Бил Гейтс несъмнено е една от най-известните и влиятелни фигури в света. Натрупал огромно богатство благодарение на ролята си в трансформацията на света на технологиите, сега той е насочил усилията си към филантропията. Фондацията на Гейтс и жена му Мелинда отделя огромни суми за медицински, образователни и други каузи, като в добавка двамата се изявяват и като говорители по проблемите на развитието.
Рубриката на вестник Financial times „Морални пари“ публикува интервю с Гейтс във връзка с представянето на ежегодният доклад на фондацията му „Goalkeepers“, който измерва напредъка към заложените от ООН цели за устойчиво развитие до 2030 г. Публикуването на доклада обаче бе засенчено от разкритията, че Гейтс е индиректно замесен в скандала около Джефри Епщайн – скандал, който повдига сериозни въпроси за същността на модерната филантропия и глобалния елит. По-интересно е обаче какво има да каже милиардера Гейтс за очакванията на ООН, че може да впрегне частния капитал за постигане на заложените цели.
Докладът
Най-важният извод от доклада „Goalkeepers“ е колко още работа има да се свърши. „Ако сравните скоростта на промените спрямо поставените цели, то ние сме още много далеч от темп на подобрение, който би позволил да постигнем тези цели“, казва Гейтс. Според него ключовият фактор за решаване на този проблем е намаляването на неравенството. Той обаче подчертава, че гледа на неравенството в много по-широк план от повечето политически дебати за преразпределение на богатството.
„Основният фокус е свързан нашата убеденост, че децата не трябва да умират в ранна възраст, и че хората трябва да имат шанс да получат добро образование. Така че в доклада оценяваме доста основни неща, свързани със здравето, храненето и образованието“, казва той. Въпросът с детската смъртност е мъчителен, но Гейтс вижда подобрение. „Налице е прогрес почти навсякъде, както на държавно, така и на регионално ниво. Това всъщност е поразително. Има много, много малко примери за места, където детската смъртност се влошава“, изтъква той.
В глобален мащаб процентът на деца, умиращи преди да достигнат петгодишна възраст спада. Същото се отнася и за новородените (умиращи преди да достигнат 28 дни). Първата категория обаче се подобрява много по-бързо от втората, което е притеснително. „Почти половината смъртни случаи са на деца, ненавършили 28 дни. По-нататъшния прогрес по отношение на оцеляването на децата изисква засилен фокус върху здравето на новородените“, се изтъква в доклада.
Гейтс възнамерява да използва тези статистики, за да насочи фокуса към тези проблеми на предстоящата среща на ООН, посветена на прогреса по целите за развитие, заложени за 2030 г. „През по-голямата част от годината, богатите страни са съсредоточени върху богатите страни… почти не бива засяган хроничния проблем, че пет милиона деца умират всяка година… В тази една седмица имаме възможност да кажем: хей, грижа ли ни е за тези човеци?“
В доклада „Goalkeepers“ има редица примери за области, в които светът се подобрява. Документът например включва комюнике от фермер в Етиопия, в което се обяснява как новите земеделски технологии помагат за справяне със засушаванията, които стават по-чести в резултат на климатичните промени. Докладът обаче е най-ценен със събраните данни. Последната му част включва серия от таблици, показващи къде се намира светът по отношение на различни цели. Таблиците показват и къде бихме могли да стигнем, ако подобрим условията, и къде може да се окажем, ако започнем да отстъпваме от постигнатото.
Вземете например графиката за маларията – заболяване, на което Фондация Гейтс обръща голямо внимание. Вижда се, че ситуацията се подобрява, и заложената цел изглежда постижима – но само ако светът продължава да приоритизира усилията за справяне със заразата. „Ако хората не ги е грижа за глобалното сътрудничество и другите държави, това ще се отрази негативно на прогреса, който е отчетен досега. Напълно е възможно напредъкът да се забави, и в крайният сценарий, при който оставим климатичните промени без отговор, ще стигнем до ситуация, в която маларията развива резистентност към наличните лечения… така нещата могат дори да се влошат“, казва Гейтс.
В случая с маларията, намирането на пари за продължаване на борбата може да се окаже трудно. ООН планира да впрегне частните пазари за постигане на целите за развитие – но това може да се окаже сложна задача, тъй като няма как да се правят пари от този проблем. „Не можете да очаквате фармацевтичната индустрия, просто от доброта или нещо такова, да финансира цялата работа по търсене на лечение за маларията. Финансирането ще трябва да дойде на първо място от правителства и чрез филантропия – защото става въпрос за инвестиции от милиарди долари, а готовият продукт няма да има значителен потенциал за печалба“, казва Гейтс.
Слонът в стаята
Няколко дни след интервюто, списание The New Yorker публикува данни, че милиардерът е дарил 2 млн. долара на медицинската лаборатория към Масачузетския технологичен институт по искане на осъденият педофил Джефри Епщайн. Представителите на Гейтс са отказали исканията на FT за последващо интервю, но са изпратили изявление, отхвърлящо твърденията за по-тясна връзка между двамата: „Епщайн бе представен на Бил Гейтс като човек, който иска да помогне за развиване на филантропската дейност. Макар Епщайн да преследваше агресивно връзка с Гейтс, всякакви съобщения за бизнес партньорство или лични отношения между двамата просто не отговарят на истината. И всяко твърдение, че Епщайн е контролирал каквото и да е програмно или лични отпускане на средства от страна на Бил Гейтс е напълно невярно“.
Въпреки това е неизбежно да забележим иронията в това, че Гейтс, който слага ударение на подобряването на живота на жените и момичетата, се оказва обвинен във връзки с Епщайн. Този казус повдига някои много важни въпроси за естеството на модерната филантропия. Практиката на „изпиране на репутация“, при които ултра-богати хора се опитват да изчистят публичния си образ като даряват за благотворителни каузи, не е нищо ново. Бившият президент на САЩ Теодор Рузвелт е известен с репликата си: „Никакъв обем благотворителни харчове на подобни богатства не могат да компенсират неправомерния начин, по който са натрупани“. Трудно ще се намери по-емблематичен пример за изпиране на репутация от Епщайн, който през 2008 г. е осъден за склоняване на непълнолетни към проституция и трябва да се регистрира като сексуален престъпник. въпреки ужасните му престъпления, Епщайн бе способен да излъска публичния си образ и да поддържа достъпа си до глобалния елит като дарява големи суми на институции като Масачузетския технологичен институт.
FT поставя на Гейтс и друг труден въпрос, свързан с очевидния проблем някои с подобно богатство да проповядва за справяне с неравенството. Независимо колко добро биха могли да направят такива хора, самата идея, че един богат индивид може да влияе върху обществения дневен ред, само защото разполага с финансовите средства, за да го прави, е в същината си антидемократична.
В отговор Гейтс посочва колко малко пари заделят правителствата за тези проблеми. „Норвегия, която е водеща в това отношение, харчи 1.1% от БВП за помощи. В Обединеното кралство е 0.7%, а в САЩ 0.2%“, казва Гейтс. Той допуска, че по-прогресивно данъчно облагане може да помогне в това отношение. „Такива данъци е трудно да се приложат правилно, но аз лично винаги съм вярвал в нуждата от високи данъци върху имуществото. Аз съм най-големия спонсор на кампанията за такива промени в страната, на която съм гражданин“, изтъква той. Гейтс обаче не вижда причини да се оправдава за начина, по който управлява даренията си. „Да има кой да финансира борбата срещу маларията – когато започнахме да го правим, умираха по милион деца годишно – не ми изглежда като нещо лошо“, казва той.
