Преди 30 години – на 8 декември 1991 г. – лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписаха т. нар. Беловежки споразумения (по името на Беловежката гора в Беларус – там се намираше ловната хижа, в която се събраха Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич). Този акт де факто сложи край на Съюза на съветските социалистически републики, създаден през 1922 г., макар проведен през март 1991 г. референдум да показа, че мнозинството жители на СССР предпочита той да бъде запазен.
Върху остатъците от „съветската империя” се появиха 15 независими държави, всяка от които през изтеклите три десетилетия се опитваше да търси собствен път на развитие. Някои успяха да подобрят своите демографски и икономически показатели в сравнение със съветската епоха, а други загубиха доста от постиженията на комунистическото си минало. Какво е положението им сега?
РУСИЯ
След разпадането на СССР Русия стана правоприемничка на бившата свръхдържава, запазвайки си не само най-голяма територия, но и мощна ресурсна и производствена база. БВП на Русия за 1991 г. (по данни на Световната банка) е бил 518 млрд. долара, през 2021 г. той е практически утроен и е около 1,5 трилиона долара. Този показател е нараснал и на глава от населението – ако при край на СССР той е бил 9000 долара, към 2018 г. достига около 12 000 долара.
В края на съществуването на СССР според данни от преброяването през 1989 г. населението на Руската социалистическа федеративна република в състава на Съветския съюз е било 147 млн. души. През 2002 г. в Руската федерация са живели 145,2 млн. души. През 2015 г. след присъединяване на Крим към Русия населението на страната вече е 146,5 млн. души.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2019 г. средната продължителност на живота в Русия е 73,2 г. През 2000 г. този показател е бил 65,3 г.
УКРАЙНА
30 г. след разпадането на СССР Украйна е загубила своята промишлена база и няколко милиона души население. Икономическият ѝ ръст е нестабилен според експерти. БВП на страната през 1990 г. е бил почти 81,5 млрд долара, през 2015 г. – малко над 91 млрд. долара, а през 2020 г. – 155,5 млрд долара. Нестабилна е и политическата ситуация. За 10 г. – от 2004 до 2014 г., страната преживява две „цветни революции”, довели практически до гражданска война.
През 1989 г. броят на жителите на Украинската съветска социалистическа република надвишава 51 млн. души, а в края на 2021 г. украинското население а малко над 41,3 млн. души.
По данни на СЗО средната продължителност на живота в Украйна е 74 г.. През 2000 г. е била 67,5 г.
БЕЛАРУС
По данни на беларуското икономическо министерство през 2000 г. Беларус е успяла да надскочи показателите си за предкризисната 1990 г. по обем на промишлена продукция, потребителски стоки и реални парични доходи на населението.
Данните на Световната банка и на „Белстат” показват, че от 1990 г. насам реалният БВП на Беларус е нараснал над два пъти, промишленото производство – три пъти, а селскостопанското производство – с 37%. През 2020 г. БВП на страната надхвърля 60 млрд. долара, а през 1990 г. е бил малко над 21,5 млрд. долара.
През последните 30 г. в Беларус се отбелязва негативна демографска тенденция. По данни от преброяването през 1989 г. броят на жителите на Беларуската съветска социалистическа република е бил малко над 10,1 млн. души. Според Националния статистически комитет на страната към 1 януари 2021 г. населението на страната е възлизало на 9,35 члн. Души.
Според СЗО към 2019 г. средната продължителност на живота в Беларус е била 74,8 г., а през 2000 г. е била 68,8 г.
МОЛДОВА
Икономическата ситуация в Молдова постепенно се подобрява. По данни на Световната банка БВП на страната през 2020 г. е бил 11,9 млрд. долара. ПРез 1995 г. този показател е бил 1,75 млрд. долара.
През годините на независимостта страната доста криволичи в търсене на пътя си. При всеки поредни избори са води борба между проруски и проевропейски кандидати. И до сега не е решен проблемът в Приднестровието.
Населението намалява. Ако през 1991 г. според Световната банка в Молдова са живели 2,97 млн. души, през 2020 г. там са останали 2,6 млн. души.
СЗО сочи като средна продължителност на живота в Молдова през 2019 г. 73,3 г. През 2000 г. тя е била 66,9 г.
ЕСТОНИЯ
Присъединявайки се към Европейския съюз, Естония съумява да подобри икономическото си положение. БВП на страната нараства в сравнение с показателите след разпадането на СССР. През 2020 г. той е 30,6 млрд. долара, докато през 1995 г. е бил 4,5 млрд. долара, както сочи Световната банка. Страната е и членка на НАТО от март 2004 г.
Естония се сблъсква с демографски проблеми. През 1991 г. населението ѝ е над 1,56 млн. души, а през 2020 г. е малки над 1,3 млн. души. Отбелязва се бързо застаряване на населението и изтичане на младите жители към съседни страни.
Средната продължителност на живота в Естония през 2019 г. е била 76 г. според СЗО, а през 2000 г. е била 71,9 г.
ЛАТВИЯ
Подобна е ситуацията и в съседната Латвия. Икономическата ситуация показва позитивна динамика. БВП за 2020 г. е 33,5 млрд. долара, докато през 1995 г. е бил 5,8 млрд. долара, както сочи Световната банка. През 2004 г. Латвия влиза в НАТО.
Според преброяването от 1989 г. в Латвийската съветска социалистическа република живеят 2,6 млн. души, а през 2019 г. жителите са намалели до 1,9 млн. души.
СЗО сочи 75,4 г. като продължителност на живота на латвийците през 2019 г., а през 2000 г. е била 70,2 г.
ЛИТВА
Именно Литва първа от някогашните републики в СССР обявява своята независимост. През 1995 г. нейният БВП е бил 7,8 млрд. долара, а през 2020 г. е над 55,8 млрд. долара. Както и съседките ѝ, Литва също е членка на ЕС и на НАТО.
И в нея се отбелязва демографска криза. Ако през 1989 г. в Литва са живели 3,7 млн. души, сега населението ю е 2,8 млн. души.
Според СЗО средната продължителност на живота през 2019 г. е била 76 г., а през 2000 г. – 72 г.
ГРУЗИЯ
През постсъветския период Грузия бележи следния икономически ръст: нейният БВП през 1993 г. е бил около 2,7 млрд. долара, а през 2020 г. е 15,9 млрд. долара.
При разпадането на СССР на нейна територия живеят над 4,8 млн. души. През 2020 г. броят на населението е спаднал – той е малко над 3,5 млн. души.
Политическата ситуация е нестабилна и остава част от грузинската реалност – от „революцията на розите” през 2003 г. през конфликта с Южна Осетия през 2008 г. и до днес.
По данни на СЗО през 2019 г. продължителността на живота на жителите на Грузия е била 73,3 г., а през 2000 г. е била 69,4 г.
АРМЕНИЯ
Икономическото развитие на Армения върви позитивно. По данни на Световната банка през 1991 г. БВП на страната е бил 2 млрд. долара, а през 2020 г. – над 12,6 млрд. долара. През годините на независимостта Армения е въвлечена в редица военни конфликти заради Нагорни Карабах, а също така преживява няколко революции.
През 1991 г. в страната живеят 3,5 млн. души, а през 2021 г. – малко над 2,96 млн. души.
Според СЗО средната продължителност на живота в Армения е била през 2019 г. 76 г., а през 2000 г. – 71,9 г.
АЗЕРБАЙДЖАН
През 1992 г. по данни на Световната банка БВП на Азербайджан е 450 млн. долара, а през 2020 г. надхвърля 42,5 млрд. долара. Но страната е имала и по-високи от сегашните постижения по този показател. През 2011 г. нейният БВП е бил 70 млрд. долара, а през 2014 г. надхвърля 75 млрд. долара.
Населението на Азербайджан се умножава през постсъветския период. През 1989 г. то е било малко над 7 млн. души, а през 2020 г. надвишава 10 млн. души. Въпреки това и в тази страна има застаряване на населението и изтичане на млади жители.
СЗО сочи като средна продължителност на живота в Азербайджан през 2019 г. 71,4 г., а през 2000 г. е била 65,5 г.
КАЗАХСТАН
През 1990 г. Световната банка отчита като БВП на Казахската съветска социалистическа република 26,9 млрд. долара, а през 2020 г. той надхвърля 169,8 млрд. долара. За разлика от съседите си, през постсъветския период Казахстан се развива без революции и сътресения.
В тази най-голяма централноазиатска има прираст на населението. Според преброяването през 1989 г. то е било 16,5 млн. души, а към 1 октомври 2021 г. е вече над 19 млн. души.
Според СЗО през 2019 г. средната продължителност на живота в Казахстан е била 74 г., а през 2000 г. – 63,1 г.
КИРГИЗСТАН
Икономическото развитие на Киргизстан е относително позитивно. През 1990 г. неговият БВП е 2,67 млрд. долара, а през 2020 г. е 7,7 млрд. долара, както сочи Световната банка. Но БВП на глава от населението остава на ниски нива. През 1994 г. той е малко над 245 долара, а през 2020 г. е 1100 долара. Голяма част от населението търси по-добре платена работа в други страни, в частност и в Русия.
През 30-те години след разпадането на СССР републиката е сменила около 10 президенти и е преживяла редица революции. Това обаче не пречи на ръста на населението. През 1989 г. в Киргизката съветска социалистическа република живеят 4,3 млн. души, през 1999 г. – 4,8 млн. души, а в началото на 2021 г. – над 6,6 млн. души.
Според СЗО продължителността на живота в Киргизстан през 2019 г. е 74,2 г., а през 2000 г. е била 66 г.
УЗБЕКИСТАН
Икономическите показатели на страната се развиват във възходяща степен. През 1991 г. БВП на Узбекистан е 13,6 млрд. долара, а през 2020 г. е над 57,7 млрд. долара. Но и тук е доста разпространена икономическата емиграция, включително към Русия.
Демографският ръст е експлозивен. Според преброяването от 1989 г. жителите на Узбекската съветска социалистическа република са били малко над 19,9 млн. души, а към началото на 2021 г. те са над 34,5 млн. души. Новородените през последните години значително надвишават броя на починалите.
СЗО сочи като средна продължителност на живота в Узбекистан през 2019 г. 73 г., а през 2000 г.- е била 65,3 г.
ТАДЖИКИСТАН
В Таджикистан, както и в съседните му страни, се регистрира ръст на икономическите показатели. БВП през 1991 г. е бил 1,35 млрд. долара, а през 2020 г. е около 8,2 млрд. долара, както сочи Световната банка.
И тук има демографски ръст. През 1989 г. населението е възлизало на 5,1 млн. души, а в началото на 2021 г. вече е над 9,5 млн. души. Прогнозите за следващото десетилетие са, че жителите на Таджикистан ще надхвърлят 12 млн. души.
СЗО сочи като средна продължителност на живота в тази страна през 2019 г. 69,7 г., а през 2000 г. тя е била 63,13 г.
ТУРКМЕНИСТАН
БВП на Туркменистан е нараснал значително от 1992 г., когато е бил 1,6 млрд. долара, до 2019 г., когато е възлязъл на 45,2 млрд. долара, както отчита Световната банка.
След разпадането на СССР в Туркменистан е имало само двама президенти. До 2006 г. начело на страната стои Сапармурат Ниязов, след което на поста застава Гурбангулъ Бердимухамедов, който и сега е държавен глава.
И тук има значително увеличаване на населението в постсъветския период. През 1991 г. жителите на Туркменистан са били 3,8 млн. души, а през 2020 г. те са 6 млн. души.
СЗО сочи като средна продължителност на живота в тази страна през 2019 г. 69,5 г., а през 2000 г. тя е била 65,6 г.
