На пръв поглед политическият живот в САЩ през последните две години може да се опише с думата “деградация”. Президентството на Тръмп е в постоянно състояние на скандал, а корпоративните медии – както подкрепящите управляващите, така и опозиционните – са в състояние на постоянна истерия. Наред с битката за и против Тръмп обаче тече и една друга, която може да се окаже по-важна за политическото бъдеще на Съединените щати. Това е битката между окопалите се в демократическата партия корпоративно-либерални елити и набиращото сила “отдолу” ляво прогресивно движение.
Главният символ на тази нова лява сила в САЩ е Бърни Сандърс, който се утвърди като най-популярния политик в страната благодарение на последователното отстояване на социални политики като въвеждане на универсално здравеопазване и повишаване на минималната работна заплата. Той обаче далеч не е единственият изразител и двигател на тази промяна – все повече прогресивни кандидати навлизат активно в политиката и отправят предизвикателство както към зловредното управление на Тръмп и републиканците, така и към върхушката на демократите, която отказва да признае грешките си, довели до унизителната им загуба на президентските избори и до изпадането им в малцинство в двете камари на Конгреса.
Най-впечатляващата победа на прогресивното движение дойде тази седмица, когато 28-годишната Александрия Окасио-Кортес спечели вътрешните избори на демократите в 14 избирателен район на Ню Йорк, и то срещу един от най-видните представители на партийния елит – Джо Кроули. Победата дойде като пълна изненада за голяма част от медиите и анализаторите, които се втурнаха да наваксват познанията си за независимия кандидат, на когото не бяха обърнали внимание по време на кампанията.
До деня на изборите Александрия Окасио-Кортес дори нямаше страница в Wikipedia. Преди по-малко от година младата жена от пуерторикански произход все още работи като барман в Махнатън. Тя е представител на работническата класа, доказала способността си да ръководи и организира през годините на работа сред общността. “Тя е един от най-прогресивните и безкомпромисни кандидати, стигали до избори за Конгрес, и фактът, че победи представител на политическата машина моментално я превърна в национално явление”, коментира Джереми Скахил от Intercept.
Кортес проведе отлична “партизанска” кампания срещу намиращия се на четвърто място в йерархията на демократите в Конгреса Кроули, който в момента кара десети мандат, и който похарчи за предизборната си кампания десет пъти повече от нея. Преди зашеметяващата победа на Кортес с 57.5% от гласовете, той бе спряган за наследник на лидера на демократите в Камарата на представителите Нанси Пелоси.
В избирателният район, обхващащ части от Куинс и Бронкс, демократите фактически нямат републикански опоненти, поради което е почти напълно сигурно, че през ноември Кортес ще стане най-младата жена, избрана в Конгреса. Този район е един от най-разнообразните в САЩ в расово и културно отношение, като там се намират прословутият затвор Райкърс и едно от голф игрищата на Тръмп. Кроули е избиран за конгресмен от този район без прекъсване от 1999 г. и за последно е имал съперник на вътрешните избори през 2004 г. Поради това той и екипът му подценяваха Кортес, която често бе представяна в медиите само като “млад прогресивен претендент”. Сега обаче всички в САЩ – и не само – знаят името ѝ.
След като завършва Бостънския университет, Кортес се връща в родния Бронкс и работи като сервитьорка, за да поддържа семейството си след ранната смърт на бащата си. Подобно на много други хора от работническата класа, той не оставя завещание, поради което Александрия и семейството ѝ са принудени да водят битка с безчувствената бюрокрация и адвокати-лешояди, които прибират части от имуществото на баща ѝ.
В интервю за Intercept тя разказва, че никога не е планирала да се кандидатира за Конгреса. Тя обаче активно пътува из цялата страна – от Флинт Мичиган, където хората все още се борят за правото на чиста вода, до Стендинг Рок, където индианци и екоактивисти се опитваха да спрат строежа на опасен нефтопровод – и разговаря с хората за проблемите, пред които са изправени. В резултат на активността ѝ прогресивната организация Brand New Congress се свързва с нея и я пита дали е готова да участва в избори.
Кортес се фокусира върху въпроси като икономическата справедливост, универсално здравеопазване (разширяване на системата Medicare за всички) и премахване на създадената по времето на президента Буш-младши имиграционна и митническа служба (ICE). Тя обяви жилището за човешко право и призова за цялостна реформа на съдебната и наказателна система. Вместо да звъни по вратите в собствения си избирателен район, през последните дни от кампанията Кортес посети центровете за задържане на ICE в Тексас, които станаха пословични с разделянето на деца от родителите им. Тя влезе в директно противоречие с върхушката на Демократическата партия и по отношение на външната политика, изказвайки се срещу неотдавнашните кланета на палестинци от страна на израелските военни. Кортес също така се идентифицира като горд член на движението на демократичните социалисти в Америка (DSA).
Тя обаче е не е единственият представител на прогресивното движение, проправящ си път в политиката благодарение на безкомпромисно леви позиции. Бившият президент на Националната асоциация за напредък на цветнокожите Бен Джеалъс наскоро спечели демократическата номинация за губернатор на Мериленд, а през май прогресивната Джес Кинг и определящите се като социалистки Съмър Лий и Сара Инаморато спечелиха номинации на Демократическата партия в Пенсилвания.
Много от изказванията на Кортес напомнят на тези на лидера на британските лейбъристи Джереми Корбин и лозунга на неговото движение – „За мнозината, а не за малцината”. “В най-богата държава в света работещите семейства не трябва да се борят да свържат двата края. Аз съм преподавател, организатор, демократичен социалист, родена и израснала в Но Йорк и кандидатствам, за да представям работещите семейства в Конгреса. Крайно време е за един Ню Йорк, който е добър за мнозинството. Крайно време е да имаме истински, необвързан с лобита представител, който живее в общността и се бори от името на семействата в Куинс и Бронкс. Това движение е за образованието и здравеопазването, за жилищата, работните места, справедливостта и гражданските права; за да подготвим за бъдещето нашата околна среда, енергетика и инфраструктура. За да се борим за достойнството си, и за да изкараме парите от политиката”, заявява тя в представянето на кандидатурата си.
Това директно споменаване на демократичния социализъм бе сигнал, че Кортес е различен вид кандидат, отбелязва Джон Николз от The Nation. Тя не се извинява за идеологията си. Попитана какво я е привлякло в движението на демократичните социалисти, тя представя гледната точка на активист: “Открих, че всеки път, когато се включа в нещо, което е важно за общността ми, DSA е там. Когато се събрахме за бдения след урагана „Мария“, DSA бе там. Всеки път, когато с братята и сестрите ми се включвахме в движението “Животът на чернокожите има значение”, DSA бе там. Виждах действията на тази организация и си казах – явно това е продължение на интересите на собствената ни общност”.
Кортес обяснява по следния начин виждането си за това, какво може да представлява социализма в САЩ през 21 век:
“Когато говорим за думата социализъм, според мен значението ѝ се свежда до демократичното участие в решенията за нашето икономическо, социално и расово достойнство. Иде реч за директно представителство и за това, хората в крайна сметка да имат реална власт и контрол над икономическото си и социално благосъстояние. За мен социализмът означава да се гарантира някакво базово ниво на достойнство. Да настояваме, че Америка, която искаме, и от която можем да се гордеем, е една Америка, в която всички деца ще имат достъп до достойно образование. В която никой човек няма да е твърде беден, за да си осигурява жизненоважни лекарства. Да се заявява ясно, че ничии индивидуални права няма да бъдат нарушавани. Както и да се казва, че трябва сериозно да се разгледат историческите несправедливости, които са създали голяма част от съществуващите неравенства – както в икономическо, така и в социални и расово отношение – защото те са преплетени помежду си. Идеята, че трябва да се избира между раса и класа е фалшива. Не можеш да разделиш двете неща, защото те са присъщо и неразривно свързани. В момента тук няма друга сила, друга партия или друга идеология, която да настоява за тези минимални елементи, които да доведат до достоен живот в Америка”.
“Изненадващата победа на Кортес със сигурност ще докара безсънни нощи на корпоративните демократи и техните поддръжници от големия бизнес. След като човек като Кроули не може да е сигурен, когато е конфронтиран от правилен кандидат с правилно послание, то тогава никой не може да е сигурен”, отбелязва кореспондентът на лявото списание The Nation в Лондон Д.Д. Гутенлан. Той обаче отбелязва, че победата ѝ повдига и някои трудни въпроси за лявото движение и хората, които претендират да са негови лидери.
Макар тя да бе подкрепена от DSA и други прогресивни групи като Justice Democrats, Our Revolution, MoveOn и Democracy for America, изглежда най-изявените представители на лявата вълна не приемаха кандидатурата ѝ сериозно. Бърни Сандърс я подкрепи и приветства победата ѝ като демонстрация за това, на какво е способна прогресивната политика и организацията на местно ниво – но не се включи в кампанията ѝ, както направи например за Бен Джеалъс. Други представители на Демократическата партия, приемани като изразители на прогресивните ценности, като Елизабет Уорън, Пралила Джайпал и Кейт Елисън, изобщо не обърнаха внимание на Кортес. Конгресмен Ро Кана подкрепи както нея, така и опонента ѝ. Водещи се като прогресивни синдикати като Communications Workers of America, DC 37 и Amalgamated Transit Union заложиха на опонента ѝ, същото направи и Партията на работещите семейства (WFP). Бил Липтън от щатското ръководство на WFP дава вероятно най-ясното обяснение на ситуацията: “Не вярвахме, че е възможно тя да спечели. Но старите правила какво е възможно и какво не явно са грешни, и ние сме много доволни от това”.
“За да стане това движение мощна електорална сила – вместо да гледа отстрани на всеки четири години – лидерите му трябва да започнат да приемат сериозно лозунга на кампанията на Бърни Сандърс: “Не Аз, Ние”. Това се отнася и за самия Бърни Сандърс”, заключва Гутенлан.
