В категории:Икономика

В САЩ шефовете вече печелят 312 пъти повече от работниците

В периода след 1978 г. средното заплащане на изпълнителните директори е нараснало с 979%, а това на работниците – едва с 11.2 на сто

През 2017 г. изпълнителният директор на McDonalds е получил 3101 пъти повече, отколкото средностатистическият работник във веригата за бързо хранене. Снимка: Wikimedia Commons

Главните изпълнителни директори на 350-те най-големи компании в САЩ са печелели 312 пъти повече от средното възнаграждение на работниците си през миналата година, показва доклад на Economic Policy Institute, цитиран от Guardian.

През миналата година шефовете на най-големите щатски корпорации са получили средно увеличение на заплащането си от 17.6%, или 18.9 млн. долара. В същото време заплатите на работниците са стагнирали и отчитат ръст от едва 0.3 на сто.

С някои колебания през годините, тази разлика в доходите между висшите мениджъри и работниците расте драстично от 90-те години насам. През 1965 г. съотношението между заплащането на изпълнителен директор и работник е било 20 към едно. През 1989 г. вече е 59 към едно, а през 2000 година е достигнат пик, при който директорите са вземали 344 пъти повече от средното възнаграждение на работниците.

Заплащането на главните изпълнителни директори е спаднало в началото на новия век и по време на последната рецесия, но отново започва рязко да расте след 2009 г. Дори най-богатият 0.1% от населението диша прахта на изпълнителните директори. Шефовете в големи фирми печелят 5.5 пъти повече, отколкото е средното ниво на приходите в горния 0.1% от населението.

Върху астрономическата разлика между заплащането на работници и шефове бе хвърлена повече светлина благодарение на ново правило за финансовите отчети, което принуждава компаниите да публикуват тази информация. През миналата година шефът на McDonald’s е спечелил 21.7 млн. долара, докато средната годишна заплата на служителите във веригата за бързо хранене е едва 7017 долара – съотношение от 3101 към едно. Средният работник в търговската верига Walmart е получил за труда си 19 177 долара през 2017 г., докато главният изпълнителен директор Дъг МакМилън е прибрал в джоба си 22.8 млн. – съотношение от 1188 към едно.

Съотношение между заплащането на главните изпълнителни директори и работниците в САЩ. Източник: Guardian

Средните стойности обаче са допълнително изкривени от външни фактори, особено в технологичния сектор, където директорите-основатели понякога притежават голям дял от капитала на компаниите, но сравнително погледнато не прибират толкова големи суми като заплати и бонуси.

Шефът на Amazon Джеф Брезос, който в момента е най-богатият човек в света, официално е получил заплата от около 82 хил. долара през миналата година. Заедно с другите бонуси, Безос е прибрал общо 1.7 млн, долара през 2017 г., докато средното възнаграждание на работниците в Amazon е възлизало на 28 446 долара – или съотношение 59 към едно. Ако се брои само официалната заплата на Берзос, то съотношението е едва три към едно.

Но на тези хора не им се налага да чакат заплата. Личното богатство на Безос надхвърли 154 млрд. долара, а пък това шефа на Facebook Марк Зукърбърг доближава 66 млрд. долара.

Този ръст на доходите е движен от компонентите във възнагражденията на директорите, които са обвързани с акции или опции върху акции, отбелязва Лорънс Мишел, сътрудник в Economic Policy Institute. Повишението на тези бонуси обаче не може да се обясни само с цялостния ръст на капиталовите пазари (което на свой ред е свързано поне отчасти с рекордните обратни изкупувания, извършени от компаниите). В докладът на Economic Policy Institute се отбелязва, че повишението в доходите на директорите надхвърля ръста както на капиталовите пазари, така и този на корпоративните печалби. Между 1978 г. и 2017 г. заплащането на изпълнителните директори е нараснало 979%. За същия период основния индекс S&P 500, обхващащ най-големите публични компании в САЩ, се е повишил със 637%. Типичното заплащане на работниците е нараснало едва с 11.2% за същата времева рамка.

„Явно с времето има разхлабване на нормите. Всеки иска да вярва, че техните изпълнителни директори са едни най-добрите, така че оглежда какво се плаща на всички останали и им дава много повече пари”, казва Мишел и отбелязва, че прекомерно големите финансови пакети за директорите имат преки последствия за всички останали по корпоративната стълбица. „Преразпределението на заплатите за горните 5%, и особено за горния 1%, се отразява на ръста на заплатите на долните 90%. От математическа гледна точка, ако нямаше такава възходяща тенденция на преразпределение към горния 1%, заплатите на долните 90% можеха да са нараснали двойно по-бързо, отколкото са в действителност”, изтъква той.

Оставете коментар