В категории:Анализи / Икономика

Бил Гейтс казва, че бедността намалява. Той не би могъл да греши повече

Богаташите в Давос се въодушевяват от графики, представящи историята на принудителна пролетаризация като неолиберален триумф

Бил Гейтс е сред редовните участници в Световния икономически форум в Давос. Снимка: Wikimedia Commons

Джейсън Хикъл, Guardian

През миналата седмица, докато световни политически лидери и представители на бизнес елита пристигаха в Давос за Световния икономически форум, Бил Гейтс туитна на 46-те си милиона последователи инфографики, показващи, че светът става все по-добро място. “Това е една от любимите ми инфографики”, написа той. “Много хора подценяват колко много се е подобрил живота през последните две столетия”.

Една от шестте графики – изготвена от Макс Роузър от Our World in Data – привлича най-много внимание. Тя показва, че делът на хората, живеещи в крайна бедност, е спаднал от 94% през 1820 г. до едва 10% днес. Това твърдение е просто и впечатляващо. И Гейтс не е единственият, който се е хванал за това. През последната година тези цифри бяха изтъквани от автори като Стивън Пинкър, коментатори като Ник Кристоф и кой ли още не. Голяма част от събралите се в Давос използват тези данни като аргумент, че разширяването на свободно-пазарния капитализъм в глобален мащаб е чудесно за всички. Пинкър и Гейст отиват дори по-далеч, заявявайки, че не трябва да се оплакваме от нарастващото неравенство, тъй като същите сили, които са осигурили такова безмерно богатство на малцина, също така премахват бедността пред очите ни.

Това е силно послание. И е напълно погрешно.

Като за начало има редица проблеми с тази графика. Реални данни за бедността се събират едва от 1981 г. Всичко преди това е изключително неясно, а да се отива чак до 1820 г. е безсмислено. Роузър използва набор от данни, който никога не е бил предназначен да описва бедността, а по-скоро неравенството в разпределението на световния БВП – и то само за ограничена група държави. Няма действителни изследвания, които да подкрепят тези твърдения за бедността в дългосрочен аспект. В случая не става въпрос за наука, а за социални медии.

Това, което реално разкрива графиката, е че светът е преминал от ситуация, в която по-голямата част от човечеството не се е нуждаела изобщо от пари, до това голямата част от човечеството да се бори за оцеляване с изключително малки суми пари. Графиката е представяна като спад на бедността, но реално представя процеса на отнемане на собственост и насилствено натикване на хората в капиталистическата трудова система, протекъл по време на “ограждането на земи” в Европа и колонизацията на глобалния Юг.

Преди колонизацията повечето хора са живеели в икономики на натуралното производство, при които са разполагали с достъп до изобилни общи ресурси – земя, вода, гори, добитък, както и стабилна система на размяна и реципрочност. Те са разполагали с малко или с никакви пари, но не са се нуждаели от тях, за да живеят добре – така че няма особен смисъл да се твърди, че са били бедни. Този начин на живот е насилствено разрушен от колонизаторите, които са прогонили хората от земите и са ги вкарали в притежаваните от европейци мини, фабрики и плантации. Там им се плащат нищожни надници за работа, която те никога не са искали да вършат.

С други думи, графиката на Роузър илюстрира една история на принудителна пролетаризация. Съвсем не е ясно дали това представлява важно подобрение в живота на хората, тъй като в повечето случаи новите доходи от надници не са били дори приблизително достатъчни, за да компенсират загубата на земи и ресурси, заграбени от колонизаторите.

Любимата инфографика на Гейтс взема насилието на колониализма и го препакетира като щастлива история за прогрес.

Но не само това е грешно в тази графика. Изобразяваната в нея тенденция се основава на линия на бедността от 1.90 долара на ден и по-точно еквивалента на покупателната способност на 1.90 долара в САЩ през 2011 г. Това е неприлично ниско по каквито и да е стандарти. Вече разполагаме с купища доказателства, че хората, преживяващи с малко над тази линия, страдат от ужасяващи нива на недохранване и смъртност. Ако печелиш по два долара на ден, не означава, че някак си изведнъж си се откъснал от крайната бедност. Дори не и приблизително.

Изследователи настояват за определяне на по-разумна линия на бедността от много години. Повечето от тях са съгласни, че човек се нуждае от минимум 7.40 долара на ден, за да си осигури базово хранене и нормална продължителност на живота, плюс донякъде прилични шансове децата му да доживеят до петия си рожден ден. Много учени, включително икономистът от Харвард Лант Притчет, настояват, че линията на бедността трябва да бъде поставена дори по-високо – на 10 или 15 долара на ден.

Така че какво се случва, ако измерим глобалната бедност с дори най-ниската летва от този по-реалистичен диапазон – 7.40 долара на ден? Тогава виждаме, че броят на хората, живеещи под тази линия, се е увеличил драматично, след като започват измерванията през 1981 г., и днес достига около 4.2 млрд. души. Изведнъж щастливият разказ от Давос се стопява.

Освен това малкото напредък, който е постигнат, на практика се е реализирал само на едно място: Китай. Поради това е неискрено за хора като Гейтс и Пункър да твърдят, че тези случаи на напредък представляват победи за неолиберализма на Вашингтонския консенсус. Ако извадим Китай от уравнението, данните за бедността изглеждат още по-лошо. През четирите десетилетия след 1981 г. не само броят на живеещите в бедност се увеличил, но и делът им от световното население остава непроменен на нива около 60%. Би било трудно да се преувеличат страданията, които тези числа представляват.

Това представлява звучна присъда за нашата глобална икономическа система, която предава огромното мнозинство от човечеството. Нашият свят е по-богат от когато и да било, но на практика цялото това богатство бива прибирано от малоброен елит. Едва 5% от новите приходи от глобалния растеж се просмукват до най-бедните 60% от населението – макар те да са тези, които произвеждат повечето храни и стоки, които светът консумира, те се мъчат в тези фабрики, плантации и мини, на които бяха обречени преди 200 години. Това е лудост – и никакви поучения от милиардери не могат да я оправдаят.

*Джейсън Хикъл е академик в Лондонския университет и член на Кралското общество на изкуствата. Последната му публикувана книга е озаглавена “Разделението: Кратко упътване за глобалното неравенство и неговите решения”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар