Когато Джефри Епщайн беше арестуван, стойността на богатството му се изчисляваше на близо 2 млрд. долара. Епщайн, осъден педофил, който в продължение на години бе познат сред елитните кръгове като финансист и филантроп, имаше връзки с още много богати бели мъже, включително с бившия президент на САЩ Бил Клинтън и със сегашния президент Тръмп – и двамата също обвинявани в сексуални посегателства.
Доста е интересно, че източникът на невероятното богатство на Епщайн не е известен. Никой не знае как точно той е станал толкова богат – а всеки, който е достатъчно стар, за да си спомня схемата на Бърни Мадоф, би трябвало да осъзнава, че това е проблем. Независимо дали Епщайн е натрупал парите си по престъпен начин или не, истината е, че в Америка това по принцип не се смята за проблем, докато не те хванат.
Америка е изградена върху илюзията за богатство. Това е основа на кредита система, в която някои хора – най-вече бели мъже – могат да стигнат много далеч с блъфиране (освен банкерите и обикновените измамници, можете да видите доказателства и в Силициевата долина). Това е страна, в която можеш да се идентифициращ като самоиздигнал се милиардер, какъвто е случаят с Тръмп, като същевременно шест пъти си обявявал банкрут и си наследил почти цялото си богатство. За мнозина това си остава фундамент на финансовия успех в Америка. Целите не просто оправдават средствата – те изличават всяко опасение какви точно са средствата.
Това е страна, в която националният дълг расте с трилиони, фондовият пазар върви надолу, а студентските дългове са се превърнали в осакатяваща криза. Едновременно с това САЩ са дом на някои от най-богатите компании на планетата. Богатството често се използва от индивиди с власт и влияние, за да злоупотребяват и репресират маргинализираните общности.
Епщайн не е коренът на проблема, той е симптом на това какво позволяват парите в тази страна. Богатството и алчността се кръстосват, за да ощетят тези, с които и без това се злоупотребява най-често. Способността да ръководиш операция за сексуален трафик докато парадираш с богатството си не се дължи на това, че другите хора не знаят за какво става въпрос или не са замесени. Причината е, че богатите хора могат да буйстват безнаказано в обществото ни. Техните връзки, достъпа им до институции и политици и липсата на морален контрол върху тях са все неща, които се свеждат до парите. В крайна сметка това е страна, изградена върху плещите на роби.
Където отидат парите в Америка, следва и моралното разложение.
В последно време някои от кандидатите за президент на Демократическата партия за изборите през 2020 г. насочват вниманието към проблемите с Уолстрийт, големите банки и милиардерите, трупащи огромната част от богатството в тази страна. Кандидати като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън се опитват да изместят фокуса на обществения разговор. Но Тръмп все още има над 40% одобрение според социологическите проучвания, пропастта между богати и бедни продължава да се разширява – това е грубата, нелицеприятна истина. На определени хора просто не им пука достатъчно.
На милиардерите все още се гледа като на богове. Страховете, че кафявите имигранти „ще вземат работата“ на белите имигранти тласка кампанията на Тръмп напред. Коментарите как можеш просто „да гепиш жена за п…..а“, ако си достатъчно богат и известен, просто не отвращават много хора във все по-радикализиращата се електорална база на президента. В тази страна винаги се е вярвало, че можеш да правиш каквото си искаш с човешките животи, ако имаш достатъчно пари, които да подхвърляш.
Тъжната ирония е, че дори докато избирателите на Тръмп губят работните си места и здравните си осигуровки, те остават вкопчени във фалшивият си идол. Религията на парите властва тук от векове.
Американската мечта – заблудата, която защитава неприлично богатите и продава идеята, че всеки в в тази страна може да стане милионер – поддържа капитализма жив в цялата му угнетителска слава и позволява гнусните деяния на епщайновците, уейнщановците и тръмповците да продължават безнаказано. Въпросът сега е дали ще се занимаваме със симптомите, или ще започнем да работим за справяне с реалните причини.
