По време на протеста в защита на Пирин в София на 4-ти януари бе издигнат плакат, който гласеше: “Капитализмът убива човека и природата”. Такъв плакат не би направил впечатление на еко-протест където и да е другаде по света, най-вече защото би бил един от многото подобни лозунги.
Тук обаче “дързостта” някой да издига антикапиталистически плакати предизвика (предимно виртуални, но не само) страсти, изкарващи наяве някои от хроничните болести на нашенския граждански и еко активизъм. Най-вече потискащо ниските нива на политическа култура, както и стремежа всеки казус да се вкарва в рамките на опростенческата митология за добрата система, покварявана от конкретни лоши олигарси.
Един от най-истеричните лобисти за застрояването на Пирин – риалити звездата и фейсбук скандалджия Владимир Каролев – използва този плакат, за да хока протестиращите, че не са “истински” десни. Същото направи и бившият редовен клиент на правосъдието и настоящ консервативен идеолог на ГЕРБ Георги Харизанов. Най-логично би било да им се отговори с реторичния въпрос: “А защо трябва да си десен, за да протестираш за Пирин?” и с това разговора да приключи. Тъповатото заяждане обаче изглежда засегна тънка струна в душевността на част от изживяващите се като монополни представители на гражданското общество, които веднага започнаха да се оправдават и да убеждават себе си и света, че са по-чистокръвни капиталисти и от Уорън Бъфет.
Излезлият от забвение покрай протестите кришнаро-консерватор Асен Генов се зае съвсем сериозно да обяснява как “капитализмът е опазване на околната среда” и да обикаля телевизионни студия и фейсбуци, за да се надцаква с доскорошния си съмишленик Каролев (и с други представители на юношеския клуб на фантастите-мизантропи “Българско либертарианско общество) кой от тях обича повече и по-истински пазара и капитала. Активно му пригласят и други хора, насочили се към средната възраст като професионални активисти. В дискусиите в социалните мрежи издигналите плаката бяха наричани “провокатори, които трябва да бъдат отстранявани”.
Това неприятно напомня на рефлекса на една обособила се през лятото на 2013 г. прослойка. Тя счита всеки протест, в който участва, за своя частна собственост, както и за неприкосновена част от цялостния ѝ политически дневен ред. Точно това сектантско и в същността си антидемократично отношение превърна “летните” протести от 2013 г. в партийна манифестация и фарс, но явно уроците не са научени. Сред тази прослойка се подмятаха дори предложения да се излезе с “контра” плакат, с който да се твърди, че капитализмът предпазва природата. Иронично – и същевременно напълно закономерно и много показателно – този план бе осъществен от консервативните либертарианци, включили се в нелепия контра-протест, организиран от управляващите на 11 януари т.г.
Разбира се, точно както един плакат няма как да превърне протестите в защита на Пирин в опит за налагане на диктатура на пролетариата, така и плямпането на някаква група десни фундаменталисти няма да промени факта, че огромната част от хората излизат на протест, защото не искат да видят любимите си гори и планини залети с бетон – а не за да освежават нечие амплоа на протестърски вожд, или пък да вдъхват живот на нечий ялов политически проект.
Тези плямпаници обаче са израз на една дълбоко вкоренена в нашето общество обърканост и подмяна на политическите и идеологически ориентири. Дезориентираността какво всъщност означава “ляво” и “дясно”, “прогресивно” и “консервативно” води до редица парадокси – включително това, че най-изявената “зелена” партия упорито се опитва да се позиционира в лагера на прокорпоративните и често консервативни десни сили, противно на световните тенденции и на политическата логика. Всъщност, достатъчно показателни са и статии като тази, които показват, че преди 5-6 години се е налагало да си обясняваме буквално същото.
Дори когнитивният дисонанс, породен от споменатите по-горе спорове между двете оформили се агитки от радикални апологети на капитализма, не успява да разклати устойчивите заблуди, поради което трябва да посочим някои иначе очевидни неща. Като аргумент за това, че “капитализмът пази природата”, се подхвърля сравнение между индекса за състоянието на околната среда и индекса за икономическа свобода (вторият е пропаганден инструмент, използван от корпоративни лобисти като Heritage Foundation за прокарването на политики в услуга на едрия капитал). Като пример най-често се сочат Съединените щати, които, видиш ли, хем са “образец за капитализъм”, хем пазят природата зорко и безкомпромисно.
Точно САЩ обаче могат да служат като категоричен пример за това, че регулациите и обществения натиск пазят природата от опитите на капитала да я усмърти. Преди през 70-те години на миналия век да бъде създадена Агенцията за защита на околната среда и да бъдат въведени регулации срещу замърсяването, “истинският” капитализъм в САЩ е произвеждал гледки като тези:
Смог, през който жителите на големи градове не могат да видят слънцето, комини, бълващи токсични газове, купчини димящи отпадъци, затлачени с боклуци реки, тъмнокафява вода от чешмите, петролни петна, оцветяващи морето около крайбрежните градове… Преди налагането на регулации и ограничения “истинският” капитализъм в страни като САЩ е имал същите вторични резултати, каквито има и, да речем, “дивашкият” капитализъм в “комунистически” Китай.
Но и в САЩ и другите развити държави обаче това далеч не е окончателно решен въпрос или пък битка, останала в миналото. Днес гордеещите се да са “пробизнес” президентска администрация и Конгрес в САЩ са се заели да изпразнят от съдържание Агенцията за опазване на околната среда и да осакатят или изцяло премахнат съществуващите екологични регулации. Тръмп и републиканците дори планират намаляване на площта на национални паркове, за да може там да се добиват изкопаеми ресурси. Макар да не става въпрос за лифтове и писти, мисля сравнението с Пирин е очевидно. Изглежда походът срещу природата е по-голям приоритет за сегашната президентска администрация и мнозинствата в Конгреса дори от данъчните облекчения за богатите и ликвидирането на общественото здравеопазване. И това не са някакви прищявки на Доналд Тръмп, подшушнати му от злото кремълско джудже. Подобно на останалите антисоциални и прокорпоративни “реформи”, това е отплата за дългогодишния и добре платен лобизъм на бизнеса.
Дори и при съществуващите правила и ограничения в САЩ, големите компании успяват да използват обществени ресурси, включително от природни паркове, за да генерират печалба – какъвто е например нашумелият наскоро случай с Nestle. Примерите за противоречието между свободата на капитализма и опазването на природата са много. По времето на Обама властите пращаха военизирана полиция срещу еколози и индианци, протестиращи срещу изграждането на частен петролопровод. Макар Обама да спря строежа малко преди да сдаде властта, това бе до голяма степен кух ПиАр – тръбопроводът вече бе почти построен и беше ясно, че следващата администрация ще даде зелена светлина за завършване на проекта. Резултатите са точно такива, каквито предупреждаваха еколозите – само за шест месеца експлоатация вече има пет теча от този тръбопровод. Природата е жертвана в името на капитализма, без за това да са допринесли “Цеко и КОЙ”.
Защото, драги “зелени капиталисти”, Цеко Минев и Делян Пеевски представляват истинското грозно лице на капитализма, а не някакво тукашно отклонение. Същността на проблема с Пирин нямаше да се промени, ако Пеевски имаше по-тънка талия, а медийната му пропаганда беше по-лустросана. Пирин няма да е в по-добро състояние, ако дадат втория лифт на Цветелина Бориславова, за да има конкуренция. Пирин няма да бъде спасен и ако се осъществят мокрите мечти на стоящите за “Юлен” и те някак си успеят да намерят достатъчно неадекватен чуждестранен инвеститор, на когото да пробутат надутия от тях имотен балон в Банско.
Здравословно е и да се откажем от илюзиите, че добрият ЕС ще се разправи с непослушниците от тукашната управленска мафия, само да разбере какви ги вършат. Важните клечки в Брюксел, Берлин и централата на ЕНП чудесно знаят какво представляват Бойко Борисов и неговите коалиционни и бизнес партньори, и явно ги намират за приемливи. По конкретния казус с Пирин не един, а двама еврокомисари вече дадоха ясни сигнали, че не може да се разчита на подкрепа от тяхна страна. Няма горски или училищен директор, който ще дойде да издърпа ушите на хулиганите и да въздаде справедливост. Бойко Борисов, Лиляна Павлова и Росен Плевнелиев може да се дразнят, че протестите ни излагат пред чужденците по време на европредседателството, но няма как да се разчита това да е ключът към позитивно и дълготрайно решение на проблема.
Колкото и да не се харесва на някои хора и дори да не е осъзнато от голяма част от участващите, тези протести са пар екселанс антисистемни и антикапиталистически. Защото няма как природата и общественият интерес да бъдат опазени, ако капиталистическите апетити не бъдат озаптени. Няма как и природното агне да е цяло, и капиталистическият вълк да е сит. Така че, моля, не се опитвайте да приватизирате и тази инициатива, за да можете да наричате всеки, който не ви харесва, “комунист” и да представяте “декомунизацията и лустрацията” като вълшебен пенкилер. Имате достатъчно други възможности да го правите.
Ако наистина ви е грижа за природата, ще трябва да преглътнете инфантилното си политическо сектантство, да се откажете от митологията за добрите капиталисти и лошите олигарси и да отстоявате, че тя не може и не трябва да бъде харизвана на ничии частни финансови интереси – независимо дали са от “нашите” или от “вашите”. Ако тази проста истина бъде осъзната за “зелените” теми, това би било едно добро начало за съзряване и по отношение на многото други несправедливости, които заслужават не по-малко внимание, и при които идеологизираното агиткаджийство и политическата незрялост пречат да се формира последователен обществен отпор.