В категории:Анализи / Свят

Тръмп предава американските работници отново и отново

Въпреки обещанията от кампанията си, Тръмп систематично поставя интересите на корпорациите и богатите пред тези на работещите

Доналд Тръмп в пълния си блясък. Снимка: businessinsider.com

Робърт Борсейдж, The Nation

„Направени обещания, изпълнени обещания” ще е лозунгът на Доналд Тръмп, докато води кампания за републиканците „шест или седем дни седмично” при изборите за Конгрес тази есен. По време на кампанията си през 2016 г. Тръмп обещаваше на работниците „повече работни места и по-високи заплати”, както и че ще върне работните места, изнесени в чужбина. „Всяко политическо решение, което вземаме, трябва да премине един простичък тест” – казваше той. – „Дали създава повече работни места и по-добри заплати за американците?”

Сега от президентската си трибуна Тръмп се хвали, че „имаме най-добрата икономика в историята на нашата страна. Фабриките отварят отново. Работните места потичат обратно към Съединените щати”. Той се разбърза да договори преди изборите някакво подобие на ново споразумение НАФТА (макар засега без участието на Канада) и се тупа в гърдите за ескалацията на противопоставянето с Китай, като в същото време твърди, че работниците са облагодетелствани от „прекрасните данъчни облекчения”.

Не се хващайте на тази измама. Реалните заплати са спаднали през последната година, въпреки че икономиката е близо до пълна заетост. Добрите работни места продължават да изтичат в чужбина. През 2017 г. търговският дефицит на САЩ с Китай достигна рекордно високи нива. Обещаното на работниците повишаване на заплатите със средно 4000 долара в резултат на данъчните облекчения никакво не се вижда.

Както показват данните на Американци за данъчна справедливост, едва 4% от работниците са получили някакво повишение на заплатите в следствие на данъчните облекчения. Същевременно, както се прогнозираше, корпоративните директори използваха понижението на данъците, за да предприемат рекордни обратни изкупувания на акции на стойност 700 млрд. долара, с което препълниха собствените си джобове, както и тези на инвеститорите. Социологически проучвания и анализ на официалните статистики показват, че над 40% от американците не могат да покрият с месечния си бюджет основни нужди като жилище, храна, транспорт, детски грижи, здравеопазване, сметки за телефон и др.

Тръмп не само не е изпълнил обещанията си към работниците, той се присъедини към другата страна. Не е случайно, че работниците в САЩ страдат от стагниращи заплати и загуба на социални придобивки. Това е резултат от систематичната корпоративна кампания за смазване на синдикатите, подмяна на търговските правила в полза на инвеститорите и ущърб на работниците, и отмяна на регулации и публични инвестиции, които облагодетелстват работещите хора. Администрацията на Тръмп и контролираният от републиканците Конгрес ускоряват тази офанзива.

Работниците получават по-справедлив дял от печалбите, за чието генериране са помогнали, когато могат да се организират и да се договарят колективно. Синдикализираните работници все още се радват на по-добри заплати и придобивки в сравнение с тези, които не членуват в профсъюзи. Когато синдикатите са силни, от това имат полза дори работниците, които не членуват в тях. Но след продължаващите десетилетия безмилостни корпоративни атаки, в момента синдикатите представляват едва 11% от всички работници и под 7 на сто от тези в частния сектор.

Единственият сектор, в който синдикатите могат да се разрастват, беше публичният – полицаи, пожарникари, учители и държавни служители. Поради това републиканците, предвождани от хора като губернатора на Уисконсин Скот Уолкър, се фокусираха върху отслабването на възможностите на обществените служители да се организират и да се договарят колективно. Тръмп също хвърли тежестта си в тази посока. Неговата номинация за Върховния съд, Нийл Горсъч, осигури решаващият вот (5 на 4) по казуса Janus срещу AFSCME. Това решение отменя установен преди 41 години прецедент, като постановява, че работниците някак си имат право да не плащат членски внос на синдиката, който трябва да ги представлява в колективното договаряне. Дясното мнозинство във Върховния съд също така отсъди, че работодателите могат да изискват от работниците да подписват задължителни арбитражни споразумения, които им забраняват да завеждат групови дела за защита на правата си.

Атаката на администрацията на Тръмп към правата на работниците се развива във всички нива на управлението. Когато назначените от Тръмп получиха мнозинство в Националния съвет по трудови отношения, те започнаха да прокарват серия от решения, които правят по-трудно за работниците да се организират и да преговарят колективно. Министерството на труда на Тръмп отмени укази, защитаващи работниците от кражба на заплати, включително правилото за Справедливо заплащане и безопасни работни места, което изискваше от компаниите, кандидатстващи за обществени поръчки, да разкриват и коригират предишни нарушения на трудовото законодателство и регулациите за безопасност. В добавка към всичко това, администрацията на Тръмп предлага огромни съкращения на бюджета на Министерство на труда с 2.6 млрд. долара, или цели 21 на сто.

Републиканското мнозинство в Конгреса също започна нова офанзива срещу регулации и държавни разходи, които са в полза на работниците. Републиканците дори не позволяват гласуване за повишаване на минималната работна заплата, която заради инфлацията е загубила над една четвърт от стойността си спрямо пиковите нива от 1968 г. Тръмп, който по време на кампанията си подсказваше, че подкрепя повишаването на минималната заплата, може да промени ситуацията и сам, но отказва да действа по въпроса. Според статистиката на организацията Good Jobs Nation, федералното правителство е най-големият работодател за работещи бедни. Държавата наема подизпълнители, използващи труда на 4.5 млн. служители, получаващи под 15 долара на час, което се счита за жизнения минимум. С един подпис Тръмп би могъл да повиши заплатите на тези хора, както направи Обама. Той не само не го прави, но и наскоро обяви, че ще блокира планираното увеличение на заплащането на цивилните федерални служители с 2.1%.

Докато Тръмп отказва да вдигне пода под краката на работниците, неговото Министерство на труда блокира опитите за повдигане на тавана. Институцията се отказа от издадения по времето на Обама указ за повишаване на ограниченията за заплащане на извънреден труд. Така четири милиона работници биват лишени от общо 1 млрд. долара годишно, които иначе биха им били заплатени за извънредните часове труд.

Отправяните от Тръмп предизвикателства към търговските политики на САЩ – „най-лошите сделки в историята на света” – заемат централно място в обръщенията му към работниците. Той изостави Транс-тихоокеанското търговско партньорство от времето на Обама, предоговори споразумението с Корея, започна да предоговаря НАФТА и размахва гордо противопоставянето си с Китай. Предстои да се види какво ще излезе от тези неща. (макар „търговската война” да изглежда най-вече като опит за затвърждаване на щатската доминация по света).

Видно е обаче, че засега Тръмп отрупва с награди компании, които изнасят работни места в чужбина. Данъчната му реформа включва перманентни данъчни облекчения за печалби, регистрирани в чужбина, които биват облагани наполовина спрямо стандартните ставки. Това дава на мултинационалните корпорации постоянен стимул да местят работни места в чужбина и да регистрират печалбите си там. Тръмп се хвали с усилията си да спре изнасянето на работни места на компанията Carrier – макар че въпреки милионите долари субсидии, корпорацията продължава да съкращава служители и да увеличава производството си в чужбина.

Тръмп последователно отказва да използва властта си, за да помогне на работниците. Федералното правителство е водещ източник на приходи за много мултинационални корпорации. С един замах на писалката си, Тръмп може да даде предимство на тези компании, произвеждащи в Съединените щати. Но по тази тема писалката му не стига до хартията.

Един от първите големи укази на Тръмп бе за преразглеждане на правилата за доверениците, които забраняваха на финансовите съветници да заблуждават клиентите си при управлението на пенсионните спестявания. Неговото Министерство на труда се готви да позволи собствениците на ресторанти да обединяват всички бакшиши на служителите си, което отвори врата за присвояване на заплащане, което се оценява на 5 млрд. долара. Министерството се отказа и от други усилия за предотвратяване на работодателските кражби на заплати, които ощетяват работниците в САЩ с милиарди всяка година. Институцията също така съкрати персонал и ресурси от дейностите за налагане на стандартите за безопасност на труда. Мерките за защита на равните права на малцинствата и жените биват връщани назад в цялата управленска структура.

След като раздуха още повече дефицита с данъчните облекчения за богатите, сега Тръмп и републиканците се опитват да прокарат бюджет, който значително ще ореже програми от жизнено значение за работещите. Тръмп призова за орязване на 1.3 трлн. долара от програмите за здравеопазване Medicare, Medicaid и Affordable Care Act. Чрез серия от укази и регулации той се опитва да саботира здравните реформи от времето на Обама, като повишава цените и намалява броя на работниците, които могат да си позволят прилични здравни застраховки.

Под негово ръководство Агенцията за опазване на околната среда ограничи налагането на регулациите за чистота на въздуха и водата, като в същото време торпилира всяка инициатива за справяне с катастрофалните климатични промени. Неговото Министерство на образованието иска да ореже стипендиите и кредитите за студенти от семейства с ниски доходи. То също така намали защитите за студенти, посещаващи частни колежи, които често оставят студентите с големи дългове, без да са им осигурили уменията, нужни за обещаните работни места. Най-уязвимите хора стават цел на най-тежките орязвания – републиканците в Конгреса искат да спестят 1 трлн. долара от програмите за хранителни помощи и за подкрепа на семейства в нужда, инвалиди и бедни пенсионери.

Тръмп и републиканците полагат усилия да неутрализират Службата за финансова защита на потребителя – регулатор, който е успял да възстанови близо 12 млрд. долара на потребители, станали жертва на измами с кредитни карти, бързи кредити и др. Тръмп нарече агенцията „пълно бедствие” и я постави под контрола на директора на Административното бюджетно управление Мик Мълвани. Преди това Мълвани бе нарекъл службата за защита на потребителите „тъжна, извратена шега” и ясно изразяваше неодобрението си към нейното съществуване. Мълвани отне правомощията на службата за справедливо кредитиране, елиминира службата за студентски кредити, прекрати мерките срещу фирмите за бързи кредити и оряза жестоко бюджета. И това е само част от дългия списък.

Нищо от това не е изненадващо – но директно противоречи на твърдението на Тръмп, че е спазил обещанията си към работещите хора. На фона на продължаващите от предишната администрация тенденции на икономически растеж и ниска безработица, Тръмп се радва на висок рейтинг на одобрение по отношение на икономиката. Той поставя популистките си икономически пози в центъра на предизборните речи (заедно с атаките срещу медиите и подмятанията, служещи за разсейване и разделяне на расова основа). Демократите биха постигнали успехи, ако разбиват тези митове и посочват лъжите на управляващите. Въпреки цялото позьорство, тази администрация и този Конгрес са задължени на донори с дълбоки джобове и окопали се корпоративни интереси, поради което работят неуморно и систематично във вреда на работещите хора.

„На чия страна си ти” се пее в една стара работническа песен. Не би трябвало да има никакво съмнение на чия страна е Тръмп.

Оставете коментар