Сет Дж. Францман, Jerusalem Post
Турция заплаши с ново нахлуване в Сирия, подобно на тези през октомври 2019 г. и януари 2018 г., които доведоха до широкомащабно етническо прочистване на кюрди, язиди и други малцинства.
В коментарите си тази седмица президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара планира нова военна операция. Това може да доведе до демографски промени, тъй като Турция се зарича да върне сирийските бежанци, които са предимно араби, в „зоната за сигурност“, която иска да създаде.
В миналото нашествията на Анкара доведоха до преследване на кюрди и други малцинства, които бяха принудени да избягат, а в управляваните от Турция райони се настаниха екстремистки групировки.
Крайно десният режим в Турция, който съчетава краен национализъм и религиозен фундаментализъм, чиито корени са в „Мюсюлмански братя“, отдавна се заканва да създаде „зона за сигурност“ по границата. Последната турска инвазия в Североизточна Сирия с цел създаване на такава зона през октомври 2019 г. принуди 200 0000 души да избягат от домовете си.
По онова време Анкара поддържаше близки отношения с администрацията на Тръмп и получи зелена светлина от Белия дом да нахлуе и да атакува Сирийските демократични сили – група, която САЩ подкрепяха. В странна поредица от събития Вашингтон отвори вратата на своя „съюзник в НАТО“ Турция да нападне същите хора, които Америка обучаваше и въоръжаваше, за да се борят с ИДИЛ.
Белият дом заяви, че Турция ще се бори с ИДИЛ и че САЩ ще напуснат Сирия. Администрацията на Тръмп получи толкова твърд отпор от страна на Конгреса и членовете на администрацията, че промени курса си. Но щетите бяха нанесени, граничната зона беше разрушена, а ключови личности като Хеврин Халаф, млада жена политически лидер, бяха преследвани и убити от подкрепяните от Турция екстремисти.
Анкара нарича хората в Автономната администрация на Северна и Източна Сирия „терористи“ – термин, който използва за всеки критик или опозиция на управляващата партия. Това обикновено означава журналисти, активисти за правата на жените, активисти за правата на хомосексуалистите, младежи, интелектуалци, учители, студенти, артисти, кюрди, язиди, християнски малцинства и други.
Например в Африн, кюрдски район, в който Турция нахлу в Сирия през януари 2018 г., около 160 000 кюрди бяха прогонени от домовете си. Язидските храмове бяха разрушени, гробищата – осквернени, а районът беше превърнат в обиталище за екстремисти, изпратени в Сирия от Турция. Екстремистките групи, някои от които са свързани с бивши сирийски бунтовнически групи, похищават жени и са обвинявани от САЩ, ООН и други страни в нарушения на човешките права.
Една от тези групи дори е санкционирана от САЩ. Това означава, че Анкара, която твърди, че е „съюзник на НАТО“, подкрепя екстремисти и групи, свързани с терористи, като същевременно твърди, че се „бори с терористите“.
Сега, когато управляващата партия в Анкара е изправена пред избори през следващата година, тя изглежда подготвя почвата за още по-голям хаос в Сирия.
Турска инвазия и етническо прочистване
Сирия вече е изпаднала в бедност, а населението се възстановява от престъпленията на ИДИЛ. Целта на Анкара е да дестабилизира районите, които са освободени от контрола на ИДИЛ, и да отстрани малцинствата от границата. Това историческо етническо прочистване е подобно на това, което е извършено в Турция след 1915 г. по време на арменския геноцид и последвалия геноцид и клане на християнските общности в останалата част на Турция през 20-те години на ХХ век.
Анкара е правила същото и преди в Кипър, когато нахлува през 70-те години на миналия век и прогонва гръцките малцинства от северните му райони. Етническото прочистване на Африн, Сере Кание и други райони по границата през 2018 г. и 2019 г. промени историческите модели на заселване, като премахна коренните малцинства.
Това е подобно на случилото се на Балканите през 90-те години на миналия век – с тази разлика, че Анкара използва членството си в НАТО, за да твърди, че се нуждае от „сигурност“ чрез премахване на малцинствата.
Турция също така подкрепя екстремистки групи, които често обстрелват Тел Тамр и районите с християнско малцинство в Източна Сирия. Тя също така бомбардира Синджар в Ирак – район, в който живеят оцелелите от геноцида язиди. Анкара бомбардира и християнски села в Северен Ирак, като твърди, че се „бори с терористи“.
Странно е, че „войната срещу терора“ на режима винаги изглежда е насочена срещу малцинствата в Близкия изток.
Турция и НАТО
Заплахата от ново нахлуване идва в момент, когато Турция се опитва да попречи на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. Тези две демократични държави са заплашвани от авторитарното правителство в Анкара, че трябва да изгонят дисиденти и да се подчинят на неговите искания, в противен случай няма да могат да се присъединят към западния алианс.
Този странен развой на събитията означава, че сега НАТО се върти около всичко, което иска Турция. Така предполагаемо отбранителният съюз е въвлечен в инвазиите и злоупотребите на Анкара в Сирия.
„Скоро ще предприемем нови стъпки по отношение на незавършените части от проекта, който започнахме за 30-километровата зона за сигурност по южната ни граница“, заяви Ердоган по-рано тази седмица.
Заплахите на Анкара идват след като Турция се закани на гръцкия премиер и разкритикува САЩ за облекчаването на санкциите за Източна Сирия. Ясно е, че режимът сега променя политиката си от опити за помирение с Гърция към нови заплахи.
През 2019 г. и 2020 г. Анкара също отправи заплахи към Атина. Ердоган продължи тази политика до избирането на президента на САЩ Джо Байдън, след което смени курса. Това е така, защото управляващата партия в Турция има лобисти във Вашингтон, включително имащи влияние в няколко важни мозъчни тръста, които се опитваха да повлияят на администрацията на Тръмп.
В онези дни лобито в Анкара твърдеше, че Турция е съюзник срещу Русия и Иран, въпреки че Турция закупи руската ПВО система S-400 и сътрудничеше с Иран. Сега Турция е в центъра на вниманието заради кризата в Украйна, тъй като изглежда, че работи както с Москва, така и с Киев.
Турция продава дронове на Украйна, но купува S-400. Тя също така иска да придобие повече американски военни самолети, но е ядосана, че някои държави са ѝ наложили санкции заради насилието в Сирия.
През 2021 г. Анкара премина към опити за помирение, първо с Египет и ОАЕ, а след това и с Израел, надявайки се чрез тези политики да намери нови приятели във Вашингтон. Например, режимът мобилизира посолството си в САЩ да работи с произраелски среди. С тази цел Анкара също така покани президента Исаак Херцог на посещение по-рано тази година и осъществява контакти с еврейската държава, като тази седмица изпрати своя външен министър.
Въпросът, който остава, е дали Анкара ще се опита да замени влизането на Финландия и Швеция в НАТО за още един картбланш от отбранителния алианс за своята „сигурност“, което означава нова инвазия. Анкара, подобно на Русия, е склонна да твърди, че за собствената си „сигурност“ трябва да нахлува в други държави и да кара населението да бяга. Русия използва същото извинение, за да нахлуе в Украйна.
Не е ясно дали администрацията на Байдън ще се противопостави на заплахите на Турция. Миналата година Анкара също се закани за нова инвазия, но изглежда се отказа.
Не е ясно как ще се развият нещата сега. Анкара се е зарекла да се отърве от милиони сирийски бежанци и изглежда вярва, че може да постигне две цели наведнъж: Да премахне сирийските бежанци и да унищожи контролираните от кюрдите райони в Сирия, като подсили популизма у дома и същевременно навреди на противниците си в чужбина.
Турция може също така да се опита да навреди на новите американски инициативи в Източна Сирия и същевременно да използва това, за да изнудва НАТО. Не е ясно дали Анкара наистина може да направи всичко това, но вероятно ще се опита.
About The Author
