Две години след въвеждането им от администрацията на Тръмп данъчните облекчения съвсем не са на път да се изплатят, показват наскоро публикувани данни на щатското министерство на финансите, цитирани от Washington Examiner. Според тях общите държавни приходи за финансовата 2019 г. са по-ниски, отколкото се е прогнозирало преди прокарването на данъчната реформа през 2017 г.
Преди намаляването на данъците за хората с най-високи доходи и корпорациите, бюджетната комисия на Конгреса е прогнозирала приходи от 3.69 трлн. долара за фискалната 2019 г. На практика обаче събраните от държавата приходи за тази година възлизат само на 3.46 трлн. долара.
Разликата от 225 млрд. долара вероятно не се дължи единствено на данъчните облекчения. Други икономически фактори също са повлияли на растежа в САЩ през последните години. Митническите тарифи, наложени като част от търговските войни на Тръмп, по всяка вероятност са противодействали на евентуалният стимулиращ ефект от по-ниските данъци.
Недостигът от 225 млрд. долара все пак е малко по-малък, отколкото някои експерти прогнозираха да е негативния ефект от данъчните облекчения. Съвместната Комисия по данъчното облагане – непартийна експертна група., предоставяща данъчни оценки на Конгреса, прогнозираше през 2017 г., че реформите на Тръмп ще намалят приходите за бюджета с 280 млрд. долара през 2019 г.
Комисията предупреждава от самото начало, че намалените данъци няма да се изплатят сами. Според оценката на експертите данъчните облекчения ще увеличат бюджетния дефицит на САЩ с 1.5 трлн. долара за едно десетилетие. Последните данни от финансовото министерство показват, че приходите съответстват повече на тези прогнози, отколкото на далеч по-оптимистичната картина, рисувана от републиканците при прокарването на реформите.
До миналия месец финансовият министър Стивън Мнучин настояваше, че данъчните облекчения ще се изплатят чрез генериране на икономически растеж. Събраните данъци върху заплатите са по-високи от прогнозираните, както и приходите от митнически тарифи, но корпоративните и индивидуалните данъци върху доходите са по-ниски от очакваното.
Много икономисти предупреждават, че данъчната реформа само увеличава бюджетните дефицити и няма шанс да се „изплати“. „Федералното правителство задлъжнява с трилиони долари и в добри времена, така че се оказва в голяма беда, когато дойдат лоши времена“, казва Марк Голдуайн от Комитета за отговорен федерален бюджет. „Данните показват, че данъчните облекчения са отговорни за около една четвърт от бюджетния дефицит, достигащ 1 трлн. долара. Струваше ли си да с дадат такива облекчения на големите корпорации?“ пита той.
Експертите предупреждават, че в дългосрочен план ще се усетят щетите от разрастващите се дефицити. „Чрез тези дефицити болката само се отлага. Цената за това ще бъде плащана постепенно в бъдещето. Плащащите по-ниски данъци днес се радват, но техните деца ще плащат за това утре чрез по-ниски доходи и по-високи лихви върху дълговете“, казва Голдуайн.
Кевин Брадли, републикански конгресмен от Тексас и един от авторите на данъчната реформа, защитава промените с аргумента, че те имат положителен ефект върху заетостта. „Данните на финансовото министерство показват, че разходите продължават да са основен двигател на дефицита, и Републиканската партия остава посветена на задачата да намали националния дълг, без да повишава данъците за семействата и местния бизнес“, заявява той. Данъчните облекчения на Тръмп са съчетани със значителни орязвания на социални програми, като в същото време бюджетът на Пентагона продължава да се увеличава.
Самият Брадли е признавал, че е „трудно“ да се прецени до каква степен данъчните облекчения са се изплатили. По време на икономическа конференция през юни той заяви, че ще са нужни „осем, девет или десет години“, за да се види какви приходи са донесли на държавата данъчните облекчения. „Икономически погледнато, инвестициите и заплатите изглеждат добре в момента, но като цяло е твърде рано да се каже дали ще се осъществят обещаните от Белия дом ползи за заплатите“, казва Брайън Рейдъл, старши сътрудник в консервативния тинк-танк Manhattan Institute и бивш служител на сенатора републиканец Роб Портман. Той добавя, че ефектът от корпоративните инвестиции ще може да се види след пет до седем години.
Чи-Чинг Хуан, анализатор в левия Център за бюджетни и политически приоритети, от своя страна изтъква, че обещаните ползи за домакинствата от данъчните облекчения очевидно не се материализират. „Няма никакви доказателства, че данъчната реформа е ускорила растежа и е увеличила реалното заплащане в сравнение с тенденциите за растеж, отчетени по време на предишната президентска администрация“, казва той.
