В категории:България

КЗК не позволи на Гинка Върбакова да купи ЧЕЗ

Комисията забрани сделката, тъй като било налице „хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи“. Спряна беше и сделката за „Нова Телевизия“.

Кадър от протестите срещу сделката, организирани от опозицията. Снимка: Барикада

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ, съобщиха от пресцентъра на институцията. 

„КЗК забрани придобиването на контрол от страна на „Инерком България“ ЕАД върху „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, „Бара Груп“ ЕООД“, посочват от комисията.

Анализът на комисията показал, че гpyпaтa нa „Инepĸoм“, ĸoнтpoлиpaнa oт Гинĸa Bъpбaĸoвa, oпepиpa шecт фотовoлтaични цeнтpaли. В процеса на проучване от КЗК установили, че е налице „хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи“.

„Също така, сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи“, пишат още от КЗК.

„На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените ѝ лицензии за осъществяване на тези дейности. Паралелно, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, формират съществен пазарен дял на база търгувани количества ел. енергия на свободния пазар.

Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност“.

Комисията счита още, че „наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя страна би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари“.

Сделката за ЧЕЗ предизвика скандал и широк обществен дебат веднага след като ясно за нея, организиран беше и протест на БСП и извънпарламентарната опозиция, а всяка сряда пред Министерския съвет на протест именно по този повод излизаше Велизар Енчев със свои симпатизанти.

„Инepĸoм Бългapия“ нa Гинĸa Bъpбaĸoвa, cъздaдeнo cпeциaлнo зa cдeлĸaтa, изпрати нотификация към регулатора на 14 мapт, но пo cъщecтвo aнтимoнoпoлнaтa ĸoмиcия зaпoчнa дa paзглeждa cлyчaя нa 26 юни, cлeд ĸaтo изиcĸa дoпълнитeлни дoĸyмeнти, припомня Money.bg. Малко преди това компанията започна масирана рекламна кампания в редица медии. Успоредно с това „Барикада“ писа, че фирми на Върбакова са санирали блокове, които вече са протекли.

Първоначално правителството се опита да задуши пожара като започна с обяснението, че сделката с един от най-големите частни монополи в страната не засяга държавата, премина през „държавата е лош стопанин“, достигайки до признанието, че „премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме и върху компанията, която ще придобием“ – както обясни собственикът на „Инерком“ Гинка Върбакова след среща с представителите на „лошия стопанин“ в Министерски съвет. Накрая се стигна и до твърдение на финансовия министър Владислав Горанов в началото на април, че „българската държава няма намерение по какъвто и било начин да участва в придобиването, частично или изцяло, в стартиралата и неприключила сделка при преоформянето собствеността на активите на ЧЕЗ в България“.

Изненадани сме от решението на Комисията за защита на конкуренцията да забрани концентрацията между „Инерком България“ ЕАД и дружествата от групата на ЧЕЗ в България“, посочи компанията в съобщение до медиите.

„Инерком” ще анализира мотивите и ще обяви становището си и какви действия предстоят, добавят от компанията, цитирани от bTV.

КЗК спря и сделката за „Нова телевизия“

С друго решение от днес КЗК забрани и придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.

„При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя страна повдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия“, изтъкват от комисията.
„Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари.
Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите“, гласят основните изводи от решението на КЗК.
И двете решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в рамките на 14 дни.
Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар