Не е лесно да се пише за „Големият рестарт”. Това се превърна в популярна конспиративна теория, претендираща да разобличава нещо, което никой не се е опитвал да крие, и голяма част от което не се случва така или иначе, макар някои от нещата всъщност би било добре да се случат.
За мен е още по-объркващо да разплитам този конкретен възел, тъй като в центъра му се намира изкилиферчване на една концепция, за която поназнайвам това-онова: шоковата доктрина.
Но все пак ще се опитам.
През миналия юни Световният икономически форум (СИФ), известен най-вече с годишните срещи в Давос, предприе напън да запази релевантността на организацията, след като вече бе станало ясно, че в обозримо бъдеще няма да е възможно наблъскването на хиляди хора – от ботоксова скула до фейслифтната гуша, в швейцарски ски курорт, за да си приказват за оползотворяване на силата на пазарите за премахване на бедността в селските райони.
Този напън бе озаглавен Големият уебсайт – пардон, Големият рестарт. И чрез статии, видеа, уебинари, подкасти и книга от основателя на СИФ Клаус Шваб, той осигури корона-тематично ребрандиране на всички неща, които Давос прави така или иначе – но сега набързо препакетирани като план за възстановяване на глобалната икономика след пандемията чрез „търсене на по-добра форма на капитализъм”. Протичащата онлайн инициатива Голям рестарт бе място, където на сложни социални проблеми да се предлагат ястребско про-пазарни технологични решения; където ръководители на транснационални петролни гиганти да се изказват относно спешната необходимост за справяне с изменението на климата; където да се слуша как политици приказват нещата, които винаги приказват по време на кризи – че това е трагедия, но също така и възможност, че те са ангажирани с възстановяване по по-добър начин и с изграждане на „по-справедлива, по-зелена, по-здрава планета”. Принц Чарлз, Дейвид Атънбъроу и шефът на Международния валутен фонд също имаха видно място. Такива неща.
Накратко казано, Големият рестарт включваше някои добри неща, които няма да се случат, и някои лоши неща, които определено ще се случат, и като цяло нищо необичайно за ерата на „зелените” милиардери, подготвящи ракети за Марс. Всъщност всеки, дори повърхностно запознат с давоското говорене и с всички предишни опити да се ребрандира капитализмът като малко бъгава програма за намаляване на бедността и екологично възстановяване, би разпознал старото шампанско в тази онлайн гарафа. (Тази история е изследвана отлично в новата книга и филм от професора по право Джоел Бакан: „Новата корпорация: Как „добрите“ корпорации са лоши за демокрацията“).
Чрез своя много влиятелен доклад за глобалната конкурентоспособност СИФ имаше водеща роля в транснационалната кампания за освобождаване на капитала от всички пречки (като стабилна регулация, защита на местните индустрии, прогресивно данъчно облагане и – боже опази – национализации). Преди доста време обаче Шваб осъзна, че ако Давос не прибави някакво „правене на добро” към правенето на богатство, вилите и сопите, които бяха започнали да се събират в подножието на планината, в крайна сметка ще щурмуват портите (както почти се случи по време на срещата през 2001 г.)
И така към вятърничавите разговори за новите пазари в Малайзия и новите стартъпи в Калифорния бяха добавени и по-трезви панели за топящите се ледени шапки, целите за развитие на Обединените нации, „инвестиции за въздействие”, „капитализъм на заинтересованите страни“ и „корпоративно глобално гражданство”. През 2003 г. Шваб въведе традицията всеки януарски форум да се провежда под определена тема, като се започна с подобаващо скромната „Изграждане на доверие”. Новият тон на Давос обаче бе истински зададен през 2005 г., когато актрисата Шарън Стоун, след като чу президента на Танзания да говори за нуждата на страната си от комарници за борба с маларията, скочи на крака и превърна сесията в импровизиран благотворителен търг за закупуване на мрежите. Тя събра 1 милион долара за пет минути и така оповести началото на новата ера в Давос.
Големият рестарт е просто поредното издание на тази тузарска традиция, почти неразличимо от предишните Големи идеи на Давос – от „Оформяне на посткризисния свят” (2009), до „Преосмисляне, преработване, преизграждане” (2010), „Голямата трансформация” (2012) и – кой би могъл да забрави, „Създаване на споделено бъдеще в разделен свят” (2018). Ако Давос не „търси по-добра форма на капитализъм”, за да разреши ескалиращите се кризи, които самият Давос систематично задълбочава, нямаше да е Давос.
Въпреки това, ако човек потърси термина „глобален рестарт” се оказва заринат от безброй задъхани „разобличения” на таен глобалистки заговор, оглавяван от Шваб и Бил Гейтс, които използват състоянието на шок, създаден от коронавируса (който на свой ред също вероятно е „измама”), за да превърнат света във високотехнологична диктатура, която ще отнеме свободата ти завинаги: зелена/социалистическа/венецуалеска/сороска/принудително ваксинираща диктатура, ако разобличението идва от крайната десница, и диктатура на Биг Фарма/ГМО/биометрични импланти/5G/кучета-роботи/ принудителна ваксинация, ако идва от крайната левица.
Объркани ли сте? Проблемът не е във вас. Това не е толкова конспиративна теория, колкото конспиративно смути. „Големият рестарт” успява да омеша всички истерии, които се вихрят в интернет – леви и десни, със зрънце истина или напълно налудни – в един зачатъчен мета-вик за непоносимостта на живота при пандемия и ненаситен капитализъм. Дълго време се стараех всячески да го игнорирам, дори когато различни „Рестарт изследователи” настояваха, че всичко това е пример за шокова доктрина – термин, който въведох преди десетилетие и половина, за да опиша многото начини, по които елитите се опитват да впрягат мащабните бедствия, за да прокарват политики, чрез които богатите да стават още по-богати и да се ограничават демократичните свободи.
Има безброй примери за истинска шокова доктрина от началото на пандемията: атаката на администрацията на Тръмп срещу съществуващата регулаторна архитектура; усилената кампания на министъра на образованието Бетси ДеВос за „училищен избор”, вместо, да речем, да се дадат на обществените училища необходимите ресурси за осигуряване безопасността на децата; многостранното овластяване на Силициевата долина, което съм писала пространно; жестоките атаки срещу икономическата сигурност на индийските фермери (които предизвикаха вълна героични протести срещу правителството на Моди) – и много, много други.
Това, което Шваб и СИФ правят с Големия рестарт, е както по-фино, така и по-коварно. Шваб разбира се е абсолютно прав, когато казва, че пандемията е разкрила много смъртоносни структурни провали на обичайния капитализъм, точно както ги разкриват ускоряването на климатичната криза и засмукването на богатството на планетата в ръцете на давоската класа, продължаващо дори насред глобална пандемия. Но подобно на предишните големи теми на СИФ, Големият рестарт не представлява сериозно усилие да се разрешат кризите, които той описва. Напротив, това е опит да се създаде правдоподобно впечатление, че големите победители в тази система са на крачка от това доброволно да се откажат от алчността и сериозно да се заемат с разрешаване на бушуващите кризи, които водят до радикално дестабилизиране на света.
Защо? Поради същата причина, заради която Facebook пуска реклами по националните медии в САЩ, в които обяснява колко много иска да бъде регулиран. Защото ако корпоративните ни повелители могат да създадат подобно впечатление, ще е по-малко вероятно правителствата да се вслушат в хора от гласове, призоваващи ги да направят това, което е нужно за реално справяне със задълбочаващата се бедност, безработицата, климатичния срив и информационната деградация: да регулират компаниите, които създадоха тези кризи, да ги обложат, да ги разцепят и в някои случаи да ги поставят под обществен контрол.
Така че не, Големият рестарт не е просто друго име за Зеления нов курс, както по абсурден начин твърдят мнозина десничари с виртуални платформи и нездравословна обсесия от Александрия Окасио-Кортес. Това е преди всичко опит да се блокира истински Нов зелен курс, какъвто определено не би се радвал на подкрепата на BP, Mastercard, принца на Уелс и всички останали партньори в Големия рестарт на Давос.
Въпреки това в последно време редица десни коментатори по Fox News, както и бразилския външен министър и видни политици в Австралия и Канада, се правят на объркани по темата и вдъхват нови сили на нещо, което доскоро бе маргинална конспиративна теория. Лора Инграхам, Тъкър Карлсън и Бен Шапиро всяват ужас сред огромната си публика с твърдения, че принудително ще им бъде наложен зелен социализъм чрез Големия рестарт на Шваб, който, според техните обяснения, е съвсем същото като планът „Build Back Better” на новия президент Джо Байдън, който пък на свой ред е прикритие за Зеления нов курс на Александрия Окасио-Кортес.
Тези хора наистина ли си вярват, че Шваб е в тайна завера с Окасио-Кортес и използва пандемията, за да фалира бизнеса на BP – с пълното сътрудничество на BP? Разбира се, че не. Но Доналд Тръмп вече не е президент, а Зеленият нов курс е много популярен – точно защото е възможно най-далеч от Давос, защото се основава на принципа, че замърсителя плаща, както и на програми за гарантиране на работните места и универсално здравеопазване, които се радват на широка подкрепа сред работническата класа. От гледна точка на десните политици и подкрепящите ги петролните компании, колкото повече призивите за климатични действия биват омешвани в общественото съзнание с организация, известна с частните самолети и основателя си, приличащ на злодей от филм за Джеймс Бонд, толкова по-лесно ще е за тях да оказват съпротива на какъвто и да е климатичен план. Не е случайно, че най-ранният алармизъм относно Големият рестарт дойде от Heartland Institute, кота нула на машината за отричане на климатичните промени.
Тези внушения набират скорост не защото хората са балами, а защото са бесни – и имат право да бъдат. Политиките на карантини в САЩ изискваха месеци наред индивидуално жертване в името на общото благо, без да бъдат осигурявани най-основните колективни защити, които да предпазват семействата от глад и загуба на домовете им, или да поддържат малкия бизнес над повърхността. Същевременно бяха изхарчени трилиони за закрепване на капиталовите пазари и спасяване на мултинационални компании, а печалбарството от пандемията се вихри необуздано. Трябва ли да се учудваме, че толкова хора намират за напълно достоверно, че същите елити, които очакват от тях да преглътнат свързаните с коронавируса жертви, докато самите те купонясват на частни острови, също така биха могли и да преувеличават рисковете от болестта, за да ги накарат да приемат по-горчивото „зелено“ лекарство в името на общото благо? Както си личи от името на първият тематичен форум в Давос, доверието между хората и тези на върха на планината е счупено – и определено не е било възстановено оттогава.
Като пример как всички тези неща се вписват едно с друго, нека разгледаме какво се случва в канадската провинция Албърта, чието местно правителство е ръководено от срамното лице Джейсън Кени. Той дойде на власт с обещанието да действа като безсрамен слуга на петролната индустрия в провинцията, конкретно на особено вредния за планетата добив от нефтени пясъци. Той обеща да прокара всички тръбопроводи, независимо от съпротивата, и да създаде „военен щаб“, който да наблюдава всички опоненти.
През март 2020 г., в ранните дни на пандемията, отбелязах, че Кени е заслужил награда за най-мерзък капиталист на бедствията, защото от една страна бе уволнил 20 000 служители в образованието, използвайки за оправдание разходите за пандемията, но от друга наля субсидии в размер на 7 милиарда долара за тръбопровода Keystone XL, въпреки че карантинните мерки бяха създали огромни излишъци на петрол. След това той уволни и 11 000 медицински работници в прозрачен опит да използва кризата с Covid-19, за да отвори вратата за частична приватизация на здравеопазването по модела на САЩ.
Никой не бе изненадан, когато в управляваната от Кени провинция се стигна и до подобна на САЩ експлозия на броя заразени от коронавирус. В крайна сметка Кени, който се бие в гърдите, че е мразещ голямата държава либертарианец, бе принуден да се моли на премиера Джъстин Трюдо централното правителство да му отпусне средства за изграждане на полеви болници.
Съвсем не е чудно, че Кени търси начин да смени темата на обществения разговор. През декември той направи точно това като избра да говори за „Големия рестарт” по време на Facebook лайвстрийм. Премиерът на Албърта се престори на ужасен от идеята, че Клаус Шваб би могъл да вижда Covid-19 като възможност за прокарване на политически цели, описвайки плана на СИФ като „торба с леви идеи за по-малко свобода и повече държава”, и „провалени социалистически управленски идеи”. „Няма да приема никакви политически насоки от Клаус Шваб и т.н. … По дяволите, не! Няма да използваме или да се възползваме от криза, за да налагаме политически дневен ред… Много е неприятно и прискърбно, че влиятелни хора изрично се стремят да се възползват от криза като тази, за да налагат собствената си политическа визия и ценности”, разпалено декларира Кени.
Интернет десницата преливаше от радост. „Джейсън Кени Показва Истинско Лидерство Като Отхвърля Новия Световен Ред на Клаус Шваб”, декларира един от десните сайтове, и аз просто нямам нерви да изреждам многото подобни заглавия.
За съжаление непоносимостта на Кени към кризисен политически опортюнизъм дойде твърде късно за хилядите уволнени училищни и болнични работници или за стотиците пациенти, които ще трябва да се лекуват в тепърва строящите се полеви болници. И макар Кени все пак да добави, че Големият рестарт не е конспирация и че коронавирусът е истински, неговите заявления незабавно бяха взети на въоръжение от нарастващия брой хора, които са сериозно убедени, че Covid-19 е измама, замислена от глобалистите в Давос с цел да елиминират тяхната частна собственост, да отровят мозъците им с 5G и да им отнемат правото да ходят на фитнес.
В Албърта хиляди от тези хора участваха в антимаскърски „Маршове за свобода”. Не се съмнявам, че Кени бе сериозен, когато им каза да спрат с глупостите, както без съмнение на него му се иска и Covid-19 да спре да опустошава провинцията му, а заедно с това и репутацията му. Но това, което той желае далеч по-силно е да спре инерцията за включване на климатични действия в плановете за възстановяване от пандемията, така че петролните компании, които финансират партията и правителството му, да могат да изцедят още няколко печеливши тримесечия. И той, заедно с голям брой също толкова мерзки политици по целия свят, вижда подхранването на конспиративната теория за Големия рестарт като ефективно средство за постигане на тази цел.
Всичко това не означава, че напънът на Шваб е безопасен и не си заслужава да бъде разглеждан критично. Всякакви опасни идеи дебнат под широката му периферия – от безразсъден тласък към повече автоматизация в разгара на криза с безработицата, през постоянните ходове за нормализиране на инструментите за масово наблюдение и биометрично проследяване, до съвсем реалния (макар и не нов) проблем с огромното влияние на Бил Гейтс върху глобалната здравна политика. Иронията обаче е в това, че вихърът от изопачени факти, който в момента се върти около Големия рестарт, всъщност затруднява онези в Давос да бъдат държани отговорни за каквото и да е, тъй като легитимните критики биват смесвани с наистина опасни антиваксърски фантазии и откровено отричане на вируса.
Това прави по-трудно и да се говори за дълбокото преструктуриране, от които нашите икономики и общества отчаяно се нуждаят, за визии като тази, която ние наскоро представихме в краткия филм „Години за ремонт” – защото сега всеки разговор за това как да променим нещата към по-добро в отговор на жестокостите, които Covid-19 разкри, веднага бива заклеймяван като част от Големия рестарт. Както пише историкът Куин Слободан, години след публикуването на „Шоковата доктрина”, „десницата успя да присвои този наратив за собствените си цели”. В същото време чрез едни не така фантастични, но съвсем реални шокови маньоври се води война срещу обществените училища и болници, дребните фермери, защитата на околната среда, гражданските свободи и работническите права – но те получават само частица от вниманието, което заслужават.
Всичко това някакъв план ли е, друг вид сложна конспирация? Нищо толкова елегантно. Както Стив Банън любезно ни каза, информационната стратегия в ерата на Тръмп винаги е била да „се наводни пространството с лайна”. Четири години по-късно можем да видим как изглежда това на практика. Изглежда сякаш конспираторите от всички разновидности седят пред поднос с лайняни сандвичи и разговарят как Големият рестарт е план на Гейтс да използва ДНК от нашите ковид тестове, за да превърне Съединените щати във Венецуела.
Това няма никакъв смисъл, но е напълно удобно, както за такива като Банън, така и за такива като Кени. Защото, ако желанието ти е да продължиш да водиш война срещу поддържащата живота на Земята екосистема, един отличен начин да го правиш е целенасочено да замърсяваш поддържащата демокрацията информационна екосистема. Всъщност замърсяването е целта.
