В категории:Свят

Язидите в Африн са подлагани на насилствена ислямизация

След като бяха подложени на брутални гонения и заробване от ИДИЛ, сега язидите са изправени пред нов терор от страна на Турция и съюзните ѝ ислямистки групировки

Патрик Кокбърн, Independent

Язидите, които съвсем наскоро бяха обект на масови кланета, изнасилвания и заробване от страна на ИДИЛ, сега са изправени пред насилствена ислямизация под заплаха от смърт от стана на подкрепяните от Турция групировки, които превзеха кюрдския анклав Африн в Сирия през март. Според свидетелства на местни хора, съюзните на Анкара ислямистки бунтовници, окупирали язидските селища в района, разрушават храмовете и местата за поклонение на религиозното малцинство.

Секх Камбер, 63 годишен язидски фермер, избягал от родния си град в кантона Африн, разказва пред The Independent какво се случило с язидите, които са отказали да напуснат домовете си. По думите му някои са били насилствено завлечени от ислямистите в джамии, за да бъдат обърнати “в правата вяра”. Други, подобно на един 70-годишен негов познат, са подмамвани с обещание за осигуряване на храна и медицински грижи.

Имената на язидските селища също биват променяни. Камбер разказва за свой разговор с ислямистки бойци, които са го арестували и разпитвали в околностите на град Азаз, докато се е опитвал да избяга. Язидът е бил попитан откъде е, на което той е отговорил, че е от град Кастел Джиндо. Ислямистите, чиито групировки често се представят като част от “Свободната сирийска армия”, са му заявили следното: “Няма вече такъв град. Вече се казва Ал Кудс. Ще му дадем името на палестинската столица. Тези земи, които бяха окупирани от неверниците, сега ще бъдат върнати на истинските им собственици и ще бъдат възстановени истинските им имена… дойдохме, за да възвърнем земите си и да ви обезглавим”.

Възрастният язид си спомня, че е отговорил на тази заплаха с убийство като е казал, че каквото и да се случи, ще е по волята на бога. “Млъквай! Ти си неверник. Нима наистина познаваш или вярваш в бог?”, му отговорил разпитващият. По-късно Камбер е пуснат, вероятно защото са го преценили като много стар и болен. Той в крайна сметка успява да стигне до основния кюрдски анклав в Североизточна Сирия, който е защитаван от Отрядите за народна защита YPG, както и от около 2000 щатски войници.

Има многобройни сигнали, че много от сунитските бойци от “Свободната сирийска армия”, които в момента са под командването на турските военни, са бивши членове на ИДИЛ и Ал Кайда. В публикуваните от самите тях видеа те описват кюрдското население на окупираните територии като “неверници” и използват лозунги и фрази, обичайно асоциирани с Ал Кайда.

Камбер заявява, че мнозинството от жителите на селищата около неговия град са язиди. Тази част от Африн е паднала още в началото на турската офанзива, започнала на 20 януари. По думите му част от язидите са избягали, но други са решили да рискуват и да останат, за да не загубят домовете и земите си. Впоследствие решилите да останат са били “заведени в джамиите, където са учени на ислямски молитви”.

В допълнение към това храмовете и местата за поклонение на язидската религия са били взривени и разрушени след влизането на бойците в селата. Язидската религия представлява съчетание от вярвания, повлияни от зороастризма, юдаизма, християнството и исляма.

Камбер заявява, че е разговарял с хора от четири различни язидски селища, като всички са му казвали, че бойците принуждават язидите да учат ислямски молитви. Той хвърля част от вината върху сънародниците си, които са се върнали по домовете си след първоначалната инвазия на турската армия и съюзниците ѝ. По думите му би те би трябвало да са наясно какво ще се случи предвид ужасната съдба на язидите в Синджар в Северен Ирак, които бяха атакувани от ИДИЛ през август 2014 г. “Защо не се поучиха от случилото се в Синджар, където язидските жени бяха отвлечени като секс робини и достойнството и честта ни бе отнета?” пита се той.

Попитан за сегашните притеснения на язидите, много от които се намират в бежански лагери в Северна Сирия и Ирак, Камбер заявява, че след разгрома на ИДИЛ като териториална единица, те са очаквали турците да ги нападнат – “или директно, както в Турция през 70-те години, или индиректно чрез съюзните им ислямистки джихадистки групи като ДАЕШ (ИДИЛ) и други като т.нар. “Свободна сирийска армия”.

След като Африн бе овладян от турската армия и арабските ѝ съюзници на 18 март, оттам идва много ограничена информация. В последния доклад за кризата в Африн от 16 април Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси заявява, че 137 хил. души са прогонени от региона. Според ООН в Африн са останали около 150 хил. души, от тях 50 хил. в самия град Африн и 100 хил. в останалата част на кантона. Службата отчита, че движението на хора е силно ограничено и много жители на Африн, които искат да се върнат в домовете си, са спирани на контролните пунктове. ООН не пояснява кой ги спира, но единствените власти в Африн в момента са турската армия и арабските ѝ помощници.

Проопозиционната Сирийска обсерватория за човешки права цитира многобройни източници от Африн, които потвърждават твърденията на Камбер за религиозно и етническо прочистване, провеждано от турската армия и съюзниците ѝ. Организацията заявява, че разполага с достоверна информация, според която в Африн биват заселвани сунитските бунтовници и семействата им, евакуирани от Източна Гута след споразумение с правителството. Според информацията на “Обсерваторията” в един от градовете в Африн са се заселили и командирите на Фейлак ал Рахман – една от основните групи, които доскоро се сражаваха срещу правителството в Източна Гута.

Според “Обсерваторията” евакуирани от Източна Гута хора биват заселвани в къщите на местни кюрди, които са избягали при турската офанзива и сега не им се позволява да се завърнат. Според организацията някои бежанци от Източна Гута също възразяват срещу това и не искат да бъдат заселвани в Африн. Цитираните от “Обсерваторията” бежанци заявяват, че не искат да бъдат инструмент за “организирана демографска подмяна” по волята на Турция, която цели да замени кюрдите в Африн с араби. Те казват, че отхвърлят този план, точно както отхвърлят демографските промени, оркестрирани от сирийското правителство и Русия в родната им Източна Гута. “Обсерваторията” отбелязва, че етническото прочистване, извършвано от Турция в Африн, бива игнорирано както от медиите, така и от международната общност.

Секх Камбер и жена му са избягали от Африн след нахлуването на турските войски и арабските им съюзници. Снимка: Independent

Язидите се страхуват, че клането и поробването, които ги сполетяха от ръцете на ИДИЛ в през 2014 г. може да се повторят. В момента Камбер живее в безопасност заедно с жена си Адула на изток от град Камишли, фактическата столица на Рожава, както кюрдите наричат контролираната от тях територия в Източна Сирия. Те обаче са песимистични за бъдещето и очакват Турция да нахлуе и там.

Камбер казва, че според разбиранията на много представители на турските власти дори кюрдите да живееха в палатка в Африка, тази палатка трябва да бъде разрушена. Той добавя, че тъй като турците и арабските им съюзници гледат на язидите едновременно като на кюрди и неверници, те са двойно застрашени и ще бъдат най-големите губещи при всякаква бъдеща война на Турция срещу кюрдите.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар