Само за две седмици от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, подписването на президентски укази се превърна в запазена марка и културно явление, което се коментира в социални мрежи и медии като поредното спортно събитие, пише The Nation. Заповедите на Тръмп обаче не се отличават с последователност. Някои от тях, като например забраната за имиграция от определени държави имаха незабавен (и трагичен) ефект. Други просто ангажират правителството да се оглежда за регулации, които може да намали, или да измисли нещо относно „Обамакеър“.
Вторият тип укази са сигнал, декларации за намерение, които сами по себе си имат малко значение, но дават форма на намеренията на администрацията. Такъв е и контекстът на подписания от Тръмп указ относно закона за финансовата реформа „Дод-Франк“. Този закон не може да бъде нормативно отменен с такъв акт. Но за разлика от други политики, ако правителството намери за добре, може на практика да обезсмисли „Дод-Франк“ като го пренебрегва.
Според информация на Bloomberg Тръмп иска да направи цялостно преразглеждане на на „Дод-Франк“, с ударение върху „премахването на регулаторната тежест“, причинена от промените в правилата за банкова дейност.
На практика това означава, че Тръмп ще иска от финансовото министерство и многобройните национални банкови регулатори да идентифицират частите от финансовата реформа, които могат да бъдат променени, за да се облекчат тези предполагаеми тежести. Тъй като голяма част от заложените в Дод-Франк правила вече са приложени, нулирането или преобръщането им ще представлява продължителен процес, включващ предложения, публични обсъждания и заключителни постановления според изискванията на Закона за административното производство.
Дори тогава промените ще трябва да са в съответствие с нормативните изисквания, включени в „Дод-Франк“. Ако не са, правителството би могло да бъде съдено за неспазване на закона. Това може да удължи процеса още повече. Някои правила в закона – например изискванията за по-голям дял на собствения капитал на банките – са част от международните договорености. Срещу САЩ могат да бъдат повдигнати обвинения за неспазване на търговските споразумения, ако местните и чуждестранните банки се третират неравно.
С други думи, ако указът на Тръмп е единствената предвидена промяна в „Дод-Франк“, реалният ефект ще се усети след години. Висши представители на администрацията признават пред агенция Reuters, че указът не е опит за отмяна на „Дод-Франк“, защото това би било невъзможно в управленската система на САЩ.
Въпреки това Тръмп ще има някои възможности да действа незабавно. В петък доминираният от републиканци Сенат гласува за анулиране на раздел 1504 от „Дод-Франк“ – антикорупционно правило, което задължава разкриването на плащания от петролната и газова индустрия към чужди правителства. Тъй като приемането на това правило не бе финализирано преди крайния законов срок за разглеждане в Конгреса, то ще бъде отменено с гласуване с обикновено мнозинство. Още няколко забавени части от финансовата реформа могат да бъдат елиминирани по този начин.
Заедно с указа за „Дод-Франк“ Тръмп подписа и меморандум за спиране на прилагането на правило за доверениците на Министерството на труда, което задължава определени финансови съветници да действат в най-добрия интерес на клиентите си. Макар правилото да бе прието от Конгреса в срок, заложената дата за влизането му в сила бе през април. Макар че премахването на правилото ще изисква повече време, възможността за спиране на прилагането му дава свобода на финансовите брокери да не се съобразяват с него.
Нуждата от това правило бе демонстрирана наскоро от доклад на сенатор Елизабет Уорън. В него се описва как финансовите консултанти завишават цените и пробутват на клиентите си ненужни продукти, в замяна на което получават щедро възнаграждение от фирми в туристическия бранш, търговци на луксозни стоки и др. Дългогодишната борба за налагане на правилото за доверениците бе почти комична. Финансовата индустрия настоява, че това правило ще лиши клиентите от нужната им експертиза и съвет, с което на практика се казва, че консултантите не могат да си вършат работата без да им е позволено да злоупотребяват с хората.
Някои брокери твърдят, че ще се съобразяват с духа на това правило независимо от действията на новата президентска администрация. Ако обаче те не спазят това обещание, няма да има никаква санкция. Това показва и какъв ще е реалният ефект от указите на Тръмп: те реално са сигнал към банковите регулатори да спрат да прилагат реформите. Това може да бъде направено просто и елегантно, без тежки преговори в Конгреса или протяжни законодателни процедури. Мерките могат да включват смяна на сегашния директор на Бюрото за финансова защита на потребителите с човек, който ще отдалечи институцията то функцията ѝ да защитава потребителите. Много малко обикновени хора следят в дълбочина прилагането на регулациите, така че това връщане към laissez-faire* ще мине на практика незабелязано.
Това определено изглежда като прерогатив на Гари Кон – бившия президент на банка „Голдман сакс“, който оглавява Националния икономически съвет. В свое неотдавнашно интервю пред The Wall Street Journal той звучи като пародия на банков магнат, атакуващ буквално всичко, което някога е било направено за ограничаване на финансовия сектор. „Американците ще имат по-добър избор и по-доби продукти, тъй като ние няма да натоварваме банките с регулаторните разходи, които достигат буквално стотици милиарди всяка година“, заявява той, явно предполагайки, че банките щедро ще прехвърлят така спестените суми към обществото вместо към висшите си мениджъри и акционерите.
По думите му „целта няма нищо общо с „Голдман Сакс“ или други банки“. „Става дума за това да бъдеш играч на световния пазар, където би трябвало, можем и ще имаме доминираща позиция, стига да не си попречим с регулации“. Тази доминираща позиция разбира се ще облагодетелства… „Голдман Сакс“ и другите банки. Кон едновременно заявява, че САЩ имат „най-добрите и най-добре капитализирани банки в света“, и „най-силно регулираните и претоварени банки в света“. Пред телевизия Fox той се оплака, че на банките се налага да „трупат капитал“, вместо да използват парите за кредитиране, което подсказва, че Кон иска да разхлаби точно тези капиталови стандарти, които изтъква като плюс за щатската банкова система.
Докато регулаторите си прекарват времето като играят карти, вместо да държат под око големите банки, Конгресът би могъл да се опита да довърши „Дод-Франк“ по законов път. Говорителят на Камарата на представителите Пол Райън заяви, че това ще бъде „топ приоритет“, но Републиканската партия ще трябва да се справи с пречките, които много от промените ще срещнат в Сената. Някои републиканци вече разработват схема как да бъде използван процеса по приемане на бюджета, за да бъдат преобърнати регулациите на „Дод-Франк“, като бъдат идентифицирани частите от закона, които имат ефект върху бюджета. Това би изисквало само гласуване с мнозинство в Сената и ще засегне постановления от закона, които се свързани с разходи – като например предвиденият процес за ликвидация на фалирали финансови институции. Това обаче би означавало комбиниране на поправките в „Дод-Франк“ с очакваните дебати около данъчната реформа, което ще усложни значително нещата.
В крайна сметка тези усилия биха били ненужни. Решителната група про-уолстрийт управници, водена от финансовата акула Кон, могат да обезсмислят „Дод-Франк“ просто като се правят на разсеяни. Кон твърди, че промените няма да доведат до нова финансова криза, защото банките сами са направили промени и вече може да им се вярва да се надзирават сами. „Не казвам, че искаме да се върнем в добрите стари времена“, заявява той. Колко успокояващо само.
Тъй като реформата „Дод-Франк“ не трансформира финансовата система като цяло, всичките ѝ грехове, довели до финансовата криза, могат да се върнат с гръм и трясък. Проблемите могат да не се проявят в точно същата форма – може този път в основата да са корпоративните кредити, вместо ипотеките. Те обаче определено могат да се появят отново, тъй като все още има гигантски банки, разчитащи на краткосрочно финансиране и тесни взаимовръзки с други финансови институции. При липса на активна регулация всичко може много бързо да отиде към провал. И когато това се случи, пазарните либерали ще трябва да извадят скиците на основния ремонт на финансовата система, който наистина би предотвратил повтарянето на кризите.
*от френското laissez-faire – икономическа среда, в която сделките между икономическите субекти са свободни от държавна интервенция под формата на държавно регулирани цени, държавни субсидии, държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост
