Когато в края на февруари стана ясно кой е купувачът на най-голямото електроразпределително дружество у нас, обществената реакция беше внезапна и предвидима. Начинът, по който скандалът набираше скорост, не можеше да не наведе Бойко Борисов на мисълта, че инерцията би могла да помете третия му кабинет, както се случи с първия през 2013 г.
Премиерът правилно разпозна скандала като непосредствена заплаха за все по-крехкото му управление, но прибързано заподозря таен заговор, който се опитва да повтори събитията отпреди 5 години „по друг сценарий“, но със „същите изпълнители – пак ЧЕЗ, ток и популистки изказвания“. В случая нямаше нужда от никаква допълнителна конспирация, след като новината за сделката се стори абсурдна дори на висшите кадри на ГЕРБ: „Нямахме никаква информация за сделката, включително първата новина, която прочетох, че фирмата „Инерком“ купува ЧЕЗ, ми се стори фалшива“, каза депутатът Делян Добрев и допълни: „Според това, което пише в медиите, тази фирма има 90 хил. лв. активи и е на загуба от 11 хил. лв. за миналата година и изведнъж купува за 300 млн. евро бизнеса на ЧЕЗ – оборот от 2 млрд. лв. половината абонати приблизително в България, една трета от мрежата.“ Ако захвърлиш тиктакаща кутия на оживен площад, няма нужда да си измисляш никакъв допълнителен „сценарий“, за да разбереш защо хората реагират панически.
Първоначално правителството се опита да задуши пожара с обяснението, че сделката с един от най-големите частни монополи в страната не засяга държавата: „Припомняме, че правителството няма отношение по сделката между двете частни компании, но ще използва ресурса си да провери всички обстоятелства и да гарантира енергийната сигурност.“ Естествено, никой няма нужда от правителство, което няма отношение към потенциално най-взривоопасната сделка в страната от години, затова Борисов смени подхода ден по-късно: „Държавата е много по-лош стопанин и аз ги връщам – помните ли България от въздуха казваха, че изглежда като дискотека, защото имаше режим на тока, когато бяха държавни електроразпределителните дружества.“
Сега правителството вече не се представяше като безразлично, а само като безпомощно: Можем да се намесим, но ще стане още по-зле. След като скандалът продължаваше да бушува, можем да заключим, че и този тип правителство не се радва на особена популярност.
В същото изказване Борисов извади за пореден път едно от малкото клишета на прехода, което все още намира някаква почва в обществото, макар и все по-бедна: „Ние сме изцяло за частния бизнес като дясна партия, но тук много важното условие е много силни регулатори, единственото спасение да държим частния бизнес в необходимите правила е независимите регулатори.“ За пореден път бяхме поканени да си представим държавата като много неуспешен стопанин, но и да повярваме, че тя ще се справи отлично със задачата да осигури много силна регулация върху стопанството.
Кабинетът изчака точно три дни, но никое от тези клишета не възкръсна, така че общественото недоволство трябваше да се потуши с енергични действия вместо досегашните заклинания: „Премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме и върху компанията, която ще придобием“ – обясни собственикът на „Инерком“ Гинка Върбакова след среща с представителите на „лошия стопанин“, а именно Министерски съвет. Причината за тази неочаквана интервенция бе „обстановката, която се създаде със сключването на нашата сделка, и притесненията, които изразяват всички“. Според финансовия министър Владислав Горанов България иска „най-малко контролен дял“ от активите на ЧЕЗ, но не защото е забелязала нещо подозрително в сделката, а защото „дебатът се проведе по начин, по който се изискваше от страна на правителството да покажем цялата си решителност“.
Трябва да признаем, че тази закъсняла и неубедителна намеса имаше ефект, най-малкото поставяйки темата на изчакване, докато напрежението спадне. Междувременно, „Инерком“ реши да поработи върху имиджа си, рекламирайки масирано в мейнстрийм медиите. Разбира се, никоя от уважаваните медии, приели пари от компанията, не би позволила на това да влияе върху редакционната ѝ политика. Затова е необяснимо защо никоя от тях не реагира, когато преди няколко дни се разбра, че “Инерком” е санирала блокове по европрограми наскоро и те вече са протекли. Дали бихте поверили електроснабдителната услуга за цялата западна част на България на компания, която не може да направи сносна изолация на малък блок в Елхово?
Ако питате правителството – да, категорично:
„Заявявам категорично, че българската държава няма намерение по какъвто и било начин да участва в придобиването, частично или изцяло, в стартиралата и неприключила сделка при преоформянето собствеността на активите на ЧЕЗ в република България. Ние нямаме намерение като изпълнителна власт да се намесваме.“
Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на 3 април – месец, след като обясни, че държавата иска най-малко контролен дял. След като обществените опасения бяха успокоени, правителството логично предположи, че може спокойно да се завърне към обичайните си задължения, главното от които е да обяснява как е създало невиждана стабилност, каквато бизнесът и инвеститорите изискват.
Но онова, което кабинетът действително създава, е същата ситуация, като през 2013 г. Тогава икономиката изглеждаше в позитивен тренд, възстановявайки се бавно, но устойчиво от тежките поражения от икономическата криза. Управляващите не пропускаха да изтъкнат тези успехи и да се похвалят със средата на стабилност, която са обезпечили със смелите си бюджетни съкращения в разгара на рецесията.
Тези скромни успехи, също както и сега, не достигаха до огромното мнозинство от българите. Онова, което все пак достигна до тях, бе една подозрително висока сметка за електричество през януари, която изкара десетки хиляди души на улиците из цялата страна. Едно от основните им искания беше да се възстанови общественият контрол върху електроразпределителните дружества. Кабинетът не можеше да отговори на очакванията и използва първата удобна възможност да се измъкне от отговорност, подавайки оставка.
При сегашните нива на неравенство, бедност, разходи за битови сметки и лишения от адекватно отопление в страната от мантрите за стабилност и просперитет до наводнените от гневни граждани улици може би ни делят само няколко фактури, подписани от „Инерком“.
About The Author
