В категории:Икономика

Goldman Sachs тихомълком работи срещу финансовите регулации

Ръководството на банката отбягва да коментира публично плановете за дерегулация, въпреки големите суми, които харчи, за да влияе на политиката

 

Снимка: Wikimedia Commons

Лидия О’Нийл, International Business Times

Когато по време на представянето на резултатите за второто тримесечие на Goldman Sachs финансовия директор на банката Мартин Чавес бе попитан за бъдещето на финансовата дерегулация в САЩ, той отказа да отговори. Парите обаче говорят – банката е похарчила над 1 млн. долара за лобиране в сферата на финансовите политики на федерално ниво, и е дарила стотици хиляди долари на членове на Камарата на представителите и Сената. Goldman Sachs също така може да се похвали, че петима нейни бивши високопоставени служители днес са част от администрацията на президента Доналд Тръмп.

По време на пресконференцията няколко анализатора цитираха доклад на финансовото министерство от юни. Това ведомство е оглавявано от Стивън Мнучин, който напусна поста на главен информационен мениджър на Goldman Sachs през 2002 г., след 17 години работа в банката. Докладът препоръчва корекции на нивата на ливъридж – съотношенията между дълг и капитал, които банките се изисква да поддържат в случай на криза. Финансовите институции с 10% коефициент на ливъридж ще могат да заобикалят правилото „Волкър” – част от реформата Дот-Франк, което разделя операциите на банките с разплащателни и спестовни сметки на клиенти от търговията със собствен капитал. Министерството нарича тази отстъпка „регулаторна отбивка”.

Експертите от Brookings Institution предупреждават, че тази „отбивка” ще даде на банките „стимули да увеличат рисковите си експозиции, тъй като вече няма да бъдат наказвани за по-рискови операции… С времето предложените промени ще доведат до много по-рискова, е не по-стабилна финансова система”.

Но когато бе попитан за предложенията на финансовото министерство, включително тези, включващи нивата на ливъридж и правилото „Волкър”, които ще се отразят и на Goldman Sachs, Чавес отговори колебливо: „Бих казал… не мисля, че ще е полезно да се посочва едно конкретно правило”. По-късно той отново бе попитан за дерегулацията и също отказа да даде точно становище: ”Пак ще повторя – има го предложението на министерството, има и дискусия как може да еволюира правилото „Волкър”… Няма да правя конкретни коментари за това как може да се промени това правило”.

В един момент по време на пресконференцията обаче Чавес отбеляза, че „около две трети от предложенията в доклада засягат мерки, които могат да бъдат предприети от регулаторите самостоятелно, без да се иска разрешение от Конгреса”, намеквайки, че ръководителите на финансовите регулатори трябва да действат бързо, за да приложат предложенията на финансовото министерство.

В допълнение към Мнучин, Goldman имат още четирима свои хора на висши позиции в администрацията на Тръмп. До голяма степен тези хора са в позиция да влияят на решенията за икономическата политика, което означава, че тяхната работа е много вероятно да има ефект върху бившият им работодател.

Бившият президент и главен оперативен директор на банката Гари Кон например в момента е главен икономически съветник на Тръмп и директор на Националния икономически съвет. Джеймс Донован, заместник на Мнучин, е работил в звеното за управление на инвестиции и консултации на банката в продължение на почти 25 години.

Бившият партньор в Goldman Sachs Дина Пауъл бе назначена за старши съветник по икономическите инициативи на президента през март. Главният стратег на Тръмп Стивън Банън, макар да е по-известен с крайно-десния си новинарски сайт Breitbart News, също е работил в звеното за сливания и придобивания на банката през 80-те.

Освен в Белия дом, Goldman Sachs има представители и в двете камари на Конгреса. Само през първите три месеца на тази година, банката е похарчила директно или чрез лобисти 1.26 млн. долара за лобиране на федерално ниво. Тези суми са били насочени към въпроси, директно отразяващи се на финансовите резултати на банката – като Закона за банковите холдингови компании, който дефинира федералния надзор над големите финансови институции; търговската политика; данъчната реформа; Законът Дод-Франк, който цели да обуздае практиките, довели до финансовата криза от 2008 г., подготвяният да го замени Закон за финансовия избор, както и други сфери, оповестени в базата данни за лобизъм на Сената.

Банката е дарила 266 хил. долара на членове на Сенатската комисия по банкови, жилищни и градски въпроси и около 345 хил. на Комисията по финансови услуги към Камарата на представителите по време на изборните кампании през 2016 г. Според данните на OpenSecrets най-големият индивидуален бенефициент е била Хилари Клинтън, която е получила от банката дарения на обща стойност 341 хил. долара.

Тези разходи обаче са дребни пари на фона на по-високите от очакваното приходи на банката за периода. За трите месеца до края на юни Goldman е реализирала приходи за общо 7.89 млрд. долара.

Главният изпълнителен директор на Bank of America (която също подобрява финансовите си резултати, и също е дарила най-много пари на Хилари Клинтън през 2016 г.), бе малко по-откровен за надеждите и очакванията си за администрацията на Тръмп. При представянето на тримесечните резултати на банката Брайън Мойнихан представи „лотариен списък” на очакваните регулаторни промени.

„Всички тези усилия ще са от полза. Доста работа бе свършена от всички секторни организации, ,отделните компании и администрацията, за да се изготви такъв списък. Няма съмнение, че в сфери, където регулациите са отишли твърде далеч, трябва да ги върнеш малко назад и този списък го доказва… в Крайна сметка внимателна ревизия на някои от тези неща ще подсигури, че ние поддържаме сигурността и стабилността, като получаваме по-добри регулации. Мисля, че топката се движи в такава посока”, заяви той.

Подобно на Goldman, Bank of America също е много активна на лобисткия фронт. Финансовата институция е похарчила 800 хил. долара за лобиране на федерални ниво по въпроси като Дод-Франк, Закона за финансов избор и Закона за финансов банкрут. Банката също така е дарила близо 300 хил. долара на конгресмени от Комисията за финансови услуги и над 86 хил. на сенатори от Комисията по банкови въпроси – капка в морето в сравнение с тримесечните приходи от 22.8 млрд. долара.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар