Безусловната подкрепа на САЩ за Израел подхранва екстремисткото насилие над палестинците

Тарик Кени-Шава, Foreign Policy

През януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пристигна в Израел в момент, когато перспективите за съживяване на т.нар. мирен процес изглеждаха по-мрачни от всякога. Седмица преди пристигането му израелските сили убиха девет палестинци по време на щурм на бежанския лагер Дженин в северната част на Западния бряг. На следващия ден палестинец откри огън по израелски заселници в незаконното селище Неве Яков в окупирания Източен Йерусалим, убивайки седем души.

Рязкото нарастване на насилието е следствие от тревожни по-широки тенденции. През 2022 г. израелците убиха най-много палестинци от 2006 г. насам, а също така бе избрана крайнодясна израелска управляваща коалиция, чиито изтъкнати членове открито призовават за етническо прочистване на палестинците – да не говорим за безпрецедентното разширяване на незаконните израелски селища, неимоверно нарасналите нападения от страна на заселници и ускореното принудително изселване на палестинци.

За администрацията на Байдън безпардонната прегръдка на израелското правителство с крайната десница представлява възможност да оправдае възвишената си реторика за правата на човека и да възстанови уважението към американската дипломация, разрушено от администрацията на Тръмп. Това беше възможност да се поиска отговорност от лидерите, отговорни за влошаването на ситуацията.

Вместо това Израел беше освободен от отговорност, а на палестинците отново беше казано, че трябва да чакат и да се доверят на процес, който отдавна ги е предал. Заставайки до израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Йерусалим, Блинкен механично повтори подкрепата на Вашингтон за „двудържавно решение“ и помоли двете страни да възстановят спокойствието.

Придържайки се към остарелите опорни точки, които вече са изоставени от всички, включително и от човека, стоящ до него, Блинкен доказа, че правителството на САЩ не само не е в час с реалността, но и активно отказва да я признае. Още по-важно е, че събитията след посещението на Блинкен показаха на света, че стратегията на Вашингтон се проваля.

Вместо да запази статуквото на стабилна израелска окупация с минимална съпротива от страна на палестинците и международната общност, упоритият отказ на администрацията на Байдън да потърси отговорност от Израел всъщност спомага за неговата насилствена имплозия.

Като най-могъща държава в света САЩ редовно използват своето дипломатическо, икономическо и военно влияние по света, за да получат това, което искат. Ако Съединените щати наистина са „честен посредник за мир“, за какъвто отдавна се представят, то има няколко стъпки, които администрацията на Байдън би могла да предприеме, за да го докаже.

Например, тя би могла да обвърже онези около 3 милиарда долара, които САЩ предоставят ежегодно на Израел, с условието страната да спазва международното право и да прекрати окупацията. Вашингтон би могъл също така да признае израелските военни престъпления, като например убийството на журналистката Ширин Абу Акле, за нарушения на закона Лийхи, който предвижда, че американските оръжия трябва да се използват само за отбранителни цели.

Вашингтон би могъл също така да изисква от Израел да спазва същите стандарти, които прилага към други държави, като прекрати практиката си да предпазва Израел от отговорност в международни форуми като ООН или Международния наказателен съд. Разбира се, това би представлявало минимума, само малка част от инструментите, с които разполага най-могъщата държава в света.

Съединените щати обаче никога не са били честен посредник за постигане на мир и все повече става видно, че сега Вашингтон жъне това, което е посял. Празните чекове и специалното отношение подхранват израелското високомерие.

След посещението на Блинкен администрацията на Байдън развълнувано обяви, че е предотвратила нова криза, като на практика е подкупила Палестинската автономия да оттегли подкрепата си за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща разширяването на израелските селища, в замяна на изрични израелски ангажименти за намаляване на броя на смъртоносните набези в палестинските градове, временно замразяване на строителството на селища и спиране на разрушаването на жилища.

Само няколко дни след постигането на споразумението израелски войници убиха 11 палестинци и раниха близо 500 души при набег в Наблус, обявиха изграждането на над 7000 жилищни единици в незаконните селища и разрушиха няколко палестински къщи близо до Витлеем. Толкова за влиянието на САЩ.

Междувременно Израел полага основите на трета интифада – незаконните израелски селища продължават да се разрастват на целия Западен бряг, включително в Източен Йерусалим; Газа остава под задушаваща блокада, а израелските лидери ясно показаха, че нямат интерес да допуснат палестинска държавност.

Всичко това допринася за осъзнаването на факта, че една палестинска държава, създадена дори при най-идеалистични обстоятелства, ще бъде суверенна само на думи – реалност, за която палестинците предупреждават света от години. Толкова уверени в имунитета си, израелските сили убиват американски журналисти от палестински произход, разрушават финансирани от Европейския съюз детски градини и етнически прочистват цели квартали, без да се страхуват, че ще понесат наказателна отговорност. Всъщност, всичко това беше позволено от най-могъщата държава в света, която неведнъж е давала да се разбере, че ще даде приоритет на връзките без търкания с Израел пред нормите за правата на човека, които твърди, че спазва, и собствената си визия за мирен процес.

Като отказват да спазват декларирания си ангажимент към правата на човека по отношение на палестинците, Съединените щати са изправени пред неизбежния крах на статуквото, което са подпомагали толкова дълго време. Решението на администрацията на Байдън да пренебрегне нарастващото високомерие на израелското правителство и ескалиращото насилие на Западния бряг само ще налее масло в огъня.

Като отказва да заеме позиция срещу израелския екстремизъм, Вашингтон на практика дава зелена светлина на израелските лидери да осъществят най-насилствените си фантазии.

Миналата седмица, след като двама заселници бяха убити в палестинския град Хавара, стотици израелски заселници вилняха из града, което мнозина определиха като погром. Докато израелските войници ги наблюдаваха, те нападнаха палестинци, убивайки поне един човек и ранявайки около 390 други, и опожарявайки коли и домове.

В отговор крайнодясната израелска депутатка Цвика Фогел приветства тероризма на заселниците, като заяви: „Това е, което искам да видя.“ Дни по-късно израелският министър на финансите Безалел Смотрич изрично призова държавата да извърши етническо прочистване, като заяви, че Хавара трябва да бъде „заличен“ от израелските военни.

Това не са маргинални гласове, а по-скоро широко разпространени убеждения на общество, изградено върху системното дехуманизиране на палестинците. Политиците във Вашингтон трябва да признаят, че популярното приемане на крайно десния екстремизъм в Израел не е просто отклонение, а логична кулминация на десетилетия израелски абсолютизъм, който е бил възнаграждаван и насърчаван от най-могъщия си международен благодетел на почти всеки етап.

Нещата могат да се влошат много повече. Фасадата на легитимност, която обвиваше ръководения от САЩ мирен процес, спомогна за утвърждаването на израелското господство, като разсейваше палестинците и международната общност с мита за евентуална държавност в замяна на подчинение. В продължение на десетилетия този подход постигаше целите на САЩ и Израел за възможно най-тихо управление на статуквото – с минимална съпротива. Сега, когато израелските лидери призовават за етническо прочистване, светът трябва да ги приема сериозно, защото те са уверени, че тези, които имат властта да ги спрат, не желаят да го направят.

*Тарик Кени-Шава е сътрудник по въпросите на политиката на САЩ в „Ал-Шабака“, Палестинската политическа мрежа. Притежава магистърска степен по международни отношения от Колумбийския университет.