада. Въпреки че съм запален маратонец, постоянното натоварване ме замайваше и се притеснявах, че в един момент просто може да припадна, ако продължа да се напъвам, за да постигам зададените ми цели.
Един колега бе откаран в болница, след като колабира на работното си място, защото е продължил да се труди, въпреки че му е било лошо. Друга линейка бе извикана, след като едно момиче получи паник-атака, след като ѝ бе казано, че задължителният извънреден труд означава, че тя ще работи до 55 часа седмично за Коледа.
Amazon told to “hang its head in shame“ as staff conditions at new warehouse condemnedhttps://t.co/6YFJ4wZUsb pic.twitter.com/bjXeHjc2JD
— Daily Mirror (@DailyMirror) November 26, 2017
„Всеки тук страда. Разтегнах си подколянното сухожилие, но просто трябваше да продължа. Една приятелка прекара два дни в болница, след като капачката на коляното ѝ се измести“, сподели ми един колега.
С тайната си камера заснех как колегите ми се опитваха да намерят момент, в който никой не ги наблюдава, за да се протегнат или да дадат кратка почивка на болящите ги крака. Тези, които бяха каръци, ги наказваха. Някой обаче буквално заспиваха прави.
От октомври насам Amazon се опитва да попълни 1500 работни места в склада, имащ размерите на 11 футболни игрища. Халето е толкова голямо, че отиването до най-близката тоалетна може да отнеме 5 минути. Всъщност, когато имах късмет работната ми станция се намираше на около 500 метра от тоалетната, но когато тя беше повредена (а това се случваше често) и аз се трудех на друг етаж, то разстоянието бе дори по-голямо.
Ако обаче отидех до тоалетна, то системата щеше да знае, че не работя – затова винаги се опитвах да стискам.
За да стигнат до склада, наречен LCY2 на името на близкото летище, работниците всеки ден даваха от джоба си по 4 паунда за автобус от Лондон. Някои от служителите бяха толкова отчаяни, че бяха готови да прекарат 4 допълнителни часа на ден в пътуване, за да могат да печелят по 8.20 паунда на час.
„Откакто складът отвори, наемодателите вдигнаха наемите си. Единствената свободна стая, която намерих струваше по 600 паунда месечно. Но аз вадя по 800 паунда месечно – как мога да си я позволя?“, споделя ми работник, който е искал да се премести по-близо до склада.
В дните преди „Черния петък“ много от поставените цели не бяха изпълнени, а това означаваше само едно – много служители трябваше да бъдат уволнени.
Веднъж на ден при мен идваше супервайзор, за да ми напомни как се представям. Често не беше доволен. Но тъй като работниците трябваше да се надпреварват едни с други, то един колега ми каза – „Няма за какво да се тревожиш, щом не си последен“.
След като продуктите се натоварят, те идват от единия край на склада, при нас в другия – в отдела за пакетиране. Първоначално ми казваха, че трябва да опаковам по 120 единични продукти на час или по 85 комплекта на час. Но в последствие нормата ми се вдигна до 200.
Всичко това кара работниците да вървят между линиите и да преравят кутиите с продукти, за да могат да открият комплекти, с опаковането на които по-лесно да изпълнят нормата си. Моя приятелка ми сподели, че дори по време на нощните смени по-възрастните жени са се карали за това кой да вземе кутията с повече комплекти.
„Ако вземеш кутия пълна с малки артикули в комплект, можеш лесно да си изпълниш нормата, а това го иска всеки“, споделят колегите.
Понякога изпълнявах зададения ми норматив, но знаех, че няма да издържа повече. До средата на деня вече бях изтощен. Но ако недоволствах, веднага ми се напомняше, че няма да мога да си изпълня норматива. През последните ми две седмици се случиха поне два инцидента, които можеха сериозно да наранят някой.
„Когато постъпвах на работа, някой попита защо имат толкова голяма нужда от хора тук. Защото тук убиват хора. Всичките ми приятели ме мислят за мъртвец, толкова съм уморен“, ми каза един колега.
Неговото заключение може лесно да обобщи видяното от мен, защото Amazon има да извърви дълъг път, докато започне да третира работниците си като живи човешки същества.
„Amazon осигурява безопасно и позитивно работно място със заплащане и бонуси от първия ден. Горди сме, че през последните години създадохме хиляди постоянни работни местна в нашите складове в Обединеното кралство. Ние предлагаме чудесни работни места и положителна среда с възможности за растеж. Както при повечето компании, очакваме определено ниво на производителност. Целите се основават на предишни постижения, постигнати от нашите работници. Сътрудниците се оценяват за дълъг период от време, защото знаем, че има много неща, които могат да повлияят на производителността във всеки отделен час и ден“, заявяват от корпорацията.
What’s it really like to work inside an Amazon warehouse? As Black Friday loomed I spent five weeks finding out, and it makes for a grim read: https://t.co/NUzp208SzL pic.twitter.com/NWyEJO72Ai
— Alan Selby (@SelbyMirror) 25 ноември 2017 г.
Моето мнение
Условията в Amazon са наистина лоши, което звучи напълно очаквано, имайки предвид, че това е компанията на най-богатия човек на планетата.
Има много какво да се подобри в работните условия в складовата база в Тилбъри, защото сега има риск за здравето и сигурността на служителите. Това, че нещо е законно, не значи, че е добро за вас. Седмици преди да започна работа, бях завършил летен сезон, включващ два маратона и няколко полумаратона. Не мога да нарека тялото си отпуснато, но въпреки това всеки ден се чувствах изцеден. Кръвното ми налягане и пулсът ми се повишиха от ежедневния стрес на работа.
Когато започвах си мислех, че тежкият труд ще бъде като полезно фитнес упражнение за мен. Но Amazon са признали, че хората са най-малко ефективната част от цялата им операция, така че в Тилбъри скоро всичко ще се поеме от роботите. Докато работех постоянно имах чувството, че хората са превърнати в добитък, чиято единствена роля е да обслужва машините. Повтарящата се, монотонна работа в иронично наречения „център за изпълнение“ също не ми помагаше умствено. През първите седмици бях депресиран, докато мозъкът ми се изключи.
Amazon не са длъжни да използват 10-часови работни смени, защото могат да наемат повече персонал и да намалят продължителността на смените. Допълнителният персонал може да позволи да се намали поставеният норматив, а това от своя страна ще намали натоварването.
Но Amazon печели повече пари, като третира своите работници като заменими вещи.
