Строгите ограничения на Израел за напускане на Газа лишават повече от два милиона нейни жители от възможността да подобрят живота си, заявява хуманитарната организация Human Rights Watch в доклад, публикуван по повод петнадесетата годишнина от началото на блокадата през 2007 г. Тази блокада опустоши икономиката в Газа, допринесе за фрагментацията на палестинския народ и е част от престъпленията срещу човечеството на израелските власти, свързани сапартейда и репресиите над милиони палестинци.
Политиката на Израел прави невъзможно за повечето жители на Газа да отидат на Западния бряг, и не позволява на професионалисти, артисти, спортисти, студенти и други да търсят възможности в Палестина или да пътуват в чужбина през Израел, ограничавайки правата им на работа и образование. Рестриктивната политика на Египет на граничния пункт Рафа с Газа, включително ненужните забавяния и лошото отношение към пътуващите, задълбочава вредата от блокадата върху правата на човека.
„Израел, с помощта на Египет, превърна Газа в затвор под открито небе“, казва Омар Шакир, директор за Израел и Палестина в Human Rights Watch. „Докато много хора по света отново започнаха да пътуват две години след началото на пандемията от Covid-19, повече от два милиона палестинци в Газа си остават в положение, което се равнява на 15-годишен локдаун”.
Между февруари 2021 г. и март 2022 г. Human Rights Watch е интервюирала 20 палестинци, които са се опитали да излязат от Газа през управлявания от Израел пропускателен пункт Ерез или през администрирания от Египет пропускателен пункт Рафа.
От 2007 г. насам израелските власти, с малки изключения, забраняват на палестинците да напускат през Ерез – пътническия пункт от Газа към Израел, през който могат да стигнат до Западния бряг и да пътуват в чужбина през Йордания. Израел също така не позволява на палестинските власти да управляват летище или морско пристанище в Газа. Израелските власти също така рязко ограничават влизането и излизането на стоки.
Често те оправдават затварянето, до което се стигна, след като през юни 2007 г. Хамас пое политическия контрол над Газа от ръководената от Фатах Палестинска автономия, със съображения за сигурност. Израелските власти заявиха, че искат да сведат до минимум пътуванията между Газа и Западния бряг, за да предотвратят изнасянето на „човешка терористична мрежа“ от Газа към Западния бряг, който има пропусклива граница с Израел и където живеят стотици хиляди израелски заселници.
Според Human Rights Watch тази политика е довела до намаляване на броя на пътуванията до незначителна част от този преди две десетилетия. Израелските власти са въвели официална „политика на разделение“ между Газа и Западния бряг, въпреки международния консенсус, че тези две части на окупираната палестинска територия образуват „единна териториална единица“. Израел прие този принцип в споразуменията от Осло от 1995 г., подписани с Организацията за освобождение на Палестина. Израелските власти ограничават всички пътувания между Газа и Западния бряг, дори когато пътуването се осъществява по обиколен маршрут през Египет и Йордания, а не през израелска територия.
В резултат на тази политика палестинските специалисти, студенти, артисти и спортисти, живеещи в Газа, са пропуснали жизненоважни възможности за развитие, които не са били налични в Газа. Human Rights Watch интервюира седем души, които заявяват, че израелските власти не са отговорили на молбите им за пътуване през Ерез, и трима други, които казват, че Израел е отхвърлил разрешенията им, очевидно защото не са отговаряли на изключително тесните критерии.
Уалаа Сада, 31-годишна режисьорка, разказва, че през 2014 г. и 2018 г. е кандидатствала за разрешително за участие в обучение по кино в Западния бряг, след като години наред е убеждавала семейството си да ѝ разреши да пътува сама, но израелските власти така и не са отговорили на молбите ѝ. Практическият характер на обучението, изискващ заснемане на сцени на живо и работа в студия, прави дистанционното участие неприложимо и Сада в крайна сметка пропуска занятията.
Когато получава тези откази, „светът се стеснява“, казва Сада, което я кара да се чувства „заклещена в малка кутия…. За нас в Газа стрелките на часовника спряха. Хората по целия свят могат лесно и бързо да резервират полети и да пътуват, докато ние … умираме в очакване на своя ред“.
Египетските власти засилват въздействието на блокадата, като ограничават движението от Газа и понякога напълно затварят граничния пункт Рафах – единственият изход на Газа към външния свят, освен Ерез. От май 2018 г. насам египетските власти поддържат по-редовно отворен пропускателния пункт Рафах, който на фона на мащабните израелски ограничения се превърна в основния изход към външния свят за жителите на Газа.
Палестинците обаче все още се сблъскват с тежки препятствия при пътуване през Египет, включително необходимостта да чакат със седмици за разрешение за пътуване, освен ако не са готови да платят стотици долари на туристически компании със сериозни връзки с египетските власти, за да ускорят пътуването им, откази за влизане и злоупотреби от страна на египетските власти.
Сада казва, че е получила и възможност да участва в семинар по сценично писане в Тунис през 2019 г., но не може да си позволи 2000 щатски долара, които ще ѝ струва да плати за услугата, която ще ѝ гарантира, че ще може да пътува навреме. Нейният ред да пътува дошъл шест седмици по-късно, след като семинарът вече бил проведен.
Като окупационна сила, която поддържа значителен контрол върху много аспекти на живота в Газа, Израел има задължения съгласно международното хуманитарно право да гарантира благосъстоянието на населението там. Палестинците също така имат право съгласно международното право в областта на правата на човека на свободно придвижване, по-специално в рамките на окупираната територия – право, което Израел може да ограничи съгласно международното право само в отговор на конкретни заплахи за сигурността.
Политиката на Израел обаче по презумпция забранява свободното придвижване на хората в Газа, с малки изключения, независимо от всякаква индивидуална оценка на риска за сигурността, който лицето може да представлява. Тези ограничения на правото на свободно придвижване не отговарят на изискването да са строго необходими и пропорционални за постигането на законна цел. Израел е имал години и много възможности да разработи по-тясно съобразени отговори на заплахите за сигурността, които свеждат до минимум ограниченията на правата.
Правните задължения на Египет към жителите на Газа са по-ограничени, тъй като той не е окупационна сила. Въпреки това, като държава – страна по Четвъртата женевска конвенция, тя трябва да осигури спазването на конвенцията „при всички обстоятелства“, включително защита на цивилни граждани, живеещи под военна окупация, които не могат да пътуват поради незаконни ограничения, наложени от окупационната сила. Египетските власти следва също така да разгледат въздействието на затварянето на границата им върху правата на палестинците, живеещи в Газа, които не могат да пътуват до и от Газа по друг маршрут, включително правото да напускат страната.
„Затварянето на Ивицата Газа пречи на талантливи, професионални хора, които имат какво да дадат на обществото, да се възползват от възможностите, които хората другаде приемат за даденост“, казва Шакир. „Забраната за свободно придвижване на палестинците в Газа в рамките на родината им ограничава живота и подчертава жестоката реалност на апартейд и преследване за милиони палестинци.“
Задълженията на Израел към Газа съгласно международното право
Израелските власти твърдят, че „имат широки правомощия и свобода на действие да решават кой може да влезе на територията на страната“ и че „чужденец няма законно право да влиза на суверенната територия на държавата, включително с цел транзитно преминаване в [Западния бряг] или в трети държави“. Макар че международното право в областта на правата на човека дава широка свобода на действие на правителствата по отношение на влизането на чужденци, Израел има повишени задължения към жителите на Газа. Поради продължаващия контрол, който Израел упражнява върху живота и благосъстоянието на жителите на Газа, Израел остава окупационна сила съгласно международното хуманитарно право, въпреки че през 2005 г. изтегли военните си сили и селищата си от територията. Както ООН, така и Международният комитет на Червения кръст, които са гаранти на международното хуманитарно право, стигнаха до това решение. В качеството си на окупационна сила Израел остава задължен да предостави на жителите на Газа правата и защитата, които им се предоставят от окупационното право. Израелските власти продължават да контролират териториалните води и въздушното пространство на Газа, както и движението на хора и стоки, с изключение на границата на Газа с Египет. Израел също така контролира регистрите на палестинското население и инфраструктурата, на която Газа разчита.
Израел е длъжен да зачита човешките права на палестинците, живеещи в Газа, включително правото им на свободно придвижване в цялата окупирана палестинска територия и в чужбина, което засяга както правото да се напуска дадена страна, така и правото да се влиза в собствената страна. Израел също така е длъжен да зачита тези права на палестинците, за които свободата на придвижване е предварително условие, например правото на образование, работа и здравеопазване. Комитетът на ООН по правата на човека постановява, че макар държавите да могат да ограничават свободата на движение от съображения за сигурност или за защита на общественото здраве, обществения ред и правата на другите, всички подобни ограничения трябва да бъдат пропорционални и „ограниченията не трябва да накърняват същността на правото; връзката между правото и ограничението, между нормата и изключението не трябва да се обръща“.
Окупационното право позволява на окупационните сили да налагат ограничения върху сигурността на цивилното население, но също така изисква от тях да възстановят обществения живот на окупираното население. Това задължение се увеличава при продължителна окупация, при която окупаторът има повече време и възможности да разработи по-тясно съобразени отговори на заплахите за сигурността, които да сведат до минимум ограниченията на правата. Освен това нуждите на окупираното население се увеличават с течение на времето. Преустановяването на почти цялата свобода на движение за кратък период от време прекъсва временно нормалния обществен живот, но дългосрочното, безсрочно преустановяване на движението в Газа има много по-унищожително въздействие, като фрагментира населението, разкъсва семейните и социалните връзки, засилва дискриминацията срещу жените и блокира хората да търсят възможности за подобряване на живота си.
Въздействието е особено вредно, като се има предвид, че се отказва свобода на придвижване на хора, които са ограничени в една малка част от окупираната територия и не могат да общуват лично с по-голямата част от окупираното население, което живее на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, и с богатия му асортимент от образователни, културни, религиозни и търговски институции.
След 55 години окупация и 15 години затваряне на Газа, чийто край не се вижда, Израел трябва да зачита напълно човешките права на палестинците, като използва за сравнение правата, които предоставя на израелските граждани. Израел следва да се откаже от подход, който забранява движението при липса на определени от него изключителни индивидуални хуманитарни обстоятелства, в полза на подход, който позволява свободно движение при липса на изключителни индивидуални обстоятелства, свързани със сигурността, настоява HWR.
Израелската блокада
Повечето палестинци, които са израснали в Газа при тази блокада, никога не са напускали ивицата Газа – регион с размери 40 на 11 километра. През последните 25 години Израел все повече ограничава движението на жителите на Газа. От юни 2007 г., когато Хамас пое контрола над Газа от ръководената от Фатах Палестинска автономия (ПА), Газа е почти напълно блокирана.
Израелските власти обосновават това затваряне със съображения за сигурност в светлината на „възхода на Хамас към властта в Ивицата Газа“, както се посочва в съдебно заявление от декември 2019 г. Властите изтъкват по-специално риска, че Хамас и въоръжените палестински групировки ще вербуват или принуждават жители на Газа, които имат разрешения да пътуват през Ерез, „за извършване на терористични актове и прехвърляне на оперативни работници, знания, разузнавателни данни, средства или оборудване за терористични активисти“. Политиката им обаче се равнява на всеобщ отказ с редки изключения, а не на общо зачитане на правото на палестинците на свободно придвижване, което да бъде отказвано само въз основа на индивидуализирани причини, свързани със сигурността.
От 2007 г. насам израелската армия ограничава пътуването през граничния пункт Ерез, освен в случаите, които счита за „изключителни хуманитарни обстоятелства“, включващи главно нуждаещите се от жизненоважно медицинско лечение извън Газа и техните придружители, въпреки че властите правят изключения и за стотици бизнесмени, работници и някои други. Израел ограничава придвижването дори на тези, които искат да пътуват по силата на тези тесни изключения, като засяга техните права на здраве и живот, както са документирали Human Rights Watch и други групи. Повечето жители на Газа не попадат в тези изключения, за да пътуват през Ерез, дори и ако това е с цел достигане до Западния бряг.
Между януари 2015 г. и декември 2019 г., преди началото на ограниченията заради Covid-19, средно около 373 палестинци са напускали Газа през Ерез всеки ден, което е по-малко от 1,5% от среднодневните 26 000 души през септември 2000 г., според израелската правозащитна група Gisha. Израелските власти затегнаха допълнително затварянето по време на пандемията – между март 2020 г. и декември 2021 г. средно около 143 палестинци са напускали Газа през Ерез всеки ден.
През март 2022 г. израелските власти обявиха, че ще издадат 20 000 разрешителни за палестинците в Газа да работят в Израел в строителството и селското стопанство, но Gisha отчита, че действителният брой на валидните разрешителни в тази категория е 9 424 към 22 май.
В продължение на повече от две десетилетия израелските власти рязко ограничават използването на въздушното пространство и териториалните води на Газа от страна на палестинците. Те блокираха повторното отваряне на летището, което израелските сили унищожиха през януари 2002 г., и попречиха на палестинските власти да изградят морско пристанище, като оставиха палестинците единствено опцията да напускат Газа по суша, за да пътуват в чужбина. На малцината палестинци, на които е разрешено да преминат през Ерез, обикновено е забранено да пътуват в чужбина през международното летище на Израел и вместо това трябва да пътуват в чужбина през Йордания. Палестинците, които желаят да напуснат Газа през Ерез към Западния бряг или в чужбина, подават молби чрез Палестинския комитет по гражданските въпроси в Газа, който препраща молбите на израелските власти, които решават дали да издадат разрешение.
Разделение между Газа и Западния бряг
Като част от блокадата израелските власти се опитват да „разграничат“ политическите си подходи към Газа и Западния бряг, като например налагат по-обширни ограничения върху движението на хора и стоки от Газа към Западния бряг и насърчават разделянето на тези две части на окупираната палестинска територия. В публикуваната през 2018 г. „Процедура за заселване в Ивицата Газа от жители на Юдея и Самария“ на армията се посочва, че „през 2006 г. беше взето решение за въвеждане на политика на разделение между района на Юдея и Самария [Западния бряг] и Ивицата Газа в светлината на идването на Хамас на власт в Ивицата Газа. Политиката, която е в сила в момента, е изрично насочена към намаляване на пътуванията между районите“.
Във всеки от разгледаните от HWR случаи, на хора, които са искали да стигнат до Западния бряг, включително Източен Йерусалим, за да получат професионални и образователни възможности, които не са достъпни в Газа, израелските власти не са отговорили на исканията за разрешителни или са ги отказали от съображения за сигурност или защото не са отговаряли на политиката на блокада.
Раед Исса, 42-годишен художник, заявява, че израелските власти не са отговорили на молбата му за разрешение в началото на декември 2015 г., за да участва в изложба на свои творби в художествена галерия в Рамала. Изложбата, озаглавена „Отвъд мечтата“, е била посветена на ситуацията в Газа след войната през 2014 г. Исса казва, че статуса на заявлението му е останал „изпратено и чакащо отговор“в продължение на месеци, и в крайна сметка се е наложило да присъства на откриването на изложбата виртуално. Исса смята, че липсата на физическо присъствие е възпрепятствала способността му да общува с публиката, да създава контакти и да популяризира работата си, което според него е ограничило обхвата му и е навредило на продажбите на творбите му. Той се чувства огорчен, „че правя своя изложба в родината си и не мога да присъствам на нея, не мога да се движа свободно“.
47-годишният Ашраф Сахвеел, председател на Съвета на директорите на Центъра за изкуство и култура в Газа, споделя, че художниците от Газа обикновено не получават отговор, след като са кандидатствали за израелски разрешителни, което ги принуждава да пропускат възможности за участие в изложби и други културни събития. Самият той е художник и между 2013 и 2022 г. е кандидатствал за седем разрешителни, но израелските власти или не са отговорили, или са отхвърлили всяко заявление.
Палестинските спортисти в Газа се сблъскват с подобни ограничения, когато искат да се състезават с колегите си на Западния бряг, въпреки че в насоките на израелската армия „влизането на спортисти“ е изрично посочено сред допустимите изключения от забраната. В насоките, актуализирани през февруари 2022 г., се посочва, че „всички жители на Ивицата Газа, които са членове на национални и местни спортни отбори, могат да влизат в Израел при транзитно преминаване към района на Юдея и Самария [Западния бряг] или в чужбина за официални дейности на отборите“.
25-годишният Хилал ал-Гаваш разказва пред Human Rights Watch, че през юли 2019 г. неговият футболен отбор е имал мач с конкурентен отбор от Западния бряг, като победителят е имал право да представлява Палестина на Купата на Азия. Палестинската футболна федерация кандидатства за разрешителни за целия отбор от 22 души и за персонала от 13 души, но израелските власти, без да дадат обяснение, предоставиха разрешителни само на 4 души, от които само един е играч. В резултат на това мачът е отложен.
След като отборът обжалва решението пред Окръжния съд на Йерусалим, израелските власти издават разрешителни на 11 души, включително шестима играчи, като на останалите 24 души е отказано от съображения за сигурност, които не са уточнени. Ал-Гаваш е сред играчите, които не са получили разрешително. Окръжният съд на Йерусалим потвърждава отказите. Това принуждава Палестинската футболна федерация да отмени финалния мач за Купата на Палестина.
Ал-Гаваш обяснява, че мачовете на Западния бряг са от особено значение за футболистите от Газа, тъй като дават възможност да покажат таланта си в клубовете на Западния бряг, които се смятат за по-добри от тези в Газа и са по-добре платени. Въпреки отмяната, ал-Гаваш каза, че по-късно същата година отбор от Западния бряг му предлага договор. Палестинската футболна федерация отново кандидатства за разрешение от името на ал-Гаваш, но той казва, че не е получил отговор и не е могъл да се присъедини към отбора.
През 2021 г. Ал-Гаваш подписва договор с друг отбор от Западния бряг. Палестинската футболна федерация отново подава заявление, но този път израелската армия отказва разрешение от неуточнени съображения за сигурност. Ал-Гаваш казва, че не принадлежи към никаква въоръжена група или политическо движение и няма представа на какво основание израелските власти са му отказали разрешение.
Пропускането на тези възможности принуждава ал-Гаваш да се откаже не само от по-високо заплащане, но и от възможността да играе за по-конкурентни отбори на Западния бряг, което би могло да го доближи до целта му да се присъедини към палестинския национален отбор. „На Западния бряг има бъдеще, но тук, в Газа, има само смъртна присъда“, казва той. „Блокадата опустошава бъдещето на играчите. Газа е пълна с талантливи хора, но е толкова трудно да я напуснеш“.
Палестинските студенти и специалисти често не могат да получат разрешение за обучение или стаж в Западния бряг. През 2016 г. болница „Августа Виктория“ в Източен Йерусалим се съгласява 10 студенти по физика от университета „Ал-Азхар“ в Газа да дойдат в болницата за шестмесечна програма за обучение. Израелските власти отказват разрешителни на петима студенти, без да предоставят обосновка.
Другите петима студенти първоначално получават разрешителни, валидни само за 14 дни, а след това срещат трудности при получаването на следващите разрешителни. Никой от тях не е успял да завърши цялата програма. Единият от тях, Махмуд Дабур, на 28 години, казва, че когато е подал молба за второ разрешение, не е получил отговор. Два месеца по-късно кандидатствал отново и успял да получи разрешително, валидно за една седмица. Получил още едно разрешение, валидно за 10 дни, но когато се върнал и кандидатствал за пети път, израелските власти отхвърлили молбата му за разрешение, без да посочат причина. В резултат на това не е могъл да завърши програмата за обучение, а без сертификата, който студентите получават след завършването ѝ, той казва, че не може да кандидатства за работа или да участва в конференции или семинари в чужбина в тази област.
Дабур казва, че обучението не може да се предлага в Газа, тъй като периодът на годност на необходимия радиационен материал изтича твърде бързо, за да може той да функционира след преминаване през продължителните израелски проверки на материалите, влизащи в ивицата Газа. Поради това в Газа няма функциониращи устройства от вида, който е необходим на студентите за обучението. „Имам чувството, че съм учил пет години напразно, че животът ми е спрял“, казва един от студентите.
Двама служители на Zimam, организация, базирана в Рамала, която се занимава с програми за младежи и разрешаване на конфликти, твърдят, че израелските власти многократно са им отказвали разрешение да присъстват на организационни обучения и стратегически срещи. Ата ал-Масри, 31-годишният регионален директор на организацията в Газа, казва, че е кандидатствал четири пъти за разрешителни, но никога не е получавал такова. Израелските власти не са отговорили първите три пъти, а последния път през 2021 г. са му отказали разрешение с мотива, че то „не съответства“ на допустимите изключения от блокадата. Той работи за Zimam от 2009 г., но за първи път се среща лично с колегите си едва през март 2022 г. в Египет.
Human Rights Watch вече е документирала, че блокадата попречи на специалистите в областта на използването на помощни средства за хора с увреждания да получат възможност за практическо обучение по най-новите методи за оценка, поддръжка на средствата и рехабилитация. Отчитат се и много ограничения върху движението на работещите в областта на правата на човека. Израелската група за защита на правата на човека Gisha съобщава, че Израел е възпрепятствал здравни работници в Газа да посещават обучения на Западния бряг за работа с ново оборудване и е възпрепятствал работата на организациите на гражданското общество, работещи в Газа.
Израелските власти също така правят на практика невъзможно преместването на палестинците от Газа в Западния бряг. Поради израелските ограничения хиляди жители на Газа, които са пристигнали с временни разрешителни и сега живеят на Западния бряг, не могат да получат законно право на пребиваване. Въпреки че Израел твърди, че тези ограничения са свързани с поддържането на сигурността, събраните от Human Rights Watch доказателства сочат, че основната мотивация е да се контролира палестинската демография на целия Западен бряг, чиято земя Израел се стреми да запази, за разлика от Ивицата Газа.
Ролята на Египет
Тъй като повечето жители на Газа не могат да пътуват през Ерез, администрираният от Египет пропускателен пункт Рафа се превръща в основен изход на Газа към външния свят, особено през последните години. Египетските власти държаха Рафа затворен в продължение на почти пет години след военния преврат в Египет през юли 2013 г., който свали президента Мохамед Морси, обвинен от военните, че получава подкрепа от Хамас. Египет обаче облекчи ограниченията през май 2018 г., на фона на Големия марш за завръщане – провеждащи се по това време палестински протести в близост до загражденията, разделящи Газа и Израел.
Въпреки че от май 2018 г. Рафа е отворен по-редовно, движението през пункта е малка част от това, което е било преди преврата в Египет през 2013 г. Ако преди преврата средномесечно в двете посоки са преминавали 40 000 души, то през 2019 г. те са 12 172, а през 2021 г. – 15 077, по данни на Gisha.
Human Rights Watch е разговаряла с 16 жители на Газа, които са се опитали да пътуват през Рафа. Почти всички казват, че са избрали този маршрут, тъй като е почти невъзможно да получат израелско разрешение за пътуване през Ерез.
От жителите на Газа, които се надяват да напуснат през Рафа, се изисква да се регистрират предварително чрез процедура, която Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) определи като „объркваща“ и „неясна“. Жителите на Газа могат да се регистрират или чрез официалния процес на регистрация, управляван от Министерството на вътрешните работи на Газа, или чрез заплащане на оторизирани от египетските власти туристически компании и посредници, които използват отделен списък за регистрация. Наличието на два отделни списъка на разрешените пътници, координирани от различни органи, подхранва „твърденията за плащане на подкупи в Газа и Египет, за да се осигури пътуване и по-бърза реакция“, изтъква OCHA.
Официалният процес често отнема два до три месеца, с изключение на пътуващите по медицински причини, чиито молби се обработват по-бързо Понякога египетските власти са отказвали на желаещите да преминат през Рафа в Египет с мотива, че не отговарят на конкретни критерии за пътуване. Критериите не са прозрачни, но според информация на Gisha те включват наличие на направление за медицински преглед в Египет или валидни документи за влизане в трета държава.
За да избегнат чакането и риска от отказ, мнозина избират опцията да платят на посредници. Няколко интервюирани споделят, че са платили големи суми пари на палестински брокери или на туристически компании, базирани в Газа, които работят директно с египетските власти, за да ускорят придвижването на хората през Рафа. В социалните медии някои от тези компании рекламират, че могат да осигурят пътуване в рамките на няколко дни на тези, които предоставят плащане и копие от паспорта си. През последното десетилетие цената на тази услуга варира от няколкостотин долара до няколко хиляди долара, което отчасти зависи от това колко често Рафа е отворен.
През последните години туристическите компании предлагат допълнителна „ВИП“ опция, която ускорява пътуването без забавяне на транзита между Рафа и Кайро, предлага гъвкавост по отношение на датата на пътуване и гарантира по-добро отношение от страна на властите. Към януари 2022 г. цената е 700 долара.
Базираната в Кайро компания, предлагаща такава Вип услуга – Hala Consulting and Tourism Services, има силни връзки с египетските служби за сигурност и в нея работят предимно бивши египетски военни, заявиха пред Human Rights Watch активист за правата на човека и журналист, които са разследвали тези въпроси. Това позволява на компанията да съкрати времето за обработка на документите и закъсненията на контролно-пропускателните пунктове по време на пътуването между Рафа и Кайро.
Дружеството е свързано с известния египетски бизнесмен Ибрахим Ел-Аргани, който има близки връзки с президента на Египет Абдел-Фатах ал-Сиси. Ергани оглавява Съюза на синайските племена, който работи рамо до рамо с египетските военни и разузнавателни служби срещу бойците, действащи в Северен Синай. Ергани, един от малкото египетски бизнесмени, които могат да изнасят продукти за Газа от Египет, притежава компанията Sinai Sons, която има ексклузивен права върху всички поръчки,, свързани с усилията за възстановяване на Газа.
