Десет години след последната голяма финансова криза, републиканците в САЩ – подкрепяни от много демократи – подсигуриха, че Уолстрийт ще може да се върне към старите си бизнес практики, като отмениха Закона Дод-Франк. Досега той действаше като много мек регулаторен режим, който да ограничава хищническата същност на финансовия капитал. Решението за отмяна на Дод-Франк бе оправдано с аргумента, че той ограничава икономическия растеж. Джералд Епщайн, професор по икономика и съръководител на Изследователския институт по политическа икономия към Масачузетския университет в Амхърст, настоява, че това изобщо не е вярно. В свое интервю за Truthout Епщайн изтъква, че сега е много вероятно „токсичните, спекулативни активности” на типажите от Уолстрийт да се завърнат, полагайки основата за следващата голяма световна финансова криза.
Две години след финансовата криза от 2008 г., администрацията на Обама прокара закон, целящ да ограничи риска във финансовата система на САЩ. Законът, предложен от сенатор Кристовър Дод и конгресмен Барни Франк, представляваше доста слаб регулаторен режим. Въпреки това, бе жестоко критикуван от консерваторите. По време на кампанията си за президент Доналд Тръмп представяше смесено послание, като говореше против банките и връзките на Хилари Клинтън с Уолстрийт, но същевременно предлагаше дерегулация. Сега Конгресът прие и президентът Тръмп подписа закон за обширна финансова дерегулация, озаглавен „Закон за икономически растеж, регулаторно облекчаване и защита на потребителя”. В допълнение към това, назначените от Тръмп агенции за финансова регулация прилагат политика за по-нататъшно разхлабване на регулациите за различни финансови институции и дейности. Подкрепящите отмяната на Дод-Франк твърдят, че финансовата дерегулация ще ускори икономическия растеж и ще осигури по-достъпни кредити за домакинствата и бизнеса. Кажете първо какви бяха слабостите на Дод-Франк и дали наистина той е способствал за анемичния икономически растеж, както републикански критици като Пол Райън твърдят?
Джералд Епщайн: Основната слабост на Дод-Франк бе това, че той не разтури „твърде големите, за да фалират” финансови институции. В резултат на това големите финансови институции запазиха силата си да изнудват обществото да ги спасява и следващия път, когато има финансов срив, и – както виждаме след избирането на Тръмп – да изкупят достатъчно политици, за да отменят и слабите регулации, които бяха прокарани в миналото.
По-генерално погледнато, в Дод-Франк имаше твърде много вратички, оставени заради лобирането на финансовия сектор, поради което той никога не можеше да бъде приложен в най-строгата си форма.
И не, Дод-Франк не е допринесъл за анемичния растеж. Няма доказателство за това. Слабият растеж се дължеше до голяма степен на последствията от самата финансова криза, когато голяма част от богатството на домакинствата изчезна, както и на продължаващите мерки за остеритет, които републиканците успяха да наложат на слабохарактерната и заслепена от Уолстрийт администрация на Обама. Към тези фактори се добавят и дългосрочните структурни проблеми на икономиката на САЩ, свързани с високите нива на неравенство – които на свой ред се дължат до голяма степен на прекомерната сила на Уолстрийт. Сред останалите фактори е и мащабното изтегляне на инвестиции от икономиката на САЩ от страна на мултинационалните корпорации. Ако не друго, Дод-Франк поне работеше срещу някои от тези тенденции, поради което спомогна за дългото икономическо възстановяване, от което в момента администрацията на Тръмп е облагодетелствана политически.
Твърди се, че новият закон ще е добър за потребителите и малкия бизнес. Има ли някаква истина в тези твърдения?
Не, или поне не наистина. Но преди да отговоря подробно е важно да се осъзнае, че този закон е един от малкото, прокарани с подкрепата и на двете партии, откакто Тръмп дойде на власт. Така че това не е изцяло инициатива на републиканците или Тръмп. Редица демократи подкрепиха закона, както в Камарата на представителите, така и в Сената. Същото се отнасяше и за организираната от Уолстрийт съпротива срещу затягането на регулациите през 2009-2010 г. Влиянието на Уолстрийт се простира далеч отвъд републиканците. Според официални данни, цитирани от „Американци за финансова реформа”, Уолстрийт е напомпал почти 2 млрд. долара в изборите през 2016 г., а за периода 2017-2018 г. е изхарчил 719 млн. в лобиране и финансиране на кампании на политици. Демократите са прибрали 40% от тези пари. Предвид обема на тези харчове, определено не става дума за „дребни пари”.
Вече има доста чудесни анализи за ефекта от новия „Закон за икономически растеж, регулаторно облекчаване и защита на потребителя”, подготвени от Американци за финансова реформа, Demos, Better Markets и други организации. Тези анализи показват, че най-вероятните ефекти ще се изразяват в улесняване на финансовите институции отново да се впуснат в „хищническо кредитиране” – от типа, който пробутва прекомерно големи и скъпи ипотеки на хора, които не ги искат и не могат да си ги позволят. Улеснява се предоговарянето, чрез което могат да се дискриминират малцинства при предоставяне на финансови услуги, както и подмамването на инвеститори и продажбата на рискови финансови инструменти. Промените ще доведат и до намаляване на капиталовите буфери на финансовите институции – което означава, че при следващата финансова криза тези институции вероятно ще трябва да чукат на вратата на Федералния резерв и Министерство на финансите (т.е. на данъкоплатците), за да бъдат спасявани.
Какви ще са най-вероятните последствия от отмяната на Дод-Франк за икономиката на САЩ?
Става по-вероятно да видим подсилени версии на токсичните, спекулативни активности, които доведоха до голямата финансова криза. Вероятно е да видим завръщането на фокуса върху краткосрочните инвестиции, които характеризираха щатските корпорации – те намират за много по-печелившо да участват във финансови схеми за бързо забогатяване, отколкото да инвестират дългосрочно в производствената икономика. Вероятно е да видим усилване на корпоративните набези срещу пенсионни фондове и други форми на работнически спестявания, за да се пълнят джобовете на финансистите. Не на последно място е вероятно да видим по-нататъшно подриване на стандарта на живот на работещите, както се посочва в отличните разработки на икономистите Уилям Лазоник, Ейлийн Апелбаум и Роузмари Бат. Техните изследвания показват начините, по които спекулативните финансови активности подкопават дългосрочното здраве на американската икономика.
Досега икономическите модели не са се справяли добре с прогнозирането на финансови и икономически кризи, но преобладаващото настроение след много от прогресивните икономисти е, че следващата финансова криза е само въпрос на време. Споделяте ли това мнение?
Както покойният, добре познат икономист Чарлз Киндълбергер демонстрира в своята историческа книга „Мании, паники и сривове”, финансовите кризи са постоянно явление. Той изчислява, че някъде по света има криза на всеки седем години. Така че докато имаме капитализъм, ще имаме и финансови кризи. Въпросът е колко често, колко тежки и кой ще плати цената. Ако финансовата индустрия и съюзниците ѝ в бизнеса и правителството продължават да извличат огромни краткосрочни печалби, като прехвърлят риска върху работниците и общностите, което ще могат да правят по-лесно с отмяната на Дод-Франк, тогава шансовете за друга голяма криза нарастват значително. И кой знае как ще завърши тя този път. Продажността и некомпетентността на администрацията на Тръмп правят прогнозите особено трудни.
Като се има предвид хищническата същност на неолибералния капитализъм, как би изглеждал идеалният финансов регулаторен режим?
Основният принцип е, че финансовият сектор трябва да служи на обществото, а не обратното. Това обикновено означава, че не се нуждаем само от стриктна финансова регулация, но и от значителен сегмент на публични и нестопански финансови институции, които са проектирани да служат на обществото. Аз наричам това „финанси без финансисти”. За да се създаде такова нещо, тези институции трябва да са достатъчно големи, или да представляват достатъчно голяма част от икономиката, за да процъфтяват и да имат ефект върху финансовия пазар. Това изисква финансовите власти – най-вече Федералният резерв – да подкрепят тези институции, точно както подкрепят огромните частни финансови фирми. Това включва предлагане на субсидирани краткосрочни кредити и изграждане на осигурителна мрежа за тях. Други важни компоненти включват ограничаване на приходите на частните финансисти, така че социално ориентираните финансови служители да са по-малко изкушени да действат като частни, спекулативни банкери. Нужни са и други регулации, но това трябва да даде идея какво ще се изисква.
В крайна сметка, докато имаме система на неолиберален капитализъм, ще бъде трудно – политически и икономически – да се приложи подобен прогресивен и ефективен финансов режим. Но борбата за една по-справедлива и устойчива икономика трябва да включва финансови програми като тези.
