В категории:Здравеопазване / Свят

Вирусът аплодира на удушвача Тръмп, лихваря ЕС и водопроводчика Борисов

Защо президентът на САЩ спря парите на Световната здравна организация? За какви заеми за възстановяване се договори Еврогрупата, какви сметки и детски приказки се сблъскаха в нея? Има ли „трилиони” във „водопровода на ЕС” и защо българският премиер се разбърза към еврозоната?

Доналд Тръмп по време на обръщението си, в което обяви, че замразява американската вноска в бюджета на СЗО. Снимка: EFE

Тръмп все пак го направи. Закани се и го изпълни. След дни наред подмятания, че обмисля да ореже американските пари за Световната здравна организация, която според него играела по китайска свирка и не алармирала навреме какъв мор иде с коронавируса, американският президент вече официализира това. На 14 април т.г. обяви, че спира финансирането на СЗО. А вноската на САЩ в 4,4-милиардния бюджет на организацията е 900 милиона долара.

Така че сега СЗО остава с около една пета по-малко средства насред пандемията, поразила вече цялото човечество и особено силно самите Съединени щати, не само като човешки жертви, но и като предричан срив на икономиката с около 40%. Точно в годината на президентските избори. Точно когато вторият мандат вече се усмихваше на Тръмп, сякаш в кърпа вързан, особено след уточняването на нефелната кандидатура на демократите – забравящия думите си, но не и сметките си любимец на истаблишмента Джо Байдън.

Трябваше да има виновник. И най-лесно беше да се посочи СЗО начело с нейния генерален директор, етиопския микробиолог д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, за когото Тръмп е убеден, че е взел този пост през 2017-та само заради лобирането на Китай. Нататък взаимовръзката е на характерното за обитателя на Белия дом тийнейджърско дедуктивно ниво – значи етиопецът и подопечната му организация са на страната на Пекин в сегашната пандемия на „китайския вирус”, както заразата вече бе титулована от самия Тръмп.

Бий по доктора – нищо, че после няма да има кой да те лекува, когато вирусът ти дойде на гости. Това изтрещяване вече е хванало и сума ти народ из страни, които иначе се перчат с клипове из социалните мрежи с ръкопляскащи на самоотвержения труд на медиците от балконите си граждани. Да, ама както се разбра тия дни от публикации из испанската преса с репортажи от самата Испания, от Франция и от Мексико, все по-масови са случаите с друг тип граждани. Онези, които гонят свои съседи от блоковете си, след като разберат, че те работят из болници. „Носиш зараза, изнасяй се” – е най-мекият вариант на нападките. Но има и случаи със заливане с белина на входните врати на „чумавите” (в Испания) или направо с изсипване на разяждащ хлорид върху главите и телата на самите дръзнали да влязат в някой магазин медици (Мексико)…

Та така и Тръмп. Защо да не лисне своята разновидност хлорид върху дразнещата го СЗО – основния глобален координатор на усилията по овладяване на пандемията от Covid-19, здравната ръка на ООН в световния катаклизъм? Толкова подозрително е, че д-р Гебрейесус все киснеше при китайците, докато пикът в борбата с коронавируса беше при тях. Че и разпространяваше техните статистики и доклади – а Тръмп си знае, че те са били фалшифицирани, как иначе. Значи СЗО е част от пъклен китайски заговор!

Д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация. Снимка: EFE

Не е случайно, че и у нас, още преди Големият Доналд Дък да изобличи и накаже конспирацията, бдителни атлантици начело с пионера на НАТО-изма Соломон Паси, вече алармираха, че Пактът явно е обект на „биотероризъм” и спешно трябва да се задейства член 5 за колективна отбрана. Досега не беше ясно от кого ще се отбраняват всички натовци. Но главнокомандващият Тръмп вече посочи врага – СЗО! Ако тя си е била на мястото и си е вършела както трябва глобалната работа, явно е трябвало да огради цял Китай със стена като онази от границата с Мексико и да не пуска вируса да шава навън. А сега какво – докато д-р Гебрейесус се е разнасял насам-натам между Пекин и Женева (където е централата на СЗО) със своите и с китайските доклади, тя, заразата, плъзнала из цял свят, та чак и до „Америка над всичко”…

Вярно, самият д-р Гебрейесус още при първите закани на Тръмп за орязване на американската вноска за СЗО отпреди седмица също доста цветисто предупреди САЩ и Китай да вземат спешно да спрат търговските си войни и да се помирят, защото пандемията изисква координираните усилия на всички за възпирането ѝ. И добави в прав текст: „Политиката да отива под карантина. Враг номер 1 е вирусът. Ако няма единство, ще има все повече чували за мъртъвци в страните ви”.

Аааа, не на Тръмп такива прокоби! Най-долно искат да го злепоставят преди изборите с плъзналите из социалните мрежи видеа – хладилни камиони, пригодени за морги и паркирани край болници из улиците в Ню Йорк, плюс чували с трупове из някакви коридори… Хм, чувалите и коридорите – досущ като в едно друго видео от не тъй отдавна, разпространявано като заснето във водещата болница в еквадорския град Гуаякил…

Недодялана „фейк нюз”, разбира се, както и толкова други, преливащи из фейсбуци и туитъри. Но май прекалено демонстративно недодялана и доста бързо последвала предупреждението на д-р Гебрейесус за чувалите – та публиката сама де си прави извода колко да му вярва…

Добре, че Тръмп не му е вярвал на януарските заключения, че може и да не се спират полетите от засегнатите страни и че по-важното е да се вземат бързи мерки за реакция на здравните системи. Сега Тръмп още веднъж гордо се изпъчи, че все пак е спрял самолетите от Китай още на 31 януари и така е „спасил живота на хиляди и хиляди хора”. Но пропусна да си спомни колко още време след това се хвалеше, че „китайският вирус” няма да проникне в САЩ и че освен това не е и нищо особено страшно. Вместо да действа спешно за укрепване на здравния фронт и за широко тестване…

Американският президент сега просто използва ситуацията, за да обърне гръб и да спре парите на поредната международна организация, с която не е преставал да се конфронтира през целия си мандат. Но Американската медицинска асоциация незабавно реагира с осъждане на тази стъпка, предупреждавайки, че предприемането ѝ „по време на най-тежката криза в общественото здравеопазване от един век насам” представлява „опасен ход в грешна посока, което няма да улесни надвиването на Covid-19”.

Очевидно пандемията – дори в апокалиптичните размери, които придобива в САЩ – не е достатъчен мотив за Тръмп, за да завие към конструктивни отношения с Китай и да подкрепи глобалната роля на координатор, която логично се пада на ООН (чието поделение е СЗО) в борбата срещу общочовешката заплаха на коронавируса.

Това стана пределно ясно и на първото и единствено досега заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на пандемията и свикано виртуално чак на 9 април – безкрайно късно, като се има предвид откога ескалира кризата. Положените от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш големи усилия все пак, макар и късно, макар и дистанционно, Съветът да се събере по тази тема, останаха безплодни. Защото всичко се сведе до остри препирни между две от постоянните членки на Съвета с право на вето – САЩ и Китай.

Съветът за сигурност на ООН този път не се събра край традиционната си кръгла маса, а само виртуално – заради вируса. Снимка: EFE

Американската представителка Кели Крафт обяви, че „най-ефективният начин за сдържане на пандемията е внимателното, основано на научни принципи събиране на данни и анализиране на произхода, характеристиките и особеностите в разпространението на вируса.” Китайският представител Чжан Цзюн пък не пропусна пак да покаже колко е засегната страната му от определението на Тръмп за „китайския вирус” и настоя да се избягват всякакви прояви на стигматизация и политизация на проблема. Както е известно, от Пекин отдавна прозвучаха и версии за американски произход на заразата. „За да се преодолее това глобално предизвикателство, са необходими солидарност, сътрудничество, взаимна подкрепа и помощ, а прехвърлянето на вината е безполезно,” каза още Чжан Цзюн.

На този фон апелите на Гутериш увиснаха във въздуха, въпреки цялата им аргументираност: „Пандемията е сериозна заплаха за поддържането на международния мир и сигурност, като потенциално води към ръст на социалните безредици и насилие – а те сериозно биха подкопали нашата способност за се борим с тази болест. Задачата на Съвета за сигурност на ООН е да разработи план от мерки за смекчаване на последствията от пандемията. Това е борба за цяло поколение и представлява смисъла за съществуването на самата ООН”.

Гутериш по начало отправя много разумни послания – и за спиране на огъня по всички конфликтни точки, и за вдигане на американските санкции спрямо задушаваните от тях страни, които заради това сега не могат да осигурят на населението си и пълноценна защита от Covid-19.

Тръмп обаче не чува. За нищо на света не ще да изостави ролята си на удушвач на Куба, Венесуела, Иран. Как иначе ще си осигури решаващата предизборна подкрепа, включително и финансова, от влиятелното лоби на кубино-венесуелската емиграция в Маями, да не говорим за Израел и мощните еврейски организации в САЩ.

При този откровен американски бойкот и неглижиране на ООН и поделенията му светът остава в стресиращ вакуум на лидерство точно насред най-голямото си изпитание от началото на XXI век. Оттам и постоянните спекулации около нуждата от сформиране на някакво „световно правителство”. Много рискова идея, защото тя няма как да се впише в регламентите на международното право, ако не произлиза от ООН, и следователно може да носи всички опасности от преследване на непрозрачни интереси и влияния.

Вариация на този стремеж към намиране на алтернативен център за световно управление са опитите да се придаде нова тежест на Г-20 в условията на сегашната криза. Не случайно точно до Г-20 бе адресирано и писмото на над 200 бивши премиери и президенти от над 70 страни, публикувано на 6 април т.г. То  призовава за спешно събиране на 8 милиарда долара, които да бъдат вложени в усилия за възпиране на настъплението на пандемията от коронавирус в бедните и слаборазвитите страни от Азия, Африка и Латинска Америка и за укрепване на техните слаби здравни системи. Защото ако коронавирусът се разгори неудържимо и там, после ще се върне още по-силен в глобален мащаб, включително и в други световни зони, смятащи, че вече са го победили.

Духът на посланието, впрочем, е в пълен синхрон и с многобройните интервюта, статии и изявления, не спиращи да идват от двусмислено нашумелия напоследък американски милиардер и филантроп Бил Гейтс. Той също зове към сериозен финансов принос на правителствата от Г-20 за стопиране на Covid-19 на планетарно ниво. Доста конспиратолози го подозират като задкулисен диригент на цялата сегашна криза и инициатор на бъдеща задължителна глобална ваксинация, която да увеличи още богатството му и масово да вкара наночипове за послушание на световното население. Единственото безспорно засега е, че фондацията на Бил и Мелинда Гейтс от години се занимава с програми за ваксинации от опасни болести из бедните страни.

Що се отнася до опитите за придаване на нова влиятeлна роля на Г-20, срещу тях решително се обяви друго авторитетно писмо, появило се пак тези дни – разпространеното на 10 април послание на бившия генерален директор на ЮНЕСКО и настоящ председател на Испанската асоциация за напредък в науката, ученият биохимик Федерико Майор Сарагоса. Посланието му е подписано и от още няколко известни учени.

Федерико Майор Сарагоса. Снимка: Save The Children

Федерико Майор е категоричен противник на обръщането към Г-20 за търсене на решения в сегашната пандемия. Той припомня, че преди всичко в света има много повече от 20 страни – 196. И всички имат право на решения. Освен това според него лидерите на влизащите в това неформално обединение най-силни световни икономики не са способни да предложат нищо друго, освен „още от същото” – тоест още от нефункционалните неолиберални механизми и модели, довели човечеството до настоящата криза, която не е само здравна и биологическа, но и екологична, социална, културна.

Федерико Майор е привърженик на спешното обръщане към съвсем нова концепция за развитието и сигурността на човечеството, базирана на науката и на всеобщото включване към нейните постижения, както и към „разумни нива на блага и услуги”. Той е убеден, че това трябва да става „под шапката” на ООН и специално на нейната програма за постигане на устойчиво развитие в световен мащаб до 2030 г.

„В медицината са извоювани големи постижения, но те са слабо разпространени. Задачата е да се споделят и разпространят,” изтъква ученият. Той настоява също: „Науката е тази, която ще помогне на гражданина да не чака благоволението на някакви големи международни консорциуми или на шепа правителства.”

Точно родината на Федерико Майор обаче, силно пострадалата от коронавируса Испания, се оказа пак в същите тези последни дни силно зависима тъкмо от благоволението на „шепа правителства” от ЕС – онези, които влизат в еврозоната и чиито политики в огромна степен се определят от заседанията на финансовите им министри, обединени в Еврогрупата.

Та именно тази Еврогрупа след многочасови инфарктни заседания обяви призори на 10 април, че най-после е постигнала компромисно общо решение за благоприятни заеми над 500 млрд. евро за правителствата по три линии – за здравни нужди, за преодоляване на породената от изолационните мерки заради пандемията безработица, за подпомагане на закъсалите по същата причина фирми.

Разбира се, решението тепърва ще трябва да се одобрява от Европейския съвет, съставен от правителствените лидери на членките на ЕС. Виртуалното му заседание е насрочено от председателя на Съвета Шарл Мишел за 23 април. Но договорката в Еврогрупата вече се смята за важен пробив. И няма как да е иначе, след като точно две седмици по-рано, на предишния Европейски съвет на 26 март, стана безпощадно ясно какъв дълбок вътрешен разлом зее в ЕС.

Големият сблъсък там беше между две големи групи. От една страна, най-тежко ударените от Covid-19 Италия и Испания, подкрепени от Франция и още 6 държави, а от друга страна – Холандия, Германия, Австрия, Финландия и балтийските държави. „Южняците” пледираха за солидарен отговор срещу пандемията чрез емитирането на коронабонове за общ дълг. А „северняците” начело с най-упорития „ястреб” – Холандия, държаха за всякакви извънредни нужди закъсалите страни да ползват Европейския механизъм за стабилност, тоест фонда, създаден през 2012 г. за „спасителните планове” за Гърция, които я задушиха чрез съпътстващите задължителни рестрикции.

Италианският премиер Джузепе Конте по време на видеовръзка с членове на Европейския съвет. Снимка: Туитър

И този път, както и при кризата от 2008-2009 г., не мина без обидни „северняшки” подмятания за „прахосниците” от юга, които зле си конструирали бюджетите и все искали да карат на гърба на „пестеливците” от север. И това при положение, че сегашната пандемия по никакъв начин не може да се третира като продукт на грешни правителствени решения на този или онзи, защото бедствието е здравно и глобално.

Италия и Испания бяха дълбоко възмутени от опитите на Холандия да бъдат вкарани в суровите условия на „спасителния” фонд, който при бръкване в него би ги задължил съвсем да погубят с орязвания социалните си системи, и без това жестоко ерозирани от коронавируса. От своя страна пък Холандия нито искаше да отстъпи от тези условия, нито искаше да чуе за споделен дълг и коронабонове – като особено за второто и Германия също беше и си остава непреклонна.

Две седмици след 26 март препирните по тези въпроси не секваха в рамките на Еврогрупата, а беглите опити да се търси компромис на ниво правителствени лидери също удряха на камък поради неотстъпчивостта на всяка от страните. Естествено, че ефектът върху европейските граждани бе крайно негативен – какъв е този Европейски съюз, който в толкова критичен момент не проявява никакво съюзничество, никаква солидарност, никаква елементарна човещина към най-пострадалите, а потъва в непреодолим спор и бави достъпа не дори до грантове, а до кредити, само защото иска да гарантира възвращаемост на средствата и „дисциплинираност” от страни, губещи в онзи момент по над 1000 човешки живота на ден…

Набъбналите негативи тласнаха много наблюдатели да гадаят дали след преодоляването на кризата Италия, където разочарованието от ЕС се натрупа особено критично, няма просто да напусне Евросъюза. В крайна сметка френският президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел разпоредиха на финансовите си министри спешно да притиснат всеки своя лагер и да постигнат компромис, за да прекратят всеобщото излагане.

Така холандският хардлайнер – финансовият министър на вече официално оставилата си само името Нидерландия „ниска страна”, двуметровият Вопке Хьокстра, най-накрая склони „спасителният” фонд да бъде ползван от нуждаещите се страни без отежняващите условия, прилагани навремето за Гърция. Но с изискването изтеглените кредити да са само за здравните им системи и да не се смесват с другите им дългове.

Холандският финансов министър Вопке Хьокстра. Снимка: EFE

На свой ред Италия и Испания приеха засега да не повдигат въпроса за коронабоновете с общ дълг. А междинното предложение на Франция, подкрепено и от Испания – за общ фонд за възстановяване на икономиките след пандемията, което по същество се припокрива с идеята за коронабонове, бе компромисно оставено да отлежава с идеята постепенно да узрее за по-далечното бъдеще. По-късно се завъртя и сумата от 1,5 трилиона евро, от които евентуално да се състои този желан, но все още напълно химеричен фонд, утешаващ като детска приказка италианци, испанци и французи. Тепърва ще пламтят страсти около тази идея, защото и от Рим, и от Мадрид се чу съвсем ясно, че компромисът, постигнат в Еврогрупата, е само първи етап на необходимите решения. И в двете столици, подкрепени и от Париж, не се отказват от желанието си за много по-мащабен механизъм за възстановяване на европейските икономики. Испания настоява също така този бъдещ фонд да е отворен не само за страните от еврозоната, а и за всички членки на ЕС.

Това последното е доста важно за открояване в наш, български контекст. Защото забелязахте ли какво разбра и на какво реагира българският министър-председател Бойко Борисов още в същия ден, в който бе обявен постигнатият натегнат компромис в Еврогрупата – на 10 април? Премиерът на най-бедната страна в ЕС, който обича да я представя като най-дисциплинираната, избра посещението си в цех за защитни облекла в Хасково, за да провъзгласи тържествено пред медиите, че си прави самокритика за решението да забави движението на България към чакалнята на еврозоната, отказва се от него и вече ще форсира засилването ни натам още до края на април. Ето и мотивите, изречени на пресекулки, между прекъсващи важните откровения журналистически включвания: „Трилиони Европейската централна банка отпуска за борба и за възстановяване след това, но за кои държави?… Тази криза ни показа, че тези, които са в чакалнята и в еврозоната, ще разполагат с милиарди евро за възстановяване. Тези, които не са, ще теглят дългове и то на огромни лихви… Убеден съм, че с колегите от Хърватия, с които кандидатстваме заедно със спазването на всички критерии до този момент, не само ще бъдем приети, но и веднага след това ще ни позволят суапови плащания и така ще се закачим към основния водопровод на ЕС…”

Разбираема е възбудата на главния водопроводчик на републиката от видението, как щом се мушнем в чакалнята на еврозоната – и веднага ще шурнат европейските трилиони. В правилните джобове, разбира се. Но как не се намери някой да му обясни преди хасковския пърформанс, че поне според договореното досега в Еврогрупата никъде не е предвидено кранчето да се пуска от Европейската централна банка и шефката ѝ Кристин Лагард, с която Борисов си бил бъбрил вече по въпроса, както той уверяваше пред микрофоните.

Ето малко благотворителна информация за българския премиер. В Еврогрупата е договорено да се задвижи следното:

  • Така нареченият пакет SURЕ на стойност 100 млрд. евро, лансиран от Еврокомисията, който ще дава възможност чрез специални бонове да бъдат компенсирани временно освободените от работа вследствие на пандемията трудещи се. Пакетът важи за всички страни членки на ЕС.
  • Специален фонд на стойност 200 млрд. евро към Европейската инвестиционна банка (внимание – това НЕ Е Европейската централна банка!) за подпомагане чрез заеми на компании – и то преди всичко малки и средни предприятия, чиято дейност е пострадала и които са претърпели щети заради пандемията. Този фонд ще е достъпен за всички страни членки на ЕС.
  • Заеми за затруднени правителства на обща стойност 240 млрд. евро от Европейския механизъм за стабилност, наричан и „спасителен фонд”, като единственото условие е средствата да бъдат предназначени за покриване на нужди в здравната сфера. Този фонд ще е достъпен само за държавите от еврозоната.

Непонятно е – къде в тази схема Борисов е съзрял „трилиони от Европейската централна банка”, които при това да текат по „водопровода” на ЕС???

Да, отваряна е дума и за едни 1,5 трилиона евро, споменахме ги тук, когато разказвахме за детската приказка за Италия, Испания и Франция – предложения от Париж и подкрепен от Мадрид общ фонд за възстановяване на европейските икономики в един следващ, по-далечен и засега доста хипотетичен етап след пандемията. Идеята на Мадрид е този фонд да е отворен ва всички държави в ЕС, а не само за онези от еврозоната.

Това тепърва ще се дискутира и засега има слаби шансове за реализация, като се има предвид категорично отрицателната позиция на Хага и Берлин, защото фондът всъщност е вариация на предложението за неприемливите за холандци и германци коронабонове.

И да се върнем у наше село – ако Борисов мечтае за „трилиони”, трябва да чака одобряването на този предложен от Испания и Франция фонд в необозримо бъдеще. Тоест, като се включи с видеовръзка в следващия Европейски съвет на 23 април, да си отвори устата и да помоли преводачката си да каже на другите участници, че България подкрепа предложението на Мадрид и Париж за такъв фонд. А после да вземе да си признае пред домашните услужливи микрофони, че ако този фонд за трилион и половина бъде одобрен някой ден, той ще е достъпен за всички страни от ЕС, а не само за еврозоната. Така че няма никаква спешност да се втурваме в чакалнята ѝ точно сега, насред извънредното положение, със замаяно от страх пред вируса общество и опозиция в несвяст заради неработещия парламент.

Другото, което е длъжен да обясни пред микрофоните, е, че в одобрените за момента от Еврогрупата мерки съществува само една точка, която важи изключително за страни от еврозоната. Това е достъпът до ЗАЕМИ – а не до волно шуртящи потоци от „водопровода” на ЕС – в общ размер не на „трилиони”, а на 240 милиона евро от онзи същия Европейски механизъм за стабилност („спасителния” фонд), който удуши Гърция. И който сега само с героичния инат на италианци и испанци е освободен от онези убийствени условия, видели сметката на южните ни комшии. Нека обясни господин премиерът – този фонд ли го е изкушил така да се разбърза сега за чакалнята на еврозоната? Дали е прочел внимателно единственото му условие – че той трябва да бъде използван САМО за покриване на належащи нужди в здравните системи на особено тежко пострадали от коронавируса страни? И още едно питане – наистина ли вярва, че в България никой не го слуша, когато говори за тези неща, а само когато се кара с президента или с витаещата в паралелна реалност ерзац опозиция? А последните два субекта, впрочем, кога ще се събудят, за да зададат и те един-два въпроса относно тази трескава спешност за влизане в еврозоната? И да вземат да оборят фантасмагориите, които ги плещят из медиите настървените адепти за подобен бърз ход – като царския вицепремиер Николай Василев, например, според когото било „пълна измишльотина” твърдението, че цените ще скочат, щом влезем в еврозоната? Ако някой среща затруднения с аргументацията на неоспоримия факт, че цените ще скочат двойно след такова присъединяване, да вземе да се консултира с многобройните българи, предпочитащи да живеят в страни като Португалия, например – там споменът е много жив за онова, което е последвало след приемането на еврото…

С една дума, много удобен се оказва този коронавирус, не само за да ни заковат за врата с вилицата на извънредното положение и всичките му наказателни мерки, но и за спешното ни вкарване в чакалнята на еврозоната при изхвърлена от играта опозиция, стигматизиран президент и нямо общество, на което е забранен всякакъв протест. Не ни трябва даже никакъв конспиративен призрак на Бил Гейтс – всичко е под контрол у нашенско и без наночипове…

И за финал не можем да пропуснем и Божиите работи. Ще се намесим, няма как, не сме тъй трепетни по тази тема като премиера. Както винаги, българските уж православни свещенослужители и техните почитатели във властта се оказват „по-католици от папата“. Негово светейшество Франциск I отслужи католическия Великден в практически празния „Свети Петър” във Ватикана с проповед, за която сигурно у нашенско „интрументът в ръцете на Господ” Иван Гешев би пратил Светия отец „на топло” за дълго. Защото много подривно слово държа този аржентинец, сънародник на един ужасен комунист с барета… То „фейк нюз” до „фейк нюз”, ако го слушаш с Гешеви уши…

Но преди да преминем по същество към папските нарушения на българското извънредно положение, да довършим въпроса за практическото приложение на вярата и ролята на държавните институции в религиозните въпроси. Преди всичко трябва да припомним конституцията на Република България. В нейния член 13, точка 2, е посочено: „Религиозните институции са отделени от държавата”. А в чл. 37, точка 2, пише още: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани”.

Та пак се налага да питаме премиера – каква е тази негова божествена обвързаност, която му пречи да разпореди затварянето на църквите на Великден, както сториха във всички други страни и религии, включително и в Русия с нейната мощна Руска православна църква? Не трябва ли личните религиозни пристрастия на министър-председателя да си останат дълбоко неизвестни за гражданството, след като конституцията изрично повелява, че „религиозните институции са отделени от държавата”? И още – след като „свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве” и т.н., защо официалните власти на Република България нарушават конституцията, застрашавайки „националната сигурност, обществения ред, народното здраве” с допускането на човешки множества, които да се причестяват от обща лъжичка в разгара на световна пандемия? А опозицията спи ли, или просто също се готви да ходи и да се причестява?

Май папа Франциск е по-социалист от българските социалисти, вече е трудно да се допусне съмнение. Ето малко цитати от великденската му проповед, която мнозина наблюдатели определиха като най-политическата за седемте му години на Светия престол:

„След Втората световна война този обичан континент успя да се възроди благодарение на истинския дух на солидарност, който позволи да се надмогнат съперничествата на миналото. Много е наложително, особено в актуалната обстановка, тези съперничества да не се засилват отново, а всички хора да се приемат като част от единно семейство и да си помагат взаимно… Нека Европа не губи възможността да покаже още веднъж своята солидарност, прибягвайки и до иновационни решения… Това е единствената алтернатива на егоизма на частните интереси и на изкушението да се върнем в миналото с риска да подложим на тежко изпитание мирното съжителство и развитието на идните поколения… Днес Европейският съюз се намира пред историческо предизвикателство, от което зависи не само неговото бъдеще, но и на целия свят. Сега не е време за егоизъм, защото изпитанието, с което се сблъскваме всички, ни обединява и не прави изключения… Дано на никого не липсват нещата от първа необходимост, все по-трудни за придобиване днес, когато много фирми затварят, дано не липсват и медикаменти… Дано бъдат облекчени международните санкции спрямо засегнатите от тях страни, пречещи им да предоставят на гражданите си подобаваща помощ… Всички страни се сблъскват с големи потребности в момента, намалявайки или дори опрощавайки дълговете, които тежат на най-бедните… Нека изтрием думите като безразличие, егоизъм, разделение, забрава… Нека да бъде обявено глобално и незабавно спиране на огъня във всички кътчета на света… Сега е моментът да се сложи край на дългата война, която окървави Сирия, на конфликта в Йемен, на напреженията в Ирак и в Ливан… Нека спрат страданията на населението в източните райони на Украйна…, на напусналите домовете си заради войни, суша или недоимък…, на онези бежанци и мигранти, които живеят в непоносими условия в Либия или по границата между Гърция и Турция…”

И сега, внимание, още едно важно послание на папа Франиск I към религиозните и не само хора по света: „Не е сега моментът да се продължава производството и продажбата на оръжие, да се харчат за това огромни парични суми, които могат да се използват за опазване на хората, за спасение на техния живот”.

Неизбежен е следният въпрос към религиозния и богобоязлив български министър-председател Бойко Борисов: „Господин премиер, защо сега, в навечерието на човеколюбивия православен Великден, продължавате да говорите за възможен 10-милиарден заем? Защо ви се привиждат европейски „трилиони”, бликащи от несъществуващи „водопроводи”, които използвате като примамка за юрване на страната ни към вещаещата рязко оскъпяване на живота у нас еврозона? Защо вместо всичко това не се обадите на вашия приятел Тръмп и не развалите сделката за все още непроизведените, но предплатени от България с 1,2 милиарда долара 8 американски военни самолета F-16, които евентуално ще дойдат чак през 2027 година? Дотогава дали ще сме живи и какъв ще е светът? Ето, даже папа Франциск подсеща, че не е време сега да се купува оръжие. А пък самият Тръмп с лека ръка „отрязва” цели 900 милиарда долара от бюджета не на коя да е институция – на Световната здравна организация. Поискайте видеоконферентна връзка, кажете му, че взимате пример от него, поговорете му малко за атлантическа солидарност и си поискайте обратно вече преведените 1,2 милиарда долара. А ако мислите, че той ще ви прекъсне връзката, без дори да ви доизслуша и без да ви отговори, защо смятате, че някой трябва да ви вярва за водопроводните „трилиони“ на Кристин Лагард?”

При гостуването на българския премиер Бойко Борисов при Доналд Тръмп в Белия дом през ноември 2019 г. американската телевизия FOX 10 Phoenix представи госта като премиер на Белгия
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар