В категории:Анализи / Свят / Турция

Как отекват изстрелите срещу руския посланик в Анкара

Шокиращото и показно убийство на Андрей Карлов засега няма изгледи да скара Русия и Турция, които вече привлякоха в общ лагер по сирийската криза и Иран

Андрей Карлов в последните мигове от живота си. Отзад вече стои убиецът му
Андрей Карлов в последните мигове от живота си. Отзад вече стои убиецът му

Сегашните изстрели в Анкара като онези изстрели в Сараево от 1914-та ли са? Може ли шокиращото и показно убийство на руския посланик в Турция Андрей Карлов да се окаже сигнал за Трета световна? Ще скара ли отново този брутален акт руснаците и турците? Как ще рефлектира случилото се върху сирийската криза?

Подобни въпроси заляха световните медии веднага след зловещите кадри от изложбената зала „Чаадаш“ в дипломатическия квартал „Чанкая“ в Анкара, където в понеделнишкия следобед на 19 декември бе застрелян посланикът на Руската федерация Андрей Карлов.

В гръб

Изстрелите срещу него проехтяха ненадейно, в гръб, докато той говореше пред 60-70 гости, сред които и доста други посланици и дипломати, на откриване на фотоизложба за Русия. Стрелецът бе 22-годишният Мевлют Мерт Алтънташ – младеж с костюм и с вид на телохранител, с полицейска значка и с документи на служител на турската полиция, заради които са го пуснали на изложбата. По-късно ще се разбере, че всъщност младежът вече бил уволнен от полицията покрай чистките след опита за преврат в Турция на 15 юли.

Неясно как Алтънташ се оказва зад посланика и започва да крачи зад гърба му назад-напред с типичния маниер на охрана, докато дипломатът говори. Щом Андрей Карлов произнася думите: „Трябва особено да се отбележи, че тази изложба е практически първото културно събитие в живота на Анкара след възстановяването на нашите отношения. Уверен съм, тя ще способства за укрепването на дружбата между народите на нашите страни”, Алънташ вади пистолет от джоба си и стреля в гърба му, крещейки „Алах акбар!” („Алах е велик!”). Когато раненият дипломат пада, стреля в него отново. Стреля и в тавана, стреля и напосоки из разбягващата се публика, ранявайки още трима души.

Убиецът стреля отново във вече падналия на пода посланик
Убиецът стреля отново във вече падналия на пода посланик

Общо прави осем изстрела, ще съобщи после полицията. С вдигната нагоре лява ръка и с насочен към небето показалец (типичен за ислямските фундаменталисти жест) нападателят крещи още: „Помнете Алепо, помнете Сирия. Няма да ви оставим на мира. Само смъртта ще ме спре. Ние умираме край Алепо. Ти ще умреш тук”.

Цели 25 минути минават, докато пристигнат турски спецчасти и  „неутрализират”, тоест ликвидират Алтънташ. 25 минути никой нищо не предприема срещу него и той се забавлява да къса снимките от изложбата – според свидетелство на фотограф от АП. 25 минути посланик Андрей Карлов лежи прострелян и никой не му оказва помощ. Когато след елиминирането на убиеца медицински екип най-после отнася посланика на носилки, за него вече е късно… Атентаторът също удобно е замлъкнал завинаги.

Московската тройна среща

Първите спекулации, плъзнали веднага след тази трагедия, бяха за неизбежно ново влошаване на отношенията Русия-Турция и за очакван провал или поне отлагане на отдавна насроченото за 20 декември – тоест за деня след убийството на руския посланик – посещение на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Москва за разговори с руския му домакин Сергей Лавров и с иранския им колега Джавад Зариф.

Нищо подобно обаче не се случи. Президентът на Турция Реджеп Ердоган се обади да изкаже съболезнования на руския държавен глава Владимир Путин. И двамата съвпаднаха в общото си мнение, че трагедията в Анкара обслужва чужди и на двете им страни интереси, че се стреми да ги сблъска, но че това няма да бъде допуснато и че ще се върви към още по-решителни действия срещу международния тероризъм. Путин директно нарече убийството „провокация”, насочена към подкопаване на руско-турските отношения.

Гостуването на Чавушоглу в Москва не само не бе отменено, а дори постигна и впечатляващи резултати по сирийското направление, като към тях се приобщи и иранският първи дипломат Джават Зариф.

Лавров благодари на гостите си от Турция и Иран за изказаните съболезнования по повод убийството на посланик Андрей Карлов и подчерта: „Както вече отбелязахме, случилото се само ще укрепи нашата решимост за борба с тероризма във всичките му прояви, за да не позволим тези гнусни актове да подриват единството на международната общност в нейното противопоставяне срещу това хвърлено към цялото човечество предизвикателство.”

Гаранти в Сирия

Тримата министри съгласуваха декларация за съживяване на политическия процес и на мирните преговори за регулиране на ситуацията в Сирия, която бе огласена от руския представител. „Иран, Русия и Турция изразяват готовност да способстват за изработването на подготвяното споразумение между правителството на Сирия и опозицията в страната и да станат негови гаранти,” обяви Лавров. Според него „тройката” отправя покана и към всички други страни, разполагащи с влияние в зоните на конфликта, да постъпят по същия начин. „Нястоящото споразумение ще помогне да се придаде необходимия импулс за възобновяване на политическия процес в Сирия в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН,” уточни руският министър.

Край масата на тристранните преговори в Москва са Сергей Лавров (с телефона на преден план), както и колегите му от Турция и Иран–Мевлют Чавушоглу и Джават Зариф (срещу него)
Край масата на тристранните преговори в Москва са Сергей Лавров (с телефона на преден план), както и колегите му от Турция и Иран – Мевлют Чавушоглу и Джават Зариф (срещу него)

„Тройката” е уточнила и мерки за осигуряване на примирие на цялата територия на Сирия. Ето как това бе конкретизирано от турският външен министър Чавушоглу: „Ние за първи път се срещаме в такъв формат. Това е важно събитие. Ръководителите на външните министерества на Русия, Турция и Иран се събраха, за да обсъдят как да се сложи край на драмата на мирните граждани в Алепо и как да бъде прекратена сирийската криза. Говорихме за осигуряване на режим за прекратяване на огъня в Сирия и за разпространение на действието му във всички региони на страната. Също така бяха обсъдени мерки по реализацията на тази задача”.

Лавров на свой ред допълни, че и тримата министри са убедени – конфликтът в Сирия не може да има военно решение. Своя принос в постигнатите договорки са дали и военните министри на трите страни, провели собствена паралелна среща. В приетата декларация се потвърждава уважението към суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Сирийската арабска република.

„Най-ефективен е този формат, който днес наблюдавате тук. Това не е опит да се хвърли сянка на усилията на други наши партньори, това е просто констатация на факта,” отбеляза Лавров.

Приносът на Андрей Карлов

Това силно послание на московската тристранна среща е и може би най-достойното възпоменание за убития посланик Андрей Карлов. Той не само откриваше изложби, но и с големия си дипломатически опит бе един от основните двигатели в задкулисните действия по изграждането на очертаващия се сега троен съюз между Русия, Турция и Иран. Андрей Карлов изнесе на плещите си и тежкото дипломатическо преодоляване на кризата в руско-турските отношения около свалянето от турски изстребител на руския Су-24 в Сирия преди година.

„Познавах Андрей Карлов лично. Руският посланик в Анкара бе човек от старата школа – воин от времената на студената война, беше служил даже в Северна Корея,” пише наблюдателят на „Хюриет” Мурат Еткин. Той подчертава още, че дори и в най-сложните моменти на кризата около сваления руски Су-24 посланикът никога не е губил самообладание.

Шокиращото убийство на Андрей Карлов несъмнено сега ще е повод Русия да изиска и нови политически отстъпки от Турция – и вероятно ще ги получи заради нежеланието на Анкара да дразни повече Москва.

Убийството събуди страшни паралели с изстрела срещу ерцхерцога Франц Фердинанд пез 1914 г., писа „Гардиан”, допълвайки, че лидерите на Турция и Русия вече са побързали да вземат такива мерки, които да минимизират загубите в двустранните отношения. „И двете страни вярват, че Западът им крои номера, за да ги насъсква една срещу друга,” смята турският наблюдател Мустафа Акъол.

На свой ред „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че все още никоя терористична група не е поела отговорност за убийството. В същата публикация се отбелязва, че е слабо вероятно случилото се да провокира конфликт между Анкара и Москва, защото „двете страни изглежда съгласуват помежду си обясненията си за случилото се и сочат с пръст в посока общите им врагове, а не един срещу друг”.

Гюленистката следа

Аарон Стайн, експерт по Турция в Атлантическия съвет, смята, че Анкара и Москва са си нужни и „имат основание да се отнесат към случилото се като зрели хора”. Според Стайн Ердоган ще прехвърли вината за нападението върху живеещия в САЩ проповедник и негов личен враг Фетулах Гюлен, а „главен потърпевш ще бъде Вашингтон”.

„Гюленистката” следа вече наистина усилено се лансира в Турция. Още веднага след зловещото убийство кметът на Анкара Мелих Гьокчек писа в Туитър, че „това долно нападение е дело на ФЕТО (гюленистка терористична организация, която властите в Турция винят и за опита за преврат от 15 юли т.г. – б.р.), на онези сили, които свалиха руския СУ-24 преди година и целта е да се провали срещата на външните министри на Русия, Турция и Иран в Москва“. Видяхме, че срещата все пак не беше провалена, а кметът Гьочек, особено активен политик от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, е убеден, че „ще има и в бъдеще такива нападения, но те няма да имат резултат“.

В рамките на разследването на убийството на Андрей Карлов турската полиция вече е задържала 12 души – 6 члена на семейството на убиеца Алънташ и още 6 души, смятани за активисти на ФЕТО. Сред тях е и водачът на клетката на ФЕТО в полицейската академия в Измир, където е учил Алънташ. Източници от следствието, цитирани от Ройтерс, твърдят, че и самият убиец вероятно е членувал във ФЕТО.

Проправителственият в. „Сабах“ оповести веднага след убийството, че ФЕТО е в дъното му. Но самият Гюлен заедно с поднесените съболезнования за смъртта на посланик Карлов е задал въпрос защо е толкова объркана информацията относно ситуацията при самия акт. И дали това има връзка с капацитета на служителите от службите, които са били подменени със случайни хора след опита за преврат от 15 юли. И какъв е ефектът от започналите чистки в армия и полиция, които са обвинявани за съпричастност към ФЕТО…

В турската преса вече има информации, че убиецът Алънташ преди атаката е отсядал в къщата на Абдулах Боскурт, представител на „Today Zaman“ (вече извън страната) в Анкара, който на 16 декември писал на английски в една от социалните мрежи, че „посолствата не са вече безопасни в Турция“.

Дали Алънташ е бил следен от властите, ако наистина е бил причастен към организациите на Гюлен, които са подложени на преследване и арести в Турция след опита за преврат? За кого са удобни внушенията, че това е „единична акция“ и целта е бил само посланик Карлов?…

Твърде многото пропуски на служби за сигурност пораждат и твърде много въпроси, засега без отговори.

Междувременно в Анкара вече пристигна руска следствена група от 18 души, които също ще работят по случая. Те пристигнаха със същия самолет, с който по-късно тялото на Андрей Карлов бе изпратено в Москва след траурна церемония на летището.

Ще се стигне ли до поръчителите

По решение на местните власти в Анкара улица „Караяадъ сокак“ , където се намира руското посолство, вече ще  се казва „Андрей Карлов“. Същото  име ще носи и онзи културен център, в който се намира злополучната изложбена зала. Но дали това ще е достатъчно, за да се омиротвори обстановката и да се компенсира негативното влияние върху така трудно нормализираните отношения между Русия и Турция?

Независимо от факта, че срещата между тримата външни министри в Москва не бе отменена, няма как такова невиждано от около столетие убийство на руски дипломат от такъв ранг да не се отрази на отношенията. И едва ли Русия ще пропусне да търси възмездие. Въпросът е кой има сметка да извърши такова убийство, кой ще плати за него и ще се стигне ли до онзи, който го е поръчал.

Културният център с фаталната изложбена зала, станала лобно място на Андрей Кралов, се намира в един от най-охраняваните квартали в Турция. В радиус от около 50 метра наоколо са разположение посолствата на САЩ, Германия, Австрия, а също и прокуратурата на Апелативния съд, както и руското търговско представителство. Как турските спецслужби са допуснали уволнен от полицията човек да съхрани документи и опознавателни знаци, които да му позволят да проникне на дипломатическо събитие в толкова охранявана зона?

Турските спецчасти се забавиха 25 минути, докато ликвидират убиеца на руския посланик
Турските спецчасти се забавиха 25 минути, докато ликвидират убиеца на руския посланик

И как да се тълкува извършената по-късно същата нощ стрелба на въоръжен мъж по американското посолство пак в същия този квартал? Като своего рода баланс? Този нападател е бил арестуван и може би ще даде някакви обяснения.

На убиеца на Андрей Карлов обаче не бе дадена възможност да проговори и бе директно ликвидиран. „Хюриет” многозначително констатира: „За противодействие на човек, въоръжен само с пистолет и намиращ се в малка сграда, полицията  не избра такива методи като прилагане на сълзотворен газ, изстрели по краката или преговори с престъпника с искане да се предаде.”

Убийството на Алтънташ прилича на замитане на следи и е сигнал, че разнопосочните версии за причини и следствия, обърканите информации и необяснимите пропуски в охранителната дейност на полицейските служби ще замъглят допълнително ситуацията.

Още един детайл в тази посока откроява публикация на „Тагесшпигел”, в която се припомня, че през последните дни пред дипломатически представителства на Руската федерация в Анкара преминаваха протестни акции срещу руските действия в Алепо. Тоест в такава обстановка турските власти би трябвало да повишат максимално бдителността си в охраняването особено на фигури от ранга на Андрей Карлов. Но очевидно не са го направили…

Наказание за „обръщането на Изток”

Във водещите турски медии доминират две обобщения за целта на това убийство –  „да се вкарат двустранните отношения отново в трудните времена“ и да се „пречи на руско-турското приятелство“.

В този ключ говори и бившият турски президент Абдула Гюл, който преди години е приел акредитивните писма на посланик Карлов. Гюл казва пред в. „Карар“, че не посланикът е бил целта на нападението, а отношенията Москва-Анкара. Защото стоплянето им и декларираните намерения на Турция да „се обърне на Изток“, „да се прикрепи към Шанхайската група“ или да припознае Евразийският съюз за сметка на ЕС не съвпадат с интересите на западните ѝ приятели.

Може да се разсъждава дали подобно „обръщане на палачинката“ е част от трайни стратегии или просто се търси начин да се упражни натиск с цел постигане на определени интереси, включително икономически. Защото търговско-икономическото положение в страната не е розово и няма следа от онзи ръст на БВП от последното десетилетие, който осигури безметежна власт на управляващата ПСР и Ердоган. За тази година се очаква ръстът на БВП да е около 2.2%.

Москва и Анкара, а вече и Техеран, имат съвпадащи интереси в повече посоки, отколкото се предполагаше доскоро – и то преди всичко в региона на Близкия изток, най-вече в Сирия.

В зачестилите напоследък разговори с Кремъл Анкара съзнателно не поставя като теми за конкретно обсъждане въпроси, по които становищата са коренно противоположни – като съдбата на сирийския президент Башар Асад например. Турската страна търси решения и допирни точки там, където би постигнала реализация на собствени стремежи. А те са доста амбициозни и включват не само водеща роля и влияние в Близкия изток, но и на световната сцена. Разбира се, в списъка влиза и недопускането на създаване на независима държава Кюрдистан, без значение дали в Ирак, Сирия или чрез разпад на самата Турция.

Не случайно се води войната в Югоизточна Турция с ПКК, а лидерите на парламентарно представената прокюрдска партия ДПН са в затвора. По този въпрос политическите сили в Анкара, както и мнозинството турци, традиционно са обединени. Ердоган успя да ги консолидира зад себе си именно чрез битката с кюрдите.

В този контекст за официална Анкара сега е важно да задържи доста условната, но все пак полезна за нея договорка с Русия по сирийската криза. Турция се постара вкараните от нея части в северната част на Сирия по никакъв начин да не пречат на руските и сирийските сили в освобождаването на Алепо. Русия на свой ред не възразява срещу стремежа на Турция да завземе град Ал-Баб в Северна Сирия, с което да попречи на укрепването на кюрдската мини-държава Роджава.

Сирийската опозиция отмъщава

Още един детайл в картината дорисува египетският генерал Махмуд Халяф който казва пред РИА „Новости”: „Убийството на руския посланик отразява факта, че елементите, които се наричаха сирийска опозиция, осъзнаха провала на плановете си на фона на постигнатите от Русия победи в борбата с екстремизма и тероризма. Това е отмъщение за положителната роля, която Русия играе в тази борба“.

Впрочем, в същия ден на убийството на руския посланик в Анкара – 19 декември, в египетския град Порт Саид случайно преминаващ полицейски патрул засича заснемането на фотосесия с фалшиви снимки на „окървавени деца от Алепо”. Снимките се извършвали сред развалините на разрушени по заповед на властите незаконни постройки. Фотограф разполагал сред тях в драматични пози момиче на 12 г. и момче на 8 г., облечени в изцапани в червена боя дрехи – те трябвало да изобразяват пострадали от бомбардировките деца от Алепо. С децата били и семействата им, очевидно не зле възнаградени. Задържаният от полицията фотограф, наричан от децата „чичо Мустафа”, обяснил, че иска да разположи „художествените” снимки в социалните мрежи…

На Запад повтарят: „Вчера Сребреница, днес Алепо, а утре? “ И затъмняват Айхеловата кула в знак на протест. „Виждате ли връзката? Разбирате ли начините за настройване на общественото мнение срещу Русия?” – такива въпроси задават днес доста критично настроени хора и в Турция.

Гняв трупат и тези, които загубиха в Сирия. Гняв има и при онези, които са жертви на насилието на Ислямска държава и търсят спасение в Европа. Чакат се решенията на онези световни лидери, които успяват навреме да се ориентират в посоката, в която духат новите геополитически ветрове. С убийства на посланици и терористични атаки в Европа този процес няма да спре. Както и да го усукват онези, които печелят от хаоса, войните и насилието в разбитите държави от Близкия изток. Въпрос на време и политическа воля, дори и да звучи стандартно.

………………………………….

Кой бе Андрей Карлов

Назначеният на 12 юли 2013 г. за извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в Турция Андрей Карлов е дипломат от кариерата. Бил е също посланик в Корейската народнодемократична република от 2001 до 2006 г., а от 2009 до 2013 г. е директор на консулския департамент на руското министерство на външните работи.

Президентът на Русия Владимир Путин научи за убийството на Андрей Карлов, отивайки на театрално представление на пиесата „От ума си пати” на Александър Грибоедов – руски поет, общественик и дипломат, убит през 1829 г. в качеството си на руски посланик в Техеран. Грибоедов е линчуван от фанатична тълпа, щурмувала посолството и изклала целия състав на мисията плюс група укриващи се там арменци. Тогавашният персийски шах заглажда дипломатическия скандал като подарява на руския император диамант от 88,7 карата.

В ранния съветски период Москва губи още двама посланици. През 1923 г. по време на провеждана в Лозана конференция в ресторанта на хотела си по време на вечеря е застрелян пълномощният представител на Руската федеративна социалистическа република и на Украинската съветска социалистическа република Вацлав Воровски. Убиецът е руският емигрант и швейцарски гражданин Морис Конради. Той стреля в тила на Воровски. Ранени са също 19-годишният помощник на посланика и журналист. Съпругата на Воровски умира от нервен срив след убийството. Морис Конради е оправдан от съда

През 1927 г. на гарата във Варшава е застрелян и тогавашният посланик на СССР в Полша Пьотр Войков. Убиецът Борис Коверда, работил в емигрантски вестник, е осъден на каторжен труд доживот, но след 10 г. е е амнистиран.

Андрей Карлов става четвърти в този черен списък. Съпругата му, присъствала на убийството, получава инфаркт и е настанена временно в турска болница. Тя бе върната в Москва със същия самолет, с който в родината бе откарано и тялото на съпруга ѝ.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар