В категории:Анализи / Свят

Новите революционери в Америка показват как лявото може да победи

Историята зад победата на Александрия Окасио-Кортес в Ню Йорк е намек за предстояща трансформация

Александрия Окасио-Кортес. Снимка: twitter.com/Ocasio2018

Джордж Монбойт, Guardian

Дори на пръв поглед случващото се в САЩ е вълнуващо – един от най-изтъкнатите и старши демократи в Конгреса бе повален от 28-годишна демократична социалистка с радикална програма и десетократно по-малко финансиране. Човек може да си помисли, че това само по себе си е достатъчно интересно.

След като Александрия Окасио-Кортес победи Джо Кроули в предварителните избори на Демократическата партия в 14-ти район на Ню Йорк (което означава, че почти със сигурност ще влезе в Конгреса през ноември), започнах да интервюирам някои от хората, подпалили фитила, който предизвика тази детонация. Това, което се очерта в разговорите, е точно колко незначително и неправдоподобно е било движението им в началото и колко бързо набира инерция сега. В Америка е започнала революция и е време да разберем какво означава това.

Макар усилието да се намерят кандидати-бунтовници да води началото си от кампанията на Бърни Сандърс през 2016 г., няколкото млади хора, стартирали това движение, разчитаха единствено на себе си. Те нямаха никакви ресурси и политически позиции. Нито Сандърс, нито някой друг от старата гвардия бе подготвен да ги подкрепи и да припознае кандидатите им.

В известен смисъл тази малка групичка – Brand New Congress, която после еволюира в Justice Democrats – се маргинализираше сама. Те не искаха да имат нищо общо с традиционната левица в САЩ, която виждат като обсебена от позиционирането си. Те искаха да избягат от сянката на хората, които им изглеждат като заседнали в 80-те години, които не приемат сериозно екологичните проблеми, не разбират нуждата да се отправи предизвикателство към структурния расизъм и неравенството между половете, нито пък виждат нуждата да се обърне внимание на „милениълите”, хванати в капана на безперспективната работа и ужасните жилища. Те бяха подигравани, игнорирани и отхвърляни като добронамерени, но безнадеждни идеалисти. Един от тях ми разказа, че по-възрастен демократ буквално го е потупал по главата.

Отначало всичко е било хаотично. Повечето доброволци, привлечени от групата, са имали малко или никакъв опит. Някои от хората се оказват чудесни, други не толкова. Оригиналната цел е била да се намерят 400 кандидата, които да предизвикат на изборите както демократическите, така и републиканските титуляри. Търсени са бармани, заводски работници, собственици на малък бизнес, организатори на местните общности, учители, медицински сестри – в идеалния случай хора, които не са заемали обществена длъжност досега. Докато кандидатите на Демократическата партия обичайно се избират по критерия колко пари могат да наберат за кампанията, Justice Democrats са се оглеждали за хора, които не могат да бъдат съблазнени от големите спонсори. Те са разсъждавали, че ако хората, с които се срещат са служели на общностите си, а не на себе си, е малко вероятно да се продадат, след като бъдат избрани.

Така те откриват много брилянтни потенциални новобранци, но без мейнстрийм подкрепа нямат доверието, необходимо, за да убедят стотици хора да отдадат живота си на трудна за осъществяване кауза. Все пак успяват да убедят няколко десетки хора, сред които и Окасио-Кортес. Те говорят с нея по телефона, канят я на вечеря, молят я да се включи в среща с други потенциални кандидати в Кентъки, с надеждата там хората да се вдъхновят едни други да се кандидатират за изборите. Тя не бърза с решението и първо обикаля целия 14-ти район, преди да се съгласи.

Както видяхме, тя се оказа фантастичен кандидат: решителна, неуморна, брилянтна в обясняването на сложни проблеми по прост и директен начин. Александра Рохас, директор на кампанията на Justice Democrats, ми каза следното: „Тя има способност да представя проблеми, които другите виждат като радикални, просто, ясно и прагматично”. Всеки, с когото разговарях, обръщаше внимание на нейната изтънченост и стабилност, и колко спокойно е приемала драмите, разиграващи се около нейната кандидатура. Изключителните местни активисти съчетаваха традиционната работа на терен с по-голямата организационна тактика, разработена при кампанията на Сандърс: използване на саморазрастващи се мрежи от доброволци, които запълват длъжностите, обикновено запазени за платен персонал.

Колкото и да е забележителна Окасио-Кортес, има и други като нея. Кори Буш в Мисури, Джес Кинг в Пенсилвания и Кери Евелин Харис в Деуауеър са само няколко от кандидатите, борещи се за демократически номинации, като отхвърлят големите пари и вместо това разчитат на ентусиазма на общностите, на които се надяват да служат.

Организацията Justice Democrats не очаква всички тези кандидати да победят, но се надяват на поне няколко ефектни победи на изборите за Конгрес през 2018 и 2020 г. Надеждите са не само да бъдат заменени корпоративни, обвързани с големи финанси демократи, но и да бъдат преобърнати няколко републикански избирателни района (наблюдавайте например кандидатурите на Брент Уелдър и Джеймс Томпсън в Канзас).

Един от основните организатори – Сайкат Чакрабари, ми каза, че в момента, в който тези хора заемат местата си в Конгреса, „ще започнем да предлагаме закони за всичко, както правят републиканците… ще предлагаме най-смелите, най-големи идеи още от първия ден”. Надеждите са до 2022 г., използвайки инерцията от няколко стратегически победи, да могат да издигнат пълен набор от нови кандидати за Конгреса. Целта е да се създаде истински популистка Демократическа партия, която да неутрализира бруталната демагогия на Тръмп, и която да говори на хората в целия политически спектър, които се чувстват отчуждени от корупцията и пасивността на мейнстрийм политиката.

Отчасти благодарение на катастрофалното решение на Върховния съд по делото Citizens United, което премахна ограниченията за политическите разходи на лобистите, политиката в САЩ е доминирана от милиардери и корпорации, които си купуват кандидати и политики както си поискат. Те не могат да бъдат надминати по политически харчове, но могат да бъдат надхитрени, като се привличат хора, които не подлежат на корупиране и могат да говорят отвъд парите. Justice Democrats се надяват, че в крайна сметка в Конгреса ще се окажат достатъчно силни и вдъхновени хора, които да прекатурят властта на парите и да изчистят политиката в САЩ от институционалната корупция.

Засега Демократическата партия реагира по два различни начина. Някои старши функционери като Нанси Пелоси и Тами Дъкуорт отхвърлят значимостта на постигнатото от Окасио-Кортес. Други, като Кристен Джилбранд, изведнъж смениха позицията си в отговор на нейната победа и започнаха да подкрепят нейни призиви – например за премахване на Имиграционна и митническа служба, която разделя деца от родителите им на мексиканската граница. И двете реакции са форми на самосъхранение, но ако повече революционни кандидати спечелят, втората разновидност вероятно ще започне да преобладава.

Като проумеем каква важна промяна се случи в Ню Йорк, можем да започнем да разбираме и какво би могло да постигне това движение на аутсайдери. То може да промени света.

Оставете коментар