Клара Ферейра Маркес, Bloomberg
„Давоският човек“ вероятно изпусна една добра възможност да се оттегли с достойнство.
Любимата алпийска говорилня на странстващите по света директори бе отложена до следващото лято, като организаторите ще се задоволят само с по-малка по мащаб онлайн алтернатива по време на обичайната януарска сесия. Те с право твърдят, че светът има спешна нужда от рестарт след социалнoто и икономическо разорение на пандемията. Дали обаче Световният икономически форум е правилното място, където да се начертае път към възстановяване, е съмнително. Ако не друго, то 2020 г. показа колко силна нужда има обществото от нови гласове. Способността на тълпата от Давос постоянно изостава от основните въпроси на деня също подсказва, че е нужен друг тип механизъм.
За провеждащото се от 50 години събитие не е променило света, въпреки надменно заявената си мисия, но безспорно представлява впечатляващо постижение. Основателят на форума Клаус Шваб успя да превърне събирането в незабележителен швейцарски курорт в истинско сборище на световния елит, изграждайки организация за лидерска мисъл с годишни приходи от около 380 млн. долара. Дори самият той не успява да повтори това чудо с опитите за мини версии на други места.
При все всички шеги за откъснати от реалността милиардери, Давос служи за определена цел като събира корпоративни директори, политици и активисти, които иначе рядко се оказват на едно и също място по едно и също време. Срещата има дори някои демократизиращи аспекти: за всички присъстващи е трудно да си намерят прилични места за отсядане в близост до конгресния център. Дори главни изпълнителни директори, висши държавници и Боно трябва да се примиряват с опашки за проверки за сигурност. Повечето делегати обикалят заледените тротоари на града пеша
Нищо от това обаче не прави Давос правилното място за проектиране на новия икономически и социален ред, или за поправяне на дълбоките разломи, оголени от пандемията. Всъщност всичко друго, свързано с това събитие, от недостъпното място на провеждане до таксите за участие, го поставят възможно най-далеч от изискванията за приобщаващ пост-ковид свят. Това ще изисква място, което е готово да заглуши лидерите достатъчно дълго, за да се чуят и по-тихите гласове.
Давос се е развил доста в сравнение с това, което видях при първото си посещение на форума преди 15-на години. Тогава там можеха да се видят само шепа жени, които не са част от натруфените с кожени палта жени на делегатите. Почти всички представители на малцинствата бяха там, за да сервират кафе. Сега организаторите натискат компаниите да пращат по-смесени екипи. Въпреки това жените съставляват по-малко от една четвърт от всички делегати, а азиатците, африканците и латиноамериканците също биха могли да са доста по-представени. В крайна сметка това е място, предназначено за елита на елита, където участниците се губят из негъвкавата йерархия на цветните баджове и концентричните кръгове на властта. Единствено на модните шоута в Милано съм ставала свидетел на подобно умело разделяне на публиката на касти.
При все всичките симулации на бежански преживявания и работни закуски за жени, Давос не е в крачка със света. Изглежда твърде лесно да бъда окарикатурявани изпълнителните директори, долитащи с частни самолети, за да слушат речи за климатичните промени, или които дискутират неравенството, без да споменават заплащането на висшия мениджмънт. Холандският историк Рутгер Брегман предизвика сензация през 2019 г., когато заяви пред присъстващите в Давос, че трябва да приказват по-малко за филантропия и повече за укриването на данъци. Това е като конференция на пожарникари, на която никой не говори за вода, пошегува се той. След това не го поканиха отново в Давос. През 2020 г. за политиците и дори бизнес ръководителите е по-трудно отвсякога да оправдаят пътуването си до форума, особено на фона на други елитни събирания, които просто минаха онлайн, като например годишната конференция на Федералния резерв на САЩ в Джаксън Хол. През април фирмата за управление на фондове Standard Life Aberdeen обяви, че ще дари на общностни проекти близо 4-те милиона долара, които са били предвидени за участието ѝ в Давос. Други бизнеси може да последват този пример.
Но съществува по-важна причина да се намери алтернатива на Световния икономически форум, чрез която да се реши как трябва да изглежда света след коронавируса. И не става въпрос само това, че света обръща гръб на пан-националният, про-пазарен светоглед, който поддържаше Давос толкова дълго. Простата истина е, че тълпата в Давос често греши – макар и рядко да е достатъчно самоосъзната, за да показва каквото и да е съмнение в своя светоглед.
Събиращите се на форума не успяха да предвидят глобалната финансова криза, като през 2007 и 2008 г. с лека ръка пренегбрегваха заплахата. Те отхвърлиха възможността за победа на Доналд Тръмп и не очакваха Брекзит, както и всъщност всички други популистки надигания. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман бе приветстван като млад реформатор, само месеци преди убийството на журналист Джамал Хашоги. През януари тази година малцина бяха притеснени за появата на нов коронавирус, макар екстремните промени в климата най-после да си бяха пробили път до челните места в с списъка с притеснителни развития. Това отчасти може да се обясни с ефекта на ехо-камерата и човешките предразсъдъци, но липсата на разнообразие сред присъстващите е основната причина за липсата на разнообразни гледни точки. А те вероятно са точно това, то което се нуждаем.
