В категории:Икономика

Данъчните облекчения на Тръмп не правят нищо за работниците

Предполагаше се, че заплатите трябва да растат – но вместо това те падат, а компаниите предпочитат да прехвърлят освободените пари към богатите си акционери

Приетите от Тръмп данъчни реформи представляват огромен огромен подарък за свръхбогатите, включително собственото му семейство.

Ноа Смит, Bloomberg

Преди няколко месеца предупредих, че американците трябва да проявят търпение, преди да решат какъв ефект имат върху икономиката данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп. Отнема време компаниите да направят инвестиционни решения, още повече време тези решения да бъдат приложени и дори повече, за да се стигне до повишено търсене на работна ръка, което да се отрази на заплащането на трудещите се. Поради това отнема месеци или дори години, преди да се разбере цялостният ефект от промени в данъчната политика.

Но също така е важно да оценяваме политиките като данъчната реформа на Тръмп възможно най-бързо. Не само защото това е изключително важно при решението дали да се промени поетият курс, но и защото с течение на времето ефектите от една такава политика стават по-трудни за преценка. След две години ще има още много неща, които са се отразили на икономиката, включително търговската война на Тръмп и естествените икономически сили. След като данъчните облекчения действат вече половин година, резултатите малко по малко започват да се появяват.

На първо място трябва да се отбележи, че данъчната реформа не е довела до значително по-високи заплати за американските работници. Всъщност реалното средно почасово заплащане е спаднало в първото тримесечие след прокарване на реформата:

Индекс на реалното почасово заплащане. 2009 г.=100. Източник: Федерална резервна банка на Сейнт Луис

Официалните данни за второто тримесечие все още не са достъпни, но независимите статистики не изглеждат окуражаващо. Индексът на реалното заплащане PayScale показва рязко влошаване през периода:

Индекс на реалното заплащане PayScale

Но може би две тримесечия са твърде кратък период, за да се очакват резултати в тази област. По-добър измерител може би са бизнес инвестициите – ако данъчната реформа стимулира бизнеса да увеличи капиталовите разходи, както се предполага, че трябва, вероятно ще се стигне и до повишаване на заплатите.

Някои хора се тревожат от това, че обратното изкупуване на акции изглежда е по-голям приоритет за компаниите от капиталовите инвестиции. След прокарването на данъчните облекчения, компаниите се втурнаха да използват допълнителните пари за обратни изкупувания на акции, чрез които са върнали рекордни суми на акционерите – над 700 млрд. долара за първите две тримесечия. Разбира се има вероятност компаниите просто да нямат добри проекти, в които да инвестират. Ако компаниите предпочетат да прехвърлят данъчните си облекчения към акционерите, тези инвеститори могат да реагират чрез увеличение на потреблението – което означава, че по-голяма част от ресурсите на обществото ще отиват при богатите. Те биха могли и да инвестират парите в други компании с по-добри перспективи за растеж – но ако тези компании също реагират на ситуацията, като връщат пари на акционерите, вместо да увеличават капиталовите си разходи, не се постига почти нищо.

Използват ли се част от данъчните облекчения, за да се финансират капиталовите разходи, нужни за икономиката? Частните инвестиции в нежилищни фиксирани активи наистина са се увеличили като дял от икономиката през двете разглеждани тримесечия:

Един обещаващ сигнал: Частните инвестиции във фиксирани активи са се увеличили като процент от БВП. Източник: Bloomberg

Огромните, незабавни печалби за богатите акционери, комбинирани със слабото увеличение на бизнес инвестициите и спада в реалните заплати обаче не очертава ласкава картина за ефекта от данъчните облекчения досега. Разбира се, съществува вероятността намаляването на данъците да действа като кейнсиански фискален стимул, който да помага за понижаване на безработицата.

Това обаче не е точно дългосрочното структурно подобрение, което поддръжниците на реформата рекламираха. В скорошен доклад на Федералния резерв в Сан Франциско се изтъква, че фискалните стимули в добри за икономиката времена са по-малко ефективни, отколкото по време на рецесия. Реалният растеж на БВП на глава от населението също не бе впечатляващ през първото тримесечие.

Почти всички икономисти вече признават, че данъчните облекчения не стимулират икономиката достатъчно, за да се съкратят дефицитите, както привържениците на икономиката на предлагането вярваха през 80-те. Но някои икономистите все още се надяват, че понижаването на корпоративния данък, за който се вярва, че е по-вреден от данъците върху личните доходи, ще има по-благотворен ефект върху бюджета. За съжаление и тази вяра избледнява на фона на рязкото повишаване на бюджетните дефицити.

Съществува възможност данъчната реформа на Тръмп да даде плод в дългосрочен план. Но ранните резултати сочат към друга възможност – че данъчните облекчения са се изчерпали като икономическа политика.

В следвоенния период, когато най-високите данъчни ставки са достигали над 90%, е имало смисъл данъците да сe намаляват като способ за подобряване на дългосрочното здраве на икономиката. Серията от големи данъчни облекчения по времето на президентите Линдън Джонсън и Роналд Рейгън може и да са повишили икономическата активност в онзи момент. Но по-скорошните понижения на данъците при Джордж Буш-младши бяха последвани от години на невпечатляващ растеж, което подсказва, че данъците върху доходите вече не нанасят особени щети на икономическата ефективност.

Корпоративните данъци реално бяха последната надежда за стратегията на понижаване на данъци. Но ако дори това не осигури нещо повече от малки, моменти фискални стимули, то тогава явно сме изчерпали полезността на този подход.

Оставете коментар